МОТИВИ ПО НОХД№546/2015г. по описа на Окръжен съд Плевен.

         Обвинението против Р.И.Г. е по чл.343 ал.1 б. „в”, вр. с чл.342 ал.1 от НК за това, че на 27.01.2015г. в с. ******, обл. Плевен, ул. „******”, пред **, при управляване на МПС, лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф Кънтри” с рег. № ВТ **** ВМ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.40 ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението” и чл.40 ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности”, и по непредпазливост причинил смъртта на З.П.Г. от с.******, обл.Плевенска.

         Обвинението се поддържа от страна на Плевенска окръжна прокуратура така както е повдигнато и се предлага да бъде наложено наказание към минимума в закона.

         Подсъдимият изразява становище, че съжалява за случилото се и трудно го приема, като моли да бъде наложен минимален срок на наказанието лишаване от права.

         Защитата на подсъдимия изразява становище, че е налице съществено съпричиняване от страна на пострадалата, следва да се приложи привилегирования състав на чл.343а от НК и при условията на чл.55 от НК се замени предвиденото наказание лишаване от свобода с пробация, като се наложи минимален срок на лишаване от право по чл.343г от НК.

         Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема следната фактическа обстановка:

Подсъдимия Р.И.Г. е роден на ***г***, обл.Велико Търново, български гражданин, с висше образование, работи, женен, не осъждан, ЕГН: **********. Р.И.Г. е правоспособен водач, придобил категории за правоуправление на МПС - „В”, „А” и „М”. Многократно е наказван за нарушения на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, но предимно за нарушения, които не са свързани пряко с безопасността на другите участници в движението.

В изпълнение на служебните си задължения, подс. Г. управлявал служебен автомобил „Фолксваген голф“, модел „Кънтри“ с рег. № ВТ **** ВМ. Във връзка с влошеното здравословно състояние на родителите си, Г. временно пребивавал в дома им в с. ******, ул. „******“, ***.

На 26.01.2015г. подс. Г. използвал служебния си автомобил за лични цели като превозил с него цимент и вар за дома си. Същите транспортирал в багажника на колата, по повод на което вдигнал намиращата се там кора. След разтоварване на материалите, кората не била поставена в обичайното й положение а била оставена вдигната, перпендикулярно на купето на автомобила и закриваща задното обзорно стъкло. На 27.01.2015г. към 10.00ч. на подс. Г. му предстояло пътуване със служебния автомобил „Фолксваген голф ” модел „Кънтри” с рег.№ ВТ **** ВМ от с. ****** посока гр. Свищов. Лекият автомобил бил паркиран с предната си част на тревните площи пред дома му, на земен банкет западно от платното за движение. Качвайки се в автомобила, подсъдимият погледнал дали гумите са напомпани. Привел двигателя в работен режим и включил скоростния лост на задна скорост. Колата изгаснала. Г. отново запалил двигателя, включил задна скорост, погледнал на огледалата за задно виждане и след като се уверил, че отзад било празно със завъртане на кормилната уредба на дясно подал газ. По същото време, на тротоара, в близост до пътното платно, се предвижвала пострадалата З.Г. която не била забелязана от подсъдимия. След няколко секунди, при слизане на автомобила, косо, с дясната си част от банкета върху платното, движейки се назад подс. Г. усетил затруднение в управлението. Помислил, че е спукана предна дясна гума и слязъл за да провери. Автомобилът бил с левите си гуми още върху затревения банкет а с десните върху платното за движение, посока с.*****. Тъй като не установил спукана гума, Г. се качил в автомобила и потеглил на първа скорост в посока от с.****** към с.*****, обл.Плевен. В момента, в който автомобила се намирал с четирите гуми върху платното за движение, подс. Г. усетил промяна в управлението му и слязъл отново да го провери. Тогава видял на земята пострадалата З.Г.. Подсъдимият се обадил веднага на телефон 112, а междувременно придържал тялото на пострадалата до идването на служител от ЦСМП Гулянци, който констатирал смъртта на Г.. На пострадалата била причинена тежка гръдна травма – гръден капак двустранно многофрагментно счупване на ребра с излив на кръв в гръдните кухини и прекъсване на гръбначния стълб, счупване на таза, счупване на дясна бедрена кост и други по-леки наранявания. Извършена е проба на подс. Г. за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, която е отчела отрицателен резултат.

Горната фактическа обстановка се установява от: Обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на Ц.М., А.А. и Ж.М., заключенията на вещите лица В.П. и П.Д. и следните писмени доказателства: протокол за оглед на ПТП от 27.01.2015 на л.2-10 от ДП; талон за изпращане на проба за химическо изследване; протокол за химическа експертиза № 4/2015 от 30.01.2015 г. със заключение; протокол за медицинско изследване на л.47; талон за медицинско изследване л.48; удостоверение за наследници на л.54; справка за съдимост по отношение на Р.И.Г.; справка за нарушител водач.

         Според изготвената съдебномедицинска експертиза смъртта на З.П.Г. се дължи на тежка гръдна травма – гръден капак (двустранно многофрагментно счупване на ребра) с излив на кръв в гръдните кухини и прекъсване на гръбначния стълб. Всички описани в експертизата травми са резултат на тъпа травма с голяма сила и отговарят да са получени при блъскане на пострадалата от автомобил, най-вероятно в областта на лява подбедрица и последващо притискане на тялото в областта на гръдния кош. Смъртта е настъпила бързо и е била практически неизбежна.

         Според назначената автотехническа експертиза към момента на произшествието не са съществували технически неизправности по автомобила, които да са предпоставка за произшествието. Времето е било облачно, дъждовно, с добра видимост като лекият автомобил е оборудван с три огледала, вътрешно в купето и две странични. Въпреки наличното огледало в купето на автомобила, същото е било практически неизползваемо предвид повдигната кора в багажното отделение, насочена към тавана на купето. При косото движение на автомобила, при слизане от тротоара на пътното платно, същият със задната си част е избутал пострадалата Г. и тя е паднала на платното за движение. Попаднала е под задната част на автомобила като ползваният от нея бастун се закачил под носещата рамка на автомобила. Скоростта на автомобила при движение на заден ход със завой надясно и слизане от тротоара на пътното платно е определена около 5 км/ч. От заключението на вещото лице е видно, че водача на автомобила е имал техническа възможност да види кората в багажното отделение и да възстанови нормалното й положение, като по този начин си осигури нормална видимост назад посредством огледалото в купето на автомобила. Пострадалата е била на възраст 94 години, като тя се е предвижвала бавно, с бастун, т.е. опасността е съществувала преди потегляне на автомобила. Престъпното деяние е извършено от подс. Г. при форма на вина – несъзнавана непредпазливост. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. С оглед постигането на безопасност на движението е необходимо непрекъснато наблюдение на пространството около и зад автомобила. При липса на видимост, водачът не е следвало да управлява автомобила на заден ход.

Съгласно чл.40 ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.” Очевидно е, че подсъдимия не е проверил и не се е убедил по правилния начин в това, че пътя зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност. Освен преди започване на движението водачът според чл.40 ал.2 от ЗДвП има задължение „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.”. Тези две разпоредби изискват водачът преди и по време на движение назад да има информация за пътната обстановка така както това е необходимо при движение напред. Освен това е видно, че и двете норми не са спазени поради пренебрегване на необходимата видимост при движение на заден ход. В протокола за оглед на л.8 от досъдебното производство е отразено, че кората в багажника е повдигната към тавана и задния край отстои на 1,40метра от земята. Както е видно от съдебно медицинската експертиза пострадалата е с ръст 1,49м, което означава, че ако подсъдимия е свалил кората на багажното отделение е щял да има достатъчна видимост към пострадалата преди да потегли и след потеглянето, за да не предизвика произшествие. Няма как да не се приеме, че е налице нарушение на двете посочени норми от ЗДП, защото при движение на заден ход няма опасна зона и водачът при тази маневра винаги е длъжен да има пълна информация за случващото се зад превозното средство. Разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗДП е повече от ясна в тази насока – водача следва да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В настоящия случай подсъдимият се е предоверил на обстановката/не е имало никой на пътя и тротоара/, която е установил преди да влезе в автомобила.

Във връзка с обвинението се прави възражение от защитата на подсъдимия на плоскостта на съпричиняването, като се твърди, че пострадалата била застанала и дори клекнала зад автомобила. Такива доказателства, обаче няма и дори напротив от обясненията на подсъдимия става ясно, че пострадалата не е била зад автомобила непосредствено при тръгването му на заден ход. В обясненията подсъдимия посочва: „Когато тръгнах на заден ход, вървеше нормално. В един момент нещо засече” и т.н. Очевидно е, че сблъсъкът между автомобила и пострадалата не е станал непосредствено при тръгването и това означава, че тя не е била зад автомобила при неговото тръгване. В този смисъл няма основание да се приеме наличие на съпричиняването, което се твърди от защитата на подсъдимия.

От гореизложеното е видно, че подсъдимия Р.И.Г., на 27.01.2015г. в с.******, обл.Плевенска, на ул. „******” пред ***, при управляване на МПС, лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф Кънтри” с рег. № ВТ **** ВМ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.40 ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. чл.40 ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.”, и по непредпазливост причинил смъртта на З.П.Г. от с.******, обл.Плевенска – престъпление по чл.343 ал.1 б. „в”, вр. с чл.342 ал.1 от НК.

Видно е от справката на Дирекция ”Национална система 112”, че в 10,53,39 часа от мобилен телефон 0********, ползван от подсъдимия е подаден сигнал за пострадало лице, като подателя се е представил като участник в пътнотранспортно произшествие. Отразеното в справката съвпада с обясненията на подсъдимия и следва да се приеме, че той е осъществил първото обаждане до телефон 112, което е и най-правилното действие за осигуряване на навременна медицинска помощ.

 Съобразно т. 5 б. Б от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г. на Пленума на ВС, оказването на помощ на пострадалия или пострадалите е намаляващо отговорността обстоятелство в случаите на чл. 343, ал. 1, б. "б" и "в" и на ал. 2 НК, когато помощта е била необходима, т. е. е оказана на жив човек и е насочена субективно и обективно към спасяване живота и запазване здравето на пострадалия. В т. 5 от Постановление № 6 от 7.Х.1969 г., Пленум на ВС са дадени същите задължителни за съда указания - "Помощта трябва да е необходима. Ако пострадалият е починал, преди деецът да е могъл да му окаже помощ, посочените текстове на закона не се прилагат. Оказаната от подсъдимия Г. помощ е била своевременна и необходима, понеже е дадена приживе на пострадалата. Видно е от обясненията на подсъдимия и становището на в.л. че пострадалата не е починала веднага и обаждането до телефон 112 е било преди да почине. Ето защо деянието следва да бъде квалифицирано по привилегирования състав на престъплението - чл. 343 а ал. 1 б. "Б" вр. чл.343 ал.1 б. „в”, вр. с чл.342 ал.1 от НК, като бъде оправдан подсъдимия по първоначалното обвинение, което е без приложението на чл.343а от НК.

Предвиденото наказание е лишаване от свобода до четири години. При определяне размера на наказанието следва да се има предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, доброто процесуално поведение както и характера на деянието. Последното е извършено в обстановка/няма лица по това време на пътя и тротоара/, която е подвела подсъдимия, че няма никаква опасност да предприеме маневрата. Освен това видно е от обясненията на подсъдимия, че той в значителна степен е преживял лична трагедия поради факта, че е причинил смъртта на близък човек. На практика личната превенция би се постигнала и с налагането на най-лекото по вид и размер наказание. От друга страна като отегчаващо вината обстоятелство следва да се има предвид, че подсъдимия има множество констатирани нарушения на правилата за движение, макар и сравнително не свързани с безопасността на движението. Няма основание  да се прилага чл.55 от НК защото няма изключително смекчаващо вината обстоятелство или многобройни такива. За да се приложи чл.55 от НК е необходимо да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Такъв извод не може да се направи поради тежкия вредоносен резултат – причинена смърт и приложението на чл.55 от НК би било в пълно противоречие с чл.36 ал.1 т.3 от НК – обществената превенция.

На фона на изложеното справедливото наказание е осем месеца лишаване от свобода. Чистото съдебно минало и обстоятелствата, при които е извършено деянието, както и процесуалното поведение на подсъдимия сочат за това, че за поправяне на същия не е необходимо да се постанови ефективно изтърпяване. Целите на наказанието ще се постигнат и при отлагане на изтърпяването с три години изпитател срок при условията на чл.66 от НК.

На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК подсъдимия следва да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, считано от влизането на присъдата в сила. Размера на това наказание се определя при съобразяване на другото наложено по вид наказание лишаване от свобода и при отчитане на изброените вече смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. От една страна съществен е тежкия резултат и данните за наложените наказания по ЗДП, а от друга посоченото по-горе обстоятелство относно това, че подсъдимия, в значителна степен е преживял лична трагедия поради факта, че е причинил смъртта на близък човек и личната превенция може да се постигне и с по-леко наказание. Освен това въпреки тежкия вредоносен резултат нарушението на правилата за движение не е умишлено, а е в резултат на предоверяване на съществуващата спокойна обстановка на улицата и създадената у подсъдимия погрешна увереност в това, че няма никой зад автомобила. Ето защо въпреки най-тежкия вредоносен резултат няма основание да се определя наказание в по-голям размер.

Разноските по делото на основание чл. 189 ал.3 от НПК следва да бъдат присъдени в размер на 471лв по сметка на ОД на МВР-Плевен и 60лв по сметка на Окръжен съд Плевен.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                            СЪДИЯ: