РЕШЕНИЕ
№ 854
гр. Пловдив, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20255300501351 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Обжалвано е Решение №503/04.10.2024г., постановено по гр.д.
№935/2024г., по описа на Районен съд –Асеноград, втори гр.състав,
поправено с Решение №196/14.04.2025г. с което се осъжда „Сини връх 99“
ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град *****,
представлявано от управителя С. С. Х., по иск с правно основание чл.233 ал.1
вр.чл. 228 от ЗЗД, вр.чл.310 ал.1 т.2 от ГПК, предявен от ищците М. Д. А., ЕГН
********** и Б. Д. А., ЕГН ********** – и двамата с посочен адрес град
*****, да освободи и предаде/върне на ищците държането на следния
недвижим имот, находящ се в град *****, представляващ: ***** *****,
състоящ се от търговска площ, складови помещения и хладилни камери,
находящ се в приземния етаж и първи етаж от сграда с идентификатор №
*****.*****.92.1, с площ от 165 кв.м., на три етажа, както и сграда с
идентификатор № *****.*****.92.3 с площ от 22 кв.м. – на един етаж по
КККР на ****, предмет Договор за наем на недвижим имот от 01.11.2023 г. –
прекратен. С постановения съдебен акт в полза на М. Д. А., ЕГН ********** и
Б. Д. А., ЕГН ********** е присъдена сумата общо от 696 лева, направени
1
разноски в производство
Жалбоподателят „Сини връх 99“ ЕООД, ЕИК *****, чрез процесуалния
му представител адв.А. П. обжалва решението на първоинстанционния съд,
като незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му
нарушения на материалния закон. Основното оплакване е, че дружеството е
ползвало процесния обект, не на основание договор за наем, а на друго
основание. В тази връзка се поддържа възражението, че договорът за наем, не
е породил правно действие, защото ищците не са собственици на процесния
имот. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, като вместо това
въззивния съд отхвърли предявения иск. Претендират се разноски пред
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна М. Д. А., ЕГН ********** и Б. Д. А., ЕГН
**********, чрез процесуалния им представител адв.В.К., оспорват жалбата
като неоснователна по съображения подробно изложени в отговора. Молят
жалбата да се остави без уважение, а решението на първоинстанционният съд
да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по
делото доказателства, взе предвид наведените в жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес
да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран иск с правно основание чл.233 ал.1
ЗЗД предявен от М. Д. А. и Б. Д. А., против „Сини връх 99“ ЕООД. Ищците
твърдят, че между тях и ответното дружество съществуват наемни
правоотношение, по повод сключен между тях договор за наем на недвижим
имот от 01.11.2023г, представляващ: *****, находящ се на ул.“*****. Страните
договорили дължимия наем да се заплаща до 10 число на текущия месец, а
съгл.чл.5 от договора наемодателите имат право да прекратят същия, в случай
на забава на плащането с повече от 10 дни. Ищците твърдят, че от месеци
*****а не се ползва по предназначение, от същия се носят непоносими
миризми – тъй като е изключен тока (неплатен от наемателя). С оглед на това
обстоятелство, на ответника е изпратена и връчена нотариална покана за
2
едностранно прекратяване на договора. Сочат, че между страните са водени
разговори за срещи, във връзка с освобождаване на обекта и предаване на
ключовете, на които срещи обаче представител на ответника не се е явил.
С оглед на изложеното, ищците сочат, че за тях е налице правен интерес
от предявяването на настоящия иск - за осъждане на ответното дружество да
им върне наетия на основание Договор за наем недвижим имот, находящ се на
ул.“***** – ***** *****, състоящ се от търговска площ, складови помещения
и хладилни камери, находящ се в приземния етаж и първи етаж от сграда с
идентификатор № *****.*****.92.1, с площ от 165 кв.м., на три етажа, както и
сграда с идентификатор № *****.*****.92.3 с площ от 22 кв.м. – на един етаж
по КККР на ****.
Ответното дружество признава, че ползва процесния имот, но оспорва
че ползването е на основание договор за наем. Не оспорва, че договора е
подписан от представител на дружеството, но навежда твърдения, че договора
за наем, никога не е породил целените правни последици, тъй като ищците не
са собственици на обекта, а единствено са си запазили правото на ползване
пожизнено и безвъзмездно.Правят възражение, че правото на ползване на
ищците е погасено по давност на 06.04.2022 г.
Първоинстанционият съд е уважил предявения иск, като е приел,, че от
събраните в производството по делото доказателства се установява, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на
договор за наем от 01.11.2023 г., по силата на който ищците са предоставили
на ответника за ползване ***** *****, находящ се в приземния етаж и първия
етаж от сграда с идентификатор № *****.*****.92.1 с площ от 165 кв.м. – на
три етажа, както и в сграда с идентификатор № *****.*****.92.3 с площ от 22
кв.м.- на един етаж, срещу наемна цена от 200 лева на месец. С нотариална
покана ищците са уведомили ответното дружество, че прекратяват
едностранно сключения между тях договор, поради неизпълнение на
задължение по същия. Покана е получена от ответника на 03.04.2024 г. На
посочената дата 13.04.2024 г. ответникът не се е явил и наетия от него обект
не е освободен, и предаден на ищците, за което е съставен и протокол.
Районният съд е приел за неоснователно възражението на ответното
дружество, че договорът за наем не е произвел правно действие, доколкото
обекта не е собственост на наемодателя. Посочил е, че ищците са си запазили
3
правото на ползване върху наетия обект пожизнено, което право не е погасено
по давност.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред
въззивната инстанция поддържа оплаквания, че ищците не се собственици
на процесния имот, поради което сключениея договор за наем не е породил
целените правни последици, като процесния обект не е ползван от
дружеството на основание договор за наем, а на друго основание.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства. След преценка им,
въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка установена от
районният съд. Същата се подкрепя от събраните по делото доказателства,
които са подробно и задълбочено анализирани в атакувания акт и адекватно
отнесени към приложимото право.
Действително, както правилно е установил първоинстанционният съд,
между страните е съществувал валиден договор за наем на процесния
недвижим имот от 01.11.2023 г., който е бил прекратен от наемодателя, поради
неплащане на наемната цена с представената и приета по делото като писмено
доказателство нотариална покана от 03.04.2024г., връчена лично на
управителя на ответното дружество на 03.04.2024г.. Ирелевантно за спора се
явява е обстоятелството, дали правото на ползване на ищците се е погасило
по давност и чия собственост е имотът - предмет на договора за наем. Дори
4
да е собственост на трето за договора лице, наемателят по силата на чл. 233,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД дължи връщане на имота именно на наемодателя, а не на
действителния собственик.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, под "връщане" на
имота, предмет на наемния договор, законът разбира предаването му от страна
на наемателя на наемодателя. Предаването на имота не се изчерпва само и
единствено с преустановяване ползването му от страна на наемателя. Имотът
е предаден по смисъла на чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато наемателят е
осигурил на наемодателя достъп до имота и му го е предал в състоянието, в
което имотът е бил към момента на сключване на наемния договор.
Предаването на държането на имота в състоянието, в което е бил към момента
на сключването на наемния договор включва комплекс от фактически
действия, които законът е възложил на наемателя именно с разпоредбата на
чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. На първо място имотът трябва напълно да се опразни
от вещи и друго имущество на наемателя, трябва да се предаде ключа от
имота от наемателя на наемодателя. В конкретния случай безспорно се
установява, че нито имотът е опразнен от вещите на наемателя, нито
последният е предал ключа от имота на наемодателя.
Касаещо възражението на ответното дружество, че не държи имота на
основание договор за наем, а на друго основание, следва да бъде отбелязано,
че в тежест на ответникът е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че съществува годно правно основание, което да обоснове
държането на имота и непредаването му на наемодателя. Доказателства в тази
насока не се събрани, поради което настоящият съдебен състав намира
възражението за неоснователно.
При съвкупна преценка на събраните доказателства, настоящият
съдебен състав приема, че ответната фирма е продължила да ползва имота
след прекратяване на договора за наем и не е изпълнила задължението си да
го върне, и предаде на наемодателя. Ответното дружество ползва имота и
към настоящия момент, без да има годно правно основание затова. На
основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД наемателя дължи връщането на вещта,
поради което на осн. чл. 310, ал. 1 т. 2 от ГПК следва да бъде осъден да
предаде държането на имота на ищеца.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционния съд е
5
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден,
а жалбата като неоснователна оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени
пред въззивната инстанция разноски в размер на 600лв, представляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №503/04.10.2024г., постановено по гр.д.
№935/2024г., по описа на Районен съд –Асеноград, втори гр.състав,
поправено с Решение №196/14.04.2025г по реда на чл.247 ГПК.
ОСЪЖДА „Сини връх 99“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление град *****, представлявано от управителя С. С. Х., да заплати на
М. Д. А., ЕГН ********** и Б. Д. А., ЕГН ********** – и двамата с посочен
адрес град *****, сумата общо от 600 лева (шестотин лева) направени
разноски в производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6