РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. К., 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин К. Спасов
при участието на секретаря Константина Д. Кирева
като разгледа докладваното от Валентин К. Спасов Административно
наказателно дело № 20215140200965 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002611 от 21.07.2021 г., издадено от
изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда”, с което на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв. на „М.Г.” ЕООД, ЕИК *****, с.Н., ул.„*****“ № ***, общ.Ч., обл.К., в
качеството му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Жалбоподателят
„М.Г.”ЕООД намира наказателното постановление за незаконосъобразно. Твърди, че при
издаването му наказващият орган не спазил изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, визиращ
задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко наказателно постановление.
Освен това, жалбоподателят не бил извършил констатираното от контролните органи
административно нарушение. Моли съдът да отмени атакуваното наказателно
постановление, като му присъди и направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Депозирал е молба по делото, в която поддържа жалбата срещу наказателното
постановление.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Депозирал е и писмена
защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на атакувания акт. Моли на
основание чл.63, ал.3 вр. ал.5 от ЗАНН вр. чл.143, ал.4 от АПК да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган.
Районна прокуратура-К., редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 12.04.2021 г. в 11.40 часа свидетелите Е.Ю., Л.И. и Н.Н. – инспектори в Д„ИТ”
гр.К., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в
1
обект на контрол: шивашки цех, намиращ се в с.Н., ул.„*****“ № ***, общ.Ч., обл.К.,
стопанисван от жалбоподателя „М.Г.” ЕООД с.Н.. В хода на проверката свидетелите
установили на обекта да работят 6 шивачки, една от които била Е.Ш.И. с ЕГН **********.
Всички шивачки били по работните си места и шиели клинове. В декларация, която
контролните органи й предоставили, Е.И. декларирала писмено, че работи като шивачка за
фирма „М.Г.” ООД, в обект шивашки цех Ч., с работно време от 08.00 до 17.00 часа, при
месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв. В декларацията отразила също, че има
сключен трудов договор и е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от
сключен писмен трудов договор. Проверката продължила и по документи в Д”ИТ” гр.К.. На
14.04.2021 г. там бил представен Трудов договор № ****/12.04.2021 г., с който Е.И. била
назначена на длъжност „шивач“ при работодателя „М.Г.” ЕООД с.Н.. По договор
работникът се задължавал да постъпи на работа на 12.04.2021 г. На работника Е.И. бил
проведен начален инструктаж на 12.04.2021 г., документиран в книгата за начален
инструктаж. От представената Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5
от КТ с вх.№ 09388213006232/12.04.2021 г. било установено, че уведомлението за сключване
на трудов договор между Е.И. и „М.Г.” ЕООД било регистрирано в ТД на НАП на
12.04.2021 г. в 12.37 часа, което следвало проверката по работни места в обекта,
стопанисван от жалбоподателя. За констатираното нарушение на 21.04.2021 г. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, връчен същия ден
на управителя на „М.Г.” ЕООД с.Н., който го подписал без възражение. На 21.07.2021 г.
наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание
чл.414, ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните
свидетели Е.Ю., Н.Н. и Л.И., на които съдът дава вяра изцяло като последователни, логични
и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото; Акт за установяване
на административно нарушение от 21.04.2021 г., ползващ се с доказателствена сила
съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2112050/19.04.2021
г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 12.04.2021
г. от Е.И.; Справка от Регистър за приети уведомления за трудови договори в
Информационната система на ИА „ГИТ“; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от 14.04.2021 г.;
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№
09388213006232/12.04.2021 г.; извлечение от Книга за начален инструктаж на „М.Г.” ЕООД;
Трудов договор № ***/12.04.2021 г.; Справка от ТР относно актуалното състояние на „М.Г.”
ЕООД; Уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 12.10.2021 г., както и другите приети по делото
писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
Според разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по ал.1 от
посочения текст. Чл.63, ал.1 от КТ изисква от работодателя да представи на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП. Цитираната норма на чл.62, ал.3 предвижда, че работодателят или упълномощено от
него лице в тридневен срок от сключване на договора трябва да изпрати уведомление за това
до съответната ТД на НАП. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се
установи, че жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение по чл.63,
2
ал.2 от КТ, тъй като на 12.04.2021 г. в 11.40 часа е допуснал до работа Е.И., преди да й връчи
копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Такова уведомление не й е било предоставено, защото
видно от приетите доказателства, въобще не е било подадено от работодателя към
посочения час на 12.04.2021 г. Установява се от приетата Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 09388213006232/12.04.2021 г., ч е уведомлението за
сключения трудов договор с Ш.А. е подадено от жалбоподателя и регистрирано в ТД на
НАП 12.04.2021 г. в 12.37 часа , което следва часа на проверката и установяването на
нарушението. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „М.Г.” ЕООД с.Н. на основание чл.414, ал.3
от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000
лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63,
ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се
доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен
при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които
му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както
повелява посочената разпоредба. Наложената санкция е минималната по размер и съдът
няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните
правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци,
посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е
дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена
правна норма на чл.63, ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ.
Административното нарушение се явява и доказано от показанията на разпитаните
свидетели очевидци, както и от всички писмени документи по
административнонаказателната преписка. Предвид това, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, на които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е
изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение
в размер на 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град
София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от
3
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва
да бъдат присъдени разноските по делото. Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002611 от 21.07.2021 г.,
издадено от изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда”, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „М.Г.” ЕООД, ЕИК *****, с.Н., ул.„*****“
№ ***, общ.Ч., обл.К., в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „М.Г.” ЕООД, ЕИК *****, с.Н., ул.„*****“ № ***, общ.Ч., обл.К., да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100 лв.,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-К. по реда
на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4