О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….….../………………2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл.с. Никола Дойчев
като разгледа докладваното от младши съдия Никола Дойчев
в.гр.д. № 125 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба от С.Т.С. и К.И.С. срещу Решение № 3709/15.08.2018г по гр. д. №
10424/2016г на ВРС, с което е отхвърлен предявения от въззивника
срещу К.В.П. ***, иск с павно основание чл. 34 от ЗС
за допускане
на делба на следните недвижим имот: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с идентификатор 10135.1026.385.2, на два етажа, със застроена площ по
скица – 55 кв.м., РЗП 90-100 кв.м., състояща се от: първи етаж, включващ две
входни антрета, склад, два тоалета, кухня-трапезария, спалня с обща застроена
площ 45-50 кв.м. и втори етаж, включващ входно антре, баня, тоалет, две
помещения и стълбище с обща застроена площ 45-50 кв.м., находяща
се в поземлен имот 10135.1026.385 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-32/26.04.2011г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Родопи“ № 4, при граници: 10135.1026.386, 10135.1026.120, 10135.1026.126,
10135.1026.119, 10135.1026.123, 10135.1026.116, между съсобствениците при
квоти: С.Т.С.-0.335 % ид.ч., С.Т.С. и К.И.С. в
СИО-0.175 % ид.ч., К.В.П. ***-0.245% ид.ч., поради неоснователност.
Във въззивната жалба се
посочва, че решението на първоинстанционния съд е
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения. Посочва се, че съгласно събраните по делото доказателства е
установена съсобствеността между страните върху процесната
жилищна сграда на основание приращение по чл. 92 от
ЗС, предвид липсата на учредено право на строеж върху дворното място. В тази
връзка се обосновават елементите от фактическия състав на чл. 92 от ЗС. Моли се
за отмяна на решението на районния съд и вместо него да се постанови решение, с
което да делбата да бъде допусната. Прави доказателствени
искания.
Въззиваемите Община Варна и К.П.,
редовно уведомени, не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 267 от ГПК.
Постъпила е и частна жалба с вх. № 77717/26.11.2018г. по описа на
регистратурата на РС-Варна от С.Т.С. и К.И.С. срещу Определение №
12762/05.11.2018г. по гр.д. № 10424/2016г. на ВРС, с което е изменено Решение №
3709/15.08.2018г., постановено по гр.д. № 10424 по описа на ВРС за 2016г. в
частта досежно разноските, като вместо „сумата от общо 1750,00 лв., представляваща сторени разноски
в настоящото производство, както следва: възнаграждение на адв.
Андреева в размер на 500,00 лв., възнаграждение на адв.
Б. в размер на 1000,00 лв. и депозит за вещо лице в размер на 250,00 лв.“ е
постановено да се да се чете „сумата от общо 1250,00 лв., представляваща
сторени разноски в настоящото производство, както следва: възнаграждение на адв. Б. в размер на 1000,00 лв. и депозит за вещо лице в
размер на 250,00 лв.“
С частната жалба се иска отмяна на определението като
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения, като се иска намаляване на разноските присъдени на К. Висилев П. за един адвокат в размер на 300.00 лева.
По делото е постъпил отговор на частната жалба, в която
се изразява становище по неоснователността на същата. Посочва се, че същата е
просрочена. Заявява се, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
1000.00 лева е под минимума при съобразяване на обстоятелствата по делото и
проведените съдебни заседания. Моли за оставяне без уважение на подадената въззивна частна жалба.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Частната въззивна жалба е подадена в двуседмичния
срок, предвиден в чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. с чл.
259, ал. 1 от ГПК – Определение № 12762/05.11.2018г. по гр.д. № 10424/2016г. на
ВРС е получено на 13.11.2018г., а жалбата е подадена на 26.11.2018г. Също така
е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на дължимите държавни такси по
сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4
и 7 и чл. 261 от ГПК.
По направените доказателствени
искания във въззивната жалба:
Въззивниците молят на основание
чл. 266, ал. 3 от ГПК да бъдат допуснати и приети поискани пред ВРС, но
неуважени от същия, доказателства и доказателствени
средства, без да се мотивират в какво се изразяват конкретните нарушения на
ВРС.
Настоящият съдебен състав, счита, че исканията за
прилагане на копия от всички, съхранявани документи в Община Варна, свързани
със заповед № 1400/21.04.1987г., свързани със заповед № 1061/08.06.1990г. на ОбНС-Варна, свързани
със Заповед № Г-88/30.10.1998г. на Кмета на Община Варна, както и за прилагане
на всички документи във връзка с постановеното съдебно решение по гр.д. № 572/1987г. на ВОС, не следва да бъдат
уважавани по следните съображения:
На първо място, по делото е
приложено самото решение от 22.06.1987г по гр.д. № 572/1987г на ВОС, с което
съдът се е произнесъл по същество на законосъобразнооста
на отчуждителната заповед № 1400/21.04.1987г на ОбНС-Варна. ВОС намира, че не е необходимо да се прилагат
всички документи по гр.д. № 572/1987г на ВОС, още повече, че искането не е
конкретизирано от въззивниците какви релевантни за
спора факти ще се изяснят, ако се приложи цялото дело.
На второ място, по делото е приложена
цялата административна преписка по одобряване на заповед № Г-88/30.10.1998г. на
Кмета на Община Варна за ЧИЗРП на кв. 591,УПИ XX-2, XXV-2; цялата преписка по съставянето на АОС № 1101/27.04.1999г и АОС №
1213/10.06.1999г.; цялата преписка, намираща се в Община Варна по повод
извършеното през 1987г административно производство по отчуждаване, респ.
отмяна му частично по отношение на С.С. и К.П., тоест
тези искания са вече изпълнени, поради което повторното им събиране се явява ненужно.
Не на последно място е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, при
изготвянето на която вещото лице е осъществило справки във всички нужни
институции за отговаряне на въпросите по експертизата, включителлно
в район „Одесос“ към Община Варна и РДНСК. Отделно от това, исканията са преклудирани, тъй като е следвало да бъдат направени до
приключване на първото по делото заседание, а не след четвъртото по ред
заседание пред ВРС.
По отношение на искането на въззивниците
Община Варна да представи доказателства, установяващи извършени плащания в
полза на С.С., представляващи обезщетение във връзка
с отчуждителната процедура, е представено вече
удостоверение от Община Варна (л.438 от делото на ВРС), в което е посочено, че
липсва информация за платежни документи по преписката, поради което доказателственото искане следва да се остави без уважение.
По отношение на искането да се приложат писмените
доказателства, съгласно молба от 18.04.2018г.
следва да се посочи, че същите вече се приети и приложени от ВРС към доказателствения материал, както следва: приемо-предавателен протокол- л.332; Предложение РД-5-9300/84
от 16.12.2015г – л.306. Искането да се приеме служебна бележка от 26.05.2006г.,
че С.С. няма данъчни задължения и експертна оценка за
недвижим поземлен имот, също следва да се остави без уважение, защото този факт
е неотносим към предмета на спора и второ – същото се
явявява преклидирано към
настоящия момент, вкл. към момента на депозиране на молбата от 18.04.2018г пред
ВРС.
Ускането за извършване на
оглед, съдът намира за неконкретизирано, тъй като не е посочено какви
релевантни за спора факти ще се установяват. Също така, съдът счита, че оглед
не е необходим, доколкото по делото са приети две СТЕ, вещото лице по които е
извършило оглед на място и е извършило замерване на всички сгради и помещенията
в тях находящи се в поземления имот бивш пл. № 2,
настоящ УПИ XX-2
и УПУ XXV-2.
С оглед на
гореизложеното, не са допуснати от ВРС процесуални нарушения по смисъла на чл.
266, ал. 3 от ГПК, поради което всички доказателствени
искания следва да бъдат оставени без уважение.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно
заседание въззивна жалба от С.Т.С. и К.И.С. срещу
Решение № 3709/15.08.2018г по гр. д. № 10424/2016г на ВРС.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно
заседание частна жалба с вх. № 77717/26.11.2018г. по описа на регистратурата на
РС-Варна от С.Т.С. и К.И.С. срещу Определение № 12762/05.11.2018г. по гр.д. №
10424/2016г. на ВРС.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 125/2019 г. по описа на ВОС за разглеждане
в о.с.з. на 22.05.2019 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията на въззивниците за прилагане
на копия от всички, съхранявани документи в Община Варна, свързани със заповед
№ 1400/21.04.1987г., заповед № 1061/08.06.1990г. на ОбНС-Варна,
Заповед № Г-88/30.10.1998г. на Кмета на Община Варна, както и за прилагане на
всички документи във връзка с постановеното съдебно решение по гр.д. № 572/1987г. на ВОС, както и за извършване на оглед по реда на чл. 204 от ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: Членове: 1. 2.