№ 87
гр. С., 23.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20211800900161 по описа за 2021 година
Н. Х.. К. от гр. П., ул. „Ц.О.“ № 27, с ЕГН **********, е предявила срещу „З.К.Л.И.”
АД, ЕИК ******** обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от
КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за причинени на ищцата
неимуществени вреди – физически болки и страдания, стрес, постоянен дискомфорт,
обездвижване и битови неудобства вследствие нанесени й телесни увреждания – мозъчна
контузия, фрактура на окципиталната кост, фрактура на сакрума на ниво S3-S4, травма на
нервните коренчета в шиен отдел, разкъсно-контузна рана на главата, вертебрален синдром
в шиен и лумбален отдел, болки и парестезии по С6 и S4 коренчета двустранно и медиална
херния на ниво С4-С5, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 10.04.2021 год. в
индустриалната зона на гр. П., по вина на Г. И. Б. с ЕГН ********** – водач на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „120д“, с ДК № CO 7597 ВМ, със застрахователна полица №
BG/22/120002921958 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 16.10.2020 год. до 15.10.2021 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 29.04.2021 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се направените по делото разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото.
С исковата молба се твърди, че на 10.04.2021 год. в гр. П. се е състоял пътен
инцидент, в който като пешеходец, пресичащ на място, забранено за движение на МПС, е
пострадала ищцата Н.К.. Твърди се, че лек автомобил марка „БМВ“, модел „120д“, с ДК №
CO 7597 ВМ, управляван от Г. И. Б., се движил по път, намиращ се в индустриалната зона
на гр. П., предназначен за обръщане на превозни средства на обществения транспорт и
1
забранен за движение на други МПС, с посока на движение към северния портал на
„Аурубис България“. Непосредствено преди портала и поради недостатъчно внимание
водачът ударил пресичащата отляво-надясно спрямо посоката на движение на лекия
автомобил пешеходка К., която вследствие на силния удар в областта на главата изгубила
съзнание.
Твърди се, че за пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и образувано ДП № 65/10.04.2021 год. по описа на РУ – П., неприключило
до настоящия момент.
Твърди се, че непосредствено след ПТП ищцата била откарана в УМБАЛ „Света
Анна“ АД – С. и след множество проведени изследвания била настанена в Клиника по
неврохирургия. Лекуващите лекари й поставили окончателна диагноза, отразена в епикриза
№ 273 към ИЗ № 6215 : мозъчна контузия, фрактура на окципиталната кост, фрактура на
сакрума на ниво S3-S4, травма на нервните коренчета в шиен отдел, разкъсно-контузна рана
на главата, вертебрален синдром в шиен и лумбален отдел, болки и парестезии по С6 и S4
коренчета двустранно и медиална херния на ниво С4-С5.
Сочи се, че в болничното заведение по време на активното лечение от 10.04.2021 год.
до 14.04.2021 год. за ищцата се грижили нейните близки, които й помагали да се храни, тъй
като пострадалата през цялото време била на легло, не могла да се движи и обслужва сама,
чувствала много силни болки в кръста, таза, гърдите и шията, оплаквала се от нестихващо
силно главоболие, замаяност и световъртеж, а единствената възможна поза за нея е била
легнала по гръб.
Твърди се, че след изписването на ищцата от болничното заведение, където била
интензивно лекувана, тя продължила лечението си в домашни условия, като била откарана
със специализиран транспорт, тъй като поради естеството на получените травми била почти
изцяло обездвижена. Назначен й бил първоначален домашен режим на лечение, който
преминал в постоянни болки и болезнена рехабилитация. Счупването на сакрума и
окципиталната кост довели до невъзможност за ходене въпреки извършената стабилизация.
Ищцата продължава да изпитва силни болки в кръста, врата, гърдите и таза, както и
главоболие по време на лечението си в къщи, като болките й се засилват особено нощем,
както и след опити да извърши елементарни опорно-двигателни движения с помощта на
някой от близките си. Това води до постоянен дискомфорт, обездвижване, свързано с
невъзможността й да задоволява елементарни хигиенни и битови нужди без помощта на
някой от близките си. Вследствие на невъзможността да извършва каквито и да е опорно-
двигателни движения сама била подложена и на огромен стрес.
Твърди се, че поради нестихващите болки по продължението на целия гръбначен
стълб на 28.04.2021 год. ищцата провела магнитно-резонансно изследване, при което били
констатирани цервикална кифоза и остеоходроза, медиална дискова хернии на ниво С4-5,
циркумферентна, високостепенна дискова протрузия на ниво С5-6.
Сочи се, че възстановяването на ищцата продължава и към днешна дата, същата
2
провежда множество консултации и прегледи при специалисти, видно от които е в общо
увредено състояние, трудно подвижна, търпяща множество болки в областта на таза,
крайниците и главата. Констатирани били вертебрален синдром, полирадикуларен синдром,
тензионно главоболие.
Твърди се, че инцидентът се отразил негативно и на психиката на пострадалата, която
страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност вследствие стреса,
предизвикан от внезапността и непредвидимостта на състоялото се пътно произшествие.
Постоянната нужда от помощ и съдействие на близките и роднините на пострадалата
създават у нея чувство за безпомощност и малоценност, което се отразява негативно върху
психиката и самооценката й, тъй като тя е млада жена, грижеща се сама за себе си и
домакинството си преди настъпването на инцидента. Обстоятелството, че получената
разкъсно-контузна рана на главата, която засяга и клепача й, може да остави загрозяващ
белег до живот, влияе негативно на самооценката и самовъзприятието й. Получените
стресови посттравматични състояния водят до нарушения в нормалния социален живот на
ищцата и създават трайни препятствия за упражняване на обикновените битови дейности.
Ищцата сочи, че за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „120д“, с ДК № CO 7597
ВМ, управляван при ПТП от деликвента Г. И. Б., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/22/120002921958, валидна от 16.10.2020 год. до 15.10.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
10.04.2021 год.
Твърди се, че Н. Х.. К. депозирала писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ – вх. № 5794/29.04.2021 год. по описа на ЗК „Л.И.“ АД, по която до изтичане на срока
по чл.496, ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне по претенцията застрахователят не се е
произнесъл, което обуславя интереса от предявяване на настоящите искове с правно
основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорва вината на Г. И. Б., управлявал лекия автомобил марка „БМВ“,
модел „120д“, с ДК № CO 7597 ВМ, застрахован при ответника, противоправността на
неговите действия и описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП.
Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата пешеходка, като се
твърди, че за настъпилия вредоносен резултат е допринесло обстоятелството, че същата не е
пресичала на пешеходна пътека, ненужно е удължила пътя си за пресичане и не се е
съобразила с разстоянието на приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на
движение, с което е допуснала нарушение на разпоредби на чл.113 и чл.114 от ЗДвП.
Оспорва се размера на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди като
прекомерен и некореспондиращ с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД.
3
Сочи се, че искът е предявен в изключително завишен размер, който не отговаря на
приетите в съдебната практика размери на присъжданите обезщетения за аналогични
случаи. Оспорва се и дължимостта на законната лихва, претендирана от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените с исковата молба и с молба от 04.04.2022 год. на ищцата
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1 от 10.04.2021 год., издаден от ОД на
МВР – С., РУ – П., протокол за оглед на местопроизшествие от 10.04.2021 год. и скица,
находящи се по ДП № 65/10.04.2021 год. по описа на РУ – П., в същите е отразено
настъпило ПТП, настъпило на 10.04.2021 год. в индустриалната зона на гр. П., пред
северния портал на „Аурубис България“, с участието на Г. И. Б. с ЕГН ********** – водач
на лек автомобил марка „БМВ“, модел „120д“, с ДК № CO 7597 ВМ и пешеходката Н. Х.. К.
с ЕГН **********. Отразено е, че поради неизяснени причини водачът на МПС, движейки
се към северния портал предприятието, не е забелязал пешеходката /по негови обяснения –
поради заслепяване от слънцето/ и я е блъснал.
От показанията на свидетеля Г. И. Б., водачът на участвалия в ПТП автомобил, се
установява, че на 10.04.2021 год., шофирайки за работа около 7.30 часа сутринта, в района
на северния портал на „Аурубис“, навлизайки към автобусната спирка със скорост по негова
преценка не повече от 20 км/ч, чул удар и предният му прозорец се спукал. Излязъл от
колата и видял ищцата да лежи на земята. Впоследствие установил, че ударил пешеходката
с предния ляв калник на автомобила си „БМВ“.
От показанията на свидетеля И. Р.А., син на ищцата, се установява, че с майка му
работили в „Аурубис България“ и обичайно всеки ден сутрин се придвижвали с автомобил
до предприятието, паркирали го на паркинга и пресичали пеш пътното платно в
индустриалната зона към административната сграда. Преди на това място имало пешеходна
пътека, но след ремонт на пътя тя била заличена и не била повторно обозначена. В деня на
инцидента пресичали както обикновено двете ленти за движение на пътното платно и
Александров видял в далечината автомобил, но преценил, че е достатъчно далече. Когато
майка му вече била пресякла осевата линия, усетил, че нещо го ударило в дясната ръка,
може би огледалото на автомобила, завъртял се наляво и в този момент видял как майка му
била във въздуха след удара с колата и паднала на земята без да дава признаци на живот.
Преди удара не чул шум от спирачки, а по поведението на шофьора веднага след инцидента
преценил, че той изобщо не разбрал, че е станала катастрофа. Било светло, пътният участък
бил прав и нищо не възпрепятствало видимостта на шофьора към пресичащите.
Свидетелят сочи, че след удара веднага повикали линейка, която транспортирала
майка му в болницата в гр. П., където преценили, че нараняванията й са сериозни и я
4
откарали в болница „Св. Анна“ в гр. С., където престояла около седем дни. До дома й
отново я транспортирали с линейка и носилка, тъй като не можела сама да се придвижва. По
време на престоя й в къщи през цялото време се нуждаела от чужда помощ, първоначално за
около две-три седмици използвала инвалиден стол, а после и проходилка. Непрекъснато
изпитвала силни болки в областта на таза, имала силно главоболие и световъртеж – дори на
инвалидния стол не можела да стои повече от един час, защото й се виело свят. У дома за
нея се грижили синът й, съпругът й и майка й, тъй като около два месеца не можела да става
от леглото сама. Преди инцидента работила като лаборантка в химична лаборатория в
„Аурубис България“, като на работа се върнала след осем месеца, но й било много трудно от
непрекъснатото стоене права, продължаващите болки в таза и главата; често плачела и
споделяла със сина си по телефона, че не издържа.
От заключението по назначената АТЕ, неоспорено от страните, изготвено след
запознаване с материалите по делото, вкл. обсъдените горе констативен протокол за ПТП,
протокол за оглед на местопроизшествие и скица, както и с показанията на св. Б. и св.
Александров, се установява следният механизъм на настъпване на ПТП :
На 10.04.2021 год. около 7.30 часа, по пътя, свързващ първокласен път № 6 с
портала на фирма „Аурубис”, намиращ се в индустриална зона на гр. П., при сухо
асфалтово покритие, нормална видимост и със скорост около 50 км/ч, в посока от
първокласния път към портала на фирмата, се е движил лек автомобил „БМВ 120д” с ДК №
СО 7597 ВМ, управляван от Г. И. Б.. Платното за движение е било двупосочно с по една
лента за движение в противоположните посоки. Дясната пътна лента по отношение посоката
на движение на автомобила в зоната на ПТП е била с широчина 7.40 метра, а лявата – 4
метра, отделени една от друга посредством единична непрекъсната линия „М1”, с
повърхностно асфалтово покритие, без неравности. Участъкът е бил прав, равнинен, като от
двете страни на платното за движение са се намирали тротоари и след тях – паркинги за
автомобили.
В момента, в който челната част на автомобила се е намирала на около 88 метра от
мястото на удара, в зоната на платното за движение от ляво на дясно по отношение посоката
на движението му е навлязла пешеходката Н.К., като същата е предприела пресичане на
платното, придвижвайки се към административната сграда на предприятието. Водачът на
автомобила Б. не е възприел пешеходката и е продължил движението си, при което с
челната лява част на автомобила е ударил жената, която е била качена на предния капак на
автомобила, с главата си е достигнала челното му стъкло и тялото й е било отхвърлено
напред и вляво от автомобила.
АТЕ дава заключение, че тъй като към момента на ПТП лекият автомобил „БМВ” се е
движил със скорост около 50 км/ч, в конкретната пътна обстановка опасната зона му зона за
спиране е била 32 метра. Водачът е имал реална възможност да възприеме пешеходката от
разстояние не по-малко от 150 метра и в момента, в който същата е навлязла в зоната на
платното за движение, челната част на автомобила се е намирала от мястото на удара на
разстояние 88 метра, т.е. ако в момента на създаване на опасност за движение водачът е бил
5
задействал спирачната уредба на автомобила, то челната му част би се установила на
разстояние не по-малко от 56 метра от мястото на удара. Горното недвусмислено показва, че
ПТП за водача на лекия автомобил е било предотвратимо при условие, че при възникване на
опасност за движението същият незабавно е реагирал за намаляване на скоростта на
движение на автомобила или спиране. Водачът обаче, видно и от показанията му, дадени
пред съда, обяснява, че не е видял ищцата преди удара, а и в протоколите не са описани
никакви следи, указващи предприети действия от негова страна за намаляване на скоростта
на движение или спиране в зоната преди удара. С оглед на изложеното АТЕ е категорична,
че причината за възникване на ПТП следва да се търсят в единствено в субективните
действия на водача на л.а. „БМВ 120д”, който в зоната на ПТП не е контролирал
непрекъснато управлявания от него автомобил.
От заключението по назначената СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската
документация, представена по делото, се установява, че в резултат на ПТП пострадалата Н.
Х.. К. е получила следните травматични увреждания – черепномозъчна травма, изразяваща
се в счупване на тилната кост; хематом на меките черепни обвивки тилно вдясно; разкъсно-
контузна рана на главата челно – париетално, обхващаща и левия горен клепач; счупване на
сакрума /кръстеца/ на ниво 3-ти и 4-ти сакрални прешлени; травма на нервни коренчета в
шиен отдел. Разкъсно-контузната рана на главата е била обработена хирургично и на
пострадалата е била приложена медикаментозна терапия.
Според в.л. фрактурата на сакрума се възстановява за срок от около 5-8 месеца, като е
възможно да остане болезненост в областта на травмата. Мекотъканните увреждания
отзвучават в рамките на около 25 дни. При заздравяването на раната, ангажираща видима
част от лицето – челото и горния клепач на лявото око, ще остане ръбец, който ще доведе до
загрозяване на нормалния външен облик на пострадалата. В първите дни след причиняване
на уврежданията пострадалата е изпитвала значителни по интензитет болки и страдания,
които при нормално протичане на възстановителния процес може да се наблюдават в
рамките на посочения възстановителен период. Възможно е и за в бъдеще да се наблюдава
болезненост в областта на фрактурите, особено при промяна на времето и физическо
натоварване – продължително ходене, стоене прав и др.
В отговор на поставени от пълномощниците на страните въпроси в о.с.з. на
28.06.2022 год. вещото лице допълва, че по отношение на фрактурата на сакрума на ниво
трети и четвърти прешлени може да се очаква усложнение – сетивни и двигателни
нарушения в инервираните области, които могат да остане до живот. По отношение на
тилната окципиталната кост в.л. сочи, че това е най-здравата кост на черепа, трудно се чупи
и само при значително ударно въздействие, като минимум два месеца след травмата може да
се наблюдават главоболие, замайване, световъртеж, особено ако пострадалата се изложи на
пряко слънчево греене; горното може да се наблюдава и за по-дълъг период в зависимост от
пораженията на мозъка.
От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от
Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че за автомобила с ДК № CO
6
7597 ВМ, управляван при ПТП от Г. И. Б., е била сключена със ЗК „Л.И.“ АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица №
BG/22/120002921958, валидна от 16.10.2020 год. до 15.10.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
10.04.2021 год. Горното обстоятелство е обявено по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване с определението по чл.374 от ГПК.
Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Н.
ХР. К. – вх. № 5794/29.04.2021 год. по описа на ЗК „Л.И.“ АД, при ответника била
образувана ликвидационна преписка по щета, по която до изтичане на срока по чл.108, ал.1
от КЗ застрахователят не се е произнесъл.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на Н. ХР. К. – вх. № 5794/29.04.2021 год. по описа на ЗК „Л.И.“ АД, по
която застрахователят не се е произнесъл до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
7
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената АТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на описаното с и.м. ПТП са били субективните действия на водача на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „120д“, с ДК № CO 7597 ВМ – Г. И. Б., който е имал
обективната възможност да възприеме своевременно пресичащите пътното пешеходци, но
не е предприел никакви действия да намали скоростта си на движение и при необходимост –
да спре автомобила.
Установено бе и че всички сочени в и.м. увреждания, причинени при ПТП на ищцата
– мозъчна контузия, фрактура на окципиталната кост, фрактура на сакрума на ниво S3-S4,
травма на нервните коренчета в шиен отдел, разкъсно-контузна рана на главата,
вертебрален синдром в шиен и лумбален отдел, болки и парестезии по С6 и S4 коренчета
двустранно и медиална херния на ниво С4-С5, са в причинна връзка с противоправните
действия на деликвента, причинил ПТП – Г.Б.. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД
се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в настоящото
производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства вината бе
установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за
движение по пътищата от този водач, регламентирани в чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.“.
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените нея физически болки и страдания в хода на възстановителния
процес.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за автомобила марка „БМВ“, модел „120д“, с ДК № CO 7597 ВМ,
управляван при ПТП от Г. И. Б., е била сключена със ЗК „Л.И.“ АД застраховка
8
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица №
BG/22/120002921958, валидна от 16.10.2020 год. до 15.10.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
10.04.2021 год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, стрес, постоянен дискомфорт, обездвижване поради затрудняване на движенията
на снагата и търпени битови неудобства като пряка и непосредствена последица от
получените от ищцата при ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на
травмите ищцата е била на 43 години, като с оглед естеството на получените от нея
наранявания не може да се очаква пълно възстановяване от травматичните увреждания; за
горното заключението по назначената СМЕ, неоспорено от страните, допълнено с отговори
на в.л. в о.с.з., е категорично – след приключване на възстановителните процеси ще се
наблюдава болезненост в областта на фрактурата на сакрума особено при промяна на
времето и физическо натоварване – продължително ходене, стоене прав и др., а
главоболието, замайването и световъртежът могат да се наблюдава и за по-дълъг период в
зависимост от пораженията на мозъка и при пряко излагане на слънчева светлина.
Загрозяването на нормалния външен облик на пострадалата вследствие на раната,
ангажираща видимата част от лицето – челото и горния клепач на лявото око, ще остане
доживот.
От друга страна, съдът кредитира като обективни и безпротиворечиви показанията на
свидетеля Илия Александров, който сочи, че майка му търпяла силни, интензивни и
продължителни болки и битови неудобства по време на болничното лечение и в хода на
възстановителния период у дома – същата не е могла да става от легло в продължение на два
месеца, трудно се придвижвала с инвалиден стол и проходилка поради световъртеж и
замайване, не можела дълго време да стои права и след осем месеца, когато се върнала на
работа.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на Н. ХР. К. увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а именно – обезщетение в размер на
80 000 лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до
пълния му предявен размер от 100 000 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която със своите действие да е
9
допринесла за настъпване на вредоносния резултат – като не е пресичала пътното платно на
пешеходна пътека, ненужно е удължила пътя си за пресичане и не се е съобразила с
разстоянието на приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение, с
което е допуснала нарушение на разпоредбите на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. По делото не бе
установено, че в района на произшествието на пътното платно е имало обозначена
пешеходна пътека, а видно от заключението на АТЕ, към момента, в който двамата
пешеходци са предприели пресичане на пътното платно, са имали адекватната преценка, че
приближаващия се към тях автомобил е достатъчно далече – същият обективно е имал
възможност да спре на разстояние не по-малко от 56 метра от мястото на удара, но не го е
сторил. От друга страна, именно ответникът следва да установи, че пострадалата със своите
действия е допринесла съществено за настъпване на вредоносния резултат, което не бе
сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена както в ППВС № 17/1963
год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по т.д. № 44/2012 год., II т.о., ТК, №
206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год. на II т.о., № 59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011
год. на I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012 год. –
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
Върху сумата от 80 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди и
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
26.05.2021 год. В случая лихва се дължи не от датата на депозиране на застрахователната
претенция, както е претендирано с и.м., а от датата, на която е изтекъл срокът по чл.108, ал.1
от КЗ – 15 работни дни от датата на завеждане на писмената застрахователна претенция на
ищцата по чл.380, ал.1 от КЗ – 29.04.2021 год., доколкото не бе установено, че с претенцията
не са били представени всички доказателства по чл.106 от КЗ и такива допълнително да са
били изискани от застрахователя. Предявеният иск по чл.409 от КЗ следва да се отхвърли в
частта му за заплащане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за периода
от 29.04.2021 год. до 25.05.2021 год.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 84/04.10.2021 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е
била освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед
изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по
сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска по чл.432 от КЗ –
ДТ в размер на 3 200 лева, както и изплатените разноски от бюджета на съда в размер на
450 лева – възнаграждения на в.л. по АТЕ и СМЕ.
В хода на производството по делото ищцата не е направила съдебни или деловодни
разноски и такива не следва да й се присъждат.
10
Тъй като, видно от представения в с.з. на 28.06.2022 год. договор за правна помощ от
04.05.2022 год., сключен между ищцата и адв. Г. Й. Й. от САК, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 3
000 лева /при минимален размер от 2 930 лева по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 80 000 лева/,
като осъди ответника да заплати тази сума на пълномощника; върху така определеното
възнаграждение няма основание за начисляване на ДДС. Определянето на горния размер на
адвокатското възнаграждение бе съобразен с ниската фактическата и правна сложност на
делото, броя на проведените заседания /две/ и извършените процесуални действия с участие
на страните /разпити на двама свидетели, изслушани заключения по две експертизи и др./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 280
лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по назначената АТЕ и за призоваване на
свидетел. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да се осъди да
заплати на ответника сумата от 56 лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената
част на исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ******** да
заплати на Н. ХР. К. от гр. П., ул. „Ц.О.“ № 27, с ЕГН **********, сумата от 80 000 лева
/осемдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди –
физически болки и страдания, стрес, постоянен дискомфорт, обездвижване и битови
неудобства вследствие нанесени й телесни увреждания – мозъчна контузия, фрактура на
окципиталната кост, фрактура на сакрума на ниво S3-S4, травма на нервните коренчета в
шиен отдел, разкъсно-контузна рана на главата, вертебрален синдром в шиен и лумбален
отдел, болки и парестезии по С6 и S4 коренчета двустранно и медиална херния на ниво С4-
С5, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 10.04.2021 год. в индустриалната зона на
гр. П., по вина на Г. И. Б. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„120д“, с ДК № CO 7597 ВМ, със застрахователна полица № BG/22/120002921958 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна
от 16.10.2020 год. до 15.10.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
26.05.2021 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432,
ал.1 от КЗ В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева /сто
хиляди лв./ и предявения иск по чл.409 от КЗ В ЧАСТТА МУ за заплащане на законна
лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 29.04.2021 год. до 25.05.2021 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ******** да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 3 650 лева /три хиляди шестстотин и петдесет
11
лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и изплатени
разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ******** да заплати на адв.
Г. Й. Й. от САК, с ЕГН **********, с личен номер в САК **********, със служебен адрес
гр. С., бул. „Е.Х.Г.“ № 85, ет.2, ап.6, сумата от 3 000 лева /три хиляди лв./, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Н. ХР. К. от гр. П., ул. „Ц.О.“ № 27, с ЕГН
**********, да заплати на „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ******** сумата от 56 лева /петдесет и шест
лв./, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12