Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261
гр.Бяла, 10.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, III-ти граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС Д.
при
секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1252
по описа на съда за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Г.А.Ч. против Д.Ц.Д. и М.Ц.Г., с правно основание
чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сумата 5 200лв. предявени частично от 1 000
000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени болка и страдание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на причиняване на увреждането до окончателното ѝ
изплащане.
В исковата молба ищецът
твърди, че по силата на договор за наем с М.Г. е отдал за ползване имот находящ
се в гр.Р., ул.“П.К.“ № ***. На 27.01.2017г. ищецът бил подлъган от ответницата
да отиде в имота, където заварил другия ответник. Те поискали от ищеца да огледа
имота, тъй като щели да отсъстват известно време. При излизане от кухненския
бокс, ищецът усетил удар по главата и лицето му бил напръскано с течност, при
което той изгубил съзнание. След десет минути се свестил, лежейки по гръб на
леглото, като бил затиснат от ответника с коляно, докато последния пребърквал
джобовете му. Ответникът му заявил да си даде всичките пари, като го удрял с
юмруци по лицето, при което му разбил носа, горните зъби, бузата и лявото око.
След това успял да издърпа телефона на ищеца и го дал на ответницата, като след
това взел газова бутилка и замахнал към главата на ищеца, казвайки, че трябва
да го убие, за да не го издаде на полицията. Ответникът ритнал ищеца няколко
пъти между краката, при което той почувствал силна болка, но успял да избяга и
отишъл в полицията, където подал сигнал за нападението над него. Ищецът сочи,
че изпитвал силни болки по цялото лице, гърдите, корема и таза, като следствие
на това не можел да сяда и лежал на една страна. Закупил си спрей „Лидокаин“ за
облекчаване на болката, като се налагало да си пръска през 10-15мин. Твърди, че
не можел да се храни нормално, тъй като устата му била подута и изпитвал силна
болка. Чувствал силна болка при дишане от уврежданията в ребрата и по цялото
тяло.
В срока по чл.131 от ГПК
не е постъпил писмен отговор от Д.Ц.Д..
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил отговор от М.Ц.Г., чрез назначения ѝ особен представител адв. М.М.,
с който се взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения
иск. Сочи се, че ищецът не е представил доказателства за нанесени неимуществени
вреди от страна на ответницата. Твърди, че съгласно представения по делото
договор за наемни отношения с ищеца и разписката към него, била изплатила
нейните задължения във връзка с наетия имот.
Съдът, след съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното по делото
НОХД № 1344/2018г. по описа на Районен съд – Русе се установява, че с
Определение № 193 от 31.07.2018г., влязло в законна сила на същият ден, е
одобрено споразумение за решаване на наказателното производство, по силата на
което Д.Ц.Д. е признат за виновен, за това, че на 27.01.2017г. в гр.Р., отнел
чужда движима вещ – 1бр. мобилен телефон марка „LENOVO“, модел *** Black с имей *****, на стойност 80,00лв.
от владението на Г.А.Ч. *** с намерение противозаконно да я присвои, като
употребил за това сила, престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
По делото са събрани
гласни доказателства посредством разпита на св. Т.К. и св. Д.Н., от показанията
на които се установява, че на 27.01.2017г. били ангажирани от ищеца да извършат
оглед на негов имот в гр.Р. по ул.“П.К.“. Отивайки на място, тримата се качили
в таванските помещения, където следвало св. К. да даде заключение във връзка с нанесени щети от
предишни наематели, а св. Н. да огледа съществуващата ел.инсталация в имота и да
ремонтира повреден радиатор. След това ищецът ги оставил и слязъл в бечовата
стая, като не обяснил къде и защо отива. Св. К. сочи, че малко след като ищецът
слязъл долу се чули викове и хлопане, като успял да различи три отделни гласа,
един женски и два мъжки, единият от които бил на ищеца. Чул непознатият за него
мъжки глас, който казвал, че щял да го бие или убива, и се питали за някакви
пари. Той чул ищеца да казва „М., кажи му да спре да ме бие и да напусне имота“.
Св. Н. пък сочи, че след слизането на ищеца чул някакъв приглушен глас, като не
разбрал изреченото, след което се чул шум от издрънчаване на метален предмет, което
му се сторило необичайно. Свидетелите погледнали през прозореца на помещението
и видели ищеца да пресича улицата тичайки, като лицето му било окървавено и да
влиза в близкия магазин. Свидетелите слезли пред входа на имота, като видели
мъж и жена да излизат от имота и да се качват в някакъв лек автомобил. Малко
след това ищеца отишъл при тях, като и двамата свидетели сочат, че не изглеждал
добре, лицето му било в кръв и се оплаквал от болка в кръста. Помолил свидетелите
да го придружат до бечовата стая и заедно да потърсят мобилния му телефон, след
което им казал, че отива да уведоми полицията и на лекар. И двамата свидетели сочат,
че е изминал около един месец до следващата им среща с ищеца, като св. К. споделя,
че ищеца му се оплаквал от зъбите, паметта и говорът му бил забавен, както и от
болки по тялото, където е бил удрян. Св. Н. сочи, че при срещата си с ищеца е
разбрал от него, че дълго време е бил лекуван и му останали трайни увреждания
на отделителния тракт, като според него болките му продължават и до днес. Посочва,
че ищецът не можел да стои дълго време седнал и често ходил до тоалетна. Според
свидетеля, ищецът след инцидента изгубил своя отличен здравословен вид и
побелял. И до ден днешен продължавал да приема болкоуспокояващо средство – „Лидокаин“,
както и си правил промивки с лайка.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът
приема следното от правна страна:
За да се породи
имуществената отговорност на делинквента за причинени от неговото виновно и противоправно
поведение имуществени вреди, следва в обективната действителност да са
възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние
(действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно
засягане на имуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди (вредоносният резултат
в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е
закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента) и 5) вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
Безспорно по делото е,
че с влязло в законна сила Определение № 193 от 31.07.2018г. по НОХД №
1344/2018г. по описа на Районен съд – Русе, е одобрено споразумение за решаване
на делото по отношение на Д.Д.. Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 от НПК,
споразумението за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
Съобразно с разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно на установяване в
настоящото производство подлежат вредите от извършеното деяние, изразяващи се в
претърпени болка и страдание, както и причинно-следствената връзка между деянието
и причинената вреда.
По делото не са
ангажирани медицински документи, от които да се установи какво е било
състоянието на ищеца следствие на причиненото увреждане, както и не е поискано
от съда назначаването на съдебно-медицинска експертиза. Сведения относно
причинените телесни увреждания се извеждат единствено от показанията на
разпитаните свидетели, които възпроизвеждат освен своите лични впечатления
възприети непосредствено след деянието, така и това, което им е било споделено
от ищеца. И двамата свидетели описват, че лицето му е било в кръв и се оплаквал
от болки в кръста. От приложеното НОХД № 1344/2018г. по описа на Районен съд –
Русе се установява, че ответникът Д. е осъден за извършено от него престъпление
по чл.198, ал.1 от НК, което е деяние по основния състав. Квалифициращ признак
на това престъпление е ако то е придружено с тежка или средна телесна повреда
(чл.199, ал.1, т.3 от НК). На досъдебното производство не е имало съмнение
относно характера на телесната повреда причинена на ищеца, а и липсва
освидетелстване от негова страна при съдебен лекар. Видно от амбулаторен лист
на стр.18 от ДП № 1630/2017г. на ищеца е бил извършен преглед на 27.01.2017г. в
12.50ч., при който е установено охлузване на лицето и долна устна, ДС
(дихателна система) и корем – б.о. (без отклонения). Оплакванията били за
световъртеж, като на направения КАТ (компютърна аксиална томография) не се
установили данни за травматични промени. Предписана била терапия за дома и
„Пирамем“. От справка в интернет и достъпната информация относно този
медикамент, съдът установи, че същият се предписва за „Лечение на световъртеж
(вертиго) и свързаните с него нарушения на равновесието, с изключение на
замаяност от вазомоторен или психичен произход“, за което е бил определен и
лечебния курс. На ищеца не са били предписвани употребата на болкоуспокояващи
средства.
Твърдените от ищеца в
исковата молба изгубване на съзнание, нанесени множество удари в слабините,
както и силните болки в лицето, гърдите, таза, гръбнака и корема останаха
недоказани в настоящото производство. Твърдяното изгубване на съзнание не е
било предмет на обсъждане във воденото наказателно производство, както и такива
твърдения там въобще не са били навеждани от ищеца. Такива твърдения не са били
навеждани и при извършването на прегледа в лечебното заведение. Това твърдение
се оборва и от показанията на водените от него свидетели, които посочват, че
процесния случай се е разиграл в рамките на 3-4 минути, докато твърденията на
ищеца са, че е бил в безсъзнание около 10 минути. Действително непосредствено
след деянието и известен период след това ищецът е изпитвал болка и дискомфорт
предвид нанесените му увреждания по лицето и тялото, но недоказани останаха
твърденията за интензитета и продължителността на това състояние, а и в показанията
на свидетелите се появяват оплаквания за непосочени в исковата молба
травматични увреждания. Такива са сведенията изнесени от св. Н. относно оплакванията
на ищеца във връзка с отделителния тракт, простатата, бъбреци, пикочен мехур,
нарушенията в съня и смущенията в периферната нервна система. Липсват такива
твърдения в исковата молба, които да бъдат предмет на доказване в
производството, а и част от посочените представляват предположения на
свидетеля, базирайки се на оплакванията на ищеца, а не установена по медицински
път диагноза. Нещо повече, недоказана остава причинно-следствената връзка между
така наведените оплаквания и причинените увреждания, а мнението на свидетеля в
тази насока въобще не може да бъде съобразено.
Св. Н. сочи също, че
след инцидента бизнесът на ищеца, който се занимавал с транспорт и търговия
спрял. Бързо се разпространила мълвата за извършения грабеж над Ч., което
уронило авторитета пред негови познати и приятели. Въпреки, че не оказало
влияние на техните взаимоотношения. По отношение на тези данни съдът счита, че
не подлежат на установяване и доказване, доколкото в исковата молба претенцията
за неимуществени вреди е за причинени болка и страдание, а не и за уронване на
авторитета или с друг характер. Въпреки това, за пълнота на изложението следва
да се посочи, че дори и да беше заявена такава претенция включена в
неимуществените вреди, тя остава недоказана. Противоречи на житейската логика
пострадал от престъпление против собствеността да е с накърнен авторитет след извършеното
му посегателство, още повече сред неговите приятели. Напротив, такова нещо не
само не би повлияло на отношенията им, но и би могло да заздрави приятелските
взаимоотношения чрез оказването на подкрепа и разбиране, както е станало в
случая със св. Н. Именно в това се състои и противоречието в неговите показания,
който счита, че това се е отразило негативно на отношенията на ищеца сред
приятелите му, а от друга страна не е повлияло на техните взаимоотношения. Не
на последно място следва да бъде посочено, че и това обстоятелство сочено от
свидетеля е общо заявено, без да има конкретика, а представлява негово умозаключение,
както и отново недоказана остава и причинно-следствената връзка между деянието
и накърняването на авторитета на ищеца и замирането на бизнеса му.
По така изложените
съображения съдът намира, че претенцията на ищеца за претърпените от него
имуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, следва да бъде частично
уважена, предвид безспорното установяване на причинените увреждания по главата.
От показанията на свидетелите и от приобщената медицинска документация в
приложеното по НОХД № 1344/2018г. досъдебно производство се установява, че
ищецът е имал охлузвания по лицето и долната устна, което несъмнено е
предизвикало дискомфорт за известен период от време, поради което и съобразно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и дадените с Постановление № 4 от 23.12.1968 г.,
Пленум на ВС, т. II
разрешения, съдът определя обезщетение в размер на 1 000лв., като за
горницата до претендираните 5 200лв., частично от 1 000 000лв.,
следва да се отхвърли.
По отношение на
ответницата М.Г. подлежат на установяване всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, доколкото по отношение на нея не е приложима
разпоредбата на чл.300 от ГПК. В производството по никакъв начин не се доказа
нито един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по
отношение на ответницата. Обратно, от показанията на свидетелите може да се
изведе извод за нейното неучастие в причиняването на уврежданията на ищеца.
Така св. К. сочи, че е чул ищеца да се обръща към нея с думите „М., кажи му да
спре да ме бие и да напусне имота“, което недвусмислено означава, че тя не е
участвала в изпълнителното деяние (за което не е била привлечена и към
наказателна отговорност), а ищеца се е обърнал към нея с молба да се намеси и
да се преустанови нападението спрямо него. Недоказани останаха и твърденията в
исковата молба досежно съпричастността ѝ чрез подлъгването на ищеца да
посети имота, доколкото от показанията на свидетелите се установява, че във
въпросния ден, те са отишли заедно с ищеца именно по негова молба, да извършат
оглед на таванските помещения на имота. Ето защо съдът намира, че по отношение
на ответницата предявения иск за солидарното ѝ осъждане с Д.Д. за
заплащане на сумата 5 200лв., частично от 1 000 000лв. следва да
бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК и съразмерно с уважената част от иска, ответникът Д.Ц.Д. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд – Бяла сумата от 50лв. държавна
такса за производството.
Предвид
изложеното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл.45
от ЗЗД, Д.Ц.Д., ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на Г.А.Ч., ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 1 000лв. представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание, в резултат от извършено на 27.01.2017г. престъпление по чл.198, ал.1
от НК, за което е налице одобрено и влязло в законна сила споразумение по НОХД
№ 1344/2018г. по описа на Районен съд – Русе, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на причиняване на увреждането до окончателното ѝ изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размер от 5 200лв., частично от 1 000 000лв.,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Г.А.Ч.,
ЕГН ********** с адрес *** против М.Ц.Г., ЕГН ********** с адрес ***, иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД, за солидарното ѝ осъждане с Д.Ц.Д. да
заплати на ищеца сумата в размер на 5 200лв., частично от
1 000 000лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание, в резултат от извършено на
27.01.2017г. престъпление по чл.198, ал.1 от НК, за което е налице одобрено и
влязло в законна сила споразумение по НОХД № 1344/2018г. по описа на Районен
съд – Русе, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на причиняване на увреждането до
окончателното ѝ изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.Ц.Д., ЕГН ********** с адрес ***
да заплати по сметка на
Районен съд – Бяла сумата 50лв. –
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/