Решение по дело №4395/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1476

 

гр.***, 07.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4395 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на С.А. с ЛНЧ: **********, адрес: ***, чрез пълномощник – адв. Т.Н. – БАК, със съдебен адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 264/24.08.2018г., издадено от Началник Сектор „Миграция” към ОДМВР-гр.***, с което за нарушение на чл. 34 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на основание чл. 48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.  

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и в противоречие с материалния закон. На първо място се застъпва, че в производството по установяване на административното нарушение не е бил осигурен преводач на нарушителя, поради което и същият не е могъл да разбере в какво се „обвинява” и да организира защитата си. Твърди се, че нарушението не е извършено в гр. ***, а при влизането в страната – т.е. на границата, което не е посочено в АУАН и НП, поради което и е допуснато процесуално нарушение. Като процесуално нарушение е окачествено и неприлагането на чл. 28 ЗАНН, доколкото от деянието на А. не са настъпили никакви вредни последици и той макар със закъснение той е подал заявление за продължаване на срока на разрешението му за пребиваване в страната.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. Т.Н. – БАК, който поддържа жалбата по посочените в нея доводи. Допълва, че в АУАН и НП е следвало да се посочи периодът от време, през който А. е останал на територията на страната без разрешение, доколкото нарушението е от категорията на „продължените”. Моли за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***, Сектор „Миграция” се представлява от Началника – И.М., която оспорва жалбата. Посочва, че лицето пред нотариус е декларирало, че владее български език, което се удостоверява с приложените от нея нотариално заверени договори за наем от 05.02.2018г., поради което и няма как да се приеме, че актосъставителят е следвало да му назначи преводач, респективно, че правата му са били нарушени. Акцентира, че нарушителят е следвало да напусне страната до 24 часа на 15.08.2018г., но не го е сторил, поради което и правилно е била ангажирана отговорността му. Допълва, че лицето е следвало да подаде документите си в четиринадесетдневен срок преди 15.08.2018г., поради което и е имал достатъчно време да организира делата си по законосъобразен начин, а не да ги подава едва след изтичане на срока на временното му пребиваване у нас. Пледира за потвърждаване на НП.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката – л.6 - НП е връчено на жалбоподателя на 10.09.2018г., а жалба е депозирана на 17.09.2018г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Жалбоподателят С.А. е турски гражданин със статут на продължително пребиваващ в страната чужденец, на когото било издадено разрешение за пребиваване № ********* валидно до 15.08.2018г. На 16.07.2018г. в 14.48 часа А. напуснал страната през ГКПП Малко Търново и на 15.08.2018г. в 22.16 часа отново през същия контролен пункт влязъл обратно в България. На 16.08.2018г. около 16.15 часа, придружаван от адв. Н. – БАК, жалбоподателят посетил Сектор „Миграция” към ОДМВР-***, находящ се в гр. ***, ул. „Перущица” № 63, за да подаде документи за продължаване на срока на пребиваването му. След направената справка св. Н.К. – мл. полицейски инспектор констатирал, че А. е следвало да напусне страната до 15.08.2018г., когато е изтекъл срокът на разрешението му за пребиваване, но не го е сторил, а все още се намира в България. Свидетелят К. преценил, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение по чл. 34 ЗЧРБ, поради което и пристъпил към съставяне на АУАН с бл. № 848026. Актът бил съставен на място, като в него била описана горепосочената фактическа обстановка. При съставяне на АУАН и предявяването му на жалбоподателя същият бил придружен от адв. Н. – БАК, който също бил запознат със съдържанието му. Нарушителят подписал акта и получил препис от него без той или адв. Н. да направят каквито и да е възражения. В законоустановения срок възражения от нарушителя не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 24.08.2018г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл.34 ЗЧРБ, поради което и на основание чл. 48, ал.1, т.3 ЗЧРБ наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, който не оспорва, че срокът на разрешителното му е бил до 15.08.2018г., както и че на 16.08.2018г. все още не е бил напуснал страната, но пледира за допуснати процесуални нарушения и/или маловажност на нарушението.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 53, ал.2, ЗЧРБ. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – полицейски орган при ОДМВР-***, който видно е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Съдът не споделя доводите на защитата, че в АУАН и НП не са посочени изчерпателно всички признаци на състава на нарушението. Настоящият състав счита, че и в двата процесуални документа коректно е посочено, че жалбоподателят е имал разрешение за пребиване в страната до 15.08.2018г., както и че на 16.08.2018г. в 16.15 часа същият е бил установен в гр. ***, ул. „Перущица” № 63 – т.е. към тази дата и час не е бил напуснал страна, а е останал след изтичане на срока на издаденото му разрешение. Тези факти са напълно достатъчни за очертаване на състава на нарушението по чл. 34 ЗЧРБ, поради което и не е било нужно актосъставителя и АНО изрично да посочват периода, през който той е останал в страната, без да има право за това. Посочването на крайната дата, до която А. е следвало да напусне държавата, както и посочването на датата и мястото, на които същият е бил установен са напълно достатъчни и по никакъв начин не накърняват правото на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява” и да организира защитата си.

Съдът не споделя и доводите за нарушено право на защита, изразяващо се в липса на назначен преводач, както и липса на направен писмен превод на АУАН и наказателното постановление. Този съдебен състав счита, че Директива 2010/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г. дава възможност на административнонаказващия орган да не назначава преводач на лицето, в случаите, когато се ангажира административнонаказателната отговорност на лице, което не разбира български език. При всички случаи органът, според конкретната ситуация, е нужно да направи съответните усилия и да преведе на понятен за обвиненото лице език в какво деяние е обвинено това лице, без да е нужно назначаването на нарочен преводач. В конкретния случай органът е изпълнил това задължение. От събраните по делото доказателства категорично се установява от една страна, че самото обвинено лице изрично е декларирало пред нотариус, че говори български език (нотариално заверени договори за наем на л. 17-18), а отделно от това при съставяне и връчване на АУАН е било придружавано и от адвокат – Т.Н. – БАК, който е съдействал при оформяне на документите и безспорно е запознал нарушителя с тяхното съдържание. Предвид тези факти, съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя е било обезпечено в максимална степен (редки са хипотезите, при които при съставяне на АУАН нарушителят се придружава и от адвокат, който да следи за спазване на правата му), поради което и не са налице твърдяните пороци. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, като например – Решение № 1864/26.10.2018г. на АдмС-*** по к.н.а.х.д. № 1403/2018г., Решение № 1939 от 25.11.2016 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 1307/2016 г. и др.

По същество следва да се посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗЧРБ всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на срока за пребиваването му. Неизпълнението на тази норма е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ – глоба от 500 до 5 000 лева за чужденец, който е останал в страната след изтичането на срока за пребиваване. В настоящия случай е безспорно установено, че А. не е напуснал страната след изтичане на разрешения му срок, а на 16.08.2018г. се е намирал на територията на страната (гр. ***, ул. „Перущица” № 63), с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в чл. 34 от ЗЧРБ, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Изрично в този смисъл е и константата практиката на касационната инстанция по идентични казуси, като например - Решение № 584 от 26.03.2015 г. на АдмС - *** по к. н. а. х. д. № 121/2015 г.

На последно място, съдът не споделя доводите за „маловажност” на нарушението. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.

С оглед горните критерии съдът счита, че процесния случай по нищо не се отличава от типичните нарушения от този вид. В хода на производството не са ангажирани никакви доказателства за обстоятелства, характеризиращи конкретното деяние като такова с по-ниска степен на обществена опасност. Фактът, че заявлението е подадено с един ден закъснение по никакъв начин не води до извод за малозначителност, доколкото към датата на подаване на заявлението нарушението вече е било довършено. Нещо повече – съгласно Правилника за прилагане на ЗЧРБ – заявлението за продължаване на срока на разрешението за продължително пребиваване се подава задължително преди изтичане на срока на предходното разрешително, като според конкретната ситуация този срок е седем или четиринадесет дни преди изтичане на разрешителното. Казано по друг начин – нарушителят е трябвало много по-рано да организира делата си, така че да спази законовите изисквания. По делото няма ангажирано нито едно доказателство, обосноваващо обективна, извинителна причина за неспазване на тези законови изисквания или налагащи оставането на жалбоподателя в страната, въпреки изтеклия срок на разрешителното му, поради което приложението на чл. 28 ЗАНН в случая е незаконосъобразно. Очевидно АНО е взел предвид, че се касае за първо нарушение от страна на жалбоподателя, поради което и му е наложил наказание в минималния възможен размер, поради което и настоящата инстанция няма възможност за допълнително намаляване на същия.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, извършеното от С.А. с ЛНЧ: ********** деяние е съставомерно, поради което законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

           

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 264/24.08.2018г., издадено от Началник Сектор „Миграция” към ОДМВР-гр.***, с което за нарушение на чл. 34 ЗЧРБ, на основание чл. 48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ на С.А. с ЛНЧ: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.