Р Е Ш Е Н И Е № 273
гр.Кюстендил, 15.11.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в
открито съдебно заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Лидия
Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 276
по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – гр. Благоевград,
представлявана от директора В.Ц.Д., оспорва с касационна
жалба решение № 260187 от 30.06.2021год.
на Районен съд – Кюстендил по АНД № 437/2021год. Релевирани
са основанията по
чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Нарушението на материалния закон се свръзва с неправилно приложение на критериите, относими към размера на
наложената имуществена санкция спрямо установените по делото фактически
обстоятелства. Явната несправедливост на наказанието в размера, определен от районния съд, се обосновава с данните, сочещи на
повторяемост във времето на съставомерната дейност на нарушителя, както и с
количествените показатели на неразрешеното водовземане. Прави се искане за отмяна
на решението и за постановяване на друго за потвърждаване
на наказателното постановление.
В съдебно заседание, наведените в жалбата оплаквания и
предявеното искане се поддържат от пълномоощника на касатора юк Г.. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - „Т.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния си представител адв. Д.Д.,
депозира писмено становище за неоснователност
на касационната жалба. Счита, че оспореното въззивно решение е обосновано и
правилно, вкл. в частта относно размера на наложеното наказание.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на въззивно оспорване е Наказателно постановление
№ ПО-02-70/25.03.2021год. на директора на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с което на „Т.“
ЕООД ***, за нарушение на чл.44,
ал.1 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.1, б. “в” от Закона за водите
е наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00лв.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е
ангажирана за това, че при извършена проверка на 25.01.2021год.
в имот № 20208.21.46 в землището на с.
Дворище, община Кюстендил, е установено, че търговското дружество „Т.“ ЕООД извършва дейности по изкопаване и промиване на земни маси, за които ползва водни обекти - дренирани подземни води чрез подвижен дизелов агрегат,
куплиран с центробежна помпа в количество от 50л/сек., както и води от
напоителен канал чрез монтирана
центробежна електрическа помпа в количество от 22л/сек., без дружеството да разполага с необходимото за това основание,
а именно разрешително за водовземане по чл.44, ал.1 от Закона за водите.
АНО е изложил мотиви в НП за неоснователност на
възраженията на дружеството, депозирани срещу съставения АУАН, както и за
отсъствие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Районният съд, въз основа на събраните доказателства, формира правни
изводи за липса на допуснати нарушения
на процесуалните правила, за предявено ясно обвинение, както и за
доказаност на релевираното деяние. Във
връзка с размера на наложеното наказание, съдът е констатирал, че няма
изложени мотиви от АНО. От друга страна е приел, че правилното приложение на
критериите по чл.27, ал.2 от ЗАНН с оглед липсата на отегчаващи отговорността
на нарушителя обстоятелства, е основание за налагане на наказание в минималния
размер, предвиден от законодателя с нормата на чл.200, ал.1, т.1, б.“в“ от ЗВ. По
горните съображения е изменил НП като е намалил размера на наложената
имуществена санкция от 5000,00лв. на 1000,00лв.
Касационната инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, обосновава
следните изводи:
Решението на въззивния
съд е правилно, поради
което и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК следва да се остави в сила. Касаторът оспорва единствено
размера на наложената имуществена санкция с доводи за несъответствие между
критериите по чл.27, ал.1 - ал.3 от ЗАНН и
установените по делото фактически обстоятелства. С горното се обосновават
наведените оплаквания срещу правилността
на оспорения съдебен акт и искането
за отмяна на същия, ведно с произнасяне при усл. на чл. 222, ал.1 от АПК за потвърждаване
на издаденото НП.
Настоящият състав
на касационния съд счита релевираните в жалбата правни доводи за неоснователни. От
процесуална страна следва да се констатира, че е недопустимо със съображения,
изложени в касационната жалба да се мотивира размерът на наложеното административно
наказание. Видно е, че в НП не са посочени конкретните факти и обстоятелства,
съобразно които имуществената санкция е определена около средния размер. За първи път в
депозираната жалба с твърдения за повторяемост във времето на съставомерната
дейност на нарушителя и с количествените показатели на неразрешеното
водовземане се прави опит да се обоснова наложеното наказание. Липсващите
мотиви на АНО обаче не могат да бъдат
заместени с доводи, предявени едва в касационно производство, респ. пропускът на АНО не може да бъде преодолян в
етапа на касационното оспорване.
Извън горното,
проверката на оспореното решение обосновава изводи за надлежно приложение на материалния закон, като
определеното с него наказание в минимален размер, е справедливо. Не са налице сочените касационни основания. Мотивите
на въззивната инстанция за изменение на наложеното наказание до предвидения минимум
се основават на обективен и пълен анализ на доказателствата относим към
критериите по чл.27 от ЗАНН. В контекста
на същите, правилна е извършената преценка
на тежестта на нарушението. От
приложената санционна норма на чл.200, ал.1, т.1, букви ”а” - „г“ от Закона за водите е видно, че
законодателят определя размера на наказанието спрямо количеството води, които нарушителите ползват без основание. В случая,
количеството на установеното водоползване
без разрешение сочи на приложимост
на санкцията по чл.200, ал.1, т.1, б.”в” от ЗВ, според която се наказва с
глоба или имуществена санкция в размер от 1000лв. до 10 000лв., физическо
или юридическо лице, което ползва води без необходимото за това основание с количество от 10 л на секунда до 100 л на
секунда. Следва, че количеството на неправомерното
водоползване е специалният нормативен критерий за размера на наказанието, а
конкретният му размер в установените от законодателя граници, е в зависимост от
общите критерии по чл.27 от ЗАНН. В този
аспект и поради отсъствието на доказателства за отегчаващи отговорността на
нарушителя обстоятелства, правилно
решаващият съд е определил минималния
размер на имуществената санкция за съответстващ на тежестта на извършеното
нарушение. Недоказани са твърденията на касатора, че е налице повторяемост на противоправното
поведение на дружеството. Данните, че същото е установено в хода на проверка,
възложена от прокуратурата във връзка с регулярно постъпваща информация за незаконни дейности в
коритата на реките, е обстоятелство, което е без значение за отговорността на
нарушителя, за който безспорно
процесното нарушение на чл.200,
ал.1, т.1 от ЗВ, е първо.
Предвид изложеното,
решаващите съображения на въззивния съд за намаляване размера на наложеното
наказание са обосновани и законосъобразни, а оспореното решение е правилно и
следва да се остави в сила.
С оглед изхода по делото,
на касатора не се следват деловодни разноски.
Водим от горното и на осн.чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 260187 от 30.06.2021год. на Районен
съд – Кюстендил, постановено по АНД № 437/2021год.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове:
1. 2.