Р Е
Ш Е Н
И Е №287
гр.
Кюстендил, 12.11. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание
на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
и при участието на
секретаря М. С., като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр. дело № 354/2019 г. на КнОС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Г.Й.С., с ЕГН **********
*** чрез адв. М.Ч. *** срещу решение №359/23.05.2019 г., постановено по гр.д.
№1322/2018 г. по описа на ДнРС, с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от него искове с правно основание чл. 222, ал.1 КТ и чл. 224, ал.1
от КТ в общ размер на *** лв., както по
предявен насрещен иск е осъден да
заплати по чл.220 КТ сумата **** лв.
Във въззивната жалба се твърди, че постановеното първоинстанционно
решение е неправилно и незаконосъобразно, както постановено при нарушение на
процесуалните правила и материалния закон Навеждат се доводи, че обжалваното
решение не е мотивирано- не е ясно как съдът е приел за недоказани предявените
от ищеца искове, както и въз основа на какви доказателства е приел за
основателен предявеният насрещен иск, в решението не са обсъдени изложените от
ищеца възражения срещу насрещния иск. Сочи се, че решението е постановено при
допуснати процесуални нарушения, вследствие на които делото е останало
неизяснено от фактическа страна, така напр. съдът се е позовал на необосновано
заключение на вещо лице, като е отказал назначаването на повторна експертиза.
Твърди се, че от събраните доказателства се установявало, че на ищецът не е
изплатено обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2008 г. и 2009
г., както районен съд неправилно е приел, че искът с правно основание чл. 222,
ал.1 от КТ е неоснователен. Сочи се също така, че при произнасянето по
насрещния иск, районен съд не е обсъдил събраните доказателства и не ги е
анализирал, както и че изготвеният
доклад е непълен, неточен и не отговаря на изискванията на чл. 146 от ГПК. Искането е отмяна на решението и
постановяване на ново, с което да се уважат исковете на въззивника и да се
отхвърли насрещният иск. Алтернативно се иска делото да се върне на районен съд
за ново разглеждане.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който се
оспорва изцяло въззивната жалба и се моли да бъде оставена без уважение.
В проведеното на 08.10.2019 г. открито съдебно заседание,
въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба.
Окръжен съд Кюстендил, след преценка на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен
представител, насочена е срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда
от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й,
поради което съдът я намира за допустима.
Решението на ДнРС, е валидно, но е недопустимо по следните
съображения:
Производството пред Дупнищкия районен съд е образувано по
депозирана искова молба от Г.Й.С. *** , с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове, както следва: иск по чл. 222,ал.1 от КТ за
заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение от ищеца за един месец от 21.12.2016 г. до
21.01.2017 г. (вкл.) в размер на ** лв., и за заплащане на обезщетение по чл.
224, ал.1 от КТ за неизплатен платен годишен отпуск за 2008 г. и 2009 г. в
размер на *** лв., ведно със законната лихва върху посочените суми от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. В срока по
чл. 211, ал.1 от ГПК ответната Община Сапарева баня е предявила насрещен иск
срещу Г.Й.С. с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение
в размер на *** лв. за неспазено предизвестие.
С обжалваното решение РС- Дупница е отхвърлил като неоснователни
предявените от Г.Й.С. искове с правно
основание чл. 222, ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 от КТ в общ размер на *** лв.,
както по предявения насрещен иск С. е
осъден да заплати по чл.220 КТ сумата *** лв.
Въззивният съд констатира, че в мотивите и в диспозитива на
постановеното от пред ДнРС съдебно решение не е налице произнасяне по отделните
обективно кумулативно съединени от ищеца искови претенции. Процесуалният закон
задължава съда да разреши правния спор рамките на заявените от страните искания
и доколкото в настоящия случай това не е сторено, настоящият състав на окръжен съд намира, че
първоинстанционният съд като е присъдил общ размер по двата иска, а не по всеки
един от тях, не се е произнесъл по предявените от ищеца искове. Поради тази
причина, обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване съгласно
чл.270, ал.3 от ГПК, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявените искове.
Предвид
извода за недопустимост на обжалваното решение, въззивният съд не дължи
излагане на доводи по съществото на спора, тъй като въпросът за правилността на
съдебния акт може да бъде повдиган само при положение, че същият е валиден и
допустим. При новото разглеждане на делото, районен съд следва да обсъди и
наведените във въззивната жалба доводи, както и да се произнесе по направените
в същата доказателствени искания, доколкото част от сочените от въззивника
пороци касаят изготвения доклад по
делото.
С
оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, разноски не следва да се
възлагат на страните, но същите ще следва да се разпределят, съобразно общите
правила при решаването на делото.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, КнОС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №359/23.05.2019 г., постановено по гр.д. №1322/2018 г. по
описа на ДнРС.
ВРЪЩА делото на Дупнишкия районен съд за произнасяне по предявените
искове (основни и насрещен).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: