Решение по дело №1973/2022 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1200
Дата: 10 ноември 2022 г.
Съдия: Анна Димова
Дело: 20224110101973
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1200
гр. Велико Търново, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110101973 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. Й. И., чрез адв. И. Б. -
ВТАК, срещу Община Велико Търново установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК. В исковата молба процесуалния представител на ищцата развива
съображения, че същата е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на
село Плаково, община Велико Търново, представляващ ПИ № 133 по кадастралния
план на селото, целият с площ около 2 200 кв.м. Твърди, че собствеността върху имота
ищцата е придобила на основание давностно владение и наследство след смъртта на
родителите й Й. А. С. и Р. Х. С.. Посочва, че по-голямата част от този имот с площ 1
770 кв.м. е в чертите на урбанизираната територия на селото и за нея по ПУП е
отреден УПИ II-133 в стр. кв. 119, а друга част от имота - в западния и южния му край,
е извън урбанизираната територия на селото и попада в обхвата на предишната КВС, а
сега КККР на землището (неурбанизира територия), в която е отразен като
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 56602.206.133 по КККР на селото, с трайно
предназначение на територията „Земеделска“ и начин на трайно ползване „Нива“, с
площ 421 кв.м. Навежда доводи, че реално двете части от имота (в и извън
урбанизираната територия) на място са един цял имот – дв. пл. № 133 по кадастралния
план на селото. Посочва, че преди повече от 70 години имотът е придобит родителите
на ищцата, като в разписния лист към кадастралния план на селото, одобрен през 1929
1
година ПИ дв. пл. № 133 е записан на С. Р. и на наследодателите на ищцата. Твърди, че
през целия период от повече от 70 години имотът в неговата цялост е владян явно и
несъмнено, без прекъсване, спорове или дела от родителите на ищцата, а след тяхната
смърт и до настоящия момент владението е продължено без прекъсване от нея.
Посочва, че доколкото частта от имота извън урбанизираната територия никога не им е
отнемана няма подавано заявление и няма проведена реституция за този имот по реда
на ЗСПЗЗ, съответно липсата на реституция е предпоставила към днешна дата имотът
да е със статут на частна общинска собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. Направено е
искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по
отношение на Община Велико Търново, че В. Й. И. е собственик на недвижим имот,
находящ се в землището на село Плаково, община Велико Търново, представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 56602.206.133 по КККР на село Плаково, с
площ 421 кв. м.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото. В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата, в който процесуалният представител
на ответника развива съображения за основателност на предявения иск, като с отговора
на исковата молба изрично е признат същия.
С съдебно заседание, проведено на 09.11.2022 година по делото процесуалният
представител на ответника изрично заявява, че признава предявения по делото иск,
поради което процесуалния представител на ищцата е поискал, на основание чл. 237
ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение при признание
на иска.
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки, визирани
в чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника.
Налице е ясно и недвусмислено признание на иска, направено от ответника, с отговора
на исковата молба, което признание се поддържа и в съдебно заседание от
процесуалния му представител. Предявеният иск, с оглед на представените
доказателства, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с
което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу ответника следва да се
постанови решение при признание на иска. Предявената претенция следва да се уважи
изцяло, без съда да мотивира решението си по същество по аргумент от чл. 237, ал. 2
ГПК.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
БУЛСТАТ: *********, представлявана от Кмета Даниел Димитров Панов, че В. Й. И.
2
от *, с ЕГН ********** Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот, находящ се в землището
на с. Плаково, община Велико Търново, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 56602.206.133 /пет, шест, шест, нула, две, точка, две, нула, шест,
точка, едно, три, три/ по КККР на Плаково, местност „До селото“, с трайно
предназначение на територията „Земеделска“ и начин на трайно ползване „Нива“,
четвърта категория, с площ 421 кв.м. /четиристотин двадесет и един квадратни метра/,
с номер по предходен план: 206133, при съседни имоти с идентификатори:
56602.206.132, 56602.206.934, 56602.206.146, 56602.206.122, 56602.206.9901,
56602.206.1, отразен в Скица на поземлен имот № 15-167226/17.02.2022г. на СГКК –
град Велико Търново.
На основание чл. 115, ал. 2 ЗС, съдът ДАВА шестмесечен срок на ищцата за
отбелязване на решението в Службата по вписвания при ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3