№ 1314
гр. София, 13.03.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 17 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В.. Сантиров
при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова
и прокурора И. Н. Й.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър В.. Сантиров Частно
наказателно дело № 20251100201379 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ А. М. М., редовно призован, се явява лично.
ЗА НЕГО СЕ ЯВЯВАТ адвокат Р.Н., с пълномощно по делото и адвокат
ЛИДИЯ В. с пълномощно от днес.
СГП, редовно призована, се представлява от прокурор Й..
ЗАТВОРА гр. СОФИЯ, редовно призован, се представлява от инсп. М.,
който представя Заповед № Л - 267/04.09.2024г. от Началника на Затвора.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и материалите по
делото, намери, че не са налице процесуални пречки по хода на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на осъдения, съгласно приложеното
затворническо досие със снимков материал, както следва:
А. М. М. – роден на ******* в гр. София, българин, български
гражданин, осъждан, със средно образование, работил до задържането му като
офис администратор, с адрес в гр. София, ул. „*******, с л.к. № *******
валидна до *******г., с ЕГН **********.
1
ОСЪДЕНИЯТ: Поднових личната си карта в затвора, но не съм я
получил лично срещу подпис.
СЪДЪТ разясни на осъденият правата, с които разполага в настоящото
производство.
ОСЪДЕНИЯТ лично: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на постъпилата молба от
осъдения М. за условно предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното
му наказание „ЛОС“, което търпи.
Прочете се.
ИНСП.М.: Нямам искания. Представям справка за изтърпяното от
лишения от свобода.
АДВ.В. Представям акт за раждане на малолетно дете на осъдения А.
М., а именно: М. А. М., роден *******.
Отделно от това, представям констативен преглед на същото лице, тоест
с това доказателство твърдя и доказвам наличните заболявания към
настоящия момент и към минали моменти на сина на осъдения.
Отделно от това, представям медицински документ, от който е видно
какво е било състоянието малко преди постъпването в затвора на осъдения, а
именно – тежката травма, която е получил от катастрофата и последиците във
връзка с описаното в доклада, постъпил от затвора във връзка с проблемите,
свързани с тежката катастрофа и черепно-мозъчната травма.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с представените писмени документи, да
се приемат.
ИНСП. М.: Да се приемат.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и материалите по
делото, счита представените писмени доказателства за относими към
предмета на доказване по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото цитираните
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата и хода на съдебното
следствие.
ИНСП. М.: Нямам искания по доказателствата и хода на съдебното
следствие.
ЗАЩИТНИЦИТЕ (общо становище): Нямаме искания по
доказателствата и хода на съдебното следствие.
ОСЪДЕНИЯТ М.: Желая да дам обяснения. Искам да кажа, че няма ден,
в който да не съжалявам за случката. Това е огромен инцидент, съжалявам, не
съм го направил умишлено. Няма какво друго да кажа.
По отношение на сина ми искам възможност вече да бъдем заедно и да
си го гледам, защото той пострада най-много от всички – расте без майка и
баща заради трагедията, която се случи и поне аз да съм до него. Това искам.
В момента синът ми живее с майката и бащата на майката му, неговите баба и
дядо, които живеят тук в София, ж.к. „Люлин“.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме въпроси към осъдения.
НА ВЪПРОСИ на Председателя на състава осъденият заяви: За
съжаление синът ми е с психиатрично заболяване, изостава с растежа
психически и физически, със забавено развитие е. Поне аз да съм до него, да
мога да го гледам, защото баба му и дядо му вече не смогват.
АДВ.В. Детето М. А. М., накратко М., е с диагноза „ДЦП и умерена
степен на умствена изостаналост“,за които са му нужни постоянна подкрепа,
грижи и контрол от зрял човек.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания по съдебното следствие. Да се
приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа и правна страна,
3
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА всички писмени и гласни доказателства,
приложени по делото.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Р.Н.: Уважаеми господин Съдия,
Моля, на основание чл. 70, ал.1, т.1 от НК да постановите УПО на А. М.
М. от изтърпяване на останалата част на наказанието „лишаване от свобода“.
Налице са законните предпоставки за това. А. М. е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание. Налице са доказателства за
неговото поправяне. Това се установява от приложения по делото доклад от
Затвор София, изготвен за целите на настоящето производство. Видно от него
при престоя си в Казичене А. М. е бил награждаван пет пъти. Посочено е, че
осъденият приема отговорността към поведението си и осъзнава факторите,
допринесли за извършване на правонарушението; подбира кръга си на
общуване и не се въвлича в неправомерни взаимоотношения. Посочено е, че
рискът от вреди е занижен от среден на нисък. А. М. поддържа позитивна
линия на поведение, не инициира конфликтни ситуации и не проявява агресия.
Спазва правилата и проявява дължимото уважение.
На база на всичко това може да се направи несъмнен извод, че осъденият
се е поправил, целите на наказанието по чл. 36, ал.1 от НК са изпълнени, като
няма опасност А. М. да извърши друго престъпление.Този извод се допълва от
факта, че осъденият има малолетно дете, за което би желал да се грижи.
Не може да бъде споделено становището на Началника на Затвор София
ст.комисар Ч.. На първо място, същото противоречи на изготвения доклад, в
който оценката на А. М. е положителна. На второ място, написаното в това
становище е напълно бланкетно. Липсва обосновка на какви конкретни факти
се основава посочената там обективна оценка на осъдения, като в тази връзка
считам, че становището не следва да бъде вземано под внимание, а меродавно
за преценка на поведението на А. М. е единствено доклада от 13.02.2025г.
Благодаря!
4
АДВ.В.: Моля да уважите така депозираната молба.
Видно от събраните по делото доказателства в днешното съдебно
заседание се установяват наличието на предпоставките – и първата, и втората.
Факт е, че А. М. е прекарал повече от три години в затвора, през които част в
доклада на затворническата администрация твърди, че не е постигнал нужния
напредък. Може би се дължи на обстоятелства, независещи от него.
Представените медицински документи, които днес представяме пред Вас,
заболяването на сина му и т.н., видно от всичко, което се случва, считам, че
може би се дължи на определен капацитет по отношение на осъдения М.. В
днешното съдебно заседание същият категорично заяви – осъзнава
действието, осъзнава извършеното от себе си, изказва огромно съжаление,
осъзнава какво е причинил на детето си, поради което не може да се счита за
меродавно мнението на затворническата администрация, че той не е осъзнал.
Не считам, че ако за три години и половина затворническата администрация
не е могла да промени, според нея, към добро, и да избегне и да не прави
нищо във връзка с него, за да няма рецидив, че в оставащата една година,
която с работа ще бъде осем месеца, ще бъде постигнато нещо по-добре.
В противен случай, ако приемем, че техният доклад трябва да бъде взет
за меродавен, това дете ще го лишим още една година или осем месеца без
баща.
Моля да уважите искането на тези основания, които изложих.
Благодаря!
ОСЪДЕНИЯТ А. М.: Нямам какво да добавя. Поддържам всичко, което
казаха адвокатите ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател,
Видно от представената по делото документация осъденият има в цялост
добро поведение по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“; има уважително отношение, съобразено със законоустановените
изисквания към затворническата администрация; добро отношение към
другите лишени от свобода; награждаван е многократно, но до момента не е
имал награда „домашен отпуск“, което изрично е посочено; имал е наложени
5
наказания, които към момента са заличени по давност; полага труд по време на
престоя си в местата за „лишаване от свобода“; включва се в различни
мероприятия, вкл. и в програми за въздействие. И въпреки положителните
данни за него е изразено отрицателно становище от затворническата
администрация, поради това, че отчетения за него риск от рецидив е „среден“.
Също така, при него е наблюдавано безразсъдно рисково поведение; не
съумява да решава проблемите си по законосъобразен начин и
затворническата администрация изразява становище, че корекционната работа
с него все още не е приключила. Тоест в рамките на тази една година, един
месец и 15 дни, които остават, те искат да направят по възможност повече
неща, за да постигнат заложените цели и задачи с оглед поправка на
поведението в тези рискови зони. Режимът му също не е променян в „лек“, на
което също наблягат от затворническата администрация.
Поради тези причини аз считам, че макар и да е налице първата
изискуема предпоставка, макар и той да изрази съжаление, макар да виждам,
че действително има добро поведение и уважително отношение, може би би
се явило преждевременно постановяването на условно-предсрочно
освобождаване в момента. Може би на по-късен етап – да, но към момента
считам, че е рано и заради това смятам, че молбата му следва да бъде оставена
без уважение.
Респективно, ако приемете, че са налице основания за УПО, предвид
изразеното от него желание да гледа детето си, което в момента е настанено
при негови роднини, то Ви моля, да не постановяваме пробационна мярка в
изпитателния срок на неизтърпяната част от наказанието, за да може той след
като поеме детето да може да полага грижи, без да отклоняван с ходения при
пробационен служител, което може би би се явило малко трудно за него с
детето, което има специфични нужди.
Благодаря Ви!
ИНСП.М.: Уважаеми господин Председател,
Становището на началника на Затвора съвпада с изложеното от
представителя на СГП, а именно, че молбата на осъденото лице към момента е
неоснователна. Налице е само първата предпоставка, а именно: че същият е
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от
6
свобода“, което е видно от предоставената Ви справка.
По отношение на втората предпоставка, Началникът от наличните по
делото доказателства смята, следва да се отбележи, че има такива, но
обсъдени поотделно и в своята цялост от тях не може да се направи обоснован
извод за настъпила трайна тенденция по превъзпитаването му, с оглед на което
началникът смята, че молбата му следва да бъде оставена без уважение.
ОСЪДЕНИЯТ РЕПЛИКА: Исках само да кажа, че имам 12-часова
награда извън затвора, в които се видях с детето и сме в добри отношения.
Нямам най-голямата награда „домашен отпуск“, това е така, но това не
зависи от мен.
СЪДЪТ предоставя последна дума на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ А. М. (в последна дума ): каквото прецените, това
искам, г-н Съдия.
СЪДЪТ, след съвещание като съобрази становището на страните,
събраните по делото доказателство и относимите към произнасянето му
законови разпоредби, намира за установено следното:
Производството е по реда на Глава ХХХV от НПК, а именно:
производство във връзка с изпълнение на наказанията, Раздел І „Предсрочно
освобождаване“, образувано по молба на осъдения А. М., като молбата в
днешно съдебно заседание се поддържа както от него, така и от защитата му.
Излагат се съображения, че са налице посочените в закона предпоставки за
УПО, тъй като е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание,
работи, дал е доказателства за своето поправяне и изрично се посочва, че е
нужно присъствието му при отглеждане на малолетно дете със здравословни
проблеми, за което представят писмени доказателства.
Становището на представителя на началника на затова е, че молбата на
осъдения не следва да бъде уважена предвид неизпълнение в цялост на
заложената корекционна дейност в първоначалния план за изпълнение на
присъдата.
Същото становище заема и представителят на СГП, с изричното
допълнение от последната, че молбата все още е прекалено рано подадена и се
изисква още малко време за завършване корекционната дейност с осъденото
лице съгласно приложения доклад от съответните длъжностни лица към
затворническата администрация.
Съдът отчете, че посочената по-горе разпоредба дава право на осъдените
7
лица сами също да инициират производство като настоящето такова като
днешното.
Съдът, на първо място, е длъжен да изследва визираните в разпоредбата
на чл.70 от НК обстоятелства дали са налице по отношение на осъдения М., за
да прецени дали да уважи молбата му или не. Съдът следва да се запознае с
доказателствата по делото, събрани по реда на НПК, а това са досието на
осъдения и останалите писмени доказателства, доклади, оценки, справки, като
воден от изложените положения в конкретния случай, съдът намира за
установено следното:
По делото са налични съответните съдебни актове, в това число
присъда, въззивно решение, такова на последна инстанция Върховен съд,
мотиви, видно от които осъденият М. търпи наказание „лишаване от свобода“
в размер на четири години и шест месеца, наложено с влязла в сила присъда
по НОХД № 330/2016г. по описа на ОС Пазарджик, с което на осъдения М. на
основание чл.343 НК му е наложено ефективното наказание четири години и
шест месеца „лишаване от свобода“. Същият е постъпил в затвора на
19.09.2022г. с първоначален „общ“ режим, категория „открит“ тип.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК Съдът може да постанови
УПО от изтърпяване останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ по
отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е
изтърпял фактически не по-малко от ½ от наложеното наказание, която е
относима към този осъден и от посочените по-горе данни се установява, че ½
от наложеното на осъдения наказание от четири години и шест месеца
действително е изтърпяно, като е наличен остатък от една година един месец и
петнадесет дни, а именно, че той е изтърпял изискуемия срок, че дори над
изискуемия минимум на тази разпоредба, и следва да бъде преценено дали
осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Доказателствата за
поправянето на осъдения, съгласно разпоредбата на чл. 439 от НПК са всички
обстоятелства, които сочат положителна промяна на осъдения по време на
изтърпяване наказанието като – добро поведението, участието му в трудови,
спортни, образователни, обучителни, квалификационни и други дейности или
специализирани програми за въздействие и общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от съответните оценки за
осъдения, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата, както
и другите източници на информация за поведението на осъдения в местата за
лишаване от свобода.
В конкретния случай лицето е полагало труд видно от приложената
актуална заповед за това, а също и от приложените доклади към плана за
изпълнение на присъдата.
На първо място, при първоначална оценка, приложена към
първоначалния план към присъдата, е констатирано риск от рецидив в размер
на 61 точки. Налице е последваща промяна във възходяща степен, а именно:
увеличение на риска от рецидив, като е увеличено на 62 точки, а към
настоящия момент е констатиран спад на този риск, който е определен от
съответните длъжностни лица на 50 точки - в средния размер.
8
Становищата на служителите на затворническата администрация,
ИСДВР и началник сектор, приложени към материалите по делото, изготвили
съответния доклад към дата 11.02.2025г., е видно, че е работено по снижаване
на констатирания риск на рецидив, което е дало резултат за снижаване, но
отново в рамките на средния размер. Следва да се отчете, че въпреки
констатирания спад, констатираната оценка не е към минимума, която по
изискване е 40 точки включително, съобразно скалата, по която се измерва.
Видно е също така, че в първоначалния план на присъдата по
набелязване зоните, в които следва да се работи по отношение на осъденото
лице, е констатирано, че същият омаловажава личната си отговорност, а също
така и отношението на последния към извършеното правонарушение.
С оглед така констатираното е работено по намаляване на стойност на
риска, но от времето, когато е започнал да търпи наказанието „лишаване от
свобода“ до датата на изготвяне на доклада от служителите Б. и Д., и във
връзка с депозираната молба на осъдения М. е изготвен горецитирания доклад
от тези длъжностни лица, е видно, че, въпреки че е налице снижаване
стойностите на риска не е постигнато снижаване на обща оценка на риска и
същата остава в средните стойности над минималния размер.
В същия доклад е посочено, че лишеният от свобода М. в основен етап
от изтърпяване на наказанието с извършване на дисциплинарни нарушения
показва поведение, което не отговаря на приетите правила и норми в местата
за лишаване от свобода и неизпълнение на поставени цели и задачи от плана
на присъдата, вследствие на което оценката на риска от рецидив е претърпяла
първо завишаване на 62 точки, в средния риск от рецидив, след което
намаление. Изрично сочат, че зона претърпяла завишение е „умение за
мислене“; зони с положителни резултати са отчетени по отношение към
правонарушение, взаимоотношения, начин на живот и обкръжение, умения за
мислене, а също така са отчетени и зони с дефицит, върху които продължава
да се въздейства, като изрично е посочено, че това са отношения към
правонарушението, управление на финансите и доходите и умение на
мислене. Допълнено е, че дефицитна зона се явява и „емоционални
проблеми“. Посочва се, че е провеждано продължително лечение на г-н М.
вследствие на катастрофата. Изрично е посочено, че актуалното му състояние
няма разписана медикаментозна терапия и не е имало необходимост от
допълнително проследяване от специалист. Описан е рискът от вреди, който в
общи линии е занижен, но следва изрично да се посочи, че съгласно
резултатите от работа по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС изрично е описано и отчетено, че лишеният от свобода М. се
е включил в изпълнение на плана по присъдата съобразно възможностите си,
постигнал е известни успехи, но са допуснати дисциплинарни нарушения като
е отбелязан и регрес по отношение на постигнатия резултат, след което
лишеният от свобода М. е проявил осъзнаване на грешките си, започнал е
отново да търси включване в различни пенетенциарни дейности и да
представя отново позитивните си качества, желанието да се включи в трудова
дейност и положително отношение към такава. Изрично е посочено, че
лишеният от свобода М. се е включил и успешно е преминал специализирана
9
програма за въздействия „умения за мислене“ и сертифициран на 28.03.2024г.
Посочени са наградите със съответни номера на заповеди, които е получил,
което е довело и до горецитираното намаляване оценката на риска, който
обаче отново остава в средните стойности.
Следва да бъде посочено, че към момента лишеният от свобода М.
поддържа позитивна линия на поведение, същият не инициира конфликтни
ситуации и няма агресивни прояви, има добри взаимоотношения с останалите
лишени от свобода, налице е дължимо и законосъобразно отношение и
поведение на работния обект, старае се да спазва установените правила,
режимните изисквания и ЗИНЗС, като изрично е отбелязано, че към
пенетенциарната администрация се отнася с уважение и респект.
В същото време, обаче, категорично е посочено в заключение, че
въпреки гореописаното към момента все още не е осъществен принципът на
прогресивната система при изпълнение на наказанието, видно от това, че
лишеният от свобода М. не е достигнал до награда „домашен отпуск“ и
режимът за изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“ не е заменен на
„лек“, вследствие на което с оглед утвърждаване на законосъобразно
поведение е необходимо затвърждаване и реализиране на корекционния
процес в условия на контрол и надзор в открит тип, въз основа на което
становището на затворническата администрация е отрицателно съгласно
приложението на чл.70 от НК.
Видно е обаче, тъй като законът повелява, да бъдат обсъдени всички
източници на информация, че действително за осъденото лице са налице
неблагоприятни фактори и обстоятелства, а именно: наличие на малолетно
дете с тежка здравословна диагноза, за което полагат грижи бабата и дядото
на детето и желанието на осъдения да полага грижи и да се сближи
максимално със сина си.
При така изложеното, макар в днешното съдебно заседание лицето да
заяви, че си е взел поука и без да коментира остатъка от наказанието, съдът
счита, че молбата на осъденото лице към настоящия момент не следва да бъде
уважена, тъй като събраните по делото и цитирани доказателства, както и
информация за поведението на лицето, дава основание на съда да стигне до
правнообоснован извод, че е нужно все още време за завършване на
корекционна дейност с него, каквито са и целите на чл.36 от Закона при
налагане на наказанието, а именно: цитираното по-горе становище на
съответните длъжностни лица, че е нужно още известно време, за да завърши
корекционната дейност с осъдения М.. Действително, съдебният състав счита,
че е налице значително подобрение в лишения от свобода, но следва да се
съобрази със съответните длъжностни лица, които работят с него и да им се
даде възможност да завършат отпочнатата корекционна дейност с осъдения,
което пък от своя страна дава основание на съдебния състав да не прилага
срок, в който осъденият да не може да подава нова молба, а именно се
присъединява към становището на представителя на държавното обвинение,
че е налице необходимост от все още малко време за приключване на
корекционната дейност с осъдения, като няма пречки в един последващ етап
10
преди приключване на присъдата същият да подаде нова молба като
настоящата.
Въпреки изложеното тежко здравословно състояние на детето на
осъдения, същото не може да бъде абсолютната причина за постановяване на
съдебно решение извън условията, визирани в чл.70 от Закона, доколкото все
пак за детето се грижат съответните родини към настоящия момент.
Именно затова настоящият съдебен състав счита, че съгласно събраните
доказателства, както и информация за поведението на лицето, не сочат, че
осъденият М. е дал окончателни доказателства за своето поправяне в срока, в
който търпи наказание „лишаване от свобода“, тоест съдът констатира, че не е
налице втората предпоставка за условно-предсрочно освобождаване към
настоящия момент, дебело следва да бъде подчертано „към настоящия
момент“, а именно: да са налице достатъчно доказателства за поправяне на
осъдения.
Освен всичко друго, съдът е длъжен да посочи, че законът не задължава
съдебния състав да освободи условно предсрочно което и да е било лице и при
фактическото изтърпяване на не по-малко от половината от наложеното му
наказание, а му е предоставено право да прецени дали кумулативно са
изпълнени посочените в чл. 70, ал.1 от НК условия.
Като съобрази горепосоченото и данните по делото, съдът счита, че не
следва да уважи молбата на осъдения М. към настоящия момент за условно-
предсрочно освобождаване.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО и на основание чл.440 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. М. М. за условно-
предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ по присъда, която търпи по НОХД № 330/2016г. по
описа на ОС Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от осъдения, защитата му и
началника на затвора и протест на прокурора в 7-дневен срок от днес пред АС
София по реда на Глава ХХІІ от НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:15
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11
Секретар: _______________________
12