Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№43

10.02.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                                 2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Диана Динкова

Прокурор: Антон Стоянов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1283 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Община Димитровград, против Решение №196/03.10.2019 г., постановено по НАХД №330 по описа на Димитровградския районен съд за 2019 година.

В касационната жалба се твърди, че решението било незаконосъобразно, тъй като в същото съдът неправилно бил възприел и изяснил фактическата обстановка по делото. Районният съд дори не бил обсъдил направените в жалбата съображения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и нарушения на материалния закон, изложени обстойно и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, като достигнал до съвършено погрешни изводи по фактическата и правна страна на спора.

Навеждат се доводи, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на процесното НП, не било посочено ясно и недвусмислено конкретното място на нарушението, което било също един от основните реквизити, съгласно изискването на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.3 от ЗАНН.

На следващо място се твърди, че процесният АУАН бил съставен след изтичането на тримесечния срок от откриване на нарушението по чл.34, ал.2 от ЗАНН, който срок не бил преклузивен, а давностен по смисъла на Тълкувателно решение №1 от 27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ОСС на ВАС. Доколкото в акта и в НП било посочено, че административното нарушение било извършено на 01.12.2018 г. – денят, следващ на определения краен срок за изпълнение на предписанието: „Да се извършат ремонтно-възстановителни работи за достигане на експлоатационните параметри на преливника, като се премахнат бетоновата преграда с водосток и да се представят хидравличните изчисления за пропускливостта му“, със срок за изпълнение – 30.11.2018 г., съгласно констативен протокол №07-05-466/19.10.2018 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях“ при ДАМТН, то се счита, че тримесечният срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушението започвал да тече от посочената от наказващия орган дата на нарушението, а именно на 01.12.2018 г., доколкото нарушителят Община Димитровград бил известен на наказващия орган към същата тази дата, и изтичал на 01.03.2019 г. Процесният АУАН №08-017 бил съставен едва на 20.03.2019 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушението, което обстоятелство от своя страна обосновавало допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Излагат се и съображения, че в конкретния случай, макар формално деянието да осъществявало признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност то било с явно незначителна степен на обществена опасност. Цитира се разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и се сочи, че ако бил съобразил тази законова разпоредба, административнонаказващият орган щял да достигне до извода, че се касае за маловажен случай на административно нарушение и следвало да приложи разпоредбата на чл.28, б.„а“ от ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление било издадено от наказващия орган в нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН, която разпоредба задължавала последния да извърши задълбочена проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН, каквато в настоящия случай изобщо не била извършена.

Претендира се решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.

Ответникът, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) – София, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна и счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Решение №196/03.10.2019 г., постановено по  НАХД  №330/2019 г., Димитровградският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №НЯСС-109 от 17.06.2019 г., издадено от Заместник-председателя на ДАМТН, с което на Община Димитровград, за осъществяване фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите (ЗВ), която задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, и на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. Като неправилен определил довода на жалбоподателя за неточно и неясно посочване на мястото на извършване на нарушението, тъй като волята на АНО била ясно изразена във всички фази на процеса. Счел е за доказано извършването на процесното административно нарушение. Посочил е, че наложената санкция е в минимален размер и съдът не може да я обсъжда.

Касационната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд.

В случая не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство. Не се споделят възраженията за незаконосъобразност, както на АУАН, така и на НП. Противно на твърденията в касационната жалба, както АУАН, така и НП са издадени при спазване на всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като в същите ясно и недвусмислено е посочено включително и мястото, на което е извършено административното нарушение. С оглед състава на нарушението, това е мястото, където е следвало да бъде изпълнено даденото на касатора предписание, а именно язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „000171“, с точно индивидуализирано в АУАН и НП местоположение на територията на Община Димитровград.

Неоснователни са и твърденията в касационната жалба, че тримесечният срок за съставяне на АУАН започва да тече, считано от 01.12.2018 г. – денят, следващ крайния срок за изпълнение на предписанието. Констатирането на обстоятелствата по извършване на конкретното административно нарушение и неговия извършител се обективира за пръв път в Констативен протокол №08-01-5/10.01.2019 г. Именно на 10.01.2019 г., по време на извършена проверка на място на язовира, от контролните органи са установени правнозначимите факти и обстоятелства, позволяващи да се изгради извод относно наличие на съставомерно деяние от страна на санкционираното лице. Посоченото като извършено чрез бездействие на 01.12.2018 г. административно нарушение е установено на 10.01.2019 г., предвид което със съставянето на АУАН №08-017 на 20.03.2019 г. е спазен както едногодишният срок от извършване на нарушението, така и тримесечният срок за съставяне на АУАН, който тече от дата 10.01.2019 г.

Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Община Димитровград.

Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Според разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5.

Нормата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ предвижда, че се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, от 1000 до 20 000 лева, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5, или задължение по чл.190а, ал.2.

По делото не е спорно, че санкционираното лице Община Димитровград не е изпълнило в указания му срок задължително предписание, дадено му съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, с т.4 от Констативен протокол №07-05-466/19.10.2018 г. на ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, в качеството на собственик на язовир „000171“, находящ се в ПИ №000171 в землището на гр.Меричлери, община Димитровград, предвид което с това си поведение осъществява от обективна страна състава на вмененото му с АУАН и НП нарушение. Ето защо законосъобразно се ангажира и неговата административнонаказателна отговорност на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.

Касационната инстанция приема, че при правилно установена фактическа обстановка районният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, съответстващи на събраните по делото доказателства и правилно е установил извършването от обективна и субективна страна на административното нарушение. Обстоятелството, че анализирайки събраните в хода на производството доказателства, съдът прави извод, различен от очаквания от жалбоподателя, не е основание за отмяна на съдебния акт.

Споделя се от настоящия съдебен състав и преценката, че случаят не представлява  маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Действително не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл.28 от ЗАНН, релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. Заявените от касатора обстоятелства не квалифицират случая като такъв с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните за този вид административно нарушение, тъй като  несъмнено съществува опасност вследствие неизпълнението на дадените на Община Димитровград предписания да настъпят значителни и касаещи живота и здравето на хората вредни последици.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Като е потвърдил Наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №196/03.10.2019 г., постановено по НАХД №330 по описа на Димитровградския районен съд за 2019 година.

Решението е окончателно.     

                                                                                            

    

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                

                                                                                                  2.