Определение по дело №1917/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263577
Дата: 23 февруари 2021 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20211100501917
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 23.02.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав: 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                                                         РУМЯНА СПАСОВА

  

като разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д. № 1917 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Л.П.П. срещу противоправни действия на ЧСИ С.Х., извършени по изпълнително дело № 20198630402067, които иска да бъдат отменени като незаконосъобразни. Твърди, че в следствие на тези действия са запорирани и отнети недължими от него парични средства от няколко негови банкови сметки в „Уникрредит Булбанк“ АД и „Райфайзен банк“ АД. Посочва, че след като получил поканата за доброволно изпълнение, от кантората на ЧИС го уверили, че ще вдигнат запорите и след това ще прекратят делото. Междувременно, след погасяване на задължението му по ЗМДТ, изпълнителното дело не е прекратено, а по него бил присъединен допълнително като взискател и НАП. Твърди, че задължението към НАП погасил добросъвестно пред НАП на 23.07.2020 г. На 21.01.2021 г. разбрал, че от горепосочените банкови сметки липсват суми, като след направена справка установил, че сумите са събрани от ЧСИ С.Х.по изпълнителното дело. На 22.01.2021 г. отишъл в кантората на съдебния изпълнител да се запознае с делото, но същото не му било предоставено. Твърди, че с действията си ЧСИ С.Х., без да установи налице ли са задължения, подлежащи на изпълнение, предприема повторно събиране на недължими от него суми за несъществуващо вече задължение към НАП. Счита, че ЧСИ С.Х.в нарушение на закона е разпоредила запор и отнемане на средства без правно основание и по несъществуващо задължение. Предвид горното иска да се отменят като незаконосъобразни действията на ЧСИ С.Х., извършени по изпълнително дело № 20198630402067, с които неправомерно са му отнети парични средства на обща стойност над 17 100 лева. Иска да се задължи съдебният изпълнител да му възстанови неправомерно събраните и разпределени суми. Претендира разноски.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита жалбата за недопустима и за изцяло неоснователна. Посочва, че на основание чл. 458 ГПК присъединен взискател по изпълнителното дело е държавата чрез НАП. В резултат на предприети изпълнителни действия, дължимите суми по изпълнителното дело са събрани изцяло и преведени. На 25.01.2021 г. по сметка на Л.П.П. е възстановена надвнесена сума по изпълнителното дело. С разпореждане от 09.02.2021 г. изпълнителното дело е приключило. Посочва, че по изпълнителното дело не е извършвано разпределение по чл. 460 ГПК, тъй като сумите са били достатъчни за удовлетворяване на всички взискатели.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:

В чл. 435 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване действия. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението.

В разглеждания случай, съобразявайки изложеното в жалбата на длъжника, Л.П.П. обжалва действия по отнемане на парични средства от  страна на частния съдебен изпълнител. Това действие  обаче не подлежи на обжалване по реда на чл. 435 ГПК. Описаната в жалбата фактическа обстановка и формулирания петитум са за търсене отговорност на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразни действия по принудителното изпълнение, което обаче се реализира чрез иск по чл. 441 ГПК.

При съобразяване разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, заявеното в жалбата и приложените доказателства, съдът намира, че длъжникът не обжалва действия на съдебния изпълнител, които да попадат в предметния обхват на цитираната разпоредба.

Предвид изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че жалбата следва да се остави изцяло без разглеждане, като процесуално недопустима.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от длъжника Л.П.П. срещу противоправни действия на ЧСИ С.Х., извършени по изпълнително дело № 20198630402067, които иска да бъдат отменени като незаконосъобразни, като процесуално недопустима.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.