№ 35
гр. Асеновград, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200065 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №21-0239-001399/09.09.2021г. издадено от Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на С. К. ЕМ. с ЕГН**********, от
с.Млечино, обл. Кърджали, ул. „Извън регулацията” № 75 на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 200 /двеста / лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. К. ЕМ. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в
жалбата, оспорва вмененото с НП нарушение, като счита, че то следва да бъде
отменено неправилно и незаконосъобразно, както и поради допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон.
Сходно становище изразява и упълномощения повереник от страна нарушителя.
Адв. Н.М. изцяло поддържа подадената жалба, като счита, че обжалваното НП следва
да се отмени. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Чрез
отразеното в представеното писмено становище става ясно, че според АНО
подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се потвърди
изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, молят за намаляване на присъдените
разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски
съвет.
1
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 10.08.2021г. около 22.40 часа, на път ІІ-58 в зоната на км.38+500, в посока гр.
Кърджали към гр. Асеновград, обл. Пловдивска, възниква пътно транспортно
произшествие с лек автомобил „Ауди А3” с ДК№ К 7772 ВК управляван от
жалбоподателя С. К. ЕМ.. Във връзка с произшествието от страна на водача бил
подаден сигнал в 22.44 часа до тел.112 приет от оператора на Районен център гр.
Кърджали. /справка лист 31 от съд.дело и ВД лист 32 от съд.дело/. С обаждането си
водачът съобщил, че е попаднал в дупка на пътното платно, като вследствие от
причинените щети, автомобилът му не може да продължи своето движение. В 22.52
часа било осъществено ново обаждане от страна на водачът С. К. ЕМ., като в разговора
си с оператора на тел.112, същия настоял на мястото да отиде екип на КАТ. След
извършена консултация с дежурния в РУ Асеновград, за вземане на отношение по
случая, бил изпратен полицейски патрул в състав св.Б. Й. Т. работещ като мл.
автоконтрольор и св. АТ. Н. С. също служител в РУ на МВР Асеновград. При отиване
на място, двамата свидетели установили, че въпросния лек автомобил се намирал в
участъка от пътното платно между село Тополово и село Новаково. Същия участък
попадал в района на извършващ се основен ремонт на пътя гр. Асеновград- гр.
Кърджали, който бил сигнализиран с табели и знаци за ограничение на скоростта.
Поради влошеното състояние на пътя, по асфалта в действителност имало неравности
и вдлъбнатини. От разговорът си с водача, който бил афектиран, двамата служители
разбрали, че причината за произшествието е попадане на неговия автомобил с десните
си колела в дупка формирана в асфалта. При огледа на автомобила на водачът било
констатирано, че двете му десни колела са с деформирани джанти и разкъсани гуми.
Въз основа на установеното в хода на проверката св. Б. Й. Т. счел, че причината за ПТП
е била несъобразената със състоянието на пътя скорост с която се движил автомобила
управляван от С. К. ЕМ., който попадайки в дупката на пътя е причинил ПТП с
материални щети. Във връзка с това, бил съставен протокол за ПТП №1756812 /лист 29
от съд.дело/, а спрямо водачът Е. бил съставен АУАН № 114728/10.08.2021г., с който
му бил вменен състав на административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Въз
основа на така съставеният акт, въпреки депозираните по-късно възражения било
издадено и НП.
Установената обстановка се установява и подкрепя от събраните по делото и
кредитирани от съда писмени и веществени доказателства и от показанията на
разпитаните в качество на свидетели двама полицейски служители.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество за основателна
относно отмяната на НП, във връзка с твърденията за допуснати съществени
нарушения при издаване на АУАН. Въпреки, че не си сочи изрично като нарушение, то
в хода на съдебното следствие безспорно се установи, че съставения АУАН №
2
114728/10.08.2021г., не е бил подписан от свидетеля - очевидец на нарушението. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че акта е бил съставен и
подписан от актосъставителя Т., но пък същия не съдържа подпис на св. С., който е
посочен като свидетел - очевидец на нарушението. Нормата на чл.43, ал.1 от ЗАНН
въвежда процедура, съдържаща императивни правила за изготвяне и подписване на
АУАН, съгласно които преди предявяване на АУАН, същия се подписва от
съставителя и поне един от свидетелите. С полагането на подписите на
актосъставителя и свидетеля по акта се удостоверява верността на неговото
съдържание. Нормата предвижда като минимално условие за редовност на АУАН от
формална гледна точка едновременното наличие на подписи на актосъставителя и един
от свидетелите. Това формално правило не може да се санира по реда на чл.53, ал.2 от
ЗАНН, т.к при изготвяне на АУАН в посочения негов вид се препятства възможността
документа да осъществи своята удостоверителна и обвинителна функция. С подписа
върху АУАН свидетеля - очевидец удостоверява верността на изнесените факти и
обстоятелства и наличието на извършено противоправно деяние. Останал без това
удостоверяване, АУАН не може да послужи на АНО за извършване на валидна
преценка относно наличието на извършено нарушение, самоличността на нарушителя
и неговата вина. Липсва основната гаранция за истинност на изнесените в АУАН данни
и на формираното в него обвинение. Следователно в случая, липсата на подпис на
свидетеля - очевидец на нарушението, вписан в АУАН, представлява съществено
нарушение на административнопроцесуалните правила. Този процесуален пропуск се
явява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП, като
незаконосъобразно. Предвид това съдът намира, че не следва да се произнася по
останалите възражения посочени в жалбата и тези на повереника, както по съществото
на спора относно вмененото на С. К. ЕМ. нарушение.
Съобразно своите правомощия по чл.52, ал.4 от ЗАНН, АНО не е отчел
допуснатото нарушение при съставяне на акта, а е пристъпил към издаване на
обжалваното НП, което се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. В този
смисъл жалбата на С.Е. и неговия повереник се явява основателна и като такава тя
следва са бъде уважена.
Направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски се явява допустимо, но разгледано
по същество то следва да се остави без уважение и да се отхвърли. В действителност в
текста на чл.63д, ал.1 от ЗАНН е посочено, че „В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
Доколкото в случая съдът отменя обжалваното НП, то е ясно, че е налице и възможност
да уважи и претенцията за присъждане на направените по делото разноски, като това
стане чрез съобразяване с текста на чл.143, ал.1 от АПК. Съгласно тази разпоредба „
3
Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ”. От текста на чл.
144 от АПК се установява, че „За неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс”. За да присъди поисканите от повереника в случая
разноски, така както те са заявени съобразно приложения по делото списък на лист 34
от съд.дело, то съдът следва да обсъди и представените от страната други
доказателства в подкрепа на тази претенция и ги съобрази с разпоредбите на Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ГПК и
Закона за адвокатурата /ЗА/.
От съдържанието на цитирания списък с разноски на лист 34 от съд.дело, се
установява, че с него се иска от съда да присъди на страната общо сумата от 370лв.
разноски. За същото сума е посочено, че тя включва два параметъра: сумата от 350лв.
адвокатски хонорар дължим съгласно чл.38, ал.2 от ЗА и договор за правна помощ
№28074 от 21.08.2021г. находящ се в кориците по делото, както и сумата от 20.00 лева
деловодни разноски, за които се прилагат доказателства.
По отношение на първата претендирана сума, с оглед посоченото основание, то
следва да намери приложение текста на чл.2, ал.2 от Наредба 1, който препраща към
чл.38, ал.2 от ЗА. Съгласно този текст, то „В случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда или
органите на досъдебното производство съгласно тази наредба”. От разпоредбата на
чл.38, ал.1 от ЗА се установява, че „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:1. лица, които имат право
на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист”.
Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА „В случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати”. Т.е. за да пристъпи към приложение на чл.38, ал.2 от ЗА и
определи съответното възнаграждение съгласно разпоредбите на Наредба 1 и присъди
същото на страна, то по делото следва да е налице подписан между страните договор за
правна помощ, в който да е посочено основанието за това. В кориците по делото обаче
такъв договор няма приложен. В действителност на стр. 15 и 27 от съд.дело има
приложение копия от пълномощно от 11.08.2021г. между С. К. ЕМ. и адв. Н.М., но пък
липсва договор за правна помощ подписан между тях. Горното се явява и пречка за
определяне и присъждане на възнаграждението при условията та чл.38, ал.2 от ЗА. В
действителност в чл. 2, ал.1 от Наредба 1 е предвидена и възможност за заплащане на
възнаграждение и при липса да договор за правна помощ. Съгласно този текст, то „при
4
липса на писмен договор размерът на възнаграждението се определя от адвокатския
съвет по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗА”. От текста на чл.36, ал.3 се установява, че при
липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента
адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия
адвокатски съвет”. Т.е. в случая на липса на договор и доказателства за изплатено
възнаграждение на упълномощения адвокат, съдът не може да определи такова, още
повече да осъди другата страна да заплати същото, съобразно резултата от крайното
решение. В този смисъл съдът намира, че искането на повереника за заплащане на
сумата от 350лв. за адвокатско възнаграждение, следва да се остави без уважение и
същото се отхвърли.
По отношение на претенцията на повереника за заплащане на сумата от 20лв.
представляващи пощенски разходи /квалифицирани като „деловодни разноски”/ ,
приложение следва да намери текста на чл. 144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК. АНО
при неблагоприятен изход на делото за него, както в случая, следва да репарира не
всички разноски на жалбоподателя, а само разноските, посочени в нормата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК. Понятието “разноски по производството” обхваща
обаче само разноските, визирани в разпоредбите на чл. 75 и чл. 76 ГПК - за
възнаграждение на свидетели, вещи лица, съдебни поръчки и пр., т.е. разноски,
привременно дължими по сметка на съда. Тук не се включват разноски, заплатени от
страната на куриерски фирми, пощенски разходи и транспортни разходи на
жалбоподателя и неговия процесуален представител, дори и тези разходи несъмнено да
са свързани с неоснователно предизвикания от ответника правен спор. Предвид и което
тази претенция също следва да се остави без уважение и са отхвърли като
неоснователна.
По делото са представени и доказателства относно предприетите действия от
страна на жалбоподателя и направени разноски от него свързани с ремонта на неговия
автомобил. В тази насока са и показанията на доведения и разпитан в качество на
свидетел Г.И.Ш.. Събраните доказателства в тази насока, обаче са без значение относно
предвид на производството и не следва да се обсъждат от съда.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП №21-0239-001399/09.09.2021г. издадено от Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на С. К. ЕМ. с ЕГН**********, от
с.Млечино, обл. Кърджали, ул. „Извън регулацията” № 75 на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
5
размер на 200 /двеста / лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за присъждане на сумата от 350.00 лева
адвокатски хонорар дължим на основание чл. 38, ал.2 от ЗА и на сумата в размер на
20.00 лева направени деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6