РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 30.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря ТАТЯНА Т. и в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР ПАПУРКОВ като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА КАНД № 26 / 2023 год. и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 7 от 09.01.2023 г., постановено по НАХД № 1136/2021 г., Ловешкият районен съд, втори състав, е потвърдил Наказателно постановление № 593 от 06.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на Д.И.С., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл. 108, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ЗГ, във вр. с чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 6 от същата наредба и във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300 лв., като законосъобразно.
Със същото решение е осъдена Д.И.С.,***, да заплати на Регионална дирекция по горите – Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Недоволна от така постановеното решение е останала Д.И.С., ЕГН: **********,***, чрез адв. А.М. от ЛАК, която е подала касационна жалба, в която изразява несъгласие с решението на РС, като сочи, че неправилно РС не е констатирал нарушено право на защита на наказаната във връзка с „разминаване и непълно описание на нарушението“ в АУАН и НП. Сочи, че административното нарушение не е доказано, като алтернативно твърди, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС, като липсва изрично искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, като е представено писмено становище от адв. А.М. от ЛАК, с което се поддържа касационната жалба и изложените доводи за отмяна на обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална дирекция по горите - Ловеч, чрез юрисконсулт С.Т., в писмено възражение и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като излага подробни аргументи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд, поради което моли да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд, втори състав, е потвърдил Наказателно постановление № 593 от 06.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на Д.И.С., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл. 108, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ЗГ, във вр. с чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 6 от същата наредба и във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300 лв.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на соченото административно нарушение.
С касационната жалба не се релевират оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, а са развити доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, каквито са изложени и пред районния съд, и на които районният съд е изложил подрони мотиви. Доводите на касатора в касационната жалба са идентични на тези, релевирани пред районния съд, на които районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Не се констатират твърдените от касатора „разминаване и непълно описание на нарушението“ в АУАН и НП, като административното нарушение е описано достатъчно подробно в АУАН и в НП, отделно съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН – Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Следва да се добави, че съставянето на констативен протокол не е уредено в ЗАНН, липсват легални реквизити на констативния протокол в ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. Поради това възражение за непълноти и противоречия в констативния протокол не биха могли да се отразят на законосъобразността на наказателното постановление.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС, както за липса на процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, така и за съставомерност на административното нарушение и неговата правилна и подробна правна квалификация, поради което следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Следва да се посочи, че наложеното с наказателното постановление административно наказание - глоба е в минималния размер от 300 лв.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Административното нарушение е доказано видно от всички писмени и гласни доказателства, които правилно са кредитирани от РС, като видно от същите доказателства и възприетата от РС фактическа обстановка, няма основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като настоящият случай на административно нарушение с нищо не се отличава от типичните такива случаи.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7 от 09.01.2023 г., постановено по НАХД № 1136/2021 г. на Ловешкия районен съд, втори състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: