О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е №1043
Гр.Пловдив, 29.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА
ИВАНОВА
Членове:СТЕФКА МИХОВА ИВАН АНАСТАСОВ
Като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N917/2019 г., констатира следното:
Производство по чл.435, ал.2,т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№13238/24.04.2019 г. по описа на ПОС от Т.Б.Ю. ***– длъжник срещу действията на ЧСИ –Кремена Петрова, рег.№818 с район на действие ПОС, по ч.изп.д.№101/2018 – постановление от 07.03.2019 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК –поради плащане на сумата по ИЛ на взискателя; иска се отмяна на обжалваното действие като му присъди направените по ЧЖ разноски. Иска се обявяване за нищожна на втората ПДИ по ИД; иска се отмяна конституирането на държавата чрез ТД на НАП като присъединен взискател за събиране на сумата 901,96 лв.- публични държавни вземания.
Постъпил е отговор на ЧЖ от взискателя Булмаркет ДМ-ООД,ЕИК ********* със седалище и АУ-гр.Русе чрез АД“Киряков § Ко“, в който счита, че жалбата е допустима, а по същество – неоснователна, тъй като ИД се прекратява с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, което не е налице по ИД, тъй като към 04.05.2019 г. дължимите суми не са приведени по сметката на взискателя, както и на присъединения взискател – държавата.
Становището на ЧСИ е, че жалбата е допустима, а по същество -неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по 436/1/ от ГПК, но е допустима тъй като
е подадена на 29.03.2019 г. чрез ЧСИ, а съобщението за обжалваното действие е получено на 22.03.2019 г., т.е. в законоустановения 1-седмичен срок.
Отказът на СИ да прекрати изпълнителното производство е действие на ЧСИ, което е в кръга на обжалваемите от длъжника според разпоредбата чл.435/2/,т.6 ГПК.
В ЧЖ се твърди, че на 02.05.2018 г. в срока за доброволно изпълнение, считано от 20.04.-2018 г. – датата на получаване на ПДИ, длъжницата е превела по сметка на ЧСИ сумата 6412,28 лв., от които 3417,90 лв. присъдени разноски, лихви върху главницата и сумата 690,36 лв.- такси по ТЗЧСИ, дължими към 27.04.2018 г.; в ПДИ не били посочени суми, дължими на държавата като присъединен взискател.
На 14.12.2018 г. Ю. е получила втора ПДИ, т.к. по искане на взискателя към ИД ЧСИ е присъединил нов ИЛ от 30.04.2018 г. за 4936,32 лв. и е конституирана държавата в лицето на ТД на НАП като присъединен взискател по право за събиране на публични държавни вземания в размер на 901,96 лв., дължими към 23.11.2018 г. Направено е искане от жалбоподателката за разглеждане на ЧЖ в открито С.З; да се изиска от ЧСИ да предостави аудио и видеозаписи от посещението й в кантората на ЧСИ на 30.04.2018 г., с които да установи, че не са й връчвани документи за принудително събиране на публични вземания; да се разпитат служителите на ЧСИ, които да обяснят от къде на 30.04.2018 г. знаят, че към ИД ще има и трети ИЛ, който е присъединен към ИД 25 дни по-късно според отговора на МП. Иска се ИД да се прекрати поради плащане от 02.04.2018 г.; да се обяви за нищожна втората ПДИ по ИД №101/2018 г.; да се отмени конституирането на ТД на НАП като присъединен взискател по делото за събиране на сумата от 901,96 лв. на основание чл.182,ал.1 от ДОПК; да й се присъдят направените разноски по ЧЖ.
По направените искания и доводи, ПОС намира следното:
ПОС намира, че направените доказателствени искания във вр. с нарушение на чл.182, ал.1 ДОПК са неотносими към предмета на спора, поради което не следва да се допускат, тъй като цитираната разпоредба е отменена, считано от 01.01.2016 г. Искането за внасяне на ЧЖ в открито заседание е неоснователно, тъй като съгласно чл.437,ал.1 ГПК - ЧЖ на длъжника срещу действията на ЧСИ се разглежда в закрито заседание след като не се налага изслушване на свидетели и вещи лица.
ИД е образувано за събиране на присъдените суми, както следва: 2137 лв. по ИЛ, издаден от 12.09.2016 г. от РС-Пловдив, 11 гр.с. по гр.д.№********** г. и 2324,75 лв. –зак.лихва,1280,90 лв. – разноски, 48 лв.- такси по ИЛ, издаден на 24.03.2017 г. от ПАС по гр.д.№181/2017 г., или общо сумата 6217,32 лв., която сума е внесена по сметка на ЧСИ от длъжницата в срока за доброволно изпълнение. Междувременно, обаче, по ИД е пристигнала справка от ТД на НАП за неплатени публични дръжвани вземания на длъжницата в размер на 901 лв., както и трети ИЛ от 30.04.2018 г., изд. От ПОС,5 г.с., представен от взискателя за сумата от 4936,42 лв.-главница и 460,90 лв.-лихви с искане за събирането им по ИД. С постановление от 31.01.2019 г.ЧСИ е контитуирал ТД на НАП като присъединен взискател по право за събиране на публичните държавни вземания, а с обжалваното постановление е отказал прекратяване на ИД.
По отношение на искането за заличаване на ТД на НАП като присъединаен взискател по делото:
Съласно чл.458 ГПК държвавата се счита за присъединен взискател по право за дължимите й от длъжника публични вземания. От представеното удостоверение от НАП – л.119 от ШД е видно, че Ю. е имала неплатени вноски към ТД НАП за здравно осигуряване в размер на 901,69 лв. Съгласно чл.162 ДОПК публични държавни и общински вземания са: по т.1 – за данъци, акцизи, мита, задължителни вноски, като и други вноски за бюджета, по т.2 – други вноски, установени по основание и размер със закон, държавни и общински такси и др. Съглсно чл.4 и 4а от Кодекса за социалното осигураване здравните осигуровки се делят на задължителни и доброволни. Жалбоподателката нито твърди, нито е представила доказателства, че дължимите от нея здравни осигуровки за сумата 901,69 лв. не са задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл.162 ДОПК, поради което искането за заличаване на ТД на НАП като присъединен взискател по ИД и прекратяването на ИД по отношение на него е неоснователно и недоказано.
Горното налага извода, че задълженията на Ю. по ИД към държавата и към първоначалния взискател не са изплатени с оглед приетия по делото трети ИЛ за дължими от Ю. суми съм същия взискател, поради което правилно ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№13238/24.04.2019 г. по описа на ПОС от Т.Б.Ю. ***– длъжник срещу действията на ЧСИ –Кремена Петрова, рег.№818 с район на действие ПОС, по ч.изп.д.№101/2018 – постановление от 07.03.2019 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК –поради плащане на сумата по ИЛ на взискателя.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: