№ 263
гр. Варна, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлозар Г. Г.
Членове:Иваничка Д. Славкова
Жулиета Г. Шопова
при участието на секретаря Галя Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Варна Пламен Д.
Михайлов (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213100600728 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 3763/2020 г. на ВРС, 1
състав, постановена на 01.04.2021 г., с която подсъдимият Я.. Т. ЯН. е признат за виновен по
обвинение по чл.198, ал.1 от НК, за това, че на 20.12.2019г. в с.*****, обл.Варна, отнел
чужди движими вещи- 1нож на стойност 1,00 лв., 1 бр. портмоне на стойност 15,00 лв. и
парична сума в размер на 610 лв., всички вещи на обща стойност 626,00лева, от владението
на М. Т. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване. Признал го за невиновен по обвинението да е отнел лични документи от същия
пострадал. Осъдил го е частично по предявения иск за неимуществени вреди, изцяло по иска
за имуществени вреди, държавни такси върху уважените искове и разноски, сторени по
делото.
Въззивното производство е образувано по протест на ВРП срещу справедливостта на
присъдата, като се оспорва приложението на чл. 66 от НК, по въззивна жалба на
подсъдимия, чрез процесуалния му представител, с която се оспорва изцяло правилността на
присъдата, като последица от неправилно установените факти, чрез ненадлежно събрани
доказателства и доказателствени средства.
Частният обвинител и граждански ищец М.Д. не обжалва присъдата на ВРС, а в съдебно
заседание се присъединява към мотивите, изложени в протеста за отмяна приложението на
чл. 66 от НК.
1
В съдебно заседание прокурорът счита първоинстанционната присъда за правилна
и законосъобразна, с изключение на искането за отмяна на чл. 66 от НК, което поддържа по
изложените в протеста мотиви.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с адв. Ченева. Моли за оставяне без
уважение на подадения въззивен протест, оспорва правилността на присъдата и се иска
оправдаване по обвинението по чл. 198 НК. Подсъдимият си в изявлението по същество,
както в последната си дума иска оправдателна присъда, като твърди, че не е извършил
подобно деяние и няма мотив за него.
Съдът, след като взе предвид становищата на жалбоподателя и страните, събраните по
делото доказателства, извършената на основание чл.313 и чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка прецени, че въззивната жалба е неоснователна, както и въззивния
протест.
Като се запозна с делото въззивният съд прие за установени следните факти, която не се
различават от тази приета от първоинстанционния съд, а именно:
Подсъдимият и пострадалият М.Д. са съседи и живеят в с.*****, обл.Варна. На
20.12.2019г. следобед подсъдимият посетил св.Д. в дома му, за да му поиска назаем 50 лева.
Пострадалият се съгласил, отишъл в друга стая, в която държал портфейла с парите си, а
самия портфейл - в гардероб. Д. извадил парите, прибрал пак портфейла и дал на
подсъдимия 50 лева. Подсъдимият поискал още 20 лева, за да отиде до Варна. Д. се съгласил
и пак от същото място извадил още 20 лева, които дал на подсъдимия с обещание от негова
страна,че ще върне парите.
Късно следобед през този ден подсъдимият и св.Г. И. разтоварвали мебели в дома на
св.В. Г. и останали известно време там, като употребили и алкохол. Около 22,30-23,00ч.
подсъдимият и св.И. си тръгнали и вървяли известно време заедно по ул.“*****“, тъй като
живеели на близко разстояние един от друг. След като свидетелят завил в пресечка, водеща
към дома му, подсъдимият продължил към своето жилище. Пътят преминавал покрай дома
на св. Д., който оставял вратата си незаключена. Подсъдимият влязъл в двора и макар че
кучето се разлаяло, отново през незаключената входна врата на къщата влязъл вътре при Д.,
който вече си бил легнал. Лаят на кучето го събудил и станал да види какво става, светнал
лампата и видял подсъдимият, който му казал „Дядо М., давай парите, ще те заколя“. За да
се защити, пострадалият взел с дясната си ръка от масата стар нож с алуминиева дръжка,
подсъдимият го издърпал от ръката му, като го порязал, съборил го на земята и му нанесъл
няколко удара с крак в областта на гърдите. Пострадалият останал на пода, а подсъдимият
отишъл до гардероба в съседната стая и взел черно саморъчно направено портмоне,
съдържащо сумата от 560 лева, а също и съхраняваните там лична карта, войнишка книжка и
бригадирска книжка на Д.. В гардероба се намирало и друго портмоне с 50,00лв.
Подсъдимият взел и тези пари, както и ножа, с който Д. се опитал да се защитава и излязъл,
като оставил Д. на пода в безпомощно състояние.
Св.Д. едва на сутринта успял да съобщи за случилото се на своите съседи- свидетелите И.
2
И. и Я. Д., а те от своя страна уведомили св.И. С. -дъщеря на пострадалия. На всички
разказал за двете идвания на подсъдимия в дома му и подробно обяснил какво се е случило.
Подал сигнал за случая в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна на другия ден,21 декември,
като бил заведен заявителски материал под № ЗМ №2380/21.12.2019г. и било образувано
съответно досъдебно производство.
Съдът е възприел тези факти, анализирайки гласните доказателствени средства - на
свидетелите М. Т. Д. /пред съда и прочетени от ДП по реда на чл.281, ал.1, т.1 и чл.281, ал.4,
вр. с ал.1, т.1 от НПК/, Я. Д., И. И., И. С., И. С. /пред съда и прочетени от ДП/, М. С. /пред
съда и от ДП/, Г. И., В. Г. /пред съда и дадени в съдебно заседание и прочетени от ДП/, В.
Д., М. И., П. Д. и Д. Г., други- заключения по СМЕ, СОЕ и СПЕ, писмени доказателства по
делото.
Безспорно е че по делото единствените преки доказателства са показанията на основния
свидетел и пострадал Д., всички останали са производни или косвени доказателства, затова
и са били подложени от районния съд на подробен анализ. В допълнение към изложението
на първостепенния съд, следва да се отбележат и още доводи при критичната им оценка. Д. е
колеблив единствено за датата на деянието, но от друга страна то се установява чрез други
доказателствени средства. Съдът е изпълнил крайно изчерпателно задълженията си за
анализ и оценка на това докателство, както самостоятелно, така и в съпоставка с останалите.
Само по себе си това доказателство, проверено като съдържание от гледна точка на пълнота,
непротиворечивост и логическа последователност, отговаря на всички критерии за
достоверност. Към датата на деянието пострадалият освен това е бил на 89 години, за първи
път като свидетел е бил разпитан едва шест месеца след това, но в нито един от разпитите не
е показал колебание или съмнение в съобщеното от него с категоричност. Заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза също не съзира у него никакви паметови нарушения,
възрастови изменения, наличие на каквато и да е деменция или паметови празнини или
снижения. От самото начало, при съобщаването на свидетеля И. И., до последния разпит
пред съда, той излага едни и същи факти, в детайли. Подсъдимият и свидетелят са съседи,
добре се познават, има данни че са били в добри отношения. С други думи, за свидетелят Д.
няма съмнение в самоличността на подсъдимия, когото познава от години като свой съсед.
Няма и влошени отношения, желание да му навреди чрез набеждаване или друг мотив. В
деня на грабежа свидетелят се е видял дори два пъти с подсъдимия, като първо – в светлата
част на деня му е дал пари назаем, а през нощта съобщава че е станал, светнал е лампата и
тогава е видял добре, че това е подсъдимия. Свидетелят е съобщил за престъплението
веднага на другия ден, като от ПИ Д. при ІV РУ е отразено, че Д. се е явил при него на
21.12.19 г. и са му били снети сведения. Поначало преписката е била водена с оглед
данните, съдържащи се в нея, че заподозрения е Я.Я.. Досъдебното производство е било
образувано един месец по късно, а още пет месеца след това най-после се е стигнало да
разпит на вече 90 годишния свидетел. Въпреки тези крайно забавени следствени действия,
св. Д. не е променял твърденията си, предупреден за отговорност за лъжесвидетелстване,
разпитан пред съдия е заявил идентични факти, твърдяни от него от самото начало,
3
включително и пред роднините и близките му.
Спорен момент за защитника на подсъдимия е установяването на датата на деянието, тъй
като според нея не само Д., но и останалите свидетели не могат да си спомнят с точност
датата, а само деня от седмицата, като се твърди за 27 декември. Както бе посочено вече,
пострадалият се е явил на 21 декември в полицията, което е категорично доказателство, че
деянието не се е случило по-късно от сочената първоначална дата, а това е обективирано в
Докладна записка ЗМ № 2380/21.12.2019г. Впрочем, в тази посока са и разсъжденията на
районния съд и те няма как да търпят критика. Съдът също така изрично е посочил, че е
било записано писмено сведение на Д., което не е годно доказателствено средство, което е
така, но все пак е писмен документ, който, без да се коментира негово съдържание като
несъбрано по реда на НПК доказателство, е датирано и само по себе си дава данни, че е
имало подаден сигнал от Д. именно на посочената дата. Последващите колебания, негови и
на другите свидетели не са от съществено значение, доколкото чрез записка на полицейски
служител, приобщена като писмено доказателство по делото се установява извън всякакво
съмнение инкриминираната дата.
Съдът е дал изчерпателен и съответен на утвърдената трайна съдебна практика отговор
относно процесуалното действие разпознаване и неговата годност. Единствено несъгласие
въззивният съд може да изрази относно преценката, че разпознаването е от съществено
значение. При положение че свидетелят добре познава подсъдимия като свой съселянин,
съсед от много години, дава негово описание, няма съмнение в самоличността му, няма
паметови или зрителни проблеми, данни за дементни състояния или друго, разпознаването,
макар и по снимки, няма съществено значение за разследването, а само с оглед неговата
пълнота. Вероятно наистина е било възможно съпоставяне на живи лица, а не по снимки,
каквато е преоблаващата практика в последно време на разследващите органи. Тя обаче е
допустима и не се приема от ВКС без изключение като абсолютно процесуално нарушение.
Това процесуално-следствено действие следва да се оценява на първо място с оглед неговата
процесуална изрядност – да е извършено в съответствие с правилата на НПК- а това е така.
Непосредствено преди разпознаването пострадалият е бил разпитан, дал е описание на
лицето, след което е пристъпено, в присъствието на поемни лица към разпознаването, при
което свидетелят е заявил, че няма как да обърка Я.Я.. След като поначало няма пропуски в
процесуалната дейност на разледващия орган, следва да се направи и преценка за резултата
от разпознаването, като Д. без колебание е разпознал подсъдимия по снимки измежду
четири лица. Няма как, при това положение да се приеме безкритично и едностранчиво, че
след като не е изпълнения разпоредбата на чл. 171 ал.2 от НПК, то последващите действия в
изпълнение на предвидената в закона възможност по чл. 171 ал.4 от НПК са процесуално
нарушение, а обективирания резултат от следственото действие- негодно доказателствено
средство.
Не търпи упрек от гледна точка на правилата за оценка на доказателствата подходът на
съда при обсъждането и съпоставката на показанията на Д. с тези на останалите свидетели.
Както бе посочено, те са производни и към такива следва винаги да се подхожда с внимание
4
и задълбочен анализ. Те съвсем не представляват преразказ на оценките на очевидци, както
е посочено във въззивната жалба, базират се на обективни факти - кой кога, по какъв повод е
посетил другиго, какво е било съобщено. Вярно е, че при свидетелстване не винаги е
възможно да се избегне от личната емоция или интерпретация, но съдът съвсем коректно е
осбъждал само тази част от показанията, която не е субективна интерпретация и влагане на
чувства. Твърди се също в жалбата, че в показанията на Я. Д. се съдържали субективни
оценки и мнения, но няма конкретност в тази част, а при внимателния им прочит настоящия
съд не съзира посочване на субективни съждения и пр., още повече да са възприети от
първия съд и недопустимо да са включени в оценката на доказателствата. Всъщност
единствено в частта, с която съдът е заявил, че “… на следващия ден при посещението на
роднините на последния е започнал да се оправдава и да отрича съпричастността си към
престъплението, преди да е бил уведомен по какъв повод го търсят….“ /л.103, край на първи
абзац/, е излязъл извън рамките на иначе прецизния си анализ и оценка на доказателствата.
Сред доказателствената маса са и приобщените от ДП показания на двама от свидетелите,
като важното в тази част е не тяхната лична оценка / той…започна да се оправдава…/ която
излиза отвъд рамките на свидетелските им задължения. Важен е обективния факт, че при
среща на следващия ден с подсъдимия, И.С. и М.С. не са пояснили изобщо защо го търсят,
а на въпрос дали познава дядо им, подсъдимият, без зададен конкретен въпрос заявил, че
няма нищо общо със случката, и то без да е повдиган този въпрос и да твърди, че не е ходил
при дядо им и т.н.
За защитата е неустановено как точно съдът е стигнал до извод за инкриминираната сума.
Данни за това се съдържат в показанията на св. Д. и на неговата дъщеря св. С., районният
съд е приел за достоверна сумата, посочена от С., а тя е и по-ниската като стойност/ св.Д.-
имах торбичка с 660 лева…/, като разбира се са взети предвид и свидетелските показания за
заетите преди това суми на подсъдимия.
Съпоставени са коректно и данните от пострадалия с обективно установеното от
свидетелите за състоянието на дома му веднага след престъплението- вещите, следите от
борба, както и видимите по тялото на Д. следи от нападението.
Съдебно-медицинската експертиза е още един спорен момент според защитата.
Заключението е изготвено въз основа на свидетелските показания и на данните от
приложената фотоснимка. Последната несъмнено, както и съобразно трайната практика е
веществено доказателство, по което има следи от престъплението и може да послужи за
целите на експертното изследване. Подробно е изяснена причината защо не е бил извършен
преглед на пострадалия на 21 декември или след това, като в.л. е разполагала само с
фотоснимка на Д. и свидетелски показания, като при тяхното съпоставяне е стигнала до
изводи, които са защитени в съдебно заседание. По същия начин впрочем и вещото лице по
СПЕ е стигнала до извод за налична степен на алкохолно опиване на подсъдимия на
инкриминираната дата, като се е основала на свидетелските показания и съобщеното за
изпито количество и вид алкохол от подсъдимия.
На анализ са подложени показанията на св. И., Д., Г. и Г., които не са производни, а
5
косвени доказателства, като при всеки един от тях е откроена връзката им с главния факт на
доказване по това дело. Съществено е това на св.И., който твърди, че подсъдимият около
23,00ч. на 20.12.2019г. си е тръгнал заедно с него към дома си, но на ул. ***** е продължил
сам по пътя към дома си, а за да стигне до него, първо се минава покрай къщата на св. Д..
Той не е видял подсъдимия да влиза там, но неговите показания в теморално отношение са
съвпадащи със съобщеното от Д. за часа на влизането на подсъдимия у тях.
В заключение, при оценката на доказателствата не са допуснати нарушения на
принципите на чл. 107 ал.3 и 5 от НПК, в каквато насока са оплакванията във въззивната
жалба. Всички изтъкнати в нея нарушения вече са били направени пред районния съд на
които е даден дължимия обстоен отговор в мотивите.
Направен е правен анализ на деянието от обективна и субективна страна, като съдът е
преценил, че при тези данни следва да наложи наказание при приложението на чл. 54 от НК
и при превес на смекчаващите пред отекчаващите обстоятелства, като е акцентирал върху
възрастта и беззащитността на пострадалия и още- негов съсед и познат от детството му.
Настоящият съд изразява също виждане, че реабилитацията, както заявява в свои решение
В/К/С не е фактическо обстоятелство, а юридическо явление, затова и тя заличава факта на
осъждането и правните последици свързани с това, но факта на извършеното престъпление
като данни за личността не може да не се отчете при индивидуализация на наказанието.
Затова и отмереното наказание от три години е правилно, тъй като и предвидения в закона
специален минимум е значителен. Именно тези са и съображенията да се приеме, че
изпитателния срок следва да е в максимално предвидения в закона размер.
Съображенията на прокурора, изтъкнати в протеста да отмяна на приложението на чл. 66
от НК не се споделят. Приложението на чл. 66 от НК означава ограничаване на
наказателната репресия, или както я характеризира проф. А.Гиргинов: „…за да бъде изпитан
осъденият дали действително го заслужава.“ /Коментар на НК, Обща част, ч.2, стр.438/.
Съдът счита, че условното осъждане е приложимо, както поради вида и размера на
определеното наказание ЛС, липса на предходна съдимост към датата на деянието, така и е
налице и третата изискуема предпоставка, основаваща се на виждането на съда, че целите на
наказанието ще могат да се постигнат без ефективно изтърпяване. Условното осъждане ще е
достатъчно за неговата лична превенция и съобразено с ниската степен на обществена
опасност на подсъдимия.
С присъдата, след като е признат за виновен, е осъден по предявените два граждански
иска за имуществени и неимуществени вреди. Те са доказани по основание, по отношение
на размера на иска за неимуществени вреди с същия е съобразен с характера на
претърпените болки и страдания и тези изводи са подкрепени със събраните от съда
доказателства и съотнесени към нормата на чл.52 от ЗЗД е направил справедлива преценка.
С оглед горното и на основание чл. 338 от НПК
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата по НОХД № 3763/2020 г. на ВРС, І състав, с която
подсъдимият Я.. Т. ЯН. е признат за виновен по обвинението за престъпление по чл.198 ал.
1 от НК, както и е осъден по предявените два граждански иска.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7