Решение по дело №205/2019 на Административен съд - Сливен

                                         Р Е Ш Е Н И Е  № 177

 

                                       гр. Сливен, 26.09.2019 г.

 

                             В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд Сливен, в публично заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                Председател: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря Николинка Йорданова и в присъствието на прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от съдията Бозукова административно дело № 205 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 203 и сл. по глава XI от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на ЕТ „Е.-Д.С.“***, пр. от Д.С.Д., с която се претендира заплащане от ответника в настоящото производство – Община Сливен на претърпените от ищеца имуществени вреди в периода 2012г. - 2016 г., настъпили в следствие на незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в невнасяне в Общински съвет Сливен на предложение от кмета на общината за изменение на ПУП за изграждане на м. В.. Претендира се от съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановеното съдебно решение. Претендират се и направените разноски по делото.

Ответникът – Община Сливен, представлявана от Кмета, чрез процесуален представител Н. О. „Правно-нормативно обслужване“ – Ал. К. оспорва иска, като счита исковата претенция за неоснователна и недоказана, за което излага подробни и мотивирани съображения в съдебно заседание.

Окръжна покуратурата Сливен счита, че искът е недопустим, алтернативно неоснователен.

В настоящия казус, след пълен анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът в настоящото производство е инициирал процедура за изграждане на м. В. с приблизителна мощност 500 квт и с приблизително необходима площ от 120 кв.м. в имот  с идентификатор 67338.301.173, попадащ извън границите на урбанизираните територии в землището на гр.Сливен. Във връзка с инвестиционното си намерение  с молба вх. № 4701-603/10.12.2015 г. е поискал от Кмета на община Сливен да му предостави възмездно срещу заплащане част от поземлен имот с идентификатор 67338.301.173 по кадастралната карта на гр. Сливен, представляващ публична общинска собственост, с площ от 1255 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване– пасище /Акт за публична общинска собственост № 3419 от 18.02.2016 г./. Ищецът твърди, че с предложение вх.№ 30-00-89/26.01.2015 г.  е поискано одобряване на задание за проектиране и разрешаване изработване на ПУП. В Удостоверение Изх. № 6101-322 от 14.07.2017 г. на Кмета на Община Сливен е посочено, че по отношение на този имот няма лица, които да са концесионери или лица, на които да е учредено право на строеж върху имота. Към момента на завеждане на иска липсва предложение от Кмета на Община Сливен до Общински съвет Сливен за изработване на проект за изменение на ПУП за цитирания имот, с цел реализиране на инвестиционното намерение на ищеца за изграждане на ***. Ищецът твърди, че неизграждането на *** се дължи на незаконосъобразното бездействие на кмета на Община Сливен да изпълни разпоредбата на чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ, като отправи предложение в общински съвет Сливен за изработване на проект за изменение на ПУП.

Административен съд Сливен, при така установената фактическа обстановка, стигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Исковата претенция е насочена срещу Община Сливен, представлявана от Кмета на Общината. От твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба и уточнението към нея в с.з. от 02.07.2019 г. е видно, че претенцията му почива на следните основания: незаконосъобразно бездействие на кмета на Община Сливен, изразяващо се в "невнасяне на предложение в Общински съвет Сливен " за одобряване на задание за проектиране и разрешаване изработването чрез възлагане на заинтересованото лице на проект за ПУП-ПЗ за обхвата на ПИ с идентификатор 67338.301.173 по кадастралната карта на гр.Сливен.

Видно от разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. В такава хипотеза не се поставя като условие за допустимост на иска предявяване на самостоятелно искане за установяване незаконосъобразността на действията/бездействията на администрацията. Ето защо настоящия състав счита, че искът, насочен срещу Община Сливен е допустим.

В случая са налице всички положителни процесуални предпоставки за разглеждане на спора по същество и липсват отрицателните такива. Ищецът има правен интерес от инициираното от него производство, като този правен интерес в настоящото производство не е въпрос на допустимост на иска, а по съществото на спора.

Настоящият съдебен състав намира искането на ищеца за присъждане на обезщетения за претърпени вреди, ведно със законна лихва върху претендираните суми за неоснователно и недоказано.

Съображенията на съда за тези изводи са следните:

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния ред; 2. реална, пряка и непосредствена вреда от такъв административен акт, респ. действието или бездействието; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца, с оглед разпределението на доказателствената тежест. Законът не поставя изискване за наличие на вина у прекия причинител на вредите и поради това, при изпълване хипотезата на горепосочения фактически състав, се ангажира безвиновната имуществена отговорност на общината.

Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, когато вредите са причинени от действия или бездействия, както се твърди в настоящия казус, незаконосъобразността се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Обективното съединяване зависи от волята на ищеца и е възможно винаги, когато оспорването на административния акт е по предвидения в АПК ред за оспорване на индивидуални, общи и нормативни административни актове, фактически действия и бездействия на администрацията.

Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Член 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ употребяват термините "актове", "действия" и "бездействия", за които легално определение няма в цитираните закони.

Терминът "действие" е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Легално определение на термина "действие", респ. "бездействие", липсва в посочените нормативни актове, но под "действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. За да е налице "бездействие", то задължително е необходимо да се установи дали този орган или длъжностно лице от администрацията е било длъжно да извърши дължими по закон действия. Става въпрос за фактически действия, пряко дължими от норма на закон. Това има предвид и разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, говорейки за незаконосъобразно бездействие. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административни орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е "бездействие" от страна на съответния АО и дължал ли е той определено действие. Съответно, за незаконосъобразно действие на администрацията следва да се приеме това фактическо действие, за което или няма законова база, основа за извършването му или ако има такава, то е извършено в противоречие с нея.

Под административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се разбира тази дейност, която има подзаконов, управленски, властнически, публичен характер и е насочена към възникване на административно правоотношение между административния орган и съответното лице.

В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактическа обстановка, съдът не констатира бездействие на кмета на Община Сливен, което да е незаконно, да противоречи на закона или на друг нормативен акт или да не е предвидено в него, т.е. не констатира да е било налице задължение за Кмета на Община Сливен да извърши определено действие, което същият да не е сторил. Незаконосъобразно бездействие на административния орган, изразяващо се в неизвършване на фактическо действие е налице когато органът или длъжностното лице са задължени да извършат по силата на закон или друг нормативен акт /подзаконов такъв/.

Съгласно нормата на чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ разрешение за изработване на проект за ПУП  на поземлен имот извън границите на урбанизираните територии се дава с решение на Общинския съвет по предложение на Кмета на Общината. Съгласно ал.5 на същата норма разрешението за изработване на проект за подробен устройствен план може да се даде от кмета на общината и по искане и за сметка от заинтересувани лица - собственици на поземлени имоти, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на закон, или други лица, определени в закон. Цитираните норми безспорно уреждат правомощието на кмета на общината да внесе предложение за приемане на решение за изработване на проект за ПУП, но същите не вменяват задължение за него, поради което не може да се претендира, че е налице бездействие от негова страна в това отношение. След като не е налице законово изискване или изискване на друг подзаконов нормативен акт за посоченото в исковата молба действие от страна на кмета на общината, то не е налице незаконосъобразно бездействие Изложеното дотук води до единствения правилен и несъмнен извод за липсата на незаконосъобразни действия или бездействия на общински органи.

По изложените дотук съображения, съдът намира, че така предявеният и поддържан иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е неоснователен и недоказан. Не е налице още първата предпоставка за ангажиране на отговорност, а именно – незаконно действие или бездействие, извършено от орган при или по повод изпълнение на административна дейност. Затова, претенциите за присъждане на обезщетение за вреди следва да бъдат отхвърлени изцяло. В производството не се доказа и реална, пряка и непосредствена вреда от твърдяното бездействие и причинно-следствена връзка между него и твърдяната вреда.

В тежест на ищеца следва да се възложат направените и поискани от процесуалния представител на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното, съдът

                                                            Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от ЕТ „Е.-Д.С.“***, с който се претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА ЕТ „Е.-Д.С.“***, пр. от Д.С.Д.,*** да заплати на Община Сливен направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

                             

 

                                 Съдия: