Решение по дело №1176/2015 на Окръжен съд - Варна

                                         Р Е Ш Е Н И Е

 

                     №               /                 2015 година гр.Варна

 

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,на осми октомври през две хиляди и петнадесета година,в открито съдебно заседание,в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ НЕЙКОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:ЖУЛИЕТА ШОПОВА

                                                                          НИКОЛАЙ ПЕТКОВ

 

Секретар Д.В.

Прокурор Ив.Бухлева-Ван Каутер

Като разгледа докладваното от съдия НЕЙКОВА

ВНОХД № 1176 по описа на ВОС за 2015 година

За да се произнесе,взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. П.Д. като защитник на подсъдимия М.А.М. срещу присъдата на ВРС-44-ти състав,постановена на 14.07.2015 година по НОХД № 5552/2014 година,с която подсъдимият е признат за виновен в това,че на 19.04.2013 година в гр. Игнатиево, обл.Варненска причинил на С.И.С. средна телесна повреда,изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст,което обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето за период от над един месец,поради което и на основание чл.129 ал.1 и чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,което да търпи първоначално в затвор при строг режим.

 

В съдебно заседание прокурорът предлага присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

 

Повереникът на частния обвинител счита,че при проведеното съдебно следствие вината на подсъдимия е била доказана по безспорен начин.Моли за присъждане на направените разноски пред втората инстанция.

 

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и допълнителните съображения към нея.Счита,че неправилно ВРС не е дал вяра на свидетелите-приятели на подсъдимия,както и на св.Василева-сервитьорка в заведението.Предвид твърденията на Василева,че Райков бил алкохолно повлиян, предлага да не се кредитират показанията на този свидетел.Счита,че подсъдимият се е защитавал,поради което е налице хипотезата на неизбежната отбрана.Алтернативно пледира за намаляване на наказанието по размер.

 

В последната си дума подсъдимият моли за справедливост.

 

Съдът,след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,както и при извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка,намери за установено следното:

 

След проведено задълбочено съдебно следствие и последващ прецизен анализ на събраните доказателства,ВРС правилно е приел за установена следната фактическа обстановка:

 

Св.С.С. и подсъдимият М. се познавали от около 10 години,когато били съпроцесници по наказателно дело,но през годините не поддържали близки отношения помежду си.

 

На 19.04.2013 година подс.М. заедно със своите приятели-свидетелите И.,А. и Георгиев били в заведение, намиращо се в центъра на гр.Игнатиево,със собственик Иван С..Минути по-късно там отишли св.С.С.  и негов приятел-св.С..Отначало св.С.С. се пошегувал с друг клиент-св.Р.,а после приближил до масата, където била компанията на М..Св.С. обгърнал врата на подсъдимия,навел се към него и с дружелюбен тон попитал:”Теб кой те  пусна тук?”,след което се изправил и отстъпил крачка назад. Подсъдимият станал и нанесъл силен удар с юмрук в областта на долната челюст на пострадалия.Той почувствал силна болка,веднага напуснал заведението,а вечерта посетил болнично заведение в гр.Варна.

На 22.04.2013 година му била направена  операция на челюстта,която била счупена двустранно вследствие нанесения от подсъдимия удар.

 

Първата инстанция е изложила подробни съображения,кои свидетелски показания кредитира и на какво основание,като доводите в тази насока се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав.

 

Показанията на пострадалия се подкрепят изцяло и от твърденията на незаинтересовано лице-очевидеца Райков.

Няма никакво основание да се приеме наличието и на минимално съмнение този свидетел да се опитва да навреди на подсъдимия,като го набеди в извършването на престъпление. Всъщност и защитата не сочи убедителни доводи в такава насока.Колкото до единственото съображение-че Райков бил силно алкохолно повлиян-това твърдение на защитника е опровергано по категоричен начин с изложените подробни доводи от първата инстанция.Правилно е прието,че показанията на сервитьорката-св.В. са недостоверни и в това отношение,доколкото в рамките на около 10 минути е нямало обективна възможност Р. да изпие 2-3 чаши уиски.При това В. даже не е наясно,че свидетелят е консумирал ракия , а не-произволно посочената от нея по-скъпа алкохолна напитка.

Никой,включително и подсъдимият не твърди,че свидетелят Райков по някаква причина иска да подкрепи тезата на пострадалия С. или да навреди на подсъдимия М.,когото даже не е познавал до този момент.

 

Свидетелката К.В.-сервитьорка в заведението определено се увлича в старанието си да помогне на подсъдимия.Като се започне от „заплашителната стойка”,с която С. влязъл в заведението и се завърши с изявлението,че ударът строшил двустранно челюстта на пострадалия ”...според мен не беше силен удар.” се касае за фрапиращо тенденциозни и неверни показания включително и относно опитите да бъдат поставени под съмнение и твърденията на св.Р..Както вече беше отбелязано тази свидетелка депозира изключително неубедителни,а частично-и смехотворни показания.Така например тя по неясни причини смята,че „Така не се влиза в заведение”,за нея думите”Теб кой те пусна тук” са „ругатня” и др.

Убедително и законосъобразно ВРС не е кредитирал показанията на св.К. В.,като така направеният извод се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав.

 

Приятелите на подсъдимия-свидетелите И., А. и Г. също правят неубедителни опити да помогнат на М..Неверни са твърденията на защитата ,че различията в показанията им са несъществени и само в детайлите,поради което следвало да се приеме,че показанията им са достоверни.

Всъщност посочените свидетели си противоречат по основния въпрос-какво е направил пострадалия ,а оттам и- защо му е нанесъл удар подсъдимия.

Св.И. заявява,че:”...видях С. да стиска М. за врата.От това стискане М. падна под масата...След като падна на земята,подпря се с една ръка на земята,а главата му беше под масата и след това станахме и си тръгнахме...Не си спомням дали М. удари С....”

От своя страна св.А. твърди:”...дойде и започна да се заяжда с М. и да го натиска и бута...Нормално е М. да стане и да се защити по някакъв начин...След като М. удари С. последният си тръгна.Заплашваше ни”Сега ще видите,какво ще стане” .

Св.Г. пресъздава случилото се по следния начин:”...по едно време видях,че главата на М. е мужду краката му.С. му хвана врата и му го сложи между краката и го удряше...М. се беше отскубнал...и удари С....След това нищо не стана.”

Даже и при повърхностна съпоставка между тези показания следва да се направи извод,че те не са от характер да опровергаят по убедителен начин твърденията на частния обвинител,подкрепени и от показанията на св.Р..

Налице са много съществени противоречия и то по основния момент-поведението и действията на пострадалия.Значима е разликата за това- натиснат ли е бил М.,паднал ли е под масата или само главата му е била силно наведена,нанесъл ли му  удар или удари С.,заплашвал ли е и кого когато е излизал от заведението и др.Правилно районният съд е приел,че посочените показания като недостоверни не следва да бъдат кредитирани.

 

При съдебното следствие подсъдимият не е дал обяснения,като е отказал да стори това и в рамките на досъдебното производство.

Впоследствие е реализирал правото си на лична защита при пледоариите,а в последната си дума е помолил да бъде оправдан.Доколкото не е налице нито един нов довод,който да е от значение за решаване на делото по същество,не се и налага допълнителен анализ на застъпената от него защитна теза.

 

По съображенията на ВРС и тези-изложени в настоящия съдебен акт и въззивната инстанция счита,че обвинението е доказано по безспорен начин,поради което и правилно подсъдимият е бил осъден за извършено престъпление почл.129 ал.1 НК.

 

Установено е,че е нямало противоправно нападение от страна на С.С.,поради което и не е необходимо излагането на съображения,че не се касае за деяние,извършено при условията на неизбежна отбрана.

 

Няма основание за преквалифициране на деянието по чл.132 НК,доколкото от събраните гласни доказателства,както и от назначената по делото СПЕ се установява,че подсъдимият не е бил в състояние на силно раздразнение,което да е предизвикано от противоправно поведение от страна на пострадалия.

 

При определяне на наказанието първата инстанция е отчела предходната съдимост като отекчаващо отговорността обстоятелство и при липса на смекчаващи отговорността обстоятелства е наложила наказание лишаване от свобода за срок от една година-значително под средния размер, предвиден в закона.

Въпреки,че липсват съображения защо със санкция в такъв размер могат да се постигнат целите,визирани в разпоредбата на чл.36 НК въззивната инстанция счита,че наказанието е определено законосъобразно.

М. е осъждан два пъти за извършени престъпления по чл.195 НК,като последната му присъда е влязла в законна сила на 23.03.2006 година.Освободен е с УПО на 21.09.2007 година при неизтърпяна част от наказанието лишаване от свобода за срок от 3 месеца и 6 дни и 6 месеца изпитателен срок.

Следователно е налице продължителен период от време,през който няма данни М. да е имал противоправно поведение,поради което и настоящият съдебен състав счита,че срокът,през който подсъдимият ще бъде изолиран от обществото  е определен законосъобразно.

 

Наложеното наказание е достатъчно снизходително,поради което искането на защитата за намаляване срока на лишаването от свобода не следва да бъде уважено.При това следва да се има предвид и факта,че нито в жалбата,нито в допълнителните съображения към нея,нито-в съдебно заседание се сочи да е налице някакво смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство,което да е основание за намаляване на санкцията по размер.

 

Повереникът на частния обвинител прави искане подсъдимият да бъде осъден да заплати направените от С. разноски пред втората инстанция,като представя и доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 800 лева,относно защитата по ВНОХД № 1176/2015 година на ВОС.Така направеното искане като основателно и подкрепено с доказателства следва да бъде уважено и предвид факта,че и през въззивната инстанция по отношение на подсъдимия не се постановява оправдателна присъда.

 

При извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка не се установяват основания за изменяване или отменяване на постановения съдебен акт.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл.338 НПК,съдът

 

 

       Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 288,постановена на 14.07.2015 година от ВРС-44-ти състав по НОХД № 5552/2014 година.

 

ОСЪЖДА подсъдимия М.А.М. да заплати на С.И.С. ЕГН ********** сума в размер на 800 /осемстотин/ лева,представляваща направени от него разноски пред втората инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: