Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 223 11.02.2020 г. гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на пети февруари две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря С.А., в присъствието на прокурора Христо
Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2664
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр.
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по повод исковата молба на И.Д.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, представляван от пълномощника адв. И.Л.Н. ***, против ОДМВР-
Бургас, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от
400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по
обжалване на незаконосъобразно наказателно постановление № 431а-27/25.02.2019
на началника на Първо РУ при ОДМВР- Бургас, отменено с влязло в сила съдебно
решение по НАХД № 1646/2019 г. по описа на РС- Бургас. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че с наказателно
постановление № 431а-27/25.02.2019 г. на началника на Първо РУ при ОДМВР-
Бургас, а наложено на ищеца административно наказание- глоба в размер на 2000
лева, за нарушение по чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето. Твърди се
също, че с влязло в сила съдебно решение по НАХД № 1646/2019 г. на Районен съд-
Бургас наказателното постановление е отменено, като незаконосъобразно. Изложено
е, че в производството по обжалване на наказателното постановление ищецът е
ползвал услугите на адвокат и в съответствие с клаузите на сключения договор за
правна защита и съдействие е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева. Претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в посочения размер.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който е заявено от ответника становище за недопустимост, алт.
за неоснователност на исковата претенция. Направено е възражение за прекомерност
на направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по НАХД № 1646/2019 г. на РС- Бургас и в настоящото производство.
В съдебното заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа предявения иск. Не сочи нови доказателства. Моли за уважаване на
исковата претенция и присъждане на направените разноски по делото.
Пълномощникът на ответната страна оспорва предявения
иск и моли за неговото отхвърляне. В условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в производството по обжалване на наказателното
постановление. Не сочи доказателства.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава
заключение за основателност на исковата претенция и за прекомерност извършените
от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Не
сочи доказателства.
Искът за обезщетение е предявен
срещу надлежен ответник- юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното
наказателно постановление, поради което и с оглед твърденията на ищеца за
настъпили имуществени вреди от незаконосъобразен акт на административен орган, е
процесуално допустим.
Бургаският административен съд,
като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С наказателно постановление №
431а-27/25.02.2019 г., издадено от началника на Първо РУ при ОДМВР- Бургас, е
наложено на ищеца административно наказание- глоба в размер на 2000 лева за
нарушение по чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето. С влязло в сила на 18.10.2019
г. решение № 1157/27.09.2019 г. по НАХД
№ 1646/2019 г. по описа на Районен съд-
Бургас наказателното постановление е отменено, като незаконосъобразно.
От приложеното НАХД № 1646/2019
г. на Районен съд- Бургас се установява, че в съдебното производство по
обжалване на наказателното постановление ищецът е ползвал адвокатска защита,
осъществена от адвокат И.Н. *** въз основа на сключен договор за правна услуга от
03.04.2019 г. Видно от изричното отбелязване в договора за правна услуга (на л.
15 от НАХД № 1646/2019 г.), за осъщественото процесуално представителство същият
е заплатил на адвоката възнаграждение в размер на 400 лева.
За да се уважи предявеният иск е
необходимо да се установи кумулативната наличност на визираните в разпоредбата
на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки- незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ.
осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени
по съответния ред; вреда; пряка причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. В случая тези предпоставки са налице. Издаденото срещу ищеца
наказателно постановление е отменено с влязло в сила съдебно решение. Несъмнено
последният е претърпял имуществени вреди под формата на претърпени загуби
(намаление на имуществото му), заплащайки възнаграждение на адвоката,
осъществил процесуално представителство в производството по обжалване на
наказателното постановление пред съда. Видно от изричното отбелязване в
договора за правна услуга, адвокатското възнаграждение действително е заплатено
от ищеца на процесуалния представител. Такива разноски същият не би извършил, ако
не бе издадено наказателното постановление и следователно е налице изискуемата
от закона причинна връзка. С оглед на това, предявеният иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди се явява доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен. Обезщетението следва да се присъди със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска- 06.11.2019 г. до окончателното му
изплащане.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответната страна за прекомерност на разноските, направени от ищеца
в производството по обжалване на наказателното постановление. Адвокатското
възнаграждение се договаря свободно от страните с договора за правна помощ и
съдействие, като единственото ограничение, предвидено в Наредба № 1/09.07.2004
г., се отнася до неговия минимален размер. В случая минималното възнаграждение
съгласно посочената наредба възлиза на 370 лева и следователно определеното от
страните по договора за правна помощ възнаграждение в размер на 400 лева не би
могло да се определи като прекомерно. Ето защо съдът приема, че не са налице
основания за присъждане по-нисък размер на обезщетението. Основателно е обаче
възражението за прекомерност на извършените от ищеца в настоящото производство
разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед неголемия обем на
изследваните доказателства, участието на пълномощника само в едно съдебно
заседание и преди всичко правната сложност на заявения правен спор, следва да
се присъдят на ищеца разноски в размер на 310 лева, от които 10 лева заплатена
държавна такса за производството и 300 лева- адвокатско възнаграждение (в
минималния предвиден от Наредба № 1/09.07.2004 г. размер).
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на И.Д.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди- заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в производството по обжалване на незаконосъобразно наказателно
постановление № 431а-27/25.02.2019 на началника на Първо РУ при ОДМВР- Бургас,
отменено с влязло в сила съдебно решение по НАХД № 1646/2019 г. по описа на РС-
Бургас.
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на И.Д.Д. с ЕГН **********
сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на
съобщението.
СЪДИЯ: