МОТИВИ към присъда по НОХД №1032/2018г. по описа на КРС
Кюстендилска районна прокуратура е внесла
за разглеждане обвинителен акт против С.А.И. *** за престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.29, ал.1, б.“а“ и”б” НК.
В обвинителния акт се твърди, че подсъдимият И. ***, магазин „Кауфланд“ е
отнел чужди движими вещи – 1 брой дамска чанта от изкуствена кожа, на стойност
25 лева, 1 брой портфейл от изкуствена кожа, на стойност 5 лева, пари на
стойност 820 лева и 1 брой мобилен телефон марка „Нuawai“, IMEI 868438012196658 на стойност 160
лева, всичко на обща стойност 1010 лева от владението на А.Г.Д. ***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК.
Производството по делото е проведено при условията на глава “Двадесет и
седма”, “СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ”, чл.370 и сл., в хипотезата на чл.371,
т.2 във вр. с чл.372, ал.4 НПК.
Представителят на Районна прокуратура
поддържа обвинението срещу подсъдимия и предлага същият да бъде признат за
виновен, като му се наложи наказание при условията на чл.58а НК.
Пострадалата
Д. е предявила срещу подсъдимия граждански иск за сумата 985 лева,
представляваща обезщетение за имуществените вреди, причинени й в резултат на
извършената от подсъдимия кражба, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от дата на извършване на деянието до окончателно й изплащане.
Съдът
е приел за съвместно разглеждане в наказателното проиводство така предявения граждански
иск и е конституирал пострадалата като граждански ищец.
Така
се поддържа гражданския иск.
Подсъдимият
се признава за виновен. При условията на чл.371, т.2 НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да
не се събират доказателства по тези факти. Моли за налагане на минимално
наказание.
Защитникът
му – адв.Л.Г. *** пледира за определяне на наказание в минимален размер.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, при
условията на чл.14 и чл.18 НПК и в хипотезата на чл.373, ал.3 НПК, прие за
установено следното:
Подсъдимият
С.А.И. е роден на ***г***, живущ ***, българин, ***
гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
От приложената по делото справка и бюлетини за съдимост на подсъдимия И. е
видно, че същият е осъждан многократно. Някои от осъжданията са следните:
По НОХД№1191/2008г., присъда №5212/04.11.2008г. по описа на Районен съд –
гр.Благоевград, в сила от 23.03.2009г., му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години за извършена от него квалифицирана кражба (тежко
умишлено престъпление от общ характер). Наказанието е изтърпяно на 06.05.2014г.
По НОХД №297/2015г. по описа на Окръжен съд-гр.Кюстендил, споразумение
№12/2015г., в сила от 09.07.2015г., му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на две години за грабеж.
По НОХД №43/2015г., споразумение №189/24.09.2015г. по описа на Районен съд
–гр.Дупница, в сила от 24.09.2015г. за извършена от Илиева квалифицирана кражба
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
С Определение по ЧНД №1276/2015г. по описа на районен съд – гр.Дупница, на
основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо
наказание измежду влезлите в сила наказания по НОХД №43/2015г. по описа на
Районен съд – гр.Дупница и по НОХД №297/2015г. по описа на Окръжен съд –
гр.Кюстендил, а именно – това по НОХД №297/2015г. в размер на две години, като
на основание чл.24 от НК му е увеличено наказанието с два месеца, или общо в
размер на две години и два месеца при строг режим. Наказанието изтърпяно на
23.01.2017г.
На 03.03.2018г. пострадалата А.Д. отишла в магазин „Кауфланд“,
гр.Кюстендил. Взела количка за пазаруване и влязла в магазина. В количката
сложила дамската си чанта, в която имала портфейл с пари на стойност 820 лева,
лични документи и 1 брой мобилен телефон марка „Huawai“, IMEI868438012196658.
На 03.03.2018г. подсъдимият И. решил да извърши кражба, тъй като бил в
тежко финансово състояние и имал нужда от пари. За целта отишъл в магазин
„Кауфланд“, гр.Кюстендил. Взел количка за пазаруване, влязъл в магазина и
започнал да се оглежда. В един момент видял, че свидетелят Д. е оставила
дамската си чанта в количката и разглежда витрината пред нея. Тогава
подсъдимият И. се приближил, взел от количката дамската чанта на свидетеля Д.,
сложил я в своята количка и се отдалечил. Малко по-късно спрял между щандовете,
отворил чантата и оттам взел портфейла със сумата от 820 лева в него и мобилния
телефон, а чантата оставил в количката, която покрил с пакети тоалетна хартия и
излязъл от магазина.
На досъдебното производство е изготвена видео-техническа експертиза,
обективирана в протокол №158/04.05.2018г. от инж. Красимир Найденов, вещо лице
специалист в областта на техниката и видеозаписите в сектор „НТЛ“ при ОД на МВР
– гр.Кюстендил. От заключението на същата е видно как подсъдимият И. взел
дамската чанта на свидетеля Д. от нейната количка за пазаруване, сложил я в неговата количка за
пазаруване и се отдалечил (снимки на стр.5-8 от протокола).
От заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза е видно, че
общата стойност на всички инкриминирани вещи възлиза в размер на 1010 лева.
Изложените фактически положения съдът прие за безспорно установени на
базата на самопризнанията на подсъдимия, подкрепящи се от събрания по делото
доказателствен материал – показанията на свидетелите Д. и Тасев, заключенията
по посочените експертизи и справка за съдимост на подсъдимия.
Действайки по описания по-горе начин, както
от обективна, така и от субективна страна, подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1,
б.а“ и ”б” НК.
По тази правна квалификация съдът го призна
за виновен и му наложи наказание.
Обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на
собствеността, а предмет на същото са посочените движими вещи.
Изпълнителното деяние е извършено чрез
действия, изразили се в отнемане на движимите вещи от владението на собственика
им. Подсъдимият е прекратил фактическата власт върху вещите, упражнявана от пострадалия
и установил своя. Категорично се установи, че подсъдимият е действал без
съгласието на собственика на вещите.
Налице е квалифициращия признак - деянието е извършено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и “б” НК. Видно от посочените
съдебни актове, подсъдимият е осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 НК. Същевременно И. е извършил престъплението, след като е
осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ характер на лишаване от
свобода, изпълнението на които не е отложено по реда на чл.66 НК. Не е изтекъл
срокът по чл.30 НК.
Субект на престъплението е подсъдимият.
От субективна
страна, деянието е осъществено от подсъдимия виновно, при вид и форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК. И. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и пряко е целял настъпването им. Съзнавал е, че отнема противозаконно
чужди движими вещи, без съгласието на собственика им. Налице е и специалният
субективен признак – намерението на дееца противозаконно да присвои отнетите
вещи.
Мотивите за извършване на престъплението са користни, а причините са слаби
морално-волеви задръжки, незачитане на законите в страната и чуждата
собственост, нисък оценъчен критерий на поведение.
За да определи вида
и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на
деянието, на подсъдимия, подбудите за извършване на деянието, както и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента
на обществената опасност на деянието не се отграничава от законодателно
определената. Горната преценка е направена, с оглед вида на засегнатите
обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и обстановка на
извършване на престъплението.
Степента на обществена опасност на подсъдимия е завишена. Същият е осъждан многократно
за тежки умишлени престъпления против собствеността, извън посочените такива,
които обосновават опасния рецидив.
Смекчаващо отговорността обстоятелство е самопризнанието, което прави
подсъдимият.
На
основание чл.373, ал.2 НПК, съдът определи наказанието при условията на чл.58а НК. Ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, в частност чл.54,
съдът прие, че на подсъдимият И. следва да се наложи наказание в рамките на
предвиденото за извършеното престъпление (“лишаване от свобода” за срок от 2г.
до 10г.), а именно: “лишаване от свобода” за срок от четири години. Намалявайки
същото с една трета, съдът определи наказание - лишаване от свобода за срок от две
години и осем месеца.
По
отношение на И. не са налице предпоставките по чл.66, ал.1 НК за отлагане
изпълнението на наказанието.
На
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС съдът определи наказанието да се
изтърпи при първоначален “строг” режим.
Съдът прие, че с наложеното наказание ще
съдейства за постигане целите на специалната и генералната превенции, визирани
в чл.36 НК и на подсъдимия ще се въздейства поправително-възпитателно и
предупредително-възпиращо по такъв начин, че същият в бъдеще няма да бъде
субект на престъпление.
Гражданския иск намира правното си
основание в чл.45 ЗЗД и в задължението всеки да репарира вредите, които виновно
е причинил другиму. Като граждански ищец по делото е конституирана пострадалата
Д. с конкретна претенция срещу подсъдимия, представляваща обезщетение за
причинени в резултат на престъплението имуществени вреди.
В хода на наказателното производство
безспорно се установи вината на подсъдимия за причинените вреди, които имат
имуществен характер. Налице е причинно-следствена връзка между виновното и
противоправно поведение на подсъдимия и причинения вредоносен резултат от деянието.
Като прецени всички обстоятелства по
делото, съдът прие, че предявеният иск е доказан по основание и размер.
Установи се, че подсъдимият е отнел от ищцата движими вещи на конкретно
посочената стойност, като същите не са възстановени.
Съдът присъди на ищцата претендираната сума
от 985 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
03.03.2018г. до окончателното им
изплащане.
На основание
чл.189, ал.1 във вр. с ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия И. да заплати по сметка
на РУ-гр.Кюстендил сторените по делото разноски в размер на 452, 36 лева, а по
сметка на Районен съд-гр.Кюстендил – 50 лева, представляващи държавна такса за
разгледания граждански иск.
Съдът
постанови веществените доказателства - 2 броя CD, съдържащи запис от
охранителни камери в магазин „Кауфланд“ да останат по делото
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: