Р Е
Ш Е Н И Е №573
07.11.2016г. гр.Кюстендил
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кюстендилският районен съд, пети състав,
На двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година,
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
Секретар: Г.М.,
като разгледа докладваното от съдия
В.Джонева
гр.д.№1869 по описа за 2015г. на
РС-Кюстендил
и, за да се произнесе,
взе предвид:
Делото е образувано по исковата молба на И.Г.В., с ЕГН
**********, с адрес: *** мах.„**а“ №-***, против Л.И.О., с ЕГН **********, с
адрес: ***.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове,
както следва:
- иск с правно основание чл.45 ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на Л.О. да заплати на И.В. сумата
от 750.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни
емоции, стрес, дискомфорт, засягане на честта и доброто му име, настъпили в
резултат на изречени от О. на 12.09.2013г. пред Районен съд-Кюстендил по НЧХД
№450/2013г. по описа на същия съд, неверни клеветнически твърдения, а именно:
„Той (за И.В.) ме би след операция от
рак, по иширет на баща му. Жена ми би два пъти незаконно. После се хвали по
махалата, че си направил кеф.“, ведно със законната лихва върху сумата от
750.00 лева, считано от датата на деянието – 12.09.2013г. до окончателното
изплащане, и
- иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за осъждане
на Л.О. да заплати на И.В. сумата от 750.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в неприятни емоции, стрес, дискомфорт, засягане на честта и
доброто му име, настъпили в резултат на изречени от О. на 15.04.2014г. пред
Районен съд-Кюстендил по НЧХД №18/2014г. по описа на същия съд, неверни,
клеветнически твърдения, приписващи му пред орган на власт престъпление, което
не е извършил, а именно: „Два пъти бие жена ми, последният път до припадък.“,
„Всичките те гледат, а ти я риташ като топка.“, „Той свали нашия водомер.
Присвои си водомера.“, „Разтури инсталацията на етажа, завери водомера на
негово име.“, ведно със законната лихва върху сумата от 750.00 лева, считано от
датата на деянието – 15.04.2014г. до окончателното изплащане.
Претендира се присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения
му в хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител, в лицето на адв.Г.П. ***,
е подал отговор на исковата молба, в която оспорва допустимостта и основателността
на предявените искове, а евентуално – размера на претендираните обезщетения.
РС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата
по делото и след като прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при
условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
Ищецът и ответникът са роднини по съребрена линия,
като Л.О. е вуйчо на И.В.. Поради имотни спорове, отношенията помежду им от
години са влошени, като всеки от двамата неколкократно е сезирал различни
органи с жалби срещу другия.
По подадени от И.В. тъжби срещу ответника, пред
Районен съд-Кюстендил са били образувани НЧХД №450/2013г. и НЧХД №18/2014г. И
по двете О. е имал качеството на подсъдим.
В съдебно заседание, проведено на 12.09.2013г. по НЧХД
№450/2013г. по описа на КРС, видно от приложения по делото протокол, Л.О. е дал
обяснения, с оглед процесуалното
качество, което е имал, в края на които е заявил по адрес на тъжителя В.: „Той
ме би след операция от рак, по иширет на баща му. Жена ми би два пъти
незаконно. После се хвали по махалата, че си направил кеф.“.
Видно от протокол от съдебно заседание, проведено на
15.04.2014г. по НЧХД №18/2014г., подсъдимият О., в няколко свои изказвания е
заявил по отношение на В.: „Два пъти бие жена ми, последният път до припадък.“,
„Всичките те гледат, а ти я риташ като топка.“, „Той свали нашия водомер.“,
„Присвои си водомера.“, „… той разтури инсталацията на етажа, взе водомера,
отиде във ВиК, завери водомера на негово име и приключи.“.
От удостоверение, издадено от „Кюстендилска вода“ ЕООД
е видно, че подавана в дружеството жалба от Л.О. срещу Й.В. липсва. На адреса в
с.Ж. мах.„*** “ към момента са регистрирани две партиди – на И.В. и на Л. В.,
като на същия е имало партида и на името на В*** Л. О., но същата е била
закрита и водоподаването – прекъснато по покана от 11.04.2013г. за доброволно
изпълнение на заповед с №ДК-02-ЮЗР-511/23.11.2012г. на началника на РДНСК за
премахване на незаконен строеж „сградна водопроводна инсталация“.
От служебно писмо, изпратено от Районна
прокуратура-Кюстендил, с вх.№18962/29.08.2016г. се установява, че в
РП-Кюстендил е била депозирана жалба от Л.О. срещу Ив.В., заведена под
вх.№2924/2009г., съдържаща оплакване, че В. е разрушил водопроводната
инсталация на жилище в с.Ж., обл.Кюстендил, мах.„*** “, по която жалба е била
извършена проверка и е бил постановен отказ за образуване на досъдебно
производство.
В хода на съдебното дирене са били разпитани двама
свидетели, посочени от ищеца. Според свидетеля Г.В., негов баща, Л.О. и жена му
били склюнни към редовно подаване на жалби, съдържащи техни измислици, в
стремежа да създадат ситуации и да изострят още повече отношенията между страните.
Свидетелят сочи, че твърденията на Л.О. се понасяли болезнено и, че всеки
нормален човек би преживял тежко отправянето на несъществуващи неща, обиди и
клевети. Според свидетеля М.П., и.В. много се е оплаквал от Л.О. и съпругата
му, от долните лъжи и неверни неща, които те изнасяли за него пред съда.
При така установените по делото факти, съдът прави
следните правни изводи:
За да възникне задължение за обезщетяване на
претърпени вреди, в хипотезата на извъндоговорната отговорност при непозволено
увреждане, съгласно чл.45 от ЗЗД, кумулативно следва да са изпълнени
предпоставките: 1.да има деяние (действие или бездействие); 2. деянието да е
противоправно; 3.да е налице вреда – имуществена или неимуществена; 4.да е
налице причинна връзка между деянието и вредата, като последната е пряка и
непосредствена последица на същото; 5.деянието да е извършено виновно.
Основателността на исковете по чл.45 от ЗЗД предполага
доказване в съдебното производство наличието на тези предпоставки, съотнесени
към конкретно твърдяната фактическа обстановка. Тежестта на доказване е на
твърдящата страна, в съгласие с правилото на чл.154 ал.1 от ГПК. В случая, това
е ищцовата страна. Съгласно чл.45 ал.2
от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното, т.е. в тежест
на ответника е да обори законовата презумпция. В негова тежест също така е ако
твърди, че изнесените от него факти отговарят на обективната истина, до докаже
това си твърдение. В случая, ответникът О. не навежда подобни възражения.
Според съда, ищецът проведе нужното главно и пълно
доказване на верността на своите твърдения. От приложените по делото два
протокола от съдебни заседания, които представляват официални документи и
надлежно удостоверяват извършените пред съда действия от участниците в процеса,
се установява, че на посочените в исковата молба две дати ответникът пред съда
е казал по отношение на И.В., следното: „Той ме би след операция от рак, по
иширет на баща му. Жена ми би два пъти незаконно. После се хвали по махалата,
че си направил кеф.“ (заявено на 12.09.2013г. по НЧХД №450/2013г. по описа на
КРС) и : „Два пъти бие жена ми, последният път до припадък.“, „Всичките те гледат,
а ти я риташ като топка.“, „Той свали нашия водомер.“, „Присвои си водомера.“,
„… той разтури инсталацията на етажа, взе водомера, отиде във ВиК, завери
водомера на негово име и приключи.“ (заявено на 15.04.2014г. по НЧХД
№18/2014г.). Оттук следва извода, че посочените в исковата молба деяния са били
извършени от ответника.
Осъществените деяния са противоправни. Тяхната
противоправност произтича от факта, че макар изказването на мнение, чрез слово
- писмено или устно, да е конституционно гарантирано право на всеки гражданин,
закрепено в чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България, същото право не
е абсолютно. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на
свободата на словото, Конституцията посочва присъщите на личността чест, достойнство
и добро име. Правото на мнение и правото на разпространяване на информация
трябва да се упражняват така, че да не се засяга доброто име на другиго.
Нарушаването на посочените граници и излагането на невярна информация, с
клеветнически харахтер поражда деликтна отговорност и задължение за
обезщетяване на злепоставеното лице.
Твърденията, заявени от О. пред съда определено имат
клеветнически характер, тъй като с тях се разгласяват неистински обстоятелства
относно Ив.В. и му се приписват престъпления. Както вече се посочи, проверка за
верността на казаното по делото не е направена, тъй като подобно възражение не
е било въведено в предмета на доказване, поради което при данните, които са
налични по делото, следва да се приеме, че ответникът е разгласил неверни
обстоятелства и е приписал на В. престъпления, които той не е извършил. Тези
деяния на Л.О. са противоправни.
От показанията на свидетелите стана ясно, че В. е
изпитал дискомфорт и е преживял тежко отправените по отношение на него клевети,
оплаквал се е от поведението на ответника, чувството му за чест и доброто му
име са били накърнени. Тези негативни изживявания съставляват неимуществени
вреди.
Горните неимуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от противоправните деяния на Л.О..
Презумпцията за виновно поведение на ответника не бе
оборена.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Отчитайки от една страна
конкретните обстоятелства, при които деянията са били извършени – пред съд, в
присъствието на други участници в процеса, а от друга - тежестта на приписаните
престъпления, характера на заявените неверни факти, както и интензитета и
продължителността на конкретно доказаните търпени от ищеца негативни психични
изживявания, съдът счита, че справедлив еквивалент на тези душевни страдания
биха били суми от по 500.00 лева за обезщетяване на вредите от всяко от двете
деяния. Тези суми ще възмездят ищеца за претърпените от него вреди.
За тези суми съдът ще уважи предявените искове, а за
разликата над тях – ще ги отхвърли. Върху сумите, които ще бъдат присъдени се
дължи заплащане на законна лихва, считано от датата на всяко от уврежданията,
съответно – 12.09.2013г. и 15.04.2014г., до окончателното изплащане, каквото е
предписанието на чл.84 ал.3 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото и доколкото се касае за
претенции за репариране на неимуществени вреди, които по съществото си са
основателни, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на всички
направени от ищеца разноски, а именно: 100.00 лева за държавна такса; 350.00
лева за адвокстако възнаграждение; 300.00 лева за възнаграждение на особен
представител и 15.00 лева за издаване на съдебни удостоверения, или общо –
765.00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.И.О., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на И.Г.В., с ЕГН **********, с адрес: *** мах.„**** “ №***,
следните суми: 500.00 лева (петстотин лева), представляваща обезщетение за
претърпени от В. неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни емоции, стрес,
дискомфорт, засягане на честта и доброто му име, настъпили в резултат на
изречени от О. на 12.09.2013г. пред Районен съд-Кюстендил по НЧХД №450/2013г.
по описа на същия съд, неверни клеветнически твърдения, а именно: „Той (за И.В.) ме би след операция от рак, по
иширет на баща му. Жена ми би два пъти незаконно. После се хвали по махалата,
че си направил кеф.“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.09.2013г. до окончателното й
изплащане; 500.00 лева (петстотин
лева), представляваща обезщетение за претърпени от В. неимуществени вреди,
изразяващи се в неприятни емоции, стрес, дискомфорт, засягане на честта и
доброто му име, настъпили в резултат на изречени от О. на 15.04.2014г. пред
Районен съд-Кюстендил по НЧХД №18/2014г. по описа на същия съд, неверни,
клеветнически твърдения, приписващи му пред орган на власт престъпление, което
не е извършил, а именно: „Два пъти бие жена ми, последният път до припадък.“,
„Всичките те гледат, а ти я риташ като топка.“, „Той свали нашия водомер.
Присвои си водомера.“, „Разтури инсталацията на етажа, завери водомера на
негово име.“, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 15.04.2014г. до окончателното изплащане, както
и 765.00 лева (седемстотин шестдесет
и пет лева), представляващи сторени по делото разноски, като исковете за
присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди за разликите над сумите
от по 500.00 лева до претендираните по 750.00 лева за всеки, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд-Кюстендил с въззивна жалба в 2-седмичен срок от датата
на връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: