Решение по дело №2437/2017 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 174
Дата: 27 март 2018 г. (в сила от 27 юни 2019 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20175640102437
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№174/  27.03.2018г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Хасковски Районен съд   четвърти граждански                                               състав

на двадесет и седми февруари                                     две хиляди и осемнадесета  година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА  

                                                           

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№2437 по описа за  2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

            Ищците твърдят, че съгласно н.а. №49 от 05.02.2001г. на Нотариус В. първият ищец П.Г.К. бил признат за собственик по наследство на имот, представляващ нива в м.П., площ 16 дка, съставляващ имот 042015 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, при граници и съседи: имоти №042013, 000745, 042016, 042017, 000194. Вторият ответник придобил с н.а. №46 от 05.02.2001г. на Нотариус В. чрез дарение следните имоти: 1./ нива в м.К., площ 10 дка, съставляващ имот 041006 по плана за земеразделяне на землището на с.Манастир, при граници и съседи: имоти №000333, 041005, 041009, 041007; 2./ нива в м.Д.Б., площ 2,501 дка, съставляващ имот 108010 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, при граници и съседи: имоти №1080001, 000911, 108020, 108018; 3./ нива в м.Д., площ 1,5 дка, съставляващ имот 164009 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, при граници и съседи: имоти №164010, 164006, 164015, 000903; 4./ нива в м.М.Г., площ 2 дка, съставляващ имот 187019 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, при граници и съседи: имоти №187026, 000721, 187003, 187038, 000721; 5./ нива в м.Х., площ 4,3 дка, съставляващ имот 020013 по плана за земеразделяне на землището на с.Корен, при граници и съседи: имоти №000117, 020051, 020009, 020012. Третият ответник придобил с н.а. по н.д.№39 от 05.02.2001г. на Нотариус В. чрез дарение следните имоти: 1./ нива в м.Н.л., площ 1 дка, съставляващ имот 050005 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, при граници и съседи: имоти №050004, 050006, 000733, 000096; 2./ нива в м.С.Л., площ 15 дка, съставляващ имот 063005 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, при граници и съседи: имоти №063004, 000762, 063024, 063025, 000762, 063007, 000764; 3./ нива в м.Малево, площ 1,2 дка, съставляващ имот 107002 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, при граници и съседи: имоти №107001, 107010, 107003, 000556; 4./ нива в м.Д.б., площ 1 дка, съставляващ имот 124036 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, при граници и съседи: имоти №124037, 006006, 124035, 124043; 5./ нива в м.Г.б., площ 1,5 дка, съставляващ имот 142016 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, при граници и съседи: имоти №142013, 142015, 006050; 6./ нива в м.Д.б., площ 1 дка, съставляващ имот 210026 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, при граници и съседи: имоти №210047, 210001, 210025, 006013. Общ наследодател на страните бил П.Г.К., починал на 29.10.1966г., като оставил за наследници съпругата си Р., починала през 1975г., както и двамата си сина Г.П.К., починал на 27.11.2000г., и С. П.К., починал на 19.07.1991г. Ищецът П.Г.К. бил син и наследник на Г.П.К., починал през 2000г., а другите двама ищци били синове на първия ищец. Ответниците били  синове на С. П., починал през 1991г. С Решение 21-21/03.12.1996г. ОСЗГ Хасково възстановила на Г.П.К., починал през 2000г.,  правото на собственост върху 10 ниви в землището на с.Малево. През 1998г. Л.С.П. предявил иск по чл.14 от ЗСПЗЗ против Г.П.К., което било влязло в законна сила – Решение №236/29.06.2000г. по гр.д.№508/1998г. на ХРС. Предявеният иск бил уважен и било установено, че 10-те ниви в с.Малево са собственост на общия наследодател П.Г.К., починал през 1966г. Ответникът Л.С. поискал 16 години по-късно със Заявление от 29.03.2016г. до ОСЗГ Хасково да се издаде решение за възстановяване на собствеността, в което да бъде вписан като собственик общия наследодател. С писмо от 06.07.2016г. ОСЗГ Хасково отказала да извърши исканата промяна, а отказът бил обжалван. С Решение №1/06.04.2017г. по адм.д.№4/2016г. на РС Хасково бил обявен за нищожен отказа на ОСЗГ и съдът изпратил преписката по искането за ново произнасяне по заявлението на Л. С.. В изпълнение на съдебното решение било издадено Решение 22П31/08.06.2017г., с което се възстановявала собствеността на наследниците на общия наследодател върху 10-те имота в с.Малево. По отношение на имота в с.Малево - №210026, местност Д.б., отбелязват, че не е бил предмет на делото през ХРС и не фигурирал сред имотите, възстановени на наследниците. Считат, че имотът бил собствен по силата на дарение на ищеца Л.П.. По отношение на имота в с.Корен - №020013, м.Х., сочат, че бил предмет на гр.д.№508/1998г., но съдът отхвърлил предявения иск за този имот и не признал за установено имотът да е собствен на общия наследодател. Имотът бил възстановен на Г.П.К., починал през 2000г., като от 05.02.2001г. бил собствен съгласно извършеното дарение на ищеца Г.П.К.. Тези два имота не били възстановени на наследниците на П.Г.К., починал през 1966г., и за тях не съществувал правен интерес от установителен собственически иск. Независимо, че собствеността върху имотите, описани в Решение 22П31/08.06.2017г., била възстановена на общия наследодател П.К., починал през 1966г., тримата ищци придобили собствеността на оригинерно основание – давностно владение. Считано от 05.02.2001г. и към настоящия момент тримата упражнявали фактическа власт. Всеки упражнявал властта върху собствения си имот единствено и само за себе си – явно, постоянно, необезпокоявано и непрекъснато. През този период те обработвали земята чрез трети лица, отдавали я под наем и под аренда, получавали рента. Всички съседи ги считали за собственици на земята и никой друг не предявявал собственически претенции спрямо тях. Доколкото владението на ищците продължило повече от 10 години, считано от 05.02.2001г., и това било афиширано в срока по чл.79 от ЗС, то всеки от тях бил придобил съответното право на собственост. Към 2011г. всеки от тримата станал собственик на съответните имоти по силата на изтекла придобивна давност. Ответниците не предприели никакви действия, които да доведат до отстраняването на владелците от имотите, не демонстрирали спрямо тях по недвусмислен начин намерение да упражняват претендираното право на собственост. От влизане в сила на решението на ХРС – 29.06.2000г., до подаване на заявлението през ОСЗГ на 29.03.2016г., т.е. повече от 16 години ответниците не предприели абсолютно никакви действия за защита на своята собственост, въпреки че знаели, че земите се обработвали от ищците. Не били имали и претенции за получаване на рента или наем. Искат да  се признае за установено по отношение на ответниците, че П.Г.К., е собственик на основание давностно владение върху имот, представляващ нива в м.П., площ 16 дка, съставляващ имот 042015 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, Хасковска област, при граници и съседи: имоти №042013, 000745, 042016, 042017, 000194; да  се признае за установено по отношение на ответниците, че Г.П.К., бил собственик на основание давностно владение върху следните имоти: 1./ нива в м.К., площ 10 дка, съставляващ имот 041006 по плана за земеразделяне на землището на с.Манастир, Хасковска област, при граници и съседи: имоти №000333, 041005, 041009, 041007; 2./ нива в м.Д.Б., площ 2,501 дка, съставляващ имот 108010 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, хасковска област, при граници и съседи: имоти №1080001, 000911, 108020, 108018; 3./ нива в м.Д., площ 1,5 дка, съставляващ имот 164009 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, Хасковска област, при граници и съседи: имоти №164010, 164006, 164015, 000903; 4./ нива в м.М.Г., площ 2 дка, съставляващ имот 187019 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, Хасковска област, при граници и съседи: имоти №187026, 000721, 187003, 187038, 000721; да  се признае за установено по отношение на ответниците, че Л.П.К., бил собственик на основание давностно владение върху следните имоти: 1./ нива в м.Н.л., площ 1 дка, съставляващ имот 050005 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, Хасковска област, при граници и съседи: имоти №050004, 050006, 000733, 000096; 2./ нива в м.С.Л., площ 15 дка, съставляващ имот 063005 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, Хасковска област, при граници и съседи: имоти №063004, 000762, 063024, 063025, 000762, 063007, 000764; 3./ нива в м.Малево, Хасковска област, площ 1,2 дка, съставляващ имот 107002 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, при граници и съседи: имоти №107001, 107010, 107003, 000556; 4./ нива в м.Д.б., площ 1 дка, съставляващ имот 124036 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, Хасковска област, при граници и съседи: имоти №124037, 006006, 124035, 124043; 5./ нива в м.Г.б., площ 1,5 дка, съставляващ имот 142016 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, Хасковска област, при граници и съседи: имоти №142013, 142015, 006050.

            Ответникът З.С.П. не взема становище в срока по чл.131 от ГПК.

            Ответникът Л.С.П. счита предявените искове за неоснователни и иска да бъдат отхвърлени. Ответниците и първият ищец били наследници на П.Г.К., починал през 1966г., и между тях имало влязло в сила решение относно възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Понастоящем тези имоти съществували като описаните процесни. Синът на общия наследодател и брат на бащата на двамата ответници подал заявление пред ОСЗ и претендирал, че е единствен собственик, като службата постановила решение и възстановила правото на собственост на Г.К.. Поради възникналия спор за материални права било образувано дело с правно основание на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и с влязло в сила решение от 29.06.2000г. по гр.д.№508/1998г. ХРС приел, че описаните земеделски земи били собствени на общия наследодател П.К., роден през 1890г. В изпълнение на това решение ответникът Л.П. поискал да бъде издадено решение по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ и като собственик да бъде вписан общия наследодател П.К.. Издадено било Решение №21П31/08.06.2017г. и бил извършен въвод във владение на описаните в решението имоти, за което бил съставен и протокол.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

            Видно от представеното удостоверение за наследници от 07.09.2017г. общия наследодател на страните П.Г.К., починал през 1966г., оставил за наследници съпругата си Р. /починала през 1975г./ и двамата си сина – Г.П.К. и С. П.К.. Първият починал през 2000г. и оставил наследник своя син – първия ищец П.Г.К. /удостоверение за наследници от 06.08.2017г./. Другият син на общия наследодател П.Г.К. – С., починал през 1991г., като оставил наследцици своите синове – двамата ответници.

            С Решение №21-21/03.12.1996г. ПК Хасково възстановява правото на собственост на Г.К., роден 1915г., върху 10 ниви в землището на с.Малево. На същия се възстановява право на собственост с Решение №18-30/03.02.1998г. върху нива в землището на с.Корен.

            Видно от съдебно удостоверение от РС Хасково по гр.д.№508/1998г. е постановено Решение №236/29.06.2000г. по предявен иск от Л.К. против Г.К. относно собствеността на  описаните в удостоверението ниви. С Решение №1/06.04.2017г. по адм.д.№4/2016г. съдът обявил за нищожен отказ за произнасяне относно възстановяне правото на собственост върху земеделски земи по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, обективиран в писмо от 06.07.2016г. на Началника на ОСЗ Хасково, като е изпратена преписката за валидно произнасяне по заявлението от 29.03.2016г.

            С Решение №21П31/08.06.2017г. ОСЗГ Хасково възстановява правото на собственост на наследниците на П.Г.К.,***, върху 9 ниви в землището на с.Малево. С друго Решение №21П31/08.06.2017г. ОСЗГ на същите се възстановява право на собственост и върху нива в землището на с.Манастир.

            Видно от служебна бележка от 07.09.2017г. П.К. е получил рента за имоти, собствени на Г.К.. С удостоверение от 17.09.2017г., издадено от ЗК Изгрев – Малево, се установява, че Г.К. бил член на кооперацията с 57 дка земеделска земя и получавал рента за периода август 1994г. до 07.09.2007г. С договор за наем, вписан на 10.02.2009г., П.К. отдал под наем земеделските земи в землището на Малево, а с договор за наем, вписан на 14.07.2008г., - нива в землището на с.Манастир. Представен е и вписан договор за наем от 03.04.2013г. – отново за земите в Малево, както и за нивата в Манастир – невписан от 17.09.2014г., от 17.06.2015г. и от 19.08.2016г.  

Разпитаните по делото свидетели М., С. и Р. дават показания относно ползването на процесните ниви през изминалите години. Първата свидетелка била служител на фирма Матев и се занимавала с договорите за наем на земите от 2007г. От там знаела, че ищците имали договор и получавали рента за земите си като арендодатели. Земите били в Малево, като Л. и Г. имали по 20 дка. Известно ѝ било и че фирмата се занимавала с тази дейност от 2000г., като още оттогава ищците имали договори с нея. Работили и с П., който бил баща на Г. и Л.. Получавали като рента пшеница или нейната равностойност. През годините нямало спорове за земята, но през 2017г. дошъл ответника с претенция, че половината земи били негови и съответно получил рента за 2017г.  

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Искът е допустим. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК може да се води установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно право или правно отношение, но само ако ищцовата страна има правен интерес от това. Ищците претендират право на собственост и тъй като твърдят, че имотът е в тяхно владение, то могат да проведат своята защита като предявят настоящия установителен иск срещу ответниците. Ответната страна оспорва собствеността на ищците, като се твърди, земеделските земи са собственост на общия наследодател и че в полза на ищците не може да се счита, че изтекла придобивна давност.

Така основният спор е дали ищците са придобили по силата на давностно владение процесните имоти за периода след влязлото в сила съдебно решение от 29.06.2000г. до подаване на заявление от 29.03.2016г. през ОСЗГ Хасково. Тук следва да се има предвид, че свидетелските показания са еднопосочни и категорични, че за посочения период имотите са били владяни от ищците, а в тази насока са и събраните писмени доказателства, както и ответниците не оспорват факта на владението. Няма спор и относно проведените производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ – гр.д.№508/1998г. на ХРС, както и производството по а.д.№4/2016г. на ХРС за обявяване нищожност на отказа на ОСЗ Хасково и постановеният впоследствие административен акт Решение №21П31/08.06.2017г.

Придобивната давност е упражняване на владение, установено върху определена вещ с намерението на владелеца да я свои и като правна последица да придобие правото на собственост. Придобивната давност съдържа два съществени елемента: период от време с определена от закона продължителност и владение - упражняване на фактическо господство, върху имота с намерението да се свои.

В настоящия случай обаче и при безспорно изяснените факти относно първоначално възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ на наследодателя на ищцовата страна, както и при установеният факт, че имотите са били прехвърлени с договори, сключени в предвидената от закона форма - дарение, но тъй като правата на прехвърлителя /първият ищец П.Г.К./ са били отречени в производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и правото на собственост е възстановено на общия на страните наследодател, то исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Лицата, които имат претенция за възстановяване на собствеността, не могат да се легитимират като собственици на имота до приключване на производството по възстановяване на собствеността с решение на ОСЗ. Именно решението на ОСЗ има конститутивно действие. Съдебната практика е установена в посока, че едва с влизането в сила на решението, то правото на собственост се счита възстановено. Лицата с претенция по ЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост върху земеделски имот, не могат да предявят иск за защита на правото си на собственост срещу трети лица-приобретатели преди завършване на процедурата по възстановяване на собствеността. Правата на лицата, имащи право на възстановяване на собствеността, до момента на постановяване на решението на административния орган, с което правото на собственост се възстановява в реални граници, са защитени от разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. Началният момент на срока на придобивната давност се обвързва с момента на възстановяване на собствеността в полза на лицето, срещу което се противопоставя твърдението за придобивна давност. Според установената съдебна практика придобивната давност се противопоставя не на праводателя на лицето, което се позовава на това придобивно основание, а на лицето, отрекло правата на последния по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като е заложен принципът, че по отношението на този, който не може да предяви иск за защита на правата си, то давност не следва да тече. Така по отношение на лицата, в чиято полза е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, придобивната давност в полза на трети лица ще започне да тече след влизане в сила на решението на ОСЗ. След като правото на собственост е възстановено в полза на общия наследодател на страните с решение по гр.д №508/1998г. на ХРС, а на ищците правото на собственост е било прехвърлено с н.а. от 2001г., то те не могат да твърдят, че са собственици по силата на изтекла от този момент придобивна давност. Действително собствеността е била прехвърлена от първия ищец, които към момента на сключване на договора се легитимира като собственик на имота въз основа на решение за възстановяване на собствеността, издадено по реда на ЗСПЗЗ, но до приключване на процедурата след постановеното решение от съда по иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ със съответния административен акт, то придобивна давност не може да тече в полза на приобретателите по сделките. В настоящия случай решението на ОСЗГ, на което ответниците се позовават, действително е издадено 16 години след сключване на сделките, но давността в полза на третото лице – приобретател започва да тече от именно от влизане в сила на решението по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ. Така предвиденият в чл.79 от ЗС давностен срок не е изтекъл и поради това исковете са неоснователни.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

            ОТХВЪРЛЯ предявените искове от П.Г.К., ЕГН **********,***, против З.С.П., ЕГН *********, и Л.С.П., ЕГН **********,***, относно установяване, че е собственик на основание давностно владение върху имот, представляващ нива в м.П., площ 16 дка, съставляващ имот 042015 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, Хасковска област, при граници и съседи: имоти №042013, 000745, 042016, 042017, 000194; от Г.П.К., ЕГН **********,***, против З.С.П., ЕГН *********, и Л.С.П., ЕГН **********,***, относно установяване, че е собственик на основание давностно владение върху следните имоти: 1./ нива в м.К., площ 10 дка, съставляващ имот 041006 по плана за земеразделяне на землището на с.Манастир, Хасковска област, при граници и съседи: имоти №000333, 041005, 041009, 041007; 2./ нива в м.Д.Б., площ 2,501 дка, съставляващ имот 108010 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, хасковска област, при граници и съседи: имоти №1080001, 000911, 108020, 108018; 3./ нива в м.Д., площ 1,5 дка, съставляващ имот 164009 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, Хасковска област, при граници и съседи: имоти №164010, 164006, 164015, 000903; 4./ нива в м.М.Г., площ 2 дка, съставляващ имот 187019 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, Хасковска област, при граници и съседи: имоти №187026, 000721, 187003, 187038, 000721; от Л.П.К., ЕГН **********, против З.С.П., ЕГН *********, и Л.С.П., ЕГН **********,***, относно установяване, че е собственик на основание давностно владение върху следните имоти: 1./ нива в м.Н.л., площ 1 дка, съставляващ имот 050005 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, Хасковска област, при граници и съседи: имоти №050004, 050006, 000733, 000096; 2./ нива в м.С.Л., площ 15 дка, съставляващ имот 063005 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, Хасковска област, при граници и съседи: имоти №063004, 000762, 063024, 063025, 000762, 063007, 000764; 3./ нива в м.Малево, Хасковска област, площ 1,2 дка, съставляващ имот 107002 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, при граници и съседи: имоти №107001, 107010, 107003, 000556; 4./ нива в м.Д.б., площ 1 дка, съставляващ имот 124036 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, Хасковска област, при граници и съседи: имоти №124037, 006006, 124035, 124043; 5./ нива в м.Г.б., площ 1,5 дка, съставляващ имот 142016 по плана за земеразделяне на землището на с.Малево, Хасковска област, при граници и съседи: имоти №142013, 142015, 006050, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА П.Г.К., ЕГН **********,***, Г.П.К., ЕГН **********,***, и Л.П.К., ЕГН **********, да заплатят на З.С.П., ЕГН *********, и Л.С.П., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в общ размер 300 лева или всеки по 100 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

Съдия:/п/ не се чете.