НОХД № 139/2013 година
по
описа на РС - Д
МОТИВИ
към присъда № 34 от 17.04.2013 г.
Против подс. Г.Н.С., ЕГН **********
е повдигнато обвинение от РП-Д за
престъпление по чл.210, ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК за това,
че на 19.11.2010 г. в гр.Д, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у
Г.В.Г. – управител на „Г- ГГ” ЕООД гр.Д заблуждение (относно самоличността си и
намерение за ползване под наем на 200 бр. кофражни платна) и с това причинил на
„Г – ГГ” ЕООД гр.Д имотна вреда в размер на 9180.80 лева, като престъплението е
извършено при условията на повторност и случаят е немаловажен.
Подс. С.
заявява, че разбира в какво е обвинен, на основание чл.317, т.2 НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. Изразява
съжаление и моли за налагане на наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Защитникът
пледира за признаване на подсъдимия за виновен, но счита, че при определяне на
наказанието следва да се отчете факта, че подсъдимият е баща на непълнолетно
дете, за което следва да се грижи. Счита, че са налице условията за извършване
на групиране по чл.25 НК.
Прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение и пледира за признаване на подсъдимия за виновен и
предвид протичането на протичане на съдебното следствие по реда на чл.370 и сл. НПК да се определи наказание при условията на чл.58а НК като за извършеното
престъпление се определи наказание три години лишаване от свобода и същото да
се намали с една трета и на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от
свобода за срок от 2 години и му бъде определено общо наказание по настоящото и по нохд № 1052/2010 г. на РС-П
и по нохд № 1683/2007 г. на РС-П в размер на най-тежкото 4 години лишаване от
свобода за срок от четири години, което да се изтърпи при строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Г.Н.С. е роден в гр.П, многократно осъждан
за кражби, обсебване и измами, трудово незает, понастоящем изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора гр.П.
Дружеството „Г-ГГ” ЕООД гр.Д, представлявано от
управителя свид.Г.Г., извършвало дейност производство на бетонови смеси и
отдавало под наем кофражни платна. Подс. С. решил да въведе в заблуждение свид.
Г. като заяви, че ще ползва кофражни платна за Сство за определен срок – да ги
вземе под наем, а вместо това да ги продаде като вторични суровини и така да се облагодетелства с получената
сума.
На
19.11.2010 г. се свързал по телефона с фирма „ТБН Л” ЕООД гр.П, която фирма
извършвала товарни превози, собственост на Т.Т., и наел от същата фирма товарен
автомобил „Мерцедес” с рег. № ***, с който да бъдат превозени кофражните
платна. Товарния автомобил бил управляван от свид.Д.Т. – съпруг на свид.Т..
Уговорката била за извършване на курс от гр.П до гр.Д и обратно. При влизане в гр.Д товарния автомобил бил
чакан от л.а „БМВ” рег. № ***, собственост на свид. Г.П., живуща на съпружески
начала с подс. С.. Автомобила се ползвал
от него. Подс.С. се срещнал със свид.Т на когото се представил като Н. след
което отишли до базата на „Г – ГГ” ЕООД гр.Д, намираща се на ул. „С” * Подс.С.
поискал от свид.Г. да наеме 200 бр. кофражни платна за 20 дни, като обяснил, че
му са необходими за направа на ограда в с.Ябълково. Подсъдимият дал лична карта
на името на свид.А.Б. Ш, който преди време си бил изгубил личните документи.
Бил сключен договор за наем, в който било посочено името на свид.Ш, по силата
на който са предоставени 200 бр. кофражни платна с размери 2500/500 мм при наем
в размер на 415 лева за 20 дни, след който срок платната следвало да бъдат
върнати. Договорът бил подписан от подс.С.,
и с помощта на неустановени работници платната била натоварени на
товарния автомобил, след което в гр.П подс. С. ги предал на пункт за вторични
суровини на „К” ЕООД при свид. А. Теглото на платната възлязло на 2 100
кг, за което подс.С. получил сумата от 812.70 лева. На пункта за вторични
суровини подсъдимия отново ползвал личната карта на свид. Ш. Получената сума
подс. С. разходвал за лични нужди.
След
като платната не били върнати в уговорения срок свид. Г. подал жалба в
полицията, където се установило, че лицето взело кофражните платна и посочено в
договора за наем не е А Ш, а друго лице което се представило под неговата
самоличност.
След
извършено разпознаване се установило, че лицето което е наело кофражните платна
и ги е предало за скрап е подс.С..
При
извършената графическа експертиза е установено, че подписът за наемател положен в договора не е
изпълнен от А Ш, а е изпълнен от Г.Н.С.. Същият е положил подписа си в
покупко-разплащателната сметка при деклариране на пункта на произхода на
предадените отпадъци. Подписал се и на РКО за изплащане на сумата.
От
извършената оценителна експертиза е установено, че стойността на 200 бр. кофражни платна е
9 180.80 лева.
Гореописаната
фактическа обстановка изцяло се потвърждава от показанията на разпитаните на
досъдебното производство свидетели,
експертни заключения, както
и останалите събрани в хода на досъдебното производство доказателства, по
отношение на всички които съдът на основание чл. 372, ал.4 НПК констатира, че
подкрепят самопризнанието на подсъдимия.
При така
установената фактическа обстановка съдът, приема за безспорно установено, че от
обективна и субективна страна подс.С. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.210, ал.1, т.4 вр.
чл.209, ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК, а именно на 19.11.2010 г. в гр.Д, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил у Г.В.Г. – управител на „Г- ГГ” ЕООД
гр.Д заблуждение (относно самоличността си и намерение за ползване под наем на
200 бр. кофражни платна) и с това причинил на „Г – ГГ” ЕООД гр.Д имотна вреда в
размер на 9180.80 лева, като престъплението е извършено при условията на
повторност и случаят е немаловажен.
С цел да набави
за себе си имотна облага, подсъдимият е
успял да възбуди у свид.Г. в качеството му управител на „Г ГГ” ЕООД заблуждение
– неправилна представа, в резултат на която е осъществено имуществено
разпореждане от свид.Г. на базата на тази представа относно основанието и
условията на това разпореждане. Неправилна представа е била формирана у свид.Г.
относно самоличността на лицето на което предоставя кофражните платна, както и
условията на разпореждане – подсъдимият не е имал намерение да ползва платната
временно, а да се разпореди с тях. Имуществото се е намирало във фактическата и
разпоредителната власт на измамения. В случая предмет са движими вещи.
Създадената невярна представа относно условията на разпореждането е от
съществено значение за извършеното от свид.Г. разпореждане с имуществения
предмет. Изпълнителното деяние е изразено чрез възбуждане на заблуждение.
Деянието е довършено – настъпил е престъпния резултат, тъй като в следствие на
разпореждането на свид.Г. е настъпила имотна вреда за него. Налице е особената
причинна връзка между деянието и престъпния резултат, тъй като вредата е
настъпила от имущественото разпореждане, което пък е следствие от неправилната
представа на лицето.
От субективна
страна деецът е действал с пряк умисъл и користна цел. Той е предвиждал, че в
резултат на неговото въздействие върху измамения ще възникнат неправилни
представи, предвижда, че това лице ще извърши акт на разпореждане и в резултат
на този акт едно чуждо имущество ще бъде увредено. Деецът е целял имотна облага
за себе си, като е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда.
Измамата е
квалифицирана, тъй като е извършена повторно в немаловажен случаи. Тя е налице,
тъй като подс.С. вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за друга измама,
като никое от тях не е маловажно – такива са осъжданията по ноохд № 620/06 г.
на РС-П в сила от 05.06.2006 г. – за престъпление по чл.209, ал.1 НК, по нохд
№764/2006 г. на РС Стара Загора за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК в сила
от 25.07.2006 г. и присъда по нохд № 150/2008 г. на РС-Харманли влязла в сила
на 28.05.2008 г., като от постановяване на присъдите и изтърпяване на
наказанието не са изминали пет години до датата на деянието.
Подс. Г.Н.С. е роден на *** г. в гр.П,
с постоянен адрес гр.Б., общ.К, обл.П,
ул.”О” **, понастоящем в Затвора гр.П, български гражданин, със средно
образование, разведен, осъждан многократно за престъпление против
собствеността.
Съдът
намира, че причини за извършване на престъплението са трайно установените
престъпни нагласи и стремежът за облагодетелстване по неправомерен път.
При
определяне на вида и размера на наказанието за така извършеното престъпление по
отношение на подс.С., съдът взе предвид завишената степен на обществена
опасност на деянието и дееца – стойност на нанесената имотна вреда,
обстоятелствата при които е извършено престъплението и обработения механизъм на
действие, който се е превърнал в начин на живот за подсъдимия С.. Като
единствено смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете направеното
самопризнание на досъдебното производство.
За
извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от
една до осем години.
С оглед разпоредбата
на чл.373, ал.2 НК съдът определи наказанието при условията на чл.58а, ал.1 НК,
като намери, че не са налице условията на чл.55 НК, т. в рамките за извършеното
престъпление на подсъдимия следва да определи наказание лишаване от свобода за
срок от четири години, което следва да се намали с 1/3 или с една година и
четири месеца и на подс.С. се наложи наказание 2 (две) години и 8(осем) месеца
лишаване от свобода. Това наказание следва да се изтърпи от подсъдимия при
първоначален „строг” режим на изтърпяване в Затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
С
така наложеното наказание съдът счете, че ще се постигнат целите на личната и
генералната превенция, като се въздействува предупредително и възпитателно
както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
ПО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК
Срещу
подс. С. беше приет за съвместно разглеждане иск, предявен от ощетеното
юридическо лице „Г-ГГ” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Д,
ул.”С” № 1, представлявано от управителя Г.В.Г. за сумата в размер на
9 180.00 лева – обезщетение за причинени от престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на дължимата сума.
От
събраните в наказателното производство доказателства се установява по безспорен
начин, че е извършено противоправно деяние от подсъдимия - престъпление по
чл.210, ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК. Същото е виновно
извършено - пряк умисъл. Безспорно се установи, че за ощетеното дружество са
настъпили вреди - имуществени такива, които са пряка и непосредствена последица
от деянието. Съгласно чл. 45 ЗЗД подсъдимият следва да репарира причинените
виновно вреди.
В
резултат на въвеждането в заблуждение и извършеното разпореждане от управителя
на дружество, на същото е причинена имотна вреда в размер на стойността на 200
бр. кофражни платна, която стойност съгласно оценителната експертиза възлиза на
9 180.80 лева.
Водим
от горното съдът осъди подс. Г.Н.С. да заплати на „Г – ГГ” ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.Д, ул.”С” № 1, представлявано от Г.В.Г. –
управител, сумата в размер на 9 180.80 лева (девет хиляди сто и осемдесет
лв. и осемдесет ст.) – обезщетение за причинените от деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.11.2010 г. до
окончателното й изплащане.
След
като призна подсъдимия за виновен, съдът го осъди да заплати направените по
делото разноски и дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: