Р Е Ш Е Н И Е
№ / 2015 година гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
– НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,на осми октомври през две хиляди и петнадесета година,в
открито съдебно заседание,в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ НЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖУЛИЕТА ШОПОВА
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
Секретар Д.В.
Прокурор Ив.Бухлева-Ван
Каутер
Като разгледа докладваното от съдия НЕЙКОВА
ВНОХД № 1176 по описа на ВОС за 2015 година
За да се произнесе,взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба на адв. П.Д. като защитник на
подсъдимия М.А.М. срещу присъдата на ВРС-44-ти състав,постановена на 14.07.2015
година по НОХД № 5552/2014 година,с която подсъдимият е признат за виновен в
това,че на 19.04.2013 година в гр. Игнатиево, обл.Варненска
причинил на С.И.С. средна телесна повреда,изразяваща се в двустранно счупване
на долната челюст,което обусловило трайно затруднение във функцията на
дъвченето за период от над един месец,поради което и на основание чл.129 ал.1 и
чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година,което да търпи първоначално в затвор при строг режим.
В съдебно заседание
прокурорът предлага присъдата като правилна и законосъобразна да бъде
потвърдена.
Повереникът на
частния обвинител счита,че при проведеното съдебно следствие вината на
подсъдимия е била доказана по безспорен начин.Моли за присъждане на направените
разноски пред втората инстанция.
Защитникът на подсъдимия
поддържа жалбата и допълнителните съображения към нея.Счита,че неправилно ВРС
не е дал вяра на свидетелите-приятели на подсъдимия,както и на
св.Василева-сервитьорка в заведението.Предвид твърденията на Василева,че Райков
бил алкохолно повлиян, предлага да не се кредитират показанията на този
свидетел.Счита,че подсъдимият се е защитавал,поради което е налице хипотезата
на неизбежната отбрана.Алтернативно пледира за намаляване на наказанието по
размер.
В последната си дума
подсъдимият моли за справедливост.
Съдът,след като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,както и при
извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка,намери
за установено следното:
След проведено
задълбочено съдебно следствие и последващ прецизен анализ на събраните
доказателства,ВРС правилно е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Св.С.С. и подсъдимият М. се познавали от около 10 години,когато
били съпроцесници по наказателно дело,но през
годините не поддържали близки отношения помежду си.
На 19.04.2013 година подс.М. заедно със своите приятели-свидетелите И.,А. и
Георгиев били в заведение, намиращо се в центъра на гр.Игнатиево,със собственик
Иван С..Минути по-късно там отишли св.С.С. и негов приятел-св.С..Отначало
св.С.С. се пошегувал с друг клиент-св.Р.,а
после приближил до масата, където била компанията на М..Св.С. обгърнал врата на
подсъдимия,навел се към него и с дружелюбен тон попитал:”Теб кой те пусна тук?”,след което се изправил и отстъпил
крачка назад. Подсъдимият станал и нанесъл силен удар с юмрук в областта на
долната челюст на пострадалия.Той почувствал силна болка,веднага напуснал
заведението,а вечерта посетил болнично заведение в гр.Варна.
На 22.04.2013 година
му била направена операция на
челюстта,която била счупена двустранно вследствие нанесения от подсъдимия удар.
Първата инстанция е
изложила подробни съображения,кои свидетелски показания кредитира и на какво
основание,като доводите в тази насока се споделят изцяло и от настоящия съдебен
състав.
Показанията на
пострадалия се подкрепят изцяло и от твърденията на незаинтересовано
лице-очевидеца Райков.
Няма никакво
основание да се приеме наличието и на минимално съмнение този свидетел да се
опитва да навреди на подсъдимия,като го набеди в извършването на престъпление. Всъщност
и защитата не сочи убедителни доводи в такава насока.Колкото до единственото
съображение-че Райков бил силно алкохолно повлиян-това твърдение на защитника е
опровергано по категоричен начин с изложените подробни доводи от първата
инстанция.Правилно е прието,че показанията на сервитьорката-св.В.
са недостоверни и в това отношение,доколкото в рамките на около 10 минути е
нямало обективна възможност Р. да изпие 2-3 чаши
уиски.При това В. даже не е наясно,че свидетелят е
консумирал ракия , а не-произволно посочената от нея по-скъпа алкохолна
напитка.
Никой,включително и
подсъдимият не твърди,че свидетелят Райков по някаква причина иска да подкрепи
тезата на пострадалия С. или да навреди на подсъдимия М.,когото даже не е
познавал до този момент.
Свидетелката К.В.-сервитьорка
в заведението определено се увлича в старанието си да помогне на
подсъдимия.Като се започне от „заплашителната стойка”,с която С. влязъл в
заведението и се завърши с изявлението,че ударът строшил двустранно челюстта на
пострадалия ”...според мен не беше силен удар.” се касае за фрапиращо
тенденциозни и неверни показания включително и относно опитите да бъдат
поставени под съмнение и твърденията на св.Р..Както
вече беше отбелязано тази свидетелка депозира изключително неубедителни,а
частично-и смехотворни показания.Така например тя по неясни причини смята,че
„Така не се влиза в заведение”,за нея думите”Теб кой те пусна тук” са „ругатня”
и др.
Убедително и
законосъобразно ВРС не е кредитирал показанията на св.К. В.,като
така направеният извод се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав.
Приятелите на
подсъдимия-свидетелите И., А. и Г.
също правят неубедителни опити да помогнат на М..Неверни са твърденията на
защитата ,че различията в показанията им са несъществени и само в детайлите,поради
което следвало да се приеме,че показанията им са достоверни.
Всъщност посочените
свидетели си противоречат по основния въпрос-какво е направил пострадалия ,а
оттам и- защо му е нанесъл удар подсъдимия.
Св.И.
заявява,че:”...видях С. да стиска М. за врата.От това стискане М. падна под
масата...След като падна на земята,подпря се с една ръка на земята,а главата му
беше под масата и след това станахме и си тръгнахме...Не си спомням дали М.
удари С....”
От своя страна св.А.
твърди:”...дойде и започна да се заяжда с М. и да го натиска и бута...Нормално е
М. да стане и да се защити по някакъв начин...След като М. удари С. последният
си тръгна.Заплашваше ни”Сега ще видите,какво ще стане” .
Св.Г.
пресъздава случилото се по следния начин:”...по едно време видях,че главата на М.
е мужду краката му.С. му хвана врата и му го сложи
между краката и го удряше...М. се беше отскубнал...и удари С....След това нищо
не стана.”
Даже и при
повърхностна съпоставка между тези показания следва да се направи извод,че те
не са от характер да опровергаят по убедителен начин твърденията на частния
обвинител,подкрепени и от показанията на св.Р..
Налице са много
съществени противоречия и то по основния момент-поведението и действията на
пострадалия.Значима е разликата за това- натиснат ли е бил М.,паднал ли е под
масата или само главата му е била силно наведена,нанесъл ли му удар или удари С.,заплашвал ли е и кого
когато е излизал от заведението и др.Правилно районният съд е приел,че
посочените показания като недостоверни не следва да бъдат кредитирани.
При съдебното
следствие подсъдимият не е дал обяснения,като е отказал да стори това и в
рамките на досъдебното производство.
Впоследствие е
реализирал правото си на лична защита при пледоариите,а в последната си дума е
помолил да бъде оправдан.Доколкото не е налице нито един нов довод,който да е
от значение за решаване на делото по същество,не се и налага допълнителен
анализ на застъпената от него защитна теза.
По съображенията на
ВРС и тези-изложени в настоящия съдебен акт и въззивната
инстанция счита,че обвинението е доказано по безспорен начин,поради което и
правилно подсъдимият е бил осъден за извършено престъпление почл.129 ал.1 НК.
Установено е,че е
нямало противоправно нападение от страна на С.С.,поради
което и не е необходимо излагането на съображения,че не се касае за
деяние,извършено при условията на неизбежна отбрана.
Няма основание за
преквалифициране на деянието по чл.132 НК,доколкото от събраните гласни
доказателства,както и от назначената по делото СПЕ се установява,че подсъдимият
не е бил в състояние на силно раздразнение,което да е предизвикано от
противоправно поведение от страна на пострадалия.
При определяне на
наказанието първата инстанция е отчела предходната съдимост като отекчаващо отговорността обстоятелство и при липса на
смекчаващи отговорността обстоятелства е наложила наказание лишаване от свобода
за срок от една година-значително под средния размер, предвиден в закона.
Въпреки,че липсват
съображения защо със санкция в такъв размер могат да се постигнат
целите,визирани в разпоредбата на чл.36 НК въззивната
инстанция счита,че наказанието е определено законосъобразно.
М. е осъждан два пъти
за извършени престъпления по чл.195 НК,като последната му присъда е влязла в
законна сила на 23.03.2006 година.Освободен е с УПО на 21.09.2007 година при
неизтърпяна част от наказанието лишаване от свобода за срок от 3 месеца и 6 дни
и 6 месеца изпитателен срок.
Следователно е налице
продължителен период от време,през който няма данни М. да е имал противоправно
поведение,поради което и настоящият съдебен състав счита,че срокът,през който
подсъдимият ще бъде изолиран от обществото
е определен законосъобразно.
Наложеното наказание
е достатъчно снизходително,поради което искането на защитата за намаляване срока
на лишаването от свобода не следва да бъде уважено.При това следва да се има
предвид и факта,че нито в жалбата,нито в допълнителните съображения към
нея,нито-в съдебно заседание се сочи да е налице някакво смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство,което да е основание за намаляване на
санкцията по размер.
Повереникът на
частния обвинител прави искане подсъдимият да бъде осъден да заплати
направените от С. разноски пред втората инстанция,като представя и
доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 800 лева,относно
защитата по ВНОХД № 1176/2015 година на ВОС.Така направеното искане като
основателно и подкрепено с доказателства следва да бъде уважено и предвид
факта,че и през въззивната инстанция по отношение на
подсъдимия не се постановява оправдателна присъда.
При извършената на
основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка не се установяват
основания за изменяване или отменяване на постановения съдебен акт.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.338 НПК,съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №
288,постановена на 14.07.2015 година от ВРС-44-ти състав по НОХД № 5552/2014
година.
ОСЪЖДА подсъдимия М.А.М.
да заплати на С.И.С. ЕГН ********** сума в размер на 800 /осемстотин/ лева,представляваща
направени от него разноски пред втората инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: