НОХД № 2046/2016 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението срещу подс.Г.М.Ц. е за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК за това, че на 23.08.2016г., в гр.Пазарджик, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество- марихуана, както следва:

 в себе си на ул.”Княгиня М. Луиза” е държал марихуана с нетно тегло 6,36 грама с активен компонент тетрахидроканабинол 5,0 тегловни % на стойност 38,16 лева съгласно ПМС №23/98г. и

 в дома си на ул.”Рила” №54, ет.1, ап.1 е държал марихуана с нетно тегло 20,67 грама с активен компонент тетрахидроканабинол 5,4 тегловни % на стойност 124,02 лева съгласно ПМС №23/98г.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда с определяне на наказание при превес на отегчаващи обстоятелства.

         Подсъдимият не се явава лично в съдебно заседание. Производството е проведено в негово отсъствие с участието на упълномощен  защитник. Последният пледира, че вината на подсъдимия е доказана и следва да бъде осъден. Иска определянето на наказанието да стане при превес на смекчаващите обстоятелства и същото да бъде ориентирано около минимума предвиден в НК.

         Съдът като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства  поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:        

Подсъдимият Г.Ц. не притежавал надлежно разрешително за придобиване и държане на наркотични вещества.

Към инкриминираната дата подсъдимият имал навършени 20 години, бил криминално проявен и осъждан.

По АНД № 178/2014г. по описа на ПРС, с решение влязло в сила на 28.03.2014г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343в ал.2 от НК, във вр. с чл.63 ал.1, т.4 от НК, като е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – общественно порицание.

По НОХД № 232/2015г. на ПРС, с присъда влязла в сила на 30.03.2015г. е осъден за престъпление по чл.195 ал.1, т.4 във вр. с чл.20 ал.2 и с чл.26 ал.1 от НК, като му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието  изтърпяване е било отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК за  изпитателен срок от три години.

На 23.08.2016г., около 17.00 часа, св.И.Ш. - полицейски служител в Сектор „Криминална полиция” при РУ-МВР гр.Пазарджик и  неговият колега – пол. служител Темелков, се намирали на ул.”Княгиня М. ***. Там на една беседка, находяща се в близост до № 131, двамата забелязали подс.Г.Ц.. Свид. Ш. решил да извърши проверка на подсъдимия, т.к. разполагал с оперативна информация, че същият употребява наркотични вещества. Той попитал подс.Ц. дали

 

има забранени от закона вещи и по-специално наркотици. Подсъдимият отговорил утвърдително и признал, че има марихуана в себе си. Той извадил кутия от цигари м.”ММ”, в която имало 14 малки пликчета тип „спейсбек”, съдържащи суха зелена растителна маса. Подс.Ц. казал, че купил марихуаната за лична употреба, както и че в дома си съхранява още. Полицейските служители го придружили до дома му – апартамент, находящ се в гр.Пазарджик на ул.”Рила” №54, ет.1, ап.1, откъдето Ц. взел една найлонова чанта, в която имало 53 пликчета тип „спейсбек”, съдържащи суха зелена растителна маса.

Подс. Ц. предал всички пакетчета с протокол за доброволно предаване на св.Ш., след което те били измерени с електронна везна и било установено, че 14-те броя, съхранявани преди това в кутията от цигари са с бруто тегло 11,75 грама, а 53-те броя, съхранявани в дома на подсъдимия, са с бруто тегло 51.48 грама. Извършен бил полеви наркотест, при който зелената растителна маса реагирала на марихуана.

По повод на това било отпочнато настоящото наказателно производство.

От заключението на приетата по делото съдебно-химическа експертиза, което съдът цени като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните се установява, че  листната маса от 14-те пликчета представлява марихуана с нето тегло 6,36 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,0 тегловни  %, а листната маса от 53-те пликчета представлява марихуана с нето тегло 20,67 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,4 тегловни  %.

Марихуаната е високорисково наркотично вещество, включено в Приложение №1 към чл.3, т.1, Списък І от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Тя е вещество с висока степен на риск за общественото здраве.

В хода на разследването било установено, че стойността на държаното високорисково вещество – марихуана, подробно описана по-горе, е общо 162.18 лева, като държаните в цигарената кутия 6.36 грама са на стойност 38.16 лева, а държаните в дома – 124.02 лева, съгласно Приложение №2 към Постановление №23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на св.Ш., заключението на химическата експертиза, а също и от писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал.

Съдът  кредитира изцяло събраните гласни, писмени и веществени доказателства, т.к. те са непротиворечиви, взаимно се допълват и по категоричен  начин  очертават  гореописаната фактическа обстановка. Предвид непротиворечивостта на събраните доказателства не се налага тяхното подробно обсъждане.

При така установената  фактическата обстановка, с поведението си подс.Г.Ц., от обективна и субективна страна, е осъществил  състава на  престъплението  по  чл.354а ал.3, т.1 от НК,  като  на  23.08.2016г.

 

в гр.Пазарджик, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – марихуана, в себе си на ул.“Княгиня М. Луиза“, с нетно тегло 6,36 грама, с активен компонент тетрахидроканабинол 5,0 тегловни %, на стойност 38,16 лв., както и  в дома си на ***, с нетно тегло 20,67 грама, с активен компонент тетрахидроканабинол 5,4 тегловни %, на стойност 124,02 лв.

Деянието е извършено умишлено, с оглед разпоредбата на чл.11, ал. 2 от НК при пряк умисъл, т.к. подсъдимият е съзнавал обществената опасност на същото, доколкото е бил наясно, че държи наркотик и няма издадено разрешение за това. Предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е искал настъпването им. 

Умисълът на подсъдимият е обхващал  обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху наркотично вещество по описания по-горе начин и от вид и със съдържание, описани по-горе,  без надлежно разрешение за това.

При определяне и индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите и тези на чл.54 и следващите от НК-относно неговата индивидуализация.

Обществената опасност на деянието е относително висока с оглед вида на държаното наркотично вещество, а също и с оглед начина и мястото на  държане на част от него, а именно на публично място – беседка на ул.”Княгиня М. ***., т.е. демонстративно и с чувство за безнаказаност.

Подс.Ц. е със завишена степен на обществена опасност – негативно охарактеризиран по местоживеене, освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.343в ал.2 от НК и осъждан з акражба, както вече се посочи подробно по-горе. При осъждането му е било наказание от една  година ЛС лева, като изтърпяването на наказанието е било отложено с тригодишен изпитателен рок, но само една година и пет месеца след влизане в сила  на  присъдата по НОХД № 232/2015г., т.е. в рамките на определения изпитателен срок, той отново е извършил настоящото престъпление от ОХ.

Всички тези обстоятелства, освен като данни за личността на подс.Ц., съдът прецени  и  досежно това дали настоящото му деяние не би могло да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.354а ал.5 от НК, при което отговори отрицателно на този въпрос.

Преценката по въпроса налице ли е „маловажен случай” на деянието по смисъла на чл.93, т.9 от НК се извършва на основата на фактическите данни по конкретното дело, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай деянието се е изразило в държане на неголямо количество марихуана– общо  27.03 гр. на общо стойност 162.18 лева.  Предвид обаче негативните характеристични данни за личността на подсъдимия и основно неговото предишно осъждане, както и освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление от ОХ, може да се направи извод, че настоящото му деяние не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретния случай неголямото количество марихуана би могло да се отчита само и единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Като причини за извършване на деянието съдът отчете ниското правосъзнание на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред, свързан с контрола и разпространението на наркотични вещества.

         Съдът отчете като смекчаващи отговорността  обстоятелства оказаното съдействие на полицейските органи и направените предпроцесни самопризнания, а също и доброволното предаване на целия наркотик, държан в дома му. Отчетена беше като смекчаващо обстоятелство младежката възраст на подсъдимия, както и неголямото количество на държаното наркотично вещество. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха – обремененото съдебно минало и негативните характеристични данни по местоживеене.

         Предвид изложеното и съобразявайки наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната  тежест на всяко едно от тях, съдът даде превес на първите, поради което наложи на подс.Ц. наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 2000 лева, като намери тези наказания за съответни на тежестта на извършеното и достатъчни за постигането на целите по чл.36 от НК.

                Предвид данните за личността на подсъдимия и  миналото му осъждане на лишаване от свобода за престъпление от ОХ, то е налице законова забрана за приложението на института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.

С оглед предишното условно осъждане на подсъдимия по НОХД № 232/2015г. по описа на ПРС  /подробно коментирано по-горе/  и  поради  факта,  че  настоящото деяние е било извършено в рамките на изпитателния срок, съдът приложи като законова последица разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК и постанови подс.Ц.  да  изтърпи  отделно  наказанието от една година лишаване от свобода,  наложено му по горецитираното дело.

На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието ЛС в затвор, т.к. по настоящото дело Ц. се води осъден за втори път и не попадат в хипотезата на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС.

 На основание чл.354а ал.6 от НК съдът постанови веществените доказателства – марихуана, предадена в ЦМУ-София с приемо-предавателен протокол № 43524/21.09.2016г., като предмет на престъплението да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи.

На основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК съдът постанови веществените доказателства: 1 брой чанта, 1 брой кутия от цигари марка „ММ” - разкъсана и найлонови пликчета, находящи се в делото, като вещи, принадлежащи на виновния и послужили за извършване на умишленото престъпление, доколкото в тях е било държано наркотичното вещество, да се отнемат в полза на държавата и поради липсата на съществена икономическа стойност да се унищожат.

При този изход от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Ц. да заплати сторените по делото разноски в размер на 98 лв. за химическа експертиза, както и 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

Независимо, че разходите за химическа експертиза в ДП са направени от ОД на МВР-Пазарджик, съдът присъди сумата да се плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик, т.к. съгласно чл.104 изр.1-во от Правилника за администрацията в съдилищата, след изменението му обн. в ДВ бр. 16 от 26.02.2016 год. се предвижда, че: „За присъдените държавни такси, наложени глоби и съдебни разноски по дела се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на същия съд”. В предишната си редакция въпросната правна норма съдържаше изречение второ, което гласеше: „За съдебни разноски по дела, които държавен орган прави в изпълнение на своята публична функция, изпълнителният лист се издава в полза на бюджета на съответния държавен орган”, но както вече се посочи понастоящем това изречение е отпаднало от правната норма и няма основание за присъждане на разноските в полза на друг държавен орган.

         По тези съображения съдът  постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: