№ 19963
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110112221 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Б. А. Б. срещу “Национална
електрическа компания” ЕАД, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл.
357, ал. 1 КТ вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на
дисциплинарно наказание “забележка”, наложено със Заповед № ЧР - 01 – 15/03.02.2023 г.,
издадена от изпълнителния директор на ответника.
Ищецът твърди, че с ответното дружество са сключили Трудов договор №
010519/27.06.2018 г., по силата на който и към настоящият момент изпълнявал длъжността
“инспектор, здраве и безопасност при работа”. Излага, че със Заповед № ЧР - 01 –
15/03.02.2023 г., издадена от изпълнителният директор на ответното дружество, му било
наложено дисциплинарно наказание “забележка”, като заповедта му била връчена лично
срещу подпис по реда на чл. 195, ал. 2 КТ на 10.02.2023 г. Излага подробни съображения за
незаконосъобразност на издадената заповед, поради липса на извършено нарушение, респ.
недоказаност на извършването на дисциплинарното нарушение, липса на взети писмени
обяснения, липса на мотиви в заповедта, липса на описание на нарушението, липса на дати,
на които се твърди, че е извършено нарушението, както и поради това, че документите, въз
основа на които е издадена процесната заповед, не са му връчени за запознаване с тяхното
съдържание. Ищецът твърди, че в процесната заповед е посочено, че наказанието му е
наложено поради осъществен от него занижен контрол и констатирани данни за системност
в употребата на алкохол по време на работа, каквито факти отрича, че съществуват в
обективната действителност, доколкото ответното дружество по никакъв начин не е доказал
тяхното наличие. Излага, че в процесната заповед липсва ясно и разбираемо описание на
нарушението, кога е извършено, при какви обстоятелства, а единствено са посочени факти и
обстоятелства, които нямат връзка с твърдените нарушения, в т.ч. цитиран бил Доклад с вх.
№ 05 – 00 – 2721/08.12.2022 г. от ръководителя на отдел “Договорно - правен - правна
защита”, управление “Правно”, касаещ извършено от бившия служител на ответника - .........
нарушение чрез употреба на алкохол по време на работа и занижен контрол. Заявява, че е
налице несъответствие между първата част на заповедта, в която се посочва, че наказанието
се налага за системна употреба на алкохол от страна на ищеца, и мотивите на заповедта, в
която се твърди, че е ангажиран дисциплинарната отговорност на ....... Твърди, че
1
цитираният доклад не му е връчван за запознаване с неговото съдържание, което от своя
страна е отделно основание за незаконосъобразност на процесната заповед. Счита, че с
непосочването на дата в заповедта, на която да се твърди, че е извършено нарушението, не
може да се установи дали към този момент ...... е бил служител при ответното дружество,
доколкото към момента същият е бивш служител. Отрича, че съгласно задълженията,
вменени му с длъжностната характеристика, е следвало да отговаря за контрола върху
употребата на алкохол по време на работа от ......, в т.ч. не е задължен и да извършва
проверки за такава употреба. Подробно излага доводи, че в качеството си на изпълняващ
длъжността “инспектор, здраве и безопасност при работа”, с месторабота в гр. София,
физически за него е било невъзможно да осъществява контрол върху изпълнението от страна
на ...... на задължението му по чл. 126, т. 2 КТ. Счита, че процесната заповед е правно -
логически несъстоятелна, тъй като с нея се цели ищецът да бъде наказан за извършени от
трето лице - ......, действия, по отношение на което лице е образувано и водено досъдебно
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че
между него и ищеца е сключен Трудов договор № 010519/27.06.2018 г., по силата на който
последният изпълнява и към настоящ момент длъжността “инспектор, здраве и безопасност
при работа” в предприятие “Язовири и каскади”, както и че е издал процесната заповед, с
която е наложил наказанието “забележка”. Твърди, че при налгагане на наказанието са
спазени всички необходими условия за неговата законосъобразност. Излага, че случая касае
“бездействие”, продължило дълго време, като виновни за неоказването на контрол за
употребата на алкохол и други упойващи вещества са както преките ръководители на .........
така и служителите на дружеството, които според естеството на длъжността им следва да
осигуряват здравословни и безопасни условия на труд при организиране и осъществяване
на трудовата дейност. Оспорва, че от ищеца на са взети обяснения преди издаване на
процесната заповед. Счита, че заповедта е мотивирана ясно и недвусмислено, като по
отношение на твърдението на ишеца, че не му е предоставен Доклад с вх. № 05 – 00 –
2721/08.12.2022 г. излага, че същият не е послужил като основание за издаване на
процесната заповед, а единствено е информирал работодателя, че съществуват данни за
извършени деяния и бездействия, по отношение на които може да се наложат
дисциплинарни наказания. С тези доводи моли за отхвърляне на предявената искова
претенция. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на доводите на страните, включително и тези изложени в
допълнителни молби от ищеца, и обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 358, ал. 1,
т. 1 от КТ вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 КТ.
За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение между страните и налагането на дисциплинарното наказание, което
оспорва.
При установяване на горепосочените обстоятелства в доказателствена тежест на
ответника е да докаже, че ищецът е имал индивидуализираните в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание задължения, че те не са изпълнени, съответно че правото на
уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени конкретните нарушения на трудовата
дисциплина, от ищеца са поискани обяснения, съответно, че при издаването на заповедта е
съобразил тежестта на нарушенията с тази на наложеното наказание, заповедта е издадена от
компетентен орган, в писмена форма, в установените от закона преклузивни срокове.
С Определение № 33735/26.09.2023 г. и на основание чл. 153 вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 от ГПК съдът е отделил за безспорно в отношенията между страните съществуването на
твърдяното трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността
“инспектор, здраве и безопасност при работа” в предприятие “Язовири и каскади”.
Спорът между страните в настоящото производство е концентриран върху това
2
законосъобразна ли е издадената от изпълнителния директор на ответното дружество
Заповед № ЧР - 01 – 15/03.02.2023 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарното
наказание “забележка”.
В производството по оспорване законността на наложеното дисциплинарно наказание
работодателят - ответното дружество следва да докаже, че са спазени законовите правила,
регламентиращи процедурата по налагане на наказанието (раздел III, глава 9 от КТ), както и
че наказаният работник/ служител е извършил твърдяното нарушение на трудовата
дисциплина. Разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ пък от своя страна вменява на работодателя
задължение преди налагане на дисциплинарното наказание на работника/служителя да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените от него доказателства.
Искането и вземането на писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви
формални изисквания, но за да изпълни точно задължението си по чл. 193 КТ субектът на
дисциплинарната власт е длъжен да уведоми работника за конкретните нарушенията, за
които му иска обяснение, като посочи техните съществени признаци. За да може да
осъществи ефективно правото си на защита още на този етап от дисциплинарното
производство, работникът следва да знае какви извършени от него нарушения е установил
работодателят, за да може да даде обяснения във връзка с тях и евентуално да посочи
доказателства, които работодателят да събере и обсъди. От представените по делото
писмени доказателства, в т.ч. писмено искане № ЧР - 01 – 1/20.01.2023 г. и писмени
обяснения с вх. № ЧР - 01 – 3/23.01.2023 г., се установява, че дадените от ищеца обяснения
касаят обстоятелствата налице ли е било задължение у Б. А. Б., вменено му по трудов
договор и длъжностна характеристика, по чл. 124 от КТ, т. 5.3 от Правилника за вътрешния
трудов ред, както и задължения, описани в раздел “Отговорности” и т. 2 от раздел
“Задължения за осигуряване на здравословни и безсопасни условия на труд”. Следователно
на ищеца е била дадена възможност да се защити именно във връзка с дисциплинарното
нарушение, за което впоследствие му е наложено наказание с оспорваната Заповед № ЧР - 01
– 15/03.02.2023 г. Без значение е обстоятелството дали му е била показан Доклад с вх. № 05
– 00 – 2721/08.12.2022 г., издаден от Изпълнителния директор на ответното дружество
“Национална електрическа компания” ЕАД, тъй като в този документ се съдържа сведение
единствено относно връчването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
на трето за настоящия процес лице, а именно ........ ...... по преписка № 5334/2022 г. по описа
на Окръжна прокуратура Стара Загора, както и е отправено предложение от ръководителя
на отдел “Договорно - правен и правна защита”, управление “Право” - ...., за предприемане
на необходимите действия от управление “Човешки ресурси”, както следва: да се наложи
дисциплинарна отговорност на преките ръководители, които не са упражнили достатъчно
контрол върху служителите/работниците, за ограничаване консумацията на алкохол по
време на работа; да се дадат указания за извършени внезапни проверки от назначената
постоянна комисия във всички структури на ответното дружество, както и да се потърси
отговорност на виновните лица и други. Поради това съдът намира, че ищецът е бил
уведомен за конкретното установено от работодателя нарушение и му е дадена възможност
да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята позиция във връзка с това
нарушение, с което правото му на защита е било надлежно упражнено и не е било нарушено
с издаването на процесната заповед. С оглед на това, неоснователно се явява твърдението на
ищеца, че ответното дружество е издало атакуваната по делото заповед без е да спазено
императивното правило на чл. 193, ал. 2 КТ - да са изслушани и взети писмени обяснения от
работника/служителя.
Доколкото разпоредбата на чл. 194 от КТ е императивна и съдът дори и без
направено възражение следи за спазването на сроковете служебно.
В настоящия случай съдът констатира, че не е налице нарушение от страна на
работодателя при издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение и същата е издадена
именно в изискуемите срокове: дисциплинарното наказание се счита наложено от датата на
връчване на заповедта, а именно – 10.02.2023 г. /л. 32 - л. 33 от делото/. Разпоредбата на чл.
194, ал. 1 от КТ посочва като начален момент, от който започва да тече срокът за налагане на
дисциплинарно наказание - узнаването му от работодателя, в настоящия случай това е
станало на 08.12.2022 г. /когато е уведомен от ръководителя на отдел “Договорно - правен и
правна защита с Доклад № 05 – 00 – 2721/, съответно към датата на издаване на заповедта -
03.02.2023 г., респ. връчването й не е изтекъл 2-месечния срок и съответно 1- годишния от
3
момента на извършването на нарушенията.
В случая заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от
компетентно лице, т. е заповедта е издадена от лице, в кръга на неговите правомощия, в
рамките на предвидените в чл. 194 КТ срокове, при изискване обяснения на ищеца.
Заповедта е връчена по надлежния ред на ищцата на 10.02.2023 г., от когато би следвало да е
породила и действие – налагане на наказание “забележка”.
При налагане на дисциплинарно наказание немотивираността на заповедта, липсата
на фактически и правни основания, посочени в нея или противоречието между тях, както и
нарушаване на процедурата по налагане на наказанието, са самостоятелно основание
обуславящо незаконността на наложеното наказание “забележка.
Ищецът обосновава твърденията си за незаконосъобразност на процесната заповед и
на основание липса на мотивиране на същата, както и я атакува като издадена в
противоречие с формалния изисквания на закона.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира
предявения иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ вр. чл. 188,
ал. 1, т. 1 КТ за основателен, като доводите за това са следните:
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно определени изисквания към
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до задължителни реквизити -
сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и
субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното
наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
Липсата само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.
195, ал. 1 КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за
равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото.
Освен това този принцип се отнася и до страните в гражданския процес. Липсата на мотиви,
било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй
като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава
дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното
им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано
в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в
закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави
невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието. В случая, съдът намира, че
издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание не съдържа част от посочените
реквизити, а именно: конкретното нарушение извършено от работника, описано с
обективните и субективните му признаци. Доводите на ответника, че в издадената заповед е
достатъчно, че е посочено, че ищецът е упражнил занижен контрол и са констатирани данни
за системност в употребата на алкохол, в т.ч. и по време на работа, съдът намира за
неоснователни. Описание на обективните и субективни признаци на извършеното
нарушение на трудовата дисциплина не се съдържа в заповедта, не се съдържа и в друг
документ, към който същата да препраща. При липса на ангажирани доказателства за това в
проведеното дисциплинарно производство работодателят да е уведомил работника с
посочване на обективните и субективни характеристики на извършеното нарушение преди
да изиска от него обяснения за това, съдът намира че не са спазени изискванията на закона.
Съдът намира за неустановено знанието на работника за извършеното от него нарушение
или нарушения, по отношение на които му е наложено и процесното дисциплинарно
наказание. В този смисъл са изразените становища в постановените по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 201 ОТ 17.03.2010 Г. ПО ГР. Д. № 38/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС и Решение
№ 66 ОТ 25.03.2016 Г. ПО ГР. Д. № 3298/2015 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС. По поставения
въпрос са постановени по реда на чл. 290 ГПК и решение № 722/03.01.2011, ВКС, ІV ГО по
гр. д. № 518/2009; решение № 676/12.10.2010, ВКС, ІV ГО по гр. д. № 999/2009, ВКС, ІV ГО,
решение № 379/24.06.2010, ВКС, ІV ГО по гр. д. № 410/2009 г. Действително в същите е
прието, че нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Както в искането
4
на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание обаче е
достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника начин. В настоящия случай в процесната заповед е посочено, че ищецът не е
упражнил достатъчно контрол, т. е. упражнил е занижен контрол, върху
работници/служители, с оглед ограничаване на последните да консумират алкохол по време
на работа, като в издадената заповед не се посочват конкретни обстоятеслтва, въз основа на
които работодателят е достигнал до този извод, а е обективирано единствено, че наказанието
е наложено във връзка с поведение на трето по делото лице - ......... привлечено в качество на
обвиняем по образувано досъдебно производство по чл. 343, ал. 3, б. “а” вр. с ал. 1, б. “б” вр.
с чл. 342, ал. 1 НК. Не става ясно обаче връзката на ищеца с привлечения към наказателна
отговорност, както и на какво основание следва ищецът да упражнява контрол върху ......, не
са посочени вменените отговорности на Б. и именно, че неупражнен от него контрол е довел
до извършване на противоправното деяние от ......, с характер на престъпление. На следващо
място, доколкото в заповедта е посочено, че привлеченият като обвиняем ...... е извършил
престъпление като е шофирал под употреба на алкохол и опиати, в резултат на което е
настъпила смърт на лицето Иван Илиев Седмаков, то не става ясно дали употребата на
алкохол е настъпила по време на работа при ответното дружество и защо последното държи
отговорен ищеца за поведение на трето лице, осъществено извън предприятието.
Поради изложеното, съдът намира процесната заповед за немотивирана и
неотговаряща на изискванията на чл. чл. 195, ал. 1 КТ, поради което и същата подлежи на
отмяна като незаконосъобразна.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, които съгласно представен Списък по чл. 80 ГПК са в размер
на 1 000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът няма право на разноски за настоящото производство.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Софийски районен съд сумата от 50,00 лв., представляваща държавна такса върху
уважения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ вр. чл. 188, ал. 1,
т. 1 КТ наложеното на Б. А. Б., ЕГН **********, със Заповед № ЧР - 01 – 15/03.02.2023 г.,
издадена от изпълнителния директор на “НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК000649348, дисциплинарно наказание „забележка”.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК000649348, да заплати на Б. А. Б., ЕГН **********, сумата от 1
000 лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК000649348, да заплати в полза на Софийски районен съд
сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения иск.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5