Номер 19904.08.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 28.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Мара А. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело №
20205400500294 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 251/13.03.2020 г. по гр. д. № 1410/2019 г.
Смолянски районен съд е осъдил Регионална дирекция „Гранична полиция“
гр. Смолян да заплати на А. М. А. сумата от 1 299, 73 лева, представляваща
дължимото допълнително възнаграждение за положения 182 часа извънреден
труд за периода 30.11.2016 г. до 30.11.2019 г., сумата от 163, 58 лева –
мораторна лихва за забава, считано от всяко 1-во число на месеца, следващ
полагането на труда, до датата на предявяване иска – до 29.11.2019 г. , ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
29.11.2019 г., до окончателното й изплащане, както и разноски по водене на
делото в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение; ответникът е
осъден да заплати по сметка на РС – Смолян ДТ в размер на 101, 99 лева и
разноски за вещо лице в размер на 120 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
Регионална дирекция „Гранична полиция“, чрез главен юрисконсулт в отдел
ПНО-ГДГП М.Х., с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на
материалния закон, изразяващо се в неправилното му прилагане и
необоснованост на акта.
Във въззивната жалба на ответника се прави позоваване на
разпоредбата на чл. 142 от ЗМВР, като се сочи, че за първата категория
служители – държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението, статутът им се урежда от ЗМВР, за
разлика от другите две категории, при които е приложим ЗДС и съответно
КТ. Първата от тази категория служители извършват специфични дейности,
работят при специфичен режим на работа, поради което служебните им
отношения се уреждат от специален закон – ЗМВР и издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове; специална е и законовата уредба на
нощен и извънреден труд – Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. Сочи се,
че видът и условията за заплащане на възнаграждения и работното време на
държавните служители са предмет на уредба в глава 7 раздел 6 и 7 от ЗМВР и
препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на
служителите няма.
Твърди се в жалбата, че разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ
намира приложение когато продължителността на нощния труд е по-малка от
продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия
случай установява КТ – 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд, докато за
служителите на МВР е установена еднаква продължителност за дневния и за
нощния труд, а именно 8 часа. Прави се позоваване на становища на експерти
на МТСП по приложение разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Твърди се, че
от тези становища е видно, че тази разпоредба не се прилага когато
нормалната продължителност на дневното и на нощното работно време е
еднаква /каквато е установена за служителите на МВР/.
Твърди се, че в тези случаи служителят не работи извънредно по
смисъла на чл. 143 ал. 1 от КТ – получените часове в повече при
преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за
наличие на извънреден труд; извънреден труд би бил налице, ако служителят
работи извън установеното работно време. Твърди се, че идеята на
преизчисляването е да се заплати на работника увеличено възнаграждение –
това, което е заработил през нощта за по-кратко време да бъде равно на онова,
което би изработил през деня.
В жалбата се прави позоваване и на писмена консултация от
проф. д. ю. н. В.М. в подкрепа на становището, че разпоредбата на чл. 9 ал. 2
от НСОРЗ е непригодна за прилагането й към държавните служители на
ЗМВР, тъй като не са налице нейните предпоставки – работа на смени,
подневно отчитане на работното време, продължителност на нощно работно
време, по-малка от продължителността на дневното и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. В жалбата се прави
позоваване на практика на ОС - Русе и РС – Плевен.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение; претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца А. М.
А. , чрез пълномощник адв. Б. М., с който се оспорва жалбата като
неоснователна.
В отговора се твърди, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, тъй като е постановено в пълно съответствие с материалния
закон и с доказателствата по делото. В отговора се прави позоваване на
принципните разяснения, дадени в т. 23 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на
ВКС – по отношение служителите в МВР, назначени по служебно
правоотношение – държавни служители по смисъла на ЗДСл, намира
субсидиарно приложение и общия закон; обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители и спрямо работниците и служителите по
трудови правоотношения. Сочи се, че макар з действащия ЗМВР няма
законова делегация, препращаща към ЗДСл, доколкото няма изрично уредено
нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Прави се позоваване на
разпоредбата на чл. 67 ал. 3 от ЗДСл – основните и допълнителните
възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. С оглед на това и предвид
липсата на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на
вътрешните работи следва да намери приложение НСДРЗ – чл. 9 ал. 2. Твърди
се, че не следва да се прилага коефициант 1, както твърди жалбоподателя, тъй
като по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на
8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му дневния
и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на
извънреден труд, когато такъв е положен. Сочи се, че възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР
в неравностойно положение спрямо другите държавни служителите и спрямо
работниците по трудово правоотношение.
В отговора се прави позоваване на Директива 89/391 /ЕИД и
Директива 2003/88/ЕО.
Твърди се в отговора, че ищецът е изпълнил в пълен обем своята
часова трудова норма, поради което и преизчисления нощен към дневен труд
се явява такъв над нормата – респективно извънреден труд и следва да бъде
заплатен като такъв.
По отношение иска за мораторна лихва се прави позоваване и на
чл. 33, във вр. с чл. 18 ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. прави се
позоваване и на съдебна практика на окръжни съдилища.
По отношение соченото в жалбата Решение № 197/07.10.2019 г. на
ВКС се сочи, че то е неотносимо към настоящия казус, защото се касае за
правото на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден
труд, а и защото се позовава на друго решение за период, в който е действата
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., в която изрично е било предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между часовете 22. 00 ч. и 6. 00 ч. за отчетния период се умножава с
коефициент от 0, 143 – чл. 32 ал. 2 от наредбата. Прави се позоваване на
разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР, както и на практика на окръжни
съдилищата в страната.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното
решение и се претендират разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
Въззиваемият не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. От пълномощникът му адв. М. е депозирана писмена защита, с
която се оспорва въззивната жалба по изложените в отговора доводи.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното.
Не е спорно по делото, че ищецът А. М. А. работи по служебно
правоотношение, като заема длъжността „старши полицай“ в 02 група
„Охрана на държавна граница“ на ГПУ – Момчилград, към РД „Гранична
полиция“ гр. Смолян..
Ищецът претендира, че за времето от 30.11.2016 г. до 30.11.2019 г.
е положил 182 часа извънреден труд, който не му е заплатен.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се
установява от извършената от вещото лице проверка на документи при
ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове
нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.
Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 1 272
часа нощен труд, които са му заплатени на основание Заповеди № 8121з-
791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните
работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За
всеки отработен час през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 часа
на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че отработените часове
от ищеца след преобразуването им от нощен труд в дневен е 1 454, разликата
в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 182
часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата
установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е
начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за
държавните служители в МВР.
В заключение вещото лице сочи, че общата сума на
неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за
процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 1 299, 73 лева.
Вещото изчислява, че до предявяването на иска общо дължимата се законна
лихва е в размер на 163, 58 лева.
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в
съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от
ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за
извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните
служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.
187 ал. 9 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи. Според чл. 31 ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г.,
при сумарно отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на
общия брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния
период. Действалите през исковия период от време наредби съответно №
8121з-592, в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС от 11.07.2016
г. по адм. Дело № 5450/2016 г., и № 8121з-776/, в сила от 02.08.2016 г.,
отменена с решение на ВАС 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/2019 г., не
регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент,
аналогичен на чл. 31 ал. 2 от предходната наредба.
При липса на изрична законова регламентация и при
предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен
алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи
разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време.
Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,
143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното работно време /7 часа/ Противното разбиране, както се
твърди във въззивната жалба, че в действащите в процесния период наредби
от 25.05.2015 г. и 29.07.2016 г. не се съдържа текст, който да предвижда при
заплащането на положен нощен труд да се увеличава с коефициент 1, 143, т.е.
7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа
нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, би поставило държавните
служители в системата на МВР в неравностойно положение като спрямо
останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците
по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение
за извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. №
1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно
разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично
уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса
за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от
Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение
принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато
съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи
общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото,
обичая или морала.
Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца часове
нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На
държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за
изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл.
179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014
г. и отменящата я Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. за всеки отработен
час през нощта или за част от него между 22, 00 и 06, 00 ч. на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8
от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0, 25 лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която
предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които
установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд.
Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби
се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо
приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че
ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час
през нощта.
В чл. 188, ал. 2 ЗМВР е посочено, че държавните служители,
които полагат труд за времето между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., се ползват със
специалната закрила по КТ, т. е. би могло да се приеме директно препращане
и към чл. 140, ал. 1 КТ (а не само към ал. 4 на този текст), приложимо и за
органите по пожарна безопасност и защита на населението, тъй като единият
от елементите на специалната закрила по КТ следва да се приеме и
установената намалена в сравнение с дневната продължителност на работното
време през нощта.
Ако не се приеме гореизложеното във връзка с приложението на
чл. 188, ал. 2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл. 46,
ал. 2 ЗНА - аналогия на закона (извеждане на правило относно неуреден
случай въз основа на изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи
общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока.
В случая следва да се вземе предвид, че въззиваемият е лице със
статут на държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. По отношение на
работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а,
ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с
цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-
горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг
специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на
държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и
ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по
начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по
Кодекса на труда.
Във въззивната жалба, на следващо място е посочено, че е
неправилен изводът на съда, че определеният максимален брой часове нощен
труд от 8 часа съгласно чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР, Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния
брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. В
чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР, на която разпоредба се позовава
въззивникът, е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От тълкуването на
същата не би могло да се направи извод, че тя определя продължителността
на нощния труд по ЗМВР, която да е осем часа, а не седем часа, както е за
работещите по трудово правоотношение, което да налага приложението на
коефициент 1, а не на коефициент 1, 143.
По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8
часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към
дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане
на извънреден труд, когато такъв е положен.
От друга страна, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, на която
разпоредба се позовава въззивникът, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (така е посочено и в чл. 2, ал. 1 от
трите Наредби от 2014 г., 2015 г. и 2016 г.). Тълкуването на тази разпоредба
налага аналогични правни изводи на тези по приложението на чл. 136, ал. 1-3
КТ, според които нормалното работно време е установено за работния ден и
за работната седмица, като за работния ден то е продължителността му в
рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната седмица, която е 5-дневна
- 40 часа, като продължителността на работния ден е установена с оглед на
дневната, а не на нощната част от денонощието. Работното време се дели на
два вида: дневно (или денно), при което трудът се полага през денната част на
денонощието, и нощно работно време, при което трудът се полага през
нощната част на денонощието, което от своя страна е обусловило и отделната
регламентация на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че друг
съществен пропуск на първоинстанционния съд се състои в това, че не
мотивира по никакъв начин извода си, на който се основава решението, че
при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен
труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд, като
веднъж съдът твърди, че се полага възнаграждение за нощен труд, а след това
е постановил решение, че на ищеца се дължи заплащане на извънреден труд, а
извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното за тях работно време. В писмо изх.
№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП е посочено, че когато нормалната
продължителност на работното време е 8 часа (чл. 136 КТ) и нормалната
продължителност на работното време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ),
отношението е 8ч/7 ч., т. е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1, 143, като целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа
през нощта, да получава възнаграждение за 8 часа. Посочено е също така, че в
тези случаи служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.
Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане
на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от
време, който в процесния случай е тримесечен.
В тази насока от неоспореното заключение на ВЛ е видно, че с
оглед броя на нощните смени, всяка от по 8 часа, след превръщането на
отработените нощни часове в дневни, получения брой часове надхвърлят
установеното работно време, поради което разликата се явява извънреден
труд. Т.е при съпоставката с общия брой нощни часове за периода като норма
часове, разликата от 182 часа е извън тази норма и е извънреден труд. Поради
това са неоснователни доводите във въззивната жалба за смесване на
понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“ от районния съд.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че
законосъобразно и обосновано районният съд е уважил исковата претенция,
поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за
настоящата инстанция в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 251/13.03.2020 г. по гр. д. № 1410/2019 г. на
Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Смолян да
заплати на А. М. А. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на
500 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________