Определение по дело №2020/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 май 2017 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20163100502020
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……………… 2017 г.

Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Пенева

въззивно гражданско дело № 2020 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК

Образувано е по молба вх. № 9821/05.04.2017 г., подадена от адв. Ю.Г., в качеството си на процесуален представител на Х.К.М., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 257/01.03.2017 г. Молителят излага, че независимо от характера на производството, по което е постановено решението, приложение намира общото правило на чл. 78 от ГПК, тъй като за спортната съдебна администрация липсва специална уредба относно отговорността за разноски. Претендира нейното разпределяне по общите правила на ГПК, позовавайки се на Определение № 252/25.09.2015 г. по ч.гр.д. № 3895/2015 г. на II гр. отдел. на ВКС и Решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на II гр. отдел. на ВКС

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Н.А.А., с който депозираната молба за изменение на решението в частта му относно разноските се оспорва като неоснователна, с искане да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за присъждане на разноски в производството е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въззивното производство по делото е образувано по жалба на Н.А.А. против решение № 3262 от 25.08.2016 г., постановено по гражданско дело № 16617 по описа за 2015 г. на четиринадесети състав на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата иск против Х.К.М. за изменение на определен с решение № 229 от 05.06.2015 г., постановено по касационно дело № 6912 по описа за 2014 г. на ІV гражданско отделение на Върховен касационен съд, режим на лични отношения на бащата Х.К.М. с детето А. Х.М. на основание член 127, алинея 2 във връзка с член 59, алинея 9 от Семейния кодекс /СК/, както и е осъдена въззивницата да заплати на Х.К.М. разноски в производството пред първата инстанция в размер на 1 702 лева на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

С Решение № 257/01.03.2017 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е потвърдил изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт, формирайки мотиви, че с оглед характера на производството не следва да бъдат присъждани разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК. Посочените разпоредби имат характер на общи съдопроизводствени правила, приложими към всички производства, разглеждани по реда на ГПК,  доколкото изрично не е предвидено обратното. Производствата по спорна съдебна администрация на отношенията родители и деца и на лични отношения на близки с деца не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми относно отговорността за разноски по тези производства, поради което и при тях намират приложение общите правила на чл.78 от ГПК, съгласно които отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия, в този смисъл е и посочената от молителя задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение № 252/25.09.2015 г. по ч.гр.д. № 3895/2015 г. на II гр. отдел. на ВКС и Решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на II гр. отдел. на ВКС.

С оглед гореизложеното, молбата, подадена от Х.К.М. е основателна и следва да бъде уважена, а постановеното решение – изменено в частта му за разноските, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на молителя бъде присъдена сумата от 800 лева.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 257/01.03.2017 г., постановено по в.гр.дело № 2020/2016 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:

ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Х.К.М., роден на *** ***, Аржентина,  гражданин на Италия и Аржентина, с настоящ адрес *** сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                2.