Решение по дело №253/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 11

гр. Видин, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

 първи февруари

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

253

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от В.Х.И. *** против решение № 260192 / 05.07.2021г. по АНД № 482/2021г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3109489/ 29.09.2019г. на ОД на МВР - Монтана, с който на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.189,ал.4, вр. с чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на МРС е незаконосъобразно. Твърди се, че МРС неправилно е приложил материалния закон, както и че са допуснати процесуални нарушения.

Иска се да бъде отменено решението на МРС, като бъде отменен и обжалваният електронен фиш.

Ответната по делото страна не е взела становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин, дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, а решението на МРС следва да бъде потвърдено.

Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел, не се споделят изцяло от Административният съд.

Установено е, че на 29.09.2019г. в 17,18 часа по републикански път II – 81, км 96,988, дестинация Монтана, лек автомобил с рег. № ВН .... АВ е преминал със скорост 95 км/ч, при разрешена – 60 км./ч., за извън населено място, като скоростта е установена и заснета с автоматизирано техническо средство – *********B8D. Видно от приложения към преписката клип е, че е преминал автомобил с рег. № ВН .... АВ. Отчетено е превишаване на скоростта с 35 км/ч. Скоростта е отчетена със стационарна видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIC ERS 400“.

Последвало издаването на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, в което е отчетена и грешката при измерването на скоростта от 3 км/ч, която е приета в полза на водача, респ. прието е, че наказуемата скорост е 92 км/ч, а превишението е 32 км/ч.

От така направеното описание на мястото на нарушението не става ясно къде се намира то. Липсват и доказателства за наличието на пътен знак „В26“ и то към момента на извършването на нарушението.

Макар, че в с.з. пред районния съд се твърди, че ограничението е обозначено с пътен знак, то това не е посочено в обжалвания ЕФ, а не са представени и каквито и да било доказателства за това.

Твърди се също така, че на мястото на нарушението и към датата на нарушението – 29.09.2019г. пътен знак В 26 е ясен, видим и разбираем за водачите на МПС. В ЕФ обаче няма позоваване на знак В26, още по - малко каква е означената с такъв знак скорост и съответно забраната за движение с по – висока такава.

Такова твърдение е наведено едва в с.з. като доказателства в тази насока не са представени, както за мястото на нарушението, така и за наличието на знак, ограничаващ скоростта. Изводът за ясно видимият знак се основава на факта, че е представена справка от ОПУ Монтана, според която пространствата край път II – 81 редовно се почистват и тревните площи се косят. Конкретното място на въпросния пътен знак „В 26“ /60/ не е посочено.

Пред МРС са представени доказателства справка и писмо от ОДМВР Монтана, според които В.И. е собственик на въпросното МПС, считано от 24.09.2020г., а към 29.09.2019г. според справката собственик е бил Т. В. В.. В писмото е посочено, че ЕФ е съставен срещу предстоящ собственик, а не срещу собственика на л.а. към момента на извършването на деянието.

Районният съд е приел, че при издаването на ЕФ са спазени всички изисквания на закона, като не са допуснати нарушения, както на процесуалния, така и на материалния закон. Както и, че издаденият ЕФ е правилно издаден срещу касатора – собственик на автомобила.

Във връзка с наложеното административно наказание по чл.189,ал.4 вр. с 182,ал.1,т.4 от ЗДвП и въз основа на така приетата фактическа обстановка, Монтанският районен съд е приел, че В.И. е осъществил състава на административно нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДвП, поради което и правилно му е наложено наказание по чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП.

Административен съд - Видин не споделя становището на Районен съд - Монтана по следните съображения :

От описаното по – горе съдът приема, че МРС не е обсъдил всички събрани по делото доказателства във връзка с изясняване на фактическите обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, а оттук и не е изложил мотиви защо приема, че е ясно мястото на извършване на нарушението, при положение, че то не е конкретизирано в ЕФ, както и че е осъществен съставът на административното нарушение, при положение, че в ЕФ липсва позоваване на знак В26, респ. на ограничението, въведено с него, както и защо е прието, че нарушението е осъществено от касатора, а не от собственика на автомобила към момента на извършване на нарушението – 29.09.209г., посочен в справката.

На И. е наложено административно наказание с електронен фиш. Възможността на контролните органи да установяват нарушения на ЗДвП чрез използване на технически средства е въведена с чл.165,ал.2,т.6 от ЗДвП. Доколкото обаче процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН, то законът определя точно и изчерпателно условията, при които се издава електронен фиш и съдържанието на същия. Съгласно чл.189,ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

С изменението на ЗДвП /ДВ бр. 19/ 2015г./ е дадена легална дефиниция на понятието АТСС. Съгласно т.65 от §.1 на ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, така и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Предвид тази легална дефиниция на понятието АТСС и предвидената възможност за издаване на електронен фиш за нарушение, заснето с АТСС като цяло няма значение неговият вид, респ. дали АТТС е стационарно монтирано или е мобилно такова.

Съгласно чл.189,ал.4, изр.2 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ѝ заплащане. Електронният фиш има значението на наказателно постановление /чл. 189,ал.11 от ЗДвП/ и на неговите последици. При това положение, специалният ред на издаването на електронният фиш дерогира общите разпоредби на ЗАНН по отношение на установяването на нарушението и на издаването на наказателното постановление, включително и на неговото съдържание. С изрична законова разпоредба е определено съдържанието на електронния фиш и същата има характер на специална спрямо общата на чл.57,ал.1 от ЗАНН.

В конкретния случай районният съд не е констатирал нарушения, които водят до незаконосъобразност на издадения електронен фиш. От събраните доказателства пред въззивната инстанция обаче не се установява по категоричен начин извършването на твърдяното нарушение от И.. В обжалвания електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено от И., в качеството му на собственик на л.а. с рег. № ВН....АВ, същия автомобил е посочен и в клипа, който се предполага, че касае конкретния случай. Видно от доказателствата по делото, представени от наказващия орган обаче е, че собственик на автомобила към 29.09.2019г. е бил не И., а Т. В..

В конкретния случай действително няма приложена декларация по реда на чл.189,ал.5 от ЗДвП, но такава се подава в случаите, когато ЕФ е издаден срещу собственика на автомобила и той твърди, че не е управлявал. В случая няма никакви доказателства да е бил издаван ЕФ срещуВ. – собственик към 29.09.2019г., който да е предоставил данните на евентуален ползвател. Следва да се посочи, че данните за авторството на деянието са законово регламентирани с разпоредбата на чл.188,ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата не визира като автор на деянието „предстоящ собственик“, тъй като според наказващия орган И. е наказан като такъв.

Съдържанието на електронния фиш е уредено в чл.189,ал.4 ЗДвП, като съгласно § 6,т.63 ДР на ЗДвП, същият представлява електронно изявление, което като такова има безспорно авторство, поради което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало този фиш.

Доказателствата установяват, че автомобилът е бил собственост на друго лице към момента на извършването на деянието – 29.09.2019г., поради което следва извода, че за процесното нарушение неправилно не е ангажирана неговата отговорност, съгласно чл.188,ал.1 от ЗДвП. Ако въпросният автомобил е бил предоставен за ползване от друго лице, то за собственика е съществувала възможността да подаде декларация по чл.189,ал.5 от ЗДвП. В този смисъл И. неправилно е определен като субект на нарушението.

Видно от описанието на мястото на извършване на нарушението в ЕФ е, че то има следния вид : „РП2 клас 81, при км 96,988“, това е описанието и в приложения клип, с допълнението „ дестинация : Монтана, посока на измерване : юг.“. Посочени са съответно и географски координати. Безспорно посочените данни за км, дестинация и географски координати индивидуализират еднозначно точка от земната повърхност, но установяването и за неспециалист несъмнено поражда значителни затруднения, тъй като това не е традиционно възприетия в ежедневната човешка дейност способ за определяне на конкретно място. От приложения електронен фиш не става ясно, че касае именно приложения клип, а води до предположение. От друга страна от приложението към клипа е отбелязана точка от път, от който не би могло да се предположи, дали е в населено място или не, макар, че се твърди, че не е в населено място, но липсва информация къде се намира тази точка от пътя, в кое платно за движение се е намирал засеченият автомобил и в каква посока се е движил. Безспорно тази информация е от съществено значение, както за гарантиране правото на защита на нарушителя, така и за съда, с оглед извършване на проверка при евентуално оспорване дали мястото на констатиране на нарушението е на територията на населено място или извън него, съответно каква е стойността на разрешената за движение скорост, наличието на пътни знаци, въвеждащи различна от законоустановената скорост на движение и т.н. Действително, от техническата характеристика на автоматизираното техническо средство, става ясно, че изготвения от него клип съдържа информация за местонахождението под формата на географски координати. Въпреки това обаче, според съда при издаване на електронния фиш не съществува пречка, административния орган да обвърже тези координати и други съкращения и посочване на „км 96+988“ с други обичайни белези, индивидуализиращи конкретното място по разбираем начин, като съответно не следва издаденият фиш да почива на предположения.

Предвид обстоятелството, че в ЕФ е посочено, че разрешената скорост на въпросното място е 60 км./ч., то и в него следва да е посочено с какво е въведено ограничението. Видно от ЕФ и клипа към него е, че в тях не се съдържа информация за въведено с пътен знак „В26“ ограничение на скоростта. Този знак именно се твърди, че е нарушен от касатора, макар и това твърдение да е заявено впоследствие, без е описано в ЕФ. В този смисъл и неяснотата относно мястото на извършване на нарушението, респ. неяснотата къде се намира такъв пътен знак, съответно липсата на такъв знак, води до несъставомерност на деянието.

Неяснотата в описанието на мястото на нарушението, води до неяснота за съществуването на такъв знак, съответно и за това какво е ограничението ако има такова. Последното също не е съобразено от МРС. Няма как да бъде прието, че е нарушен пътен знак, който не се знае къде се е намирал и какво е било самото ограничение, тъй като не се знае къде точно е мястото на нарушението.

В конкретния случай районният съд неправилно е приел, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и при издаването му са спазени всички изисквания на материалния и процесуалния закон. В случая не са обсъдени намиращите се по делото доказателства, във връзка с осъществяването на нарушението, включително и с автора на деянието.

Наличието на съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ и липсата на доказателства за извършване на нарушението според настоящият състав на АС – Видин, води до незаконосъобразност на електронния фиш и обосновава и неправилността на направения извод от районния съд, с който е потвърден същия.

Неоснователни са доводите относно правилността на решението на МРС. По делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението на наказващия орган за извършване на нарушението, каквито се твърди пред въззивната инстанция, че съществуват и го доказват по категоричен начин. В случая са представени доказателства, които обаче не са достатъчни и не биха могли да бъдат използвани за доказване на нарушението. МРС не е обсъдил достатъчно подробно нарушенията, които са допуснати от административно - наказващия орган, които са налице според АС – Видин.

Следва да се отбележи, че нарушителят не е длъжен да доказва неизвършването на нарушението, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за неговото извършване от нарушителя, т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху наказващия орган. Електронния фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, поради което и в тежест на издателя му е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

В този смисъл неоснователно е твърдението относно правилността на електронния фиш и безспорното доказване на нарушението, както и липсата на процесуални нарушения. Налице са съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност на издадения електронен фиш, тъй като допуснатите процесуални нарушения по никакъв начин не биха могли да бъдат санирани в съдебното производство, а по принцип нарушаването на правото на защита на нарушителя, каквото е безспорно в настоящия случай, винаги е съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна.

По посочените по – горе съображения според съда решението на МРС е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и също подлежи на отмяна.

Описаните по – горе нарушения на ЗДвП, допуснати при издаването на електронния фиш са достатъчни за обосноваване на незаконосъобразността му и съответно неправилността на обжалваният акт на МРС и не е необходимо обсъждането и на останалите доводи на страните.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.222,ал.1 от АПК, Административен съд - Видин

                                  Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 260192 / 05.07.2021г. по АНД № 482/2021г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3109489/ 29.09.2019г. на ОД на МВР - Монтана, за наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.189,ал.4, вр. с чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3109489/ 29.09.2019г. на ОД на МВР - Монтана, с който на В.Х.И. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.189,ал.4, вр. с чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                      2.