ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. София, 15.12.2020 г.
Апелативният специализиран
наказателен съд, в закрито съдебно заседание на петнадесети декември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА
ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Илиева
внчд № 597 по описа на АСНС за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4, вр. ал. 2
НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. М.Т., като
защитник на подс. Б.Л.П.,
срещу протоколно определение от 03.12.2020 г. по нохд №
2885/2020 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е оставено без уважение искането
на защитата за изменение на изпълняваната по отношение на подс. П. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в друга, по-лека такава. Счита,
че липсва реална опасност от укриване и от извършване на престъпление от този
подсъдим. Опасността от извършване на престъпление не следва да се извежда от
характера и тежестта на повдигнатите обвинения. Излага съображения, че
предходното осъждане на подсъдимия е през 2017 г. за деяние с голяма давност,
извършено през 2010 г. Изтеклият период от време на действие на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ е изиграл своята превантивна роля. Счита,
че продължаването на тази мярка се явява прекомерно, срокът на задържане е
неразумен съгласно практиката на ЕСПЧ, тъй като ограничението надхвърля
необходимото за осъществяване на правосъдието. Прави оплакване за непроведен
анализ на комплекса от елементи, които сочат на интензитета на опасността от
извършване на престъпление. Излага съображения, че с продължаването на тази
най-тежка мярка за неотклонение се засягат и правата и законните интереси на
членовете на семейството му, включително и на малолетното му дете. Моли за
отмяна на определението и постановяване на ново, с което мярката на подсъдимия П.
бъде изменена в по-лека такава.
В
срока по чл. 342, ал. 2 НПК възражение срещу частната жалба не е депозирано от
СП.
АСНС,
като се запозна с наведените доводи, обсъди доказателствата по делото и провери
служебно и изцяло правилността на атакуваното определение, намира частната
жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Съображенията за това са следните:
Настоящият съдебен състав преценява, както
правилно е заключила и предходната съдебна инстанция, че не е налице промяна
в съществуващите обстоятелства,
която да обуславя изменяване, съобразно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 НПК, на
изпълняваната по отношение на подс. Б.Л.П. мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в друга, по-лека такава.
От
доказателствата по делото е видно, че подсъдимият Б.Л.П. е предаден на съд, заедно с още 9 лица,
с обвинения за претендирани за извършени умишлени престъпления от общ характер,
наказуеми с лишаване от свобода, които удовлетворяват и законовия критерий за
тежки такива, а именно – по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, както и по чл.
354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК, представляващо реализирана последваща
престъпна деятелност от вида, цел на престъпното образувание.
Въззивният
съд намира, че от събраните на досъдебната фаза доказателства, предмет на
проверка в условията на непосредственост, състезателност и равенство на
средствата за защита в предстоящото съдебно следствие, може да се формира
обосновано предположение относно авторството на подсъдимия-жалбоподател в
твърдяната за осъществена престъпна дейност, за която е ангажирана
наказателната му отговорност.
На следващо място, при преценка
наличието на обстоятелства за продължаване действието на мярка, ограничаваща
свободата на придвижване, АСНС намира за наличен риска от извършване на
престъпление. По отношение на подс. П. обсъжданият риск е
реален, а не предполагаем, тъй като е изводим от данните по делото. От
справката съдимост е видно, че подсъдимият е осъждан, в сила от
20.06.2017 г., за престъпления по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
213а, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
обхващащо пет отделни деяния и по чл. 129, ал. 1 във чл. 20, ал. 2 НК, като му
е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 година и 6 месеца
„Лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от
3 години, като престъпната дейност по производството по нохд № 2885/20 г. СНС, би
се явила осъществена в рамките на този изпитателен срок. Ето защо, защитният
упрек, че в настоящия казус единствено тежестта
на повдигнатите обвинения обосновава продължаване на най-тежката мярка за
неотклонение спрямо подс. П., като неоснователен, въззивният съд отхвърли.
При преценка законосъобразността
на изпълняваната мярка за неотклонение АСНС констатира, че подсъдимият П. търпи
ограниченията на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
взета с протоколно определение от 01.12.2019 г., нчд 4479/19 г. СНС. Към датата
на постановяване на настоящото определение от първоначалното задържане е
изтекъл срок от 12 месеца и 15 дни, през който е приключила цялата досъдебна
фаза на процеса и на 27.07.2020 г. производството е преминало в съдебната си
фаза. В разпоредително заседание на 17.09.2020 г. съдебното производство било
прекратено и делото върнато /разпореждане на съдията-докладчик от 05.10.2020
г./ на СП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Новоизготвеният
обвинителен акт бил входиран в СНС /вх. № 261139/ на 07.10.2020 г., проведено е
разпоредително заседание и са определени, със съгласието на страните, дата за
съдебно заседание и резервни дати.
Следва да се изложат и съображения, че
независимо от редуцирането на опасността от извършване на престъпление от
подсъдимия-жалбоподател предвид изтеклия срок на действие на процесуалната
принуда, в каквато насока е и основателният довод на защитата, както и
приключването на подготвителната досъдебна фаза на наказателния процес и
преминаването на същия в централната съдебна фаза, целите на мерките за
неотклонение не биха могли да бъдат обезпечени с друга, претендирана по-лека по
вид, мярка за неотклонение. Това е така,
тъй като продължава да е налична регламентираната в закона реална опасност от
реализиране на дейност в отклонение на закона от подс. П.. Защитният
довод, че срокът на задържане е неразумен, тъй като ограничението надхвърля
необходимото за осъществяване на правосъдието, като неоснователен, въззивният
съд отхвърли.
АСНС се съгласява с формулирания довод на
защитата, че търпяната процесуална принуда неизбежно рефлектира и върху правата
и законните интереси на членовете на семейството на подс. П., включително и
върху малолетното му дете, което е лишено от непосредствени и лични грижи от
страна на родителя, чиято свобода на придвижване е ограничена. Не преценява, че
твърдяните от защитата обстоятелства за обременено семейно положение,
изразяващо се в необходимост от грижи за малолетно дете, мотивират на самостойно
основание, по преобладаващо хуманитарни причини, необходимост от изменение в
по-лека на оспорената мярка за неотклонение.
Предвид всичко изложено до тук и като
постанови извод за законосъобразност на проверяваното определение, обусловила
неоснователност на частната жалба, на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 270,
ал. 4 НПК, Апелативният специализиран наказателен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 03.12.2020 г., по нохд № 2885/2020 г. по описа на
Специализирания наказателен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: