Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…3…декември...2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.възз. състав
в ЗАКРИТО заседание на…… ТРЕТИ…..…….ДЕКЕМВРИ………….
през ДВЕ ХИЛЯДИ и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА
ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЯНКУЛОВА ГР.Д.№…928… по…описа….за…2019г,…за да се произнесе, съобрази
следното:
Гражданско производство по обжалване действия на съдебен изпълнител
по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание жалба, подадена от С.М.М., ЕГН-********** с
адрес *** – длъжник в изпълнителното производство по изп.д.№**** по описа на
ЧСИ Т.К. с район на действие ОС-Плевен, Рег.№*** на КЧСИ, против действие на
ЧСИ, изразяващо се в отказ за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
В жалбата се твърди, че
постановеният отказ е неправилен и се прави искане да бъде отменен и делото
върнато на ЧСИ с указание за прекратяване на изпълнението. Излагат се следните
факти:Със запорно съобщение, изпратено с изх. Номер от **** е наложен запор
върху вземанията на длъжника от трето задължено лице – „***“-АД, което е
връчено на 03.07.2013г- на 13.11.2017г. е постъпила молба от взискатея „******“-ЕАД,
с която се иска ЧСИ да предприеме нови изпълнителни действия, като наложи запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника. Според жалбоподателя, в периода от
901.07.2013г. до 09.11.2017г-, е изтекъл предвидения в чл.433,ал.1,т.8 от ГПК
двугодишен срок, от което следва, че изпълнителното производство по делото е
прекратено по силата на закона. Подаването на молба след изтичането на този срок на практика
изисква от съдебния изпълнител предприемането на незаконосъобразни действия.
Цитира се тълкувателна практика.
Ответникът по жалбата - „****“-ЕАД,
ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“***“ **, ет.**, който
е взискател по изпълнението, чрез пълномощника юрк.Л. Г., е подал писмен отговор на същата, в която е изразил
становище за нейната неоснователност. Възразява се, че не са налице
предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК за прекратяване на производството, тъй
като от доказателствата се установява, че
няма период от две години, през който да се са извършвани изпълнителни
дейстнвия. На основание наложения запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника в „****“—АД, пред периода от 24.07.2013г. до 17.11.2015г. по сметка на
ЧСИ са постъпвали погасителни вноски,
които представляват редовни изпълнителни действия. В резултат на удържаните и
превеждани суми, взискателят частично
ежемесечно се е удовлетворявал и от него не може да се изисква да предлага нови
изпълнителни действия.
ЧСИ Т. К. с район на действие ОС-Плевен е
изложила писмени мотиви, в които е
описала извършените процесуални действия
по изпълнителното дело. Изразила е становище за неоснователност на жалбата,
поради липса предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство.
Приложено е копие на изпълнително
дело №*** по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие ОС-Плевен Рег.№*** на КЧСИ.
Плевенският окръжен съд, като провери данните по делото с оглед на изложените от
жалбоподателя оплаквания, приема следното:
ЖАЛБАТА на С.М.М. против действията на ЧСИ Т. К. с
район на действие ОС-Плевен, по изпълнително дело №***, е процесуално ДОПУСТИМА,
но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
приеме, че жалбата е допустима, съдът съобрази следното: Същата е подадена от
надлежно лице - длъжник по изпълнението, срещу действие, което подлежи на
обжалване от тази страна съгласно чл.435,ал.2,т.6 от ГПК ( отказ на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение), в законния едноседмичен срок
по чл.436,ал.1 от ГПК.
За да
се произнесе по основателността на
жалбата, съдът съобрази следното от фактическа
страна:
Изпълнително
дело №**** по описа на ЧСИ Т. К. с район на действие ОС-Плевен, е образувано с
взискател ОТП“****“-ЕАД със седалище в гр.С. и адрес за призоваване в гр.П. (
понастоящем ответник по жалбата) и длъжник
настоящият жалбоподател С.М.М. с постоянен адрес ***, въз основа на
изпълнителен лист за събиране на парично
вземане.
ЧСИ е
изпратил до длъжника Покана за доброволно изпълнение с Изх.№***/01.07.2013г. На
същата дата с изх.№***/01.07.2013г. е
изпратено и запорно съобщение, с което е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, което получава от работодателя „“***“-АД, със
седалище и адрес на управление в гр.П., **
квартал.(л.15 от изпълнителното дело) На основание наложения запор, през
периода от 24.07.2013г. до 17.11.2015г., по изпълнителното дело са постъпвали
преводи на парични средства, извършвани от работодателя „***“-АД като трето
задължено лице.По делото са представени преводни известия и са извършвано
отбелязвания върху обратната страна на изпълнителния лист, от които се
установява извършването на общо 24бр. месечни парични превода..
С
Молба, Вх.рег.№**/13.11.2017г. по регистъра на ЧСИ Т.К., взискателят е направил искане за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано в „***“(л.48) ЧСИ е изпратил
запорно съобщение с изх.№***/14.11.2017г., с което е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника в „***“-ЕАД със седалище в гр.П..(л.51).През
периода от 13.02.2018г. до 03.10.2019г. в изпълнение на наложения запор, от
работодателя „***“-ЕАД по сметка на ЧСИ са извършени 17 броя ежемесечни преводи
на парични суми, видно от представените преводни известия и отбелязвания върху
обратната страна на изпълнителния лист.
С
Молба, вх.рег.№***/18.09.2019г., взискателят е поискал от ЧСИ насрочване на
опис върху движими вещи на длъжника, намиращи се на постоянния му адрес.(л.87).Описът
е насрочен за 23.10.2019г. оо 11ч.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, на която жалбоподателят се
позовава, изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.Т.е.
законодателят постановява санкция за бездействащия взискател. Прилагането на
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК предполага в продължение на две години да не се
извършват изпълнителни действия и взискателят да не предлага извършването на
такива. Процеснит случай обаче е различен. – На основание запорното съобщение,
изпратено на 14.07.2013г. до работодателя на длъжника „****“-АД, по изпълнителното дело са постъпвали ежемесечно суми до 17.11.2015г., като общият брой на
месечните преводи е 24бр. Т.е. пред период от повече от две години са
извършвани изпълнителни действия, с
които се постига частично удовлетворяване на взискателя и последният няма
интерес от посочване на нови изпълнителни способи, при положение, че приложеният дава резултат. Основание
на искането на взискателя за налагане на нов запор, извършено с молба
от 13.11.2017г., е промяната на местоработата
на длъжника и прекратяването на
преводите, извършени от предишния работодател. От последната постъпила
парична вноска по изпълнителното дело от предишния работодател – 17.11.2015г. до
молбата за налагане на запор върху трудовото възнаграждение при новия
работодател - 13.11.2017г. и налагането на запора от 14.11.2017г. върху
трудовото възнаграждение при новия работодател, е изминал срок по-кратък от две
години; На основание на втория запор по изпълнението, наложен върху трудовото
възнаграждение на длъжника в „*****“-АД, са постъпвали парични суми от 13.02.2018г. до 03.10.2019г., в размер на
17 бр. месечни превода, от което е видно, че също липсва период от две години,
през който взискателят да е бездействал.
От
изложеното е видно, че по делото не са
събрани доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба,а
обратно - установиха се фактите, сочени от ответника по жалбата и описани в
писмените мотиви на ЧСИ, а именно: От образуването на изпълнителното дело, до
подаването от страна на длъжника на молба за прекратяване на изпълнението
поради перемция на основание чл.433, ал.1,т.8
от ГПК, не е установен период от две години, през който да не са извършвани
изпълнителни действия и взискателят да е бездействал. При това положение
отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е
правилен, а жалбата на длъжника против него неоснователна.
Съдът
не присъжда разноски, тъй като не установи такива да са поискани и доказани от
страна на ответника по жалбата.
Мотивиран от изложеното,Плевенският окръжен съд,
Гражданско отделение, ІV-ти граждански
въззивен състав, на основание
чл.437 от ГПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА
жалбата с правно основание по чл.435,ал.2,т.6
от ГПК, подадена от С.М.М., ЕГН-********** с адрес *** – длъжник в
изпълнителното производство по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Т.К. с район на
действие ОС-П., Рег.№*** на КЧСИ, против действие на ЧСИ, изразяващо се в отказ
за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: