РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Бяла, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20234510200045 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по жалба от В. А. Л., ЕГН
**********, от гр.С., ул.“Л.“ № .., чрез адв.С. Ч.-САК против НП №21-1085-
003645/ 18.03.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР Русе, Сектор
„Пътна полиция“-Русе, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.21, ал.2
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са му наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 700лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за 3месеца.
Жалбоподателя оспорва фактическите констатации на нарушението.
Навежда доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон,
подробно изложени в жалбата, поддържани и допълнени в с.з от
процесуалния представител на жалбоподателя. На посочените основания
моли наказателното постановление да бъде отменено.Претендират се
направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган – Началник група в ОДМВР Русе, Сектор „Пътна
полиция“-Русе, не е изпратил представител и не е взел становище по жалбата.
Районна прокуратура – Русе, ТО-Бяла, не е изпратила представител и не
е взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя В.
1
А. Л. е започнало със съставяне на АУАН на дата 12.12.2021г. за допуснато
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвВП, за това че на 05.09.2021г. в 13,38ч. в
община Бяла, на Първокласен път I-5 /Р. - В.Т./, в района на км.56+000,
посока гр.В.Т., в населено място, управлява лек автомобил „Тойота“ с рег.
№.............., собственост на „Х.“ ООД гр.София, като извършва следното
нарушение: Превишава разрешената максимална скорост за населено място
до 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26, като се движи с 105 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство радар „CORDON-M“ 2, с
инв.№ МД1197, фиксиращо дата, час и скорост чрез заснет видеоклип №8035.
Наказуемата скорост, след приспаднат толеранс от 3% е 101 км/ч, като
превишението на скоростта е 51 км/ч.
Актът бил съставен от св.В. П.-мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ –Русе
на дата 12.12.2021г., на база данните от административно-наказателната
преписка и декларацията по чл.188 от ЗДвП от дата 18.11.2021г., подписана
от В. Л., като управител на дружеството собственик на автомобила, след
което изпратен за предявяване и подписване по адрес на жалбоподателя в
гр.София. Преписката била върната от 06 РУ-СДВР-София неизпълнена ведно
със сведение от Л., че декларацията по чл.188 от ЗДвП е неточно попълнена и
с данни за лицето управлявало автомобила на инкриминираната дата-св.Р. И.
Ч.. От сектор „ПП“-Русе преписката била върната обратно за предявяване на
жалбоподателя на АУАН с оглед попълнената декларация. АУАН бил
предявен на 08.02.2022г. и подписан с възражения. В срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН постъпило писмено възражение срещу акта, в което Л. отново посочил,
че водач на автомобила е бил св.Ч., като представил копие от СУМПС и от
контролният талон на последния. На 18.03.2022г. АНО издал обжалваното
НП, в което било отбелязано, че са изпълнени условията по чл.188 от ЗДвП,
поради което подаденото впоследствие възражение не е взето под внимание.
В хода на съдебното производство били събрани допълнително писмени
и гласни доказателства. Разпитан бил в качеството на свидетел Р. Ч., който
посочил, че е служител в дружеството и на процесната дата е пътувал заедно
с жалбоподателя, като в района на гр.Бяла лично той е управлявал
автомобила. От служебно изисканата справка от Община Бяла се установило,
че на мястото на нарушението няма монтиран знак В26, а отсечката се намира
в урбанизираната територия на град Бяла. Съгласно справката от АПИ, ОПУ-
Русе км.56+000 се намира в чертите на гр.Бяла, като урбанизираната
територия е сигнализирана с пътни табели Д11 и Д12/начало и край на
населеното място.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
св.П., св.Ч., АУАН, НП, техническо описание и инструкция за работа на
АТСС ведно с протокол за последваща периодична проверка и протокол за
използване на АТТС, справки от ОПУ-Русе и Община Бяла, както и
останалите материали по
преписката.
2
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон. Съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН Преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато
е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. АНО е
нарушил това свое задължение, тъй като изцяло е игнорирал възраженията на
жалбоподателя срещу АУАН, че не той е управлявал автомобила, а св.Ч., като
е приел, че са изпълнени условията на чл.188 от ЗДвП. Още в хода на
административно-наказателното производство е бил наличен спор относно
авторството на деянието. Нормата на чл.188, ал.1 и ал.2 вр. чл.189, ал.5
ЗДвП въвежда оборима презумция, че именно собственикът на моторното
превозно средство е имал фактическата власт върху движимата вещ.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Т.е. по аргумент на чл. 188, ал.
2 ЗДвП именно ползвателят отговаря за извършеното с него нарушение, при
положение, че е посочен като такъв. Редът за индивидуализиране на лицето,
което е управлявало моторното превозно средство е разписан в чл. 189, ал. 5
от ЗДвП, посредством писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. Действително първоначално е била представена
декларация, подписана от жалбоподателя, а след повторното връщане на
АУАН Л. е предоставил и собственото си СУМПС. Но в случая, още към
момента на предявяване на АУАН същият е предоставил имената на лицето,
действително управлявало автомобила, а впоследствие и СУМПС на това
лице. Изискването за прилагане на СУМПС на другото лице е да се покаже
връзката между собственика на автомобила и управляващия го към момента
на извършване на нарушението и има за цел именно защита от действия по
избягване носенето на административно-наказателна отговорност на лицата,
които сочат други такива като нарушители. Както в сведенията, така и във
3
възражението жалбоподателя е посочил и причините, поради които неточно е
попълнена декларацията по чл.188 от ЗДвП. Без да изследва тези
обстоятелства и да установи по несъмнен начин което точно е лицето,
управлявало автомобила, АНО е нарушил съществено процесуалните правила
по издаване на НП. Още повече, че в хода на съдебното производство от
показанията на св.Ч. се е установило, че именно последния, а не
жалбоподателя е управлявал автомобила на посочената дата и място. Т.е.
оборена е била презумпцията на чл.188 от ЗДвП, както и формалната
доказателствена сила на АУАН по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗАНН. Следва
да се има предвид, че съгласно НПК приложим в производството пред
въззивната инстанция и към който препраща чл.84 от ЗАНН, авторство на
деянието подлежи на доказване с всички предвидени в НПК доказателствени
средства, вкл. и гласни такива, като в хипотеза като разглежданата
доказатествената тежест се носи от жалбоподателя. Последният е доказал
пред съда защитната си позиция следвана още от момента на предявяване на
АУАН, която обаче АНО е оставил без внимание. По този начин АНО не е
спазил и друго изискване на закона, а именно това по чл.53, ал.2 от ЗАНН,
което го задължава да издаде НП само когато е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Като е издал НП без да е установил по несъмнен начин
самоличността на нарушителя, същият е издал порочно НП, което подлежи на
отмяна.
Основателно е възражението, че съществува съмнение и относно часа
на извършване на нарушението. От отразеното в АУАН и НП следва, че часа
на нарушението е 13,38часа. Но според данните в Протокола за използване на
техническото средство на дата 05.09.2021г., последното е работило в периода
от 12,00часа до 13,30часа. Съгласно показанията на св.П., именно той е
лицето, което е отразило лично в протокола посочените данни за начален и
краен час на работа на техническото средство. При това положение е налице
неяснота кога точно/в колко часа/ е извършено нарушението/респ.засичането
с АТТС на скоростта/, тъй като излиза, че то не е работело според Протокола
за използването на АТТС към часа на нарушението, посочен в АУАН и НП.
Това разминаване според съда обоснова извод за неустановеност по безспорен
начин на нарушението и представлява порок в НП, който също води до
неговата незаконосъобразност.
Основателно е възражението в жалбата, че е налице нарушение и в
правната квалификация на деянието. Става ясно от представените писмени
доказателства, че на посоченото място в акта няма въведено ограничение с
4
пътен знак В 26 и важат ограниченията за населено място. Следователно на
посоченото в НП място няма въведена забрана с пътен знак В-26, която е била
нарушена, поради което неправилно е прието, че е извършено нарушение на
скоростта, въведена с пътен знак В-26, по смисъла на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП. Доколкото се касае за превишение на скоростта в населено място - 50
км/ч, по силата на пътен знак Д-11 „Начало на населено място“, то
нарушението е по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което АНО е допуснал
нарушение на материалния закон в НП като го е квалифицирал по
неправилната материална норма на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Това нарушение е от
категорията нарушения, които биха могли да бъдат отстранени от въззивния
съд с оглед задължителните указания в Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, съгласно които
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, на основание чл.
337, ал. 1, т. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН. Тази възможност за
преквалификация на деянието може да бъде приложена, но само при
положение, че са спазени всички останали изисквания за редовност на АУАН
и НП и по категоричен начин е установена самоличността на нарушителя,
което в случая не е налице, с оглед на допуснатите съществени процесуални
нарушения, посочени по-горе.
Само за прецизност и яснота следва да се посочи, че са неоснователни
възраженията в жалбата, поддържани и в с.з., че АУАН е съставен след срока
по чл. 34 ЗАНН. Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува
административно-наказателно производство, а образуваното се прекратява,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Видно от съдържащата се в делото Декларация
за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 ЗДвП,
същата е от дата 18.11.2021г., поради което именно от тази дата следва да се
приеме, че за АНО са станали известни всички съставомерни факти за
конкретното нарушение/към този момент/ и това е била началната дата, от
която е започнал да тече тримесечния давностен срок по чл.34, ал.1 ЗАНН за
съставянето на АУАН, а не както се твърди от процесуалния представител на
жалбоподателя, че началото на срока е от датата на нарушението. Отнесено
към датата на съставяне на АУАН 12.12.2021г., същият се явява съставен
както в тримесечния срок от откриване на нарушителя, така и в
едногодишния срок от извършване на нарушението.
Независимо от горното, предвид допуснатите съществени нарушения на
процесуалния закон, НП се явява неправилно и незаконосъобразно, и следва
да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №21-1085-003645/ 18.03.2022г., издадено от Началник
група в ОДМВР Русе, Сектор „Пътна полиция“-Русе, с което на В. А. Л., ЕГН
**********, от гр.С., ул.“Л.“ №.., за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1
от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са наложени административни
наказания „Глоба” в размер на 700лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за 3месеца.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __/п/_____________________
6