О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
град Велико Търново, 11.01.2019 г.
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в закрито съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
като разгледа докладваното от докладчика адм. дело № 23/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл.27, ал2 от
ЗУСЕСИФ във вр. с чл.26, ал1 от с.з.
Образувано е по жалба на Община Горна Оряховица против Заповед №РД – ОП – 118/05.12.2018 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014 – 2020 г., с която са утвърдени насоки за кандидатстване, включващи условия за кандидатстване и за изпълнение, заедно с приложенията към насоките по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №BG16M1OP002-5.003 “Мерки за подобряване на подобряване на качеството на атмосферния въздух“ /процедурата за лаконичност/ по приоритетна ос 5 „подобряване на качеството на атмосферния въздух“ на ОПОС 2014 – 2020 г. Освен това с процесната заповед е наредено утвърдените насоки и приложенията към тях и поканата за участие по процедурата да се публикуват на електронната страница на ОПОС и в ИСУН, като бъдат изпратени на конкретно избраните бенефициери, сред които не е жалбоподателят.
Според жалбоподателя в т.11 от Насоките – неразделна част от заповедта – ответникът е заложил критерии за допустимост и качество, спрямо които се определят допустимите кандидати по процедурата, като община Горна Оряховица е сред 28 общини с нарушено качество на атмосферния въздух съгласно приоритетната ос на ОПОС. В утвърдените чрез заповедта Насоки са определени само седем общини с нарушено качество на атмосферния въздух, които да получат БФП по процедурата, като на останалите се отказва такава. В този контекст се поддържа, че на жалбоподателя на практика се отказва възможността да кандидатства по тази процедура като допустим кандидат, като се засягат негови права и законни интереси. Жалбоподателят намира, че определените критерии за допустимост №3 и качество №3, с които в т.11 от насоките са определени допустимите кандидати, са незаконосъобразни и дискриминационни, тъй като съответната общинска програма по чл.27, ал.4 от ЗЧАВ можела да се коригира в случаите, когато са променени условията, при които е съставена или при дадени указания от страна на министъра на ОСВ, като именно тези предпоставки не били налице при момента на издаването на заповедта. С тези аргументи обуславят и правния интерес от оспорването на процесната заповед. Развити са и съображения по законосъобразността на същата, като обобщени, те се свеждат до противоречие с конституционната норма на чл.55 от КРБ, до процесуална незаконосъобразност с оглед момента на издаването на заповедта, съвпадащ с момента на приключило обществено обсъждане на проекта за националната програма за подобряването на качеството на атмосферния въздух, при което не са отчетени резултатите от него, преписването на критериите в насоките от решение на Комитета за наблюдение на ОПОС, определящо критерии за допустимост на бенефициерите за финансиране по конкретната приоритетна ос, като последният орган е приел, че е налице актуална програма за КАВ на общината, съответно липсата на мерки за подмяна на стационарните неефективни отоплителни устройства на твърдо гориво не нарушава законови норми, тъй като КАВ е разработена в съответствие със заповед на ИА „Околна среда“ към МОСВ и е съгласувана. Сочи се и неспазване на формата на заповедта, доколкото не са изложени мотиви, защо Общината не е оценена като допустим кандидат. От съда се иска отмяна на обжалвания незаконосъобразен акт..
В жалбата е инкорпорирано и искане по чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК, с което се моли да бъде спряно изпълнението на процесната заповед с аргумент, че изпълнението на оспорения акт би причинило на Общината непоправими и значителни вреди, изразяващи се в невъзможност да придобие качеството на бенефициер, респ. получи и разпредели средства за подмяна на отоплителни устройства, което от своя страна ще доведе до значително удължаване на времето през което лицата, пребиваващи на територията на Община Горна Оряховица ще бъдат подложени на въздействието на замърсен въздух.
Ответникът - Ръководителят на УО на ОПОС, в придружителното писмо, с което представя преписката на съда аргументира недопустимост на жалбата и на съединеното с нея искане за спиране на изпълнението на оспорената заповед. Заповедта според него е индивидуален административен акт, който изключва правния интерес от оспорването му от страна на жалбоподателя, доколкото обуславя възможност на адресатите си, посочени в насоките, да получат БФП в условията на процедура по директното и предоставяне, а не в условията на процедура чрез реализация на подбор на предложения. При това интереса на общината да представи проектно предложение не съществува с оглед характера на процедурата. Развити са и съображения за недопустимост и неоснователност на искането за спиране на изпълнението на заповедта.
Съдът като взе предвид становищата на страните и писмените доказателства в изпратената от ответник жалба административна преписка намира за установено следното:
С оспорената пред настоящата инстанция заповед, ответникът е утвърдил насоки за кандидатстване, включващи условия за кандидатстване и за изпълнение, заедно с приложенията към насоките по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №BG16M1OP002-5.003 “Мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух“ /процедурата за лаконичност/ по приоритетна ос 5 „Подобряване на качеството на атмосферния въздух“ на ОПОС 2014 – 2020 г. Именно тази част на заповедта е предмет на спора.
Видно е от преписката, че преди началото на процедурата по издаването на процесната заповед, с писмо №04-00-2249/23.11.2018 г. на главния директор на ГД ОПОС е сезирал министъра на финансите с проект за насоките, които следва да се утвърдят във връзка с бъдещото развитие на процедурата. На същата дата министърът на финансите с негово писмо е съгласувал проекта, посочвайки, че повторно съгласуване не е необходимо.
Съответно, процедурата по издаването на процесната заповед е започнала с писмо, изх. 08-00-949/27.11.2018 г. на настоящият ответник, с което кметовете на общините Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Пловдив, Смолян и София /Столична голяма община/ са уведомени, че започва процедура по издаване на индивидуален административен акт – насоки за кандидатстване но процедурата, описана вече по-горе. Посочено е, че конституираните по този начин общини могат да представят своите предложения и възражения по електронен път до 18,30 часа на 04.12.2018 г., тъй като е планирано заповедта, с която насоките ще бъдат утвърдени, да се издаде на следващия ден.
Според представената справка такива са направени от Община Бургас, Столична община и Община Монтана/.
Последвал е доклад на началник отдел при ГД ОП“ОС“, в който е посочено, че критериите за избор на проект по процедурата са одобрени с решение на Комитета по наблюдение на ОПОС на 12 то присъствено заседание на този орган, описани са целите на БФП и какви резултати ще бъдат постигнати, като е посочено, че определянето на кандидатите, които могат да бъдат бенефициери на помощта са определени по два критерия – допустимост и качество, като по – конкретно е посочено, че съответната община следва да има актуална програма за КАВ /качество на атмосферния въздух/, в нея да е идентифицирано като основен източник на замърсяването битовото отопление, да са предвидени мерки за подмяна неа неефективните стационарни отоплителни устройства на твърдо гориво, като освен това следва да се съобразят общият отчетен брой превишения на пределно допустимите стойности за средногодишна концентрация на ФПЧ /фини прахови частици/ и за средноденонощни нива на ФЧП във всички мониторирани пунктове на съответната община от 2011 до 2017 г. включително, изчислен за всички 25 общини, дали дела на засегнатото население в съответната община надвишава средния за всички 25 общини с нарушено КАВ. В доклада е уточнен бюджета на БФП, размера, който се финансира от КФ и съответно чрез национално съфинансиране, след което е издадена процесната заповед.
Настоящата инстанция намира жалбата за недопустима по следните съображения:
В процесният случай става въпрос за процедура по предоставяне на БФП на конкретен/конкретни бенефициер/и такава по чл.25, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ.
За тази процедура е ирелевантно изискването за допустимост на кандидатите за помощта, поставени в разпоредбата на чл.25, ал.2 от закона.
Всъщност, както се установява от разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ, в правомощията на управляващият орган на съответната оперативна програма е да утвърждава насоки, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, които следва да отговарят на изискванията, които изчерпателно са посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от закона и сред които не са поставени изрични изисквания за активна легитимация на участващите в процедурата за финансиране. Според нормата на чл.26, ал.4 от ЗУСЕСИФ „Проектите на документи по ал. 1, при процедура чрез подбор, се публикуват на интернет страницата на съответната програма и в ИСУН преди внасянето им за утвърждаване. Управляващият орган осигурява на заинтересованите лица възможност за писмени възражения и предложения в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от една седмица. За неуредените въпроси, свързани с общественото обсъждане, се прилага глава пета, раздел ІІ от Административнопроцесуалния кодекс.“.
Анализът на нормата показва, че при такава процедура е предвидено на проекта за насоки /или друг аналогичен документ/ да се придаде публичност, като на всички заинтересувани лица /лица, които имат широка легитимация с оглед на своя интерес да участват в процедурата за подбор на кандидати, за която пък е характерен института на допустимост на предложение, с оглед проверката за административно съответствие и допустимост по чл.34, ал.1 от ЗУСЕСИФ/ е дадена възможността да представят възражения и предложения. Такава императивна възможност в понастоящем провежданата процедура не е предвидена.
В разпоредбата на чл.26, ал.5 от ЗУСЕСИФ изрично е предвидено, че при финансирането чрез директно предоставяне на помощта управляващият орган на програмата изпраща проектите на документи по ал. 1 на конкретните бенефициенти /изразът на законодателя е непрецизен/ за предложения и възражения в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от една седмица. Видно от нея е, че предвидената за другата процедура публичност на проекта за бъдещи насоки липсва, което е логично, с оглед липсата на неограничения потенциален брой на кандидати за бенефициери. Посоченото следва и от логическото тълкуване на нормата на чл.26, ал.4 от ЗУСЕСИФ, изискващо прилагането на правилата за участие на страните в производство по общи административни актове – т.е. на актове с еднократно действие, но с неограничен брой адресати.
Всъщност от анализа на нормата на чл.26, ал.5 от закона следва, че тя предпоставя обстоятелството, че към момента на учредяването на производството по утвърждаването на съответните насоки при процедура на директно предоставяне на помощта, на учредяващият производството орган са известни бенефициерите, на които помощта може да се предостави, когато се изпълнят всички изисквания от тяхна страна. Според разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗУСЕСИФ при процедура чрез директно предоставяне, безвъзмездната финансова помощ се предоставя само на кандидат, посочен в съответната програма по чл. 3, ал. 2 или в документ, одобрен от комитета за наблюдение на програмата като конкретен бенефициер за съответната дейност. Нормата ограничава кръга на бенефициерите, които могат да бъдат финансирани чрез такава помощ, като не дава възможност на съответния управляващ орган/настоящият ответник да проведе процесуалните действия по чл.26, ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗУСЕСИФ по отношение на кандидати/бенефициери, които не се вписват в посоченото изискване. При това ответникът извършва процесуалните действия по чл.26, ал.1 и ал.5 от ЗУЗЕСИФ в условията на процесуална обвързаност по отношение на кандидатите, които могат да са бенефициери при провеждането на процедура по чл.25, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, и не може нито да влияе, нито да конституира в тази процедура като кандидати за бенефициери лица, които не са посочени в съответната програма или не са одобрени чрез нарочен документ от комитета по чл.14, ал.2 от закона. Изложеното налага извод, че определянето на кандидат/бъдещ бенефициер за участие в процедурата за директно предоставяне на помощта не е процесуално действие, извършвано от настоящият ответник, нито е процесуално действие, което се преценява от ответника при провеждане и финализирането на административна процедура по предоставяне на помощта. В обхвата на такава процедура не е предвидена законова процесуална възможност конкретно соченият понастоящем ответник да преценява процесуалната законосъобразност на избора на кандидатите за финансиране, извършвано от друг орган или по силата на съдържанието на съответната оперативна програма. В процесният случай по делото не е спорно, че критериите за избор на проект са одобрени с решение на Комитет за наблюдение на ОПОС на 12 - то присъствено заседание, върху чието решение настоящият ответник не може да влияе, като от друга страна е длъжен да съобрази при извършването на процесуалните действия по чл.26, ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗУСЕСИФ. Затова актът, с който се приемат/утвърждават документите, посочени в разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ в хипотезата на директно предоставяна БФП, подлежи на обжалване само от заинтересованите лица, посочени в разпоредбата на чл.26, ал.5 от този закон, а не от всяко лице, което счита, че има качеството на кандидат за бенефициер на помощта. Този аргумент следва впрочем и от разпоредбата на чл.24, ал. 8 от Постановление №162 на МС за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от ЕСИФ за периода 2014 -2020 г.
След като жалбоподателят не е адресат на оспорвания административен акт, същият няма активна легитимация за неговото обжалване, което обуславя извод за недопустимост на подадената жалба.
При това положение, недопустимо е и искането за спиране на изпълнението на тази заповед.
В същия смисъл е и постановеното от Административен съд Велико Търново определение № 13/11.1.2019г. постановено по ахд № 19/2019 г по описа на съда.
Водим от горното Великотърновският административен съд, осми състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Община Горна Оряховица против заповед №РД – ОП – 118/05.12.2018 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014 – 2020 г. и искането за спиране на предварителното изпълнение на същата заповед .
ПРЕКРАТЯВА производството по ахд 23/2019г. по описа на Административен съд Велико Търново.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: