№ 263
гр. Горна Оряховица , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20204120101981 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.228 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът В. ИВ. В. твърди, че по силата на договор за наем от 20.05.2017 г. е
предоставил на ответника М. Г. М. ползването на земеделски земи с обща площ 45,600
дка – седем ниви, находящи се в землището на с.Паисий за периода от 01.10.2017 г. до
01.10.2018 г., или за една стопанска година – 2017/2018 г., при цена от 35 лв./дка,
платима в срок до 31.12.2017 г. Твърди, че ответникът не е заплатил в срок наемната
цена в общ размер 1 596 лв., поради което дължи заплащането й, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва от 467,27 лв. за периода от 01.01.2018 г. до
20.12.2020 г. Оспорва да е получил от ответника суми за наемна цена за предходните
две стопански години за отдаване на имоти под наем в с.Паисий и в с.Виноград.
Възразява, че дори и ответникът да има вземане за връщане на платени без основание
суми, то е погасено по давност. Моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати наемна цена за стопанската 2017/2018 г. от 1 596 лв. и
обезщетение за забава за периода от 01.01.2018 г. до 20.12.2020 г. от 467,27 лв., както и
сторените по делото разноски. Възразява за прекомерност на заплатения от ответника
адвокатски хонорар.
Ответникът М. Г. М. възразява, че вземането за заплащане на наемната цена е
1
погасено чрез прихващане. Твърди, че на 20.05.2015 г. между страните бил сключен
договор за отдаване под наем на земеделски земи в с.Паисий и в с.Виноград, общо 67,6
дка, от които 46,828 дка в с.Паисий, при цена по 30 лв./дка, или общо 2 028 лв., но на
27.10.2016 г. ищецът получил плащане от 2 704 лв., или получил недължимо 693,10 лв.
Твърди, че на 20.05.2016 г. между страните бил сключен договор за отдаване под наем
на земеделски земи в с.Паисий и в с.Виноград, общо 67,45 дка, от които 45,600 дка в
с.Паисий, при цена по 35 лв./дка, или общо 2 360,75 лв., но на 23.10.2017 г. ищецът
получил плащане от 3 042 лв., или получил недължимо 681,25 лв. Счита, че ищецът
дължи да му върне сумата от 1 374,35 лв. – сбора на двете платени в повече суми.
Счита, че остатъкът до исковата сума – 221,65 лв., не се дължи, поради това, че ищецът
не му е предоставил ползването нива № 003009, III категория, в местността
„Копаците“, с площ от 11,903 дка след 14.05.2018 г. Моли за отхвърляне на предявения
иск и присъждане на сторените
разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.228 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на наемна цена и обезщетение
за забава в плащането й. Основателността им с оглед твърденията на ищеца е
предпоставена от съществуването на правоотношение по договор за наем с твърдяното
от ищеца съдържание и непогасяване на задължението за заплащане на наемната цена в
уговорения срок. Първата от посочените предпоставки е безспорна между страните и
установена от представеното писмено доказателство – договор за наем от 20.05.2017 г.
Съгласно посочения ищецът предоставил на ответника ползването на земеделски земи
в землището на с.Паисий с обща площ 45,600 дка, както следва: нива № 071003 в
местността „Сух поток“, с площ от 12,593 дка, трета категория; нива № 068008 в
местността „Сух поток“, с площ от 5,148 дка, трета категория; нива № 033008 в
местността „Старо селище“, с площ от 3,607 дка, трета категория; нива № 021018 в
местността „Тънкия път“, с площ от 8,004 дка, трета категория; нива № 003009 в
местността „Копаците“, с площ от 11,903 дка, трета категория; нива № 014002 в
местността „Лозята“, с площ от 2,882 дка, четвърта категория и нива № 048002 в
местността „Сух поток“, с площ от 1,463 дка, трета категория, за срок от 01.10.2017 г.
до 01.10.2018 г. при наемна цена от 35 лв./дка, дължима до края на 2017 г.
Спорен по делото е въпросът дължи ли ответникът плащане на наемната цена
по този договор с оглед наведените от него възражение с правно основание чл.104 ЗЗД
за прихващане с вземане за връщане на даденото без основание – надплатени суми по
2
договори за наем за предходните две стопански години и възражение за частично
неизпълнение на договора за наем – непредоставяне на ползването на имот № 003009 в
местността „Копаците“ след 14.05.2018 г. По първото от възраженията ищецът отрича
не само получаването на сумите на 27.10.2016 г. и 23.10.2017 г., но и сключването на
предходните договори за наем, то ответникът следва да докаже както плащането, така и
договорните условия по твърдените правоотношения, включително уговорената
наемна цена. Своевременно противопоставено е и възражение за погасяване на
активните вземания по давност, което подлежи на разглеждане ако те бъдат установени
по основание и размер.
От представения договор за наем от 18.05.2015 г. се установява, че ищецът
предоставил на ответника ползването на описаните по-горе земеделски земи за срок от
01.10.2015 г. до 01.10.2016 г. при наемна цена от 30 лв./дка, а с договор за наем от
20.05.2016 г. – за срок от 01.10.2016 г. до 01.10.2017 г. при наемна цена от 35 лв./дка.
Неоснователно ищецът възразява, че имотите в с.Паисий не са отдавани под наем на
ответника преди договора от 20.05.2017 г., доколкото не оспори авторството на
изявленията в договорите. Договорът за наем е консенсуален, поради което той е
сключен с постигане на съгласие между страните, което в случая се установява от
представените договори по правилото на чл.180 ГПК. Така за ползването под наем на
имотите в с.Паисий през стопанската 2015/2016 г. ответникът е дължал на ищеца
заплащане на сумата от 1 368 лв., а през стопанската 2016/2017 г. – 1 596 лв.
От разходен касов ордер от 27.10.2016 г. се установява, че на посочената дата
ищецът получил от ответника сумата от 2 704 лв. на основание „рента за стопанската
2015/2016 г.“, с посочване: „с.Виноград 22 дка, с.Паисий 45,5 дка, общо 67,6 дка“. Този
документ съдържа поправка на цифрите „45,5“ и „67,6“, обозначаващи съответно
площта на земите в с.Паисий и сбора на площите на наетите имоти. Съдът счита, че
посоченото, преценено по правилото на чл.178, ал.2 ГПК, не засяга редовността на
документа. Всички представени по делото договори за наем касаят едни и същи имоти
в с.Паисий и тяхната обща площ е 45,6 дка, както изрично посочва и самия ищец в
исковата молба. Това води до единствения извод, че изписването „45,5 дка“ на тяхната
площ съставлява техническа грешка. Съдържанието на документа не оставя съмнение,
че цифрата след десетичната запетая на другата посочена сума е именно 6, доколкото
стойността – 67,6, съставлява математически сбор на 45,6 и 22. Разходен касов ордер от
23.10.2017 г. установява, че ищецът получил от ответника сумата от 3 042 лв. с
основание „рента земеделски земи с.Виноград и с.Паисий за 2016/2017 г.: 45 дка
Паисий и 22 с.Виноград, 67,6/45лв.“. В този ордер се съдържа и отбелязване „получих
лично парите“ срещу подписа в поле „получил сумата“. Ищецът признава, че
подписите, положени върху двата ордера, са негови. Съдържанието на обсъжданите
доказателства ги определя като частни свидетелстващи документи – разписки за
3
извършените плащания, а полагането на подпис от ответника задължава съда да
приеме, че изявленията за получаване на сумите са негови (чл.180 ГПК). По характера
си тези изявления съставляват важащо срещу ответника извънсъдебно признание за
неизгодни нему обстоятелства – получаване на посочените суми като наемна цена за
съответните стопански години. Възраженията на ответника, че ордерите са
антидатирани и дописвани за нуждите на производството не подлежат на разглеждане
като преклудирани – направени за пръв път с писмената защита.
Посочването в ордерите на страните, основанието за плащане, в т.ч.
съответните стопанските години, местонахождението и площта на имотите, не оставя
съмнение, че те са съставени именно за удостоверяване на изпълнението на паричното
задължение по двата договора за наем на имоти в с.Паисий, а и нарочни възражения от
ищеца с насрещни твърдения за съществуване на различно правоотношение, не са
наведени. Освен за изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена по
тези два договора, разписките удостоверяват плащане и на наем по друг договор за
наем на земеделски земи с площ от 22 дка в с.Виноград. Възражението на ищеца, че
такива договори не са сключвани не би могло да бъде разгледано самостоятелно и
независимо от оспорването на плащанията с двата разходни касови ордера, тъй като
тогава то би съставлявало признание, че липсва основание за плащането. По тази
причина на ответника бе указано установяването на твърдяните правоотношения, в т.ч.
и уговорената наемна цена на имотите в с.Виноград за стопанските 2015/2016 г. и
2016/2017 г. В срока по чл.146, ал.3 ГПК ответникът не ангажира доказателства за тези
факти, независимо, че още в проекта за доклад му указано по реда на чл.146, ал.2 ГПК,
че за тях не сочи доказателства. Тук следва да се подчертае, че преклузията за
доказателствени искания настъпва в срока по чл.146, ал.3 ГПК и за фактите, касаещи
възраженията на ответника, независимо, че ищецът може да заяви становище по тях
едва в първото съдебно заседание. Каквото и становище да заяви ищецът, комуто се
противопоставя възражението, то не би освободило ответника от доказване на фактите,
от които го обосновава, включително и ако тези факти се признават (арг. от чл.154, ал.1
ГПК, чл.175 ГПК и от противното от чл.155 ГПК). Така обстоятелството, че
сключването на договорите за наем в с.Виноград се оспорва от ищеца, не може да
доведе до продължаване на срока по чл.146, ал.3 ГПК чрез исканата от ответника в
първото съдебно заседание допълнителна възможност за представяне на доказателства.
Двата разходни касови ордера (разписки) удостоверяват плащане на наемна
цена за отдадени под наем общо 67,6 дка земеделска земя – 2 704 лв. за стопанската
2015/2016 г. и 3 042 лв. за стопанската 2016/2017 г. Ответникът твърди, а и ордерите
установяват, че плащанията включват както наемната цена по договорите за наем в
с.Паисий, така и по договори за наем в с.Виноград. Тъй като уговорената наемна цена
по тези договори остана неустановена, съдът няма основание да счете, че ответникът е
4
платил повече от дължимото. Доколкото събраните доказателства не дават основание
обосновано да се счете, че наемната цена е уговорена еднакво за земите в двете села (30
лв./дка за стопанската 2015/2016 г. и 35 лв./дка за стопанската 2016/2017 г.) или че
плащането е извършено поравно за всички земи (40 лв./дка за стопанската 2015/2016 г.
и 45 лв./дка за стопанската 2016/2017 г.), единствено възможният доказателствен извод
е, че разликата между общо платеното и дължимото по договорите за наем за земите в
с.Паисий, съставлява плащане по договорите за наем на земи в с.Виноград. Така не се
установи на 27.10.2016 г. и 23.10.2017 г. ищецът да е получил от ответника сумата от
1 374,35 лв. без основание, поради което не дължи връщането й. Тъй като не се
установи активното вземане да съществува, процесното не може да бъде счетено за
частично погасено чрез прихващане.
По отношение на второто възражение на ответника, касаещо ползването на
имот № 003009 в местността „Копаците“ след 14.05.2018 г., следва да се има предвид
на първо място, че прехвърлянето на собствеността на трето лице (установено от
нотариален акт № 446, том III, рег.№ 4791/14.05.2018 г., дело № 325/2018 г. на
Нотариус № 296-НК с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в
Служба по вписванията с вх.№ 2492/14.05.2018 г., акт № 20, том IX, дело № 857/2018 г.
на 14.05.2018 г.) не води до прекратяване на договора за наем, както се обосновава и от
двете страни. Независимо в каква степен договорът за наем може да се противопостави
на приобретателя (различните хипотези на чл.237, ал.1 и 2 ЗЗД), всякога след
прехвърляне на собствеността върху наетата вещ по силата на закона настъпва
заместване на страната в правоотношението, като наемодател става новият собственик
на вещта. На общо основание, след придобиване на собствеността, плащане на
наемната цена се дължи нему. По тази причина прехвърлителят не е активно
материалноправно легитимиран да търси изпълнение на задължението за плащане от
наемателя за периода след разпореждането.
Така ответникът, макар да признава, че не е изпълнил задължението си за
плащане на наемната цена за стопанската 2017/2018 г., не отговаря за това пред ищеца
за имот № 003009 в местността „Копаците“ за периода от 14.05.2018 г. до 01.10.2018 г.
(139 дни). Посоченият имот е с площ 11,903 дка и при уговорена годишна наемна цена
от 35 лв./дка, наемът за него за целият период на договора е в размер 416,60 лв., а за
посочения период, през който плащане се дължи на приобретателя, наемната цена е в
размер 158,65 лв.
В обобщение на изложеното до тук ответникът дължи на ищеца заплащане на
уговорения наем за ползването на имоти в с.Паисий през стопанската 2017/2018 г.,
освен за имот № 003009 в местността „Копаците“ през периода от 14.05.2018 г. до
01.10.2018 г., за който наемната цена се дължи на приобретателя, или обща наемна
5
цена 1 437,35 лв. Ответникът признава, че не е изпълнил задължението си чрез
плащане в уговорения срок (31.12.2017 г.), а погасяване на задължението по друг
начин, в т.ч. и чрез прихващане, не се установи. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД ответникът
дължи заплащане и на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
дължимата сума, което съдът на основание чл.162 ГПК, вр. Постановление №
426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, определи за претендирания период на просрочие на 433,26 лв. По
посочените съображения исковете следва да бъдат частично уважени – до сумата
1 437,35 лв. – наемна цена за стопанската 2017/2018 г. и до 433,20 лв. – за обезщетение
за забава през периода 01.01.2018 г.– 20.12.2020 г., а за остатъка – да бъдат отхвърлени.
По присъждане на направените разноски:
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят разноски
съразмерно на уважената част от исковете. От негова страна са представени
доказателства да са сторени разноски от 82,53 лв. за заплатена държавна такса, от която
съразмерно му се следва 74,82 лв. Представен е договор за правна защита и
съдействие, по силата на който ищецът е възложил на адв.М.М. – САК
осъществяването на процесуално представителство в хипотезата на чл.38 ал.1, т.2
ЗАдв. Сключеният договор удостоверява съгласие за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ, в който случай правоотношението между адвоката и клиента не
включва заплащане на възнаграждение. По тази причина размерът му не подлежи на
договаряне, а на определяне от съда (арг. от чл.38 ал.2 ЗАдв). Минималният размер на
адвокатското възнаграждение за уважената част от иска, изчислен съгласно чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е 339,46 лв. Съобразявайки средната фактическа и правна сложност
на спора, както и обема на осъществената защита, в т.ч. и явяване и в двете проведени
съдебни заседания на преупълномощен адвокат, съдът намира, че съответният на
осъществената защита размер на възнаграждението е 362 лв. На основание чл.38 ал.2,
изр.посл. ЗАдв ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума в полза на
адвоката.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски върху
отхвърлената част от исковете. Той е направил такова искане като е представил
доказателства да е заплатил 520 лв. адвокатско възнаграждение, който по
възражението на ищеца, съдът счита за прекомерен. Както по-горе бе посочено, спорът
не се отличава с висока фактическа и правна сложност. Предвид твърденията на
страните и събраните за установяването им само писмени доказателства, не би могло
да се обосновано да се приеме наличие на фактическа сложност на делото.
Възражението за прихващане съставлява усложнение на делото от правна страна с
6
оглед последиците от произнасянето по него, но съдът не би могъл да приеме, че то
усложнява производството до степен, оправдаваща заплащането на адвокатски хонорар
в такъв размер. Така въз основа на критерия, възприет в разрешението на т.3 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
усилията на защитата срещу иска, съотнесени към действителната фактическа и правна
сложност на делото, обуславят заплащане на адвокатски хонорар в размер под
платения от ответника, но над минималния по Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който съдът определя на 400
лв. Същият размер на защитата по иска е съобразен и при определяне на хонорара на
насрещната страна по чл.38 ал.2, изр.посл. ЗАдв. От посочената сума съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на ответника му се следва заплащане на 38 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с.*****************
да заплати на В. ИВ. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***************
сумата от 1 437,35 лв. /хиляда четиристотин тридесет и седем лева и тридесет и
пет стотинки/, представляваща наемна цена по договор от 20.05.2017 г. за наем на
земеделски земи в землището на с.Паисий през стопанската 2017/2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 23.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 433,20 лв. /четиристотин тридесет и три лева и двадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата в размер на законната
лихва за периода 01.01.2018 г. – 20.12.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове в частта за сумата над присъдените 1 437,35
лв. /хиляда четиристотин тридесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/ до
претендираните 1 596 лв. /хиляда петстотин деветдесет и шест лева/, или за сумата от
158,65 лв. /сто петдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/ – наемна цена по
договор от 20.05.2017 г. за наем на земеделски земи в землището на с.Паисий през
стопанската 2017/2018 г. и за сумата над присъдените 433,20 лв. /четиристотин
тридесет и три лева и двадесет стотинки/ до претендираните 467,27 лв. /четиристотин
шестдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/, или за сумата 34,07 лв.
/тридесет и четири лева и седем стотинки/ – обезщетение за забава в плащането в
размер на законната лихва за периода 01.01.2018 г. – 20.12.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане, предявено от М. Г. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес с.***************** срещу В. ИВ. В., ЕГН
7
**********, с постоянен адрес: гр.***************, за задължението за връщане на
сумата от 1 374,35 лв. /хиляда триста седемдесет и четири лева и тридесет и пет
стотинки/ – платена без основание на 27.10.2016 г. и 23.10.2017 г.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с.*****************
да заплати на В. ИВ. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***************
сумата от 74,82 лв. /седемдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/,
представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с.*****************
да заплати на адв.М.М. М. – САК, ЕГН **********, със служебен адрес
гр.С*****************, сумата от 362 лв. /триста шестдесет и два лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на В.
ИВ. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*************** в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА В. ИВ. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***************
да заплати на М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с.*****************
сумата от 38 лв. /тридесет и осем лева/, представляваща направени разноски за
заплащане на адвокатски хонорат съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8