РЕШЕНИЕ
№ 1526
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря П. Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110203491 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Й. К. К. ЕГН **********, от гр. Бургас, против НП № 21-0442-
000137/09.04.2021год. на началник сектор към ОД на МВР Варна, РУ 04
Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДП, на основание
чл. 175, ал.3, пр.1 от същия закон е му е било наложено адм. наказание глоба
в размер на 200лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно. Оспорва
да е управлявал автомобила посочен в НП на посочените в него дата и час
като сочи точно лицето което го е управлявало. Твърди, че на 22.01.2021год.
му бил издаден фиш за това, че автомобила му не бил регистриран в
определения срок, както и че по принцип автомобилът имал регистрационни
табели и не била налице пълна липса на регистрация каквато се изисквала за
да бъде осъществен състава на нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДП. Моли НП
да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се явява лично и с
упълномощен защитник в лицето на адв. Ан. от АК Бургас. Последният
заявява ,че поддържа жалбата, а във фазата по същество пледира за отмяна на
НП с основен аргумент недоказаност на адм.наказателното обвинение, както
от обективна, така и от субективна страна.
1
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 30.10.2022год. около 10:41ч. в началото на Аспарухов мост, в
гр.Варна, в посока центъра на града, с АТС № TFR1-M 601/12 било
установено нарушение за превишена скорост извършено с товарен автомобил
„Форд Транзит Кустом“ с рег. № А8690МР. При обработка на нарушението с
цел издаване на ЕФ било установено, че МПС-то е с прекратена регистрация
по чл. 143, ал.15 от ЗДП от 25.06.2020год. Счетено било, че има данни за
престъпление по чл. 345, ал.2 от НК и била образувана преписка ЗМ
477/2020год. по описа на ІV РУ. Преписката била изпратена във ВРП. На
16.03.2021год.прокурор при ВРП отказал за образува наказателно
производство поради липса на състав на престъпление. В постановлението
прокурорът разпоредил преси от същото да се изпрати на началника на
Сектор „ПП“ за сведение.
На 09.04.2021год. началник Сектор към ОДМВР Варна, 04 РУ Варна
издал срещу въззивника атакуваното НП № 21-0442-000137. В същото
посочил, че въззивника бил нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП
тъй като „на 30.10.2020год., около 10:41ч. в гр.Варна в началото на Аспарухов
мост посока центъра с автоматизирано техническо средство било установено
и заснето нарушение за превишена скорост, извършено от Ив. К. К. с товарен
автомобил форд транзит с рег.№ А8690МР. При обработване на нарушението
с цел издаване на електронен фиш се установило, че управляваното от К.
МПС било с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП,
считано от 25.06.20220г. /непререгистрирано МПС в двумесечен срок от
придобиването/. В снетото му сведение К. обяснил, че след като закупил
автомобила е знаел, че има задължение да го регистрира, но забравил да го
изпълни. На основание чл. 18б, ал.2 от наредба І-45/2000 при прекратяване
регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС,
посочен в регистъра. За прекратяване на регистрацията на основание чл. 143,
ал.15 от ЗДвП службите за контрол на пътното движение не са длъжни да
уведомяват собственика или ползвател на МПС.“ С НП на основание чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДП на въззивника били наложени адм. наказание глоба в размер
на 200лв. както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
В НП наказващия орган посочил, че издава същото на основание чл. 36,
ал.2 от ЗАНН.
Като писмени доказателства към АНП са приложени постановление на
прокурор при ВРП за отказ да се образува наказателно производство от
2
16.03.2021год. издадено по пр. пр. 679/2021год. съдържаща материалите по
ЗМ № 477/2020год. по описа на ІV РУ ОДМВР Варна, справка за
нарушител/водач; както и заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018год. на
министъра на вътрешните работи.
Допълнително в хода на съдебното следствие по силата на служебното
начало са изискани и съответно приобщени към доказателствата по делото
заверен препис от материалите по пр. пр. 679/2021год. съдържащи
материалите по ЗМ № 477/2020год. по описа на ІV РУ ОД МВР Варна, както
и удостоверение УРИ 365р-57242/02.10.2022год. издадено от началника на
сектор „Човешки ресурси“ при ОД МВР Варна.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
непротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
В същото време обаче констатира, че адм. наказателното производство
е било проведено в нарушение на процес. правила, а именно:
На първо място съдът констатира, че в случая АНП е било образувано в
нарушение на чл. 36, ал.1 от ЗАНН - без да е бил съставен АУАН. В НП е
посочено, че същото се издава въз основа на постановление на прокурор за
отказ да се образува наказателно производство, каквато възможност
действително е предвидена в нормата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН. За да се
образува адм.наказателно производство без съставен АУАН обаче следва да
са налице две кумулативно дадени предпоставки. 1. производството да е
прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и 2. производството да е препратено на наказващия
орган от съда или прокурора с оглед реализиране на адм.наказателна
отговорност.
В случая данни още по-малко пък доказателства за това прокурорът
постановил отказа да се образува наказателно производство да е разпоредил
3
изпращане на преписката с оглед реализиране или преценка за реализиране на
адм.наказателна отговорност няма. Видно от приложения към делото
прокурорски акт същият не съдържа изобщо коментар в тази насока нито
разпоредителна част за изпращане на делото (преписката) на адм.наказващия
орган. От акта се установява, че препис от същия е бил изпратен на началника
на сектор ПП за сведение с оглед възможността за обжалване на акта по реда
на чл. 213, ал.2 от НПК.
И след като не е била налице втората кумулативно предвидена в
нормата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН предпоставка за образуване на
адм.наказателно производство без съставяне на АУАН, то при преценка за
наличие на данни за извършено нарушение е следвало първо да се състави
АУАН и едва тогава НП. В случая това не е било сторено.
В контекста на изложеното по-горе следва изрично да се отбележи, че
нито постановлението за прекратяване на наказателно производство,
съответно съдебен акт в тази насока, нито постановлението на прокурора за
отказ да се образува наказателно производство сами по себе си дават
правомощия на АНО да образува адм. наказателно производство направо със
съставянето на НП при положение, че няма препратено производство.
На следващо място макар и НП да е било издадено от компетентно лице
(макар и от самия текст на НП това да не става ясно доколкото длъжността на
издателя не е изписана в пълнота съобразно заповедта на министъра на
вътрешните от която се черпят адм.наказателни правомощия), същото не
съдържа формалните реквизити предвидени в нормата на чл. 57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, а именно: липсват каквито и да било факти свързани с обективната и
субективна съставомерност на вмененото на въззивника нарушение по чл.
140, ал.1 от ЗДП. От обективна страна състава на това нарушение изисква
деецът да управлява нерегистрирано МПС, а в случая такива факти в обст.
част на НП липсват. Посочено е само че на определена дата (30.10.2020год.)
било заснето нарушение за превишена скорост, извършено с товарен
автомобил с рег. № от лице различно от въззивника, а именно от Ив. К. К.. Не
е ясно и това какво е приел АНО досежно собствеността на МПС-то – на кого
принадлежи то и въобще каква връзката на въззивника с него, наясно ли е бил
въззивника с прекратената регистрация на МПС-то и то от определена дата и
пр.. В края на краищата налице пълна неяснота на каква база, въз основа на
4
какви приети за установени факти АНО е приел, че въззивника е осъществил
състава на нарушение по чл. 140, а.1 от ЗДП, за което му е наложил и адм.
наказание.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са
съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на процес.
основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на
въззивника.
От друга страна доколкото с НП на въззивника е наложено наказание на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП, за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1
от същия закон, съдът след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е било издадено и в
нарушение на материалния закон по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
На свой ред нормата на чл. 175, ал.3, пр.1` от ЗДП предвижда санкция
за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред.
В случая на първо място по делото няма никакви доказателства, които
да установят, че 30.10.2020год.. около 10:41ч. (ако се предположи, че за тази
дата е ангажирана адм. наказателната му отговорност) въззивникът е
управлявал процесното МПС. Липсват свидетели очевидци, липсват и
каквито и да било други преки или съвкупност от косвени доказателства,
които да установят по категоричен начин този факт. Напротив от всички
събрани писмени доказателства, се установява, че управлението на МПС-то е
било установено посредством АТСС регистриращо превишена скорост, като
водачът не е бил спиран на място.
По делото не е налице и декларация по чл. 188 от ЗДП, която би се
ползвала с доказателствена сила досежно дата и часа на управление на МПС-
то, както и на неговия водач. Нещо повече сам АНО в постановлението е
посочил, че нарушението за скорост било извършено от друго лице – И. К. К.,
което би извършило нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДП на тази дата.
5
При липса на доказателства за това, че именно въззивникът е бил
водачът на МПС-то към посочените в НП дата и час безпредметно се явява
обсъждането изобщо на това бил ли е същият наясно с това, че автомобилът е
бил с прекратена регистрация или не, съответно осъществено ли е
нарушението от субективна страна.
Що се касае до изразеното в жалбата становище, че за да бъде
осъществен състава на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДП се изисквала
пълна липса на регистрация на МПС-то, която жалбоподателя свързва с
липсата на регистрационни табели, то не се споделя от съда доколкото
промяната в собствеността (каквито факти се съдържат в обст. част на НП и
са относими към нормата на чл. 143, ал.15 от ЗДП посочена като основание на
което е била прекратена регистрацията) е основание за промяна в
регистрацията на МПС (чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-45), в който случай се
подменя свидетелството за регистрация, а табелите с регистрационен номер –
по желание на собственика (чл. 17 от Наредба № I-45). Задължение на
приобретателя е да представи автомобила и необходимите документи в
определения срок за извършване на промяната в регистрацията (чл. 4 от
Наредба I-45), като за целта подава заявление, което се попълва служебно и
се подписва от него, към което прилага посочените в наредбата документи,
удостоверяващи промяната в собствеността (чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредба I-
45).
Електронният обмен на информация между МВР и Нотариалната
камара за превозното средство и сключения договор, не освобождава
приобретателя от така регламентираните задължения. Нотариусът
удостоверява сключената сделка за прехвърляне на собствеността на
превозното средство след получаване на верифицирани данни от МВР по
направеното искане и при отчитане на съответните законови ограничения и в
случай че е платен данъкът върху превозното средство – чл. 16, ал. 4 от
Наредба I-45. В случай че сделката е извършена, от информационната система
на Нотариалната камара към информационната система на МВР се изпраща
информация за регистрационния номер на нотариуса, извършил сделката,
регистърния номер и датата от общия регистър на нотариуса, пред който е
записана сделката, и данни за приобретателя по сделката, които се записват
към информацията за превозното средство – чл. 16, ал. 5 от Наредбата.
6
С други думи при управление на МПС с прекратена регистрация на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДП обстоятелството, че МПС-то е било с
поставени рег. табели е ирелевантно. В тези случаи (за разлика от
първоначалната регистрация) за МПС-то вече има издадени рег. табели, а
дали те ще бъдат подменени или не зависи изцяло от желанието на новия
собственик (приобритател). Задължението за уведомяване е обвързано с оглед
промяната на данните в регистрационния талон на автомобила.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0442-000137 от
09.04.2021год. на началник сектор към ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, с което
на Й. К. К. ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП е било
наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. както и адм.
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за
нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7