Р Е Ш Е Н И Е
№ 1997
09.12.2016г.
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
ХVІ
граждански състав
На десети ноември
две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия ПЕТРОВА
при секретар Марина
Димова,
като разгледа
докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 4033
по описа на Бургаски районен съд за 2016 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от Й.П.К., ЕГН **********
с адрес ***, със съдебен адрес *** - адвокатско съдружие „Дичев-Добрев и Ко” против
Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 20000 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 5100
лева - обезщетение за имуществени вреди, причинени от повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл. 343, ал.3, предл. III, б. „Б”, пред.І, вр.
ал.4, вр. чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 15, ал.1 и чл. 20, ал.2 от ЗДвП, ведно
със законната лихва, считано от 28.11.2014г. – датата на влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Твърди се в исковата молба, че с обвинителен акт на Бургаската окръжна
прокуратура по досъдебно производство № 204/2011 год. по описа на сектор ПП ОД
МВР Бургас, ДП № 247/2011 год. на Окръжна прокуратура Бургас ищцата е била обвинена в извършване на престъпление по чл.
343, ал.3, предл. III, б. „Б”, пред.І, вр. ал.4, вр. чл. 342, ал.1 от НК, вр.
чл. 15, ал.1 и чл. 20, ал.2 от ЗДвП. С Присъда № 218/09.10.2013 год.,
постановена от Бургаският окръжен съд по наказателно общ характер дело №
133/2013 год., в качеството си на подсъдима е била призната за невиновна в това, че на 09.05.2011
год. на кръстовище-разклон за град Б, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил е нарушила правилата за движение и е допуснала пътно
транспортно произшествие, причинявайки по непредпазливост смъртта на Д. В. М,
тежка телесна повреда на С. К. М. и средна телесна повреда на Ст. В. М.
Последвал въззивен протест от 16.10.2013
год. на Окръжна прокуратура Б, срещу постановената оправдателна присъда пред Апелативен
съд Бургас. С Решение № 47/12.06.2014 год., постановено по внохд № 216 по описа
за 2013 год. на Бургаския апелативен съд била потвърдена присъда № 218 от
09.10.2013 год., постановена по нохд № 133/2013 год. по описа на Бургаския
окръжен съд. С решение № 441/28.11.2014 год., постановено по наказателно дело №
1496/2014 год. по описа на Върховният касационен съд на Република България било
оставено в сила решение № 47/12.06.2014 год. по внохд № 216/2013 год. на
Бургаски апелативен съд.
С неоснователно воденото против К. наказателно производство й били причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в страх от несправедлива присъда, срам и
неудобство пред близки и приятели и накърняване на доброто й име в обществото.
Като негативни последици изтъква враждебно отношение на близки и съседи,
дистанциране на приятели и познати, влошено здравословно състояние - психическо
и физическо и последвал развод. Производството й създало изключителен стрес,
под чието въздействие все още се намира. В хода на висящото наказателно
производство понесла и имуществени вреди в размер на 5 100 лева за ангажиране
на квалифицирана адвокатска защита. С тези мотиви ищцата моли искът да бъде
уважен.
Искът е по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ответната прокуратура е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, в който
оспорва иска. Намира претенцията за вреди за недоказана, тъй като не са
представени доказателства за действително претърпени такива, както и че вредите
са в резултат на воденото наказателно дело. Евентуално ответникът моли да се
намали размера на претенцията, която се явява силно завишена и неадекватна на
твърдените вреди и социално-икономическите реалности в страната и е в
несъотвествие с принципа за справедливост. Заявява, че наказателното
производство е приключило в разумен срок. Спрямо лицето липсват доказателства
да е взета мярка за неотклонение. На следващо място, сочи че ищцата не е
ангажирала доказателства за извършвани процесуални действия с участие на
упълномощени адвокати в хода на наказателното производство. Счита, че сумите
заплатени за адвокатски хонорари, за да са дължими от Прокуратура на РБ, следва
да съответстват на правната и фактическа сложност на делото, т.е. дължими са
само до разумния и обичаен размер.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Установява се от събраните
доказателства по приложеното ДП № 204/2011г., че с постановление от
26.03.2012г. ищцата Й.П.К. е била привлечена като обвиняем. На 08.02.2013г.
прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу Й.П.К. за това, че на 9 май 2011
год., при управление на МПС - „Мерцедес” А 7832 КТ по главен път ПП-1-6, на
разклона за гр. Българово, нарушила чл. 15 и чл. 20, ал.2 ЗДвП, като при
движение със скорост от 112 км/ч, несъобразена със състоянието на пътя и
интензивността на движението, при доближаване на кръстовището, сигнализирано
със знак А 27, навлязла в насрещната лента за движение и допуснала ПТП с л.а. „Мерцедес”
А 5651 ВТ, навлизащ в кръстовището и по непредпазливост причинила смъртта на Д.
В. М. и тежка телесна повреда на С. К. М. и средна телесна повреда на Ст. В. М.
- престъпление по чл. 343, ал.3, предл. ІІІ, б. „б”, предл. І, вр. ал.4 и чл.
15 и чл. 20, ал.2 ЗДвП.
Видно от приложеното НОХД №
133/2013г., в съдебна фаза са проведени общо 10 заседания, като първото е било
на 19.03.2013г., а последното – на 21.11.2014г. С присъда № 218 от 09.10.2013г.
по наказателно общ характер дело № 133 по описа за 2013 година, подсъдимата Й.П.К. е призната за невиновна в това, че на 09.05.2011г., на път ПП 1-6 Бургас-Айтос, на кръстовище - разклон
за гр. Б, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Мерцедес” с peг. № А 7832 КТ, нарушила правилата за движение по чл.15 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и при движение със скорост от 112 км/ч - несъобразена със състоянието на
пътя и интензивността на движението - приближаване на кръстовище, сигнализирано
с пътен знак А 27 и наличие на лек автомобил „Мерцедес” рег. № А 5651 ВТ, навлизащ в кръстовището, навлязла в
насрещната лента за движение, като допуснала с него пътно транспортно
произшествие, причинявайки по непредпазливост смъртта на Д. В. М, тежка телесна
повреда на С. К. М. и средна телесна повреда на Ст. В. М. и е оправдана по обвинението в престъпление по
чл. 343, ал. 3, предл. III, б. „Б”, предл.І, вр. ал. 4, вр. чл. 342,
ал.1 от НК, вр. чл.15, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП. С Решение № 47/12.06.2014
год., постановено по внохд № 216 по описа за 2013 год. на Бургаския апелативен
съд, присъда № 218 от 09.10.2013 год., постановена по нохд № 133/2013 год. по
описа на Бургаския окръжен съд е потвърдена като правилна и законосъобразна. С
определение от 12.06.2014г. на Бургаския апелативен съд е потвърдена взетата
мярка за неотклонение на подсъдимата – подписка. С решение № 441/28.11.2014
год., постановено по наказателно дело № 1496/2014 год. по описа на Върховният
касационен съд на Република България е оставено в сила решение № 47/12.06.2014 год.
по внохд № 216/2013 год. на Бургаски апелативен съд.
Следователно налице са
законовите предпоставки по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране гражданската
отговорност на Прокуратурата поради неправомерното повдигане на обвинение срещу
ищцата. В случай, че оправданият подсъдим е понесъл вреди, пряка и
непосредствена последица от обвинението, органите на държавното обвинение дължат
заплащане на обезщетение за репарация на вредите. В конкретната хипотеза ищцата
претендира да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в страх от
несправедлива присъда, срам и неудобство пред близки и приятели, влошено
здравословно състояние, нагнетена семейна обстановка, както и имуществени
такива в размер на 5 100 лева за ангажиране на квалифицирана адвокатска защита.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди
трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики – характер
и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие.
В
конкретния случай са ангажирани достатъчно доказателства, които да обосноват
извод, че в резултат на незаконното обвинение на ищцата, същата е претърпяла
неимуществени вреди. В тази връзка съдът взема предвид показанията на
ангажираните от К. свидетели. Св. М. К., дъщеря на ищцата, заявява, че преди въпросната
катастрофа майка й е била емоционален, весел и общителен човек. След инцидента
и заведеното дело срещу нея обаче всичко се преобърнало и изглеждала много измъчена
и нещастна. Семейството живеело в малък град и хората там започнали да я
обвиняват, че е убийца. Свидетелката чувала такива думи и от съседи. В
медийното пространство имало много груби коментари по адрес на Й.К., от
които майката се разстройвала. Започнала да страда от безсъние, търсили психиатри и
психолози, като накрая стигнали до извода, че трябва да пие успокоителни, които
й били предписани от лекари. Успокоителните й помогнали за кратко време, но
след известно време всичко отново се върнало. Пожелала да се разведе със
съпруга си /бащата на свидетелката/, тъй като не можела да се примири с това,
че хората я мислят за убийца. Последвал развод, който също не я удовлетворил и
се стигнало до там да смени своето местожителство и да напусне страната. И към
момента състоянието й не било добро, вече не била същия човек, нямала желание
да говори с никого и не искала да се връща в България. Съдът кредитира показанията на свидетелката М. К.
– дъщеря на ищцата независимо от близките й
родствени връзки с една от страните по делото, доколкото именно поради това си
качество същата е могла да има непосредствено наблюдение върху живота на ищцата
във връзка с
воденото против нея наказателно производство и поради съответствието им с останалия събран по
делото доказателствен материал. Пряк
свидетел на всичко това е бил и бившият съпруг на ищцата – свид. Ст.П. К. Показанията на същия са много подробни и задълбочено изясняват в какво
тежко състояние е изпаднала Й.К. след катастрофата и вследствие
воденото срещу нея наказателно производство, което състояние според него не е
отшумяло и понастоящем. Към момента на катастрофата – месец
май 2011г., имало предизборна кампания, в която свидетелят бил кандидат за кмет в град Айтос. По медиите излязла
статия, че „...Й.К. - съпруга на Ст. К,
кандидат за кмет на град А, е убийца”. Това
изключително много стресирало ищцата и тя се затворила в
себе си. Като цяло поведението й се променило много
спрямо целия околен свят. Започнали нейни
приятели и познати, с които преди това имали нормални
взаимоотношения да й натякват вина. Питали я и разпитвали „..
Как така ти не предвиди? Как така стана изведнъж убийца?...”. Това съответно й
снижило социалните контакти почти до нула. От страха, който изпитвала
започнала да не ходи и
на работа, тъй като
се притеснявала с какви очи я гледат хората, колегите. Състоянието
й се влошило, инициирала
скандали у дома и
крещяла всички да мълчат. Викала им „Тихо!..”. Стояла сама
в стаята, не искала никой около нея. Тези скандали започнали от 2013г. На въпросите, защо стои сама и не идва при
семейството си, тя отговаряла
налудничави неща, че всеки човек имал свободна воля
и можел да си стои, където си иска. Впоследствие я избило в друга лудост, че трябва моментално да напусне
държавата и все за това говорила. Взела да изпитва някакъв страх от държавата, че ще лежи в
затвора, тъй като по това време вече й били предявени материалите по наказателното дело. Свидетелят си обяснявал
поведението й да стои сама с това, че то било някакво упражнение за затвора и затова се затваряла в една стая. Всички
тези неща около делото довели до промяна в нейното
поведение, плачела без причина. След като
започнала да настоява и цялото
семейство моментално да напусне държавата я помолили да посетят Психиатрията. Там отишли цялото семейство, за да я подкрепят и да се
чувства Й. по-добре. Ходила при лекарката два пъти седмично. За кратко състоянието й се
подобрило. Впоследствие обаче започнала да пие лекарства, за което се криела. Й. винаги поддържала тегло около 54-58 кг., а в този период спаднала до
42-44 кг., което допълнително й направило живота по-тежък. Стигнало се дотам, че през 2014г. казала на Колев, че желае да замине в
чужбина и да започне живота си наново. През това време, вече имало решение на съда, че е невинна, но това психическо и емоционално разстройство останало у нея. С цел
да не нанася повече щета на семейството си, защото и това започнало да я гризе, пожелала
децата да останат при баща си, за да не ги свързват с нея, с „убийцата”. Така и станало,
децата останали при свидетеля,
а ищцата заминала за
чужбина. Всичко това
наложило развода между съпрузите в края на 2014 година. Раздялата била породена от страха на Й.,
че вреди на
семейството си. Притеснявала
се от резултата на делото и от това как се чувстват членовете на семейството, че и те са потърпевши и свидетели на
всичко случващо се. Впоследствие свидетелят Ст. К, създал ново
семейство, след като се
запознал с настоящата си съпруга. Към момента Й. била отново 41-42 кг., при
височина от 160 см. В цялата й стая в чужбина, където живеела имало само един гардероб и
едно легло. Свидетелят
изпитва безпокойство бившата му съпруга да не направи нещо с живота
си. Категоричен е,
че ищцата не може да преживее
воденото дело срещу нея, а не толкова инцидента, тъй като тя през цялото време
си знаела, че е невинна. Преди да бъде повдигнато
наказателното производство, Й. била
най-лъчезарната, най-красивата, най-социалната личност, която свид. Колев познавал. Тя
била лицето на фирмата, в която работила. Според него,
най-тежкият момент за нея бил обвинителния акт, който наистина се оказал голям шок за семейството и преобърнал целия им живот.
При тези показания, които съдът кредитира
изцяло като подробни и логически издържани, следва извод, че в резултат на
незаконното обвинение К. е претърпяла значителни неимуществени вреди. Ищцата през цялото време е била
измъчвана от тревоги и притеснения, свързани с хода на наказателното
производство и неяснотата дали ще бъде осъдена или оправдана. Преживяла е
душевни терзания, изглеждала е потисната, затворена в себе си, притеснена и
измъчена, сринала се е емоционално и психически, страдала от безсъние, приемала
успокойтелни, притеснявала се е и за положението и състоянието на всички членове
от своето семейство и от това как те понасят случващото се с нея. Същата се е
изолирала от обичайната си среда и начин на живот и в крайна сметка се е отделила
от най-близките си хора с цел да не им вреди. Тези обстоятелства несъмнено и
логично са довели до изживяване на негативни емоции, стрес и притеснения за
бъдещето, причинили са неудобства и дискомфорт на ищцата, нагнетили са
обстановка в семейството й.
По отношение размера на
обезщетението, районният съд намира следното:
Исканото от ищцата обезщетение в размер на 20000 лева е завишено и не
отговаря на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. От една страна съдът
съобразява, че ищцата е обвинена за престъпление, което се наказва с лишаване
от свобода от три до десет години. По време на процеса е изпитвала стрес,
дискомфорт и притеснения за бъдещето си, както и за положението и състоянието
на семейството си. Емоционално – психическото
й равновесие е било сериозно разклатено. Поради заведеното срещу нея дело е
било създадено силно негативно отношение сред познати и приятели, била е
сериозно злепоставена, което е повлияло на психическото й равновесие и
самочувствие. От друга страна цялото наказателно производство е продължило в
разумен срок – от март 2012г. /когато е привлечена като обвиняем/ до ноември 2014г.
/когато е постановено окончателното решение ВКС/. Следва да се отбележи също
така, че според справката за съдимост ищцата не е осъждана. Принципно повдигнатото неоснователно обвинение се
посреща различно от лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална
принуда, в сравнение с лице, което е било обект на наказателно преследване. Следва да се отчете и фактът,
че спрямо лицето не е била наложена мярка за неотклонение задържане под стража,
респ. домашен арест. Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност,
навеждат районния съд на извод, че в случая за справедливото обезщетяване на ищцата, съобразно
продължителността и интензитета на негативните душевни преживявания и психологични
проблеми на ищцата и с оглед продължителността на образуваното наказателно
производство, са
необходими 10000 лева. Този размер на обезщетението съответства на
характера и степента на неимуществените вреди. Ето защо главният иск е
основателен само за тази сума. За размера над посочения искът е неоснователен,
тъй като ищцата не е посочила и установила вреди над тези сигурни и предвидими,
които произтичат от характера на незаконното наказателно преследване, поради
което искът за горницата над 10000 лева следва да бъде отхвърлен.
По отношение основателността на претенцията за
имуществени вреди за заплатени възнаграждения за адвокат:
Искът е доказан. Съгласно т.11 от Тълкувателно
решение № 3/2004г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се
определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на
причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. В случая
безспорно е налице причинна връзка между претендираните имуществени вреди за
заплатени адвокатски хонорари и воденото срещу ищцата наказателно дело. Съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
такова възнаграждение. Видно от приложеното наказателно общ характер дело №
133/2013 год. на БОС, съобразно представените и находящи се по наказателните
дела договори за правна защита и съдействие, настоящият състав намира, че е
доказано реално заплащане на претендираната от ищцата сума от 5100 лева. Тава е
така доколкото са налице доказателства за наличието на валидно сключени договори
във връзка с претендираните адвокатски възнаграждения и извършването на плащане
по същите, което да обоснове и присъждането на претендираните суми като
разноски за адвокатска защита. Изложеното навежда към извода за доказаност на
претенцията за имуществени вреди, което обосновава и уважаването й.
Според
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по
тълк. гр. д. № 3/2004г., ОСГК началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност
възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. В случая присъдата е влязла в
сила на 28.11.2014г. и оттогава тече и лихвата за забава.
По
изложените съображения Прокуратурата следва да бъде осъдена да заплати на Й.П.К. обезщетение за причинените й от
неоснователно повдигнатото обвинение неимуществени вреди в размер на 10000
лева, сумата от 5100 лева - обезщетение
за имуществени вреди за заплатени възнаграждения за адвокат, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2014г. до окончателното
изплащане, като искът бъде отхвърлен в частта за горницата над 10000 лева до
целия търсен размер от 20000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата
разноски в размер на 1357.50 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Така мотивиран Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България да заплати на Й.П.К., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***
- адвокатско съдружие „Дичев-Добрев и Ко” сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, неудобства, притеснения, накърняване на достойнството,
които са причинени от повдигнато незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 343, ал.3, предл. III, б. „Б”, пред.І, вр. ал.4, вр. чл.
342, ал.1 от НК, вр. чл. 15, ал.1 и чл. 20, ал.2 от ЗДвП, за което е била
оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 133/2013 год.
на БОС, сумата от 5100 лева /пет хиляди и сто лева/ обезщетение
за имуществени вреди за заплатени възнаграждения за адвокат, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 28.11.2014г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди за горницата над 10000 лева обезщетение до целия претендиран размер от
20000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България да заплати на Й.П.К., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***
- адвокатско съдружие „Дичев-Добрев и Ко” сумата от 1357.50 лева /хиляда
триста петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Силвия Петрова
Вярно
с оригинала: З.М.