Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
09.07.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН М.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 12733 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 391611 от 23.04.2018г. по гр.д. № 736/2017г. Софийски районен
съд, 90 състав: Осъдил Р.Б.Х., ЕГН **********, да заплати на Н.Ч.Я., ЕГН **********,
сумата 2 915.50 лв., представляваща получен на отпаднало основание
задатък, даден въз основа на сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 02.11.2016г., поради развалянето му, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 06.01.2017г. до окончателното плащане; Осъдил
Р.Б.Х., ЕГН **********, да заплати на Г.Л.Н., ЕГН **********, сумата 2 915.50
лв., представляваща получен на отпаднало основание задатък, даден въз основа на
сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 02.11.2016г., поради развалянето му, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 06.01.2017г. до окончателното плащане; Осъдил П.Б.Х., ЕГН **********,
да заплати на Н.Ч.Я., ЕГН **********, сумата 2 915.50 лв., представляваща
получен на отпаднало основание задатък, даден въз основа на сключения между тях
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.11.2016г.,
поради развалянето му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
06.01.2017г. до окончателното плащане; Осъдил П.Б.Х., ЕГН **********, да
заплати на Г.Л.Н., ЕГН **********, сумата 2 915.50 лв., представляваща
получен на отпаднало основание задатък, даден въз основа на сключения между тях
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.11.2016г.,
поради развалянето му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
06.01.2017г. до окончателното плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците са осъдени да заплатят на ищците сумата 1 316.34 лв. -
разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците Р.Б.Х. и П.Б.Х.,
които го обжалват изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение
на материалния закон и необоснованост. При правилно установени факти по спора, първоинстанционният
съд направил погрешни правни изводи. Правилно СРС приел, че не е налице
твърдяното неизпълнение от страна на продавачите на поетото с предварителния
договор задължение да представят в срок до 21.11.2016г. копия от всички
относими документи, необходими за нотариалното изповядване на сделката,
изискуеми от нотариуса и банката-кредитор, както и че ищците не са имали право
да развалят договора. Неправилен и непочиващ на събраните по делото
доказателства обаче бил изводът, че договорът е развален на 22.12.2016г. по
взаимно съгласие на страните, изразено с конклудентни действия, а не по вина на
купувачите-ищци, защото невъзможността им да заплатят продажната цена в срок
била обективна. Развалянето като действие изключвало взаимното съгласие. Тълкуването
на действията на продавачите било превратно и противоречало както на тяхната
воля, която била ясно изразена, така и на разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗЗД,
която давала право на изправната страна да се откаже от договора и да задържи
задатъка. В нарушение на материалния закон – чл. 81, ал. 2 ЗЗД, бил и изводът
на СРС, че от страна на ищците било налице невиновно неизпълнение на
задължението за плащане на продажната цена на имота, тъй като не разполагали
със средства, след като банката необосновано им отказала отпускането на
ипотечен кредит. Дадената като задатък сума не била дадена на отпаднало
основание, тъй като се били осъществили предпоставките на чл. 93, ал. 2 ЗЗД за
задържането й от продавачите. Ищците не само отказали да изпълнят поетите
задължения, но се опитали да прехвърлят вината за това върху ответниците, като
си измислили неизпълнението на несъществуващи задължения. Допълнителен аргумент
в полза на това разбиране било обстоятелството, установено и от СРС, че ищците
не са поискали съдействие от ответниците или допълнителен срок /подписване на
анекс за продължаване срока на действие на предварителния договор/, за да могат
да кандидатстват за кредит пред друга банка, което поведение представлявало
отказ да положат дължимата грижа с единствената цел да се освободят от обвързаността
по договора. Неотпускането на ипотечен кредит не можело да бъде поставено във
вина на продавачите, които се явили пред нотариуса с готовност да прехвърлят
имота и представили на нотариуса и ищците пълния набор изискани от банката и
нотариуса документи. Всички изискуеми съгласно списъка на банката документи
били представени в срок от ответниците. Поради това молят съда да отмени
атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове. Претендират разноски за двете инстанции, като за тези във
въззивното производство представят списък по чл. 80 ГПК. Пълномощникът на
въззивниците претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38 ЗА. Правят евентуално възражение за прекомерност на претендираното от
насрещните страни адвокатско възнаграждение.
Въззиваемите страни Н.Ч.Я. и Г.Л.Н. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорват жалбата. Излагат доводи за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд в мотивите на решението. Неправилно СРС приел, че не е
налице виновно неизпълнение на задълженията на продавачите по чл. 10 от
предварителния договор, както и че ищците не са развалили договора поради
виновното неизпълнение от страна на ответниците. Липсата на доказателства за
обема на правото на строеж, за собствеността на земята, върху която е построена
сградата, защо правото на строеж е учредено върху 1/2 ид. част от 345 кв. м,
респ. чия собственост е другата 1/2, липсата на удостоверение за липса на реституционни
претенции по отношение на имота, в който се намира сградата показвало, че е
налице неизпълнение на предварителния договор, поради което и същият бил
развален. Освен това тежестта да докажат изпълнение на задълженията си по
договора била за ответниците, както изрично им било указано с доклада по
делото, а същите не ангажирали доказателства. Молят съда да потвърди
атакуваното решение като правилно като краен резултат. Претендират разноски за
въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С оглед фактическите твърдения в исковата молба, уточнена с молба от
23.01.2017г., съдът е сезиран със субективно активно и пасивно съединени искове
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, всеки с цена от 2 915.50 лв.,
а общо за сумата от 11 662 лв., представляваща задатък, даден по
предварителен договор от 02.11.2016г., развален поради виновно неизпълнение на
продавачите-ответници на задълженията им по чл. 10 от договора.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Като краен резултат въвзивният
съд го намира за правилно, но не по изложените в него мотиви.
При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без основание”
обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение.
Съответно фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД изисква съществуване на основанието при
получаване на престацията, но след това същото да е отпаднало с обратна сила,
например при унищожаване на договора, разваляне поради неизпълнение, при
настъпване на предвидено прекратително условие. Фактите, подлежащи
на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца, получаване на същото от
страна на ответника, отпадане с обратна сила на основанието, което е обусловило
имущественото разместване. Съобразно чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже
първите две предпоставки, след доказването на които в тежест на ответника е да
докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при липсата на такова –
че е върнал полученото.
Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗЗД, задатъкът служи за доказателство, че е сключен
договорът и обезпечава неговото изпълнение, а според чл. 93, ал. 2 ЗЗД, ако
страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна
може да се откаже от договора и да задържи задатъка; Ако задължението не е
изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от
договора може да иска задатъка в двоен размер. И двете хипотези на ал. 2
визират право на изправната страна, възникващо при неизпълнение на
задължението, за обезпечаване изпълнението на което е даден задатъкът, което
право възниква само при „отказ” от договора – т.е. при неговото разваляне
поради виновно неизпълнение.
Не е било спорно и по делото се установява, че на 02.11.2016г. между ищците
/купувачи/ и ответниците /продавачи/ е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, по силата на който продавачите се задължили да прехвърлят на
купувачите недвижим имот, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда,
със застроена площ от 86 кв. м, с вход от югоизточната страна, заедно с 1/2 идеална
част от общите части на сградата, без дворното място, на което е построена
сградата, което е с площ от 354 кв. м, съставляващо парцел XIII-5 от кв. 16 по
плана на гр. София, м. „ж.к. Овча купел“, подробно описан в нотариален акт №
83, том I, рег. № 2938, дело № 072/1999г., за сумата от 59 500 евро или
левовата им равностойност по фиксинга на БНБ в деня на плащането. В чл. 2 от
договора е посочено, че продавачите удостоверяват правото си на собственост
върху недвижимия имот с нотариален акт № 83, том I, рег. № 2938, дело №
072/1999г. и удостоверение за наследници на Н.Г.. С чл. 3 страните уговорили
плащане на продажната цена на две части - първата в размер на 5 950 евро или
левовата й равностойност - при подписването на предварителния договор, като
тази част има функцията на задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД, а останалата част в размер на 53 550 евро или
левовата й равностойност - да бъде заплатена с лични средства и/или кредит от
банка, като сумата от банковия кредит ще бъде заплатена след подписването на
окончателния договор под формата на нотариален акт и след вписване на първа по
ред ипотека върху имота в полза на банката-кредитор и представяне на
удостоверение за тежести, от което да е видно, че е вписана първа по ред
ипотека за този имот в полза на банката. С чл. 6 страните се задължили да
сключат окончателния договор най-късно до 29.11.2016г., като промяна на договорения
срок може да става само по взаимно писмено съгласие. Според чл. 7, окончателният
договор ще бъде сключен пред посочения от банката-кредитор нотариус А., рег. №
152, а в случай, че до 29.11.2016г. не е сключен окончателният договор, както и
двустранно споразумение за удължаване на предвидения срок за това, страните следва
да се явят на 30.11.2016г. в 10.00 часа с всички необходими за сключването на
окончателния договор документи и да сключат окончателния при условията на
предварителния договор. Съгласно чл. 8, в случай че непосредствено преди
изтичането на срока за сключване на окончателния договор се изискат
допълнителни документи от нотариуса или банката-кредитор, срокът се удължава с
необходимото време за набавянето им. С чл. 10 от договора продавачите се задължили
да представят на купувачите в срок до 21.11.2016г. /допусната техническа грешка
– посочено 2013 вместо 2016г./, копия от всички относими документи, необходими
за нотариалното изповядване на сделката, изискуеми от нотариуса и от
банката-кредитор. Съгласно чл. 15, ал. 1 и ал. 2, в случай че декларираните от
продавачите в договора /чл. 11/ обстоятелства се окажат неистински, както и при
неизпълнение на задълженията по договора от страна на продавачите, които водят
до осуетяване на сключването на окончателния договор, те възстановяват на
купувачите задатъка от 5 950 евро или левовата му равностойност в двоен размер,
а ако окончателният договор не бъде сключен по вина на купувачите, продавачите
имат правото да задържат получената сума по чл. 3, ал. 1 от договора. С чл. 16
купувачите се задължили да представят на продавачите списък с изискуемите
документи от нотариуса и банката-кредитор за осъществяване на сделката
най-късно в деня на подписване на предварителния договор.
Не се спори, и от приетото платежно нареждане от 02.11.2016г. се
установява, че купувачите са изпълнили задължението си за плащане на сумата по
чл. 3, ал. 1, имаща функцията и на задатък, в размер на 11 662 лв.
Приет по делото е списък на документите, изисквани от „Р.Б.“ ЕАД, сред
които и документи, удостоверяващи собствеността върху имота, предложен за
обезпечение – нотариален акт или друг документ, доказващ собствеността върху
закупувания недвижим имот и върху имота, служещ за обезпечение на кредита /в
случай, че е различен от закупувания/; при наследствени имоти – удостоверение
за наследници и документи, удостоверяващи правото на собственост на
наследодателя; актуално удостоверение за данъчна оценка на имота; удостоверение
от СГКК за наличие или липса на вписвания в кадастралната карта и регистри за имота,
който ще се ипотекира; удостоверение за наличие или липса на вещни тежести
върху имота /включително терен/дворно място/, който ще се ипотекира, със срок
минимум 10 години назад.
Съгласно констативен протокол от 30.11.2016г. съставен от нотариус А., на
същата дата страните се явили пред нотариуса, като продавачите изброили кои
документи представят за изповядването на сделката, заявявайки, че това са всички
изискани от купувачите и банката-кредитор. Посочили са още, че на 28.11.2016г.
били уведомени от купувачите, че им е отказано кредитиране, а при разговор с кредитния
инспектор били уведомени, че банката отказала да отпусне кредита тъй като считала,
че не е обезпечен достатъчно добре. Пред нотариуса купувачите заявили, че продавачите
не са представили в уговорения срок до 21.11.2016г. всички необходими документи,
които да установяват по безспорен начин, че са собственици на продаваемия имот.
Продавачите не представили в срок изисканите от банката-кредитор документи, за
които били уведомени с електронни писма. Не били представени и удостоверение от
общината за липса на претенции към земята, изискано от банката, доказателства
за обема на правото на строеж, неясно било правното положение на земята, върху
която е построена сградата, нямало данни на какво основание земята е актувана
като държавна, липсвало и удостоверение за наличие или липса на реституционни
претенции по отношение на имота, в който се намира продаваемият етаж, липсвали
и документи, удостоверяващи защо правото на строеж е учредено върху 1/2 от 354
кв. м, респ. чия собственост е останалата 1/2 от имота. Поради непредставянето
на тези документи и неизясняването статута на имота от една страна, а от друга
поради това, че банката отказала финансиране на договора за покупко-продажба за
конкретния имот, за купувачите бил отпаднал интереса от сключване на
окончателен договор и същите направили изявление за разваляне на предварителния
договор
Приета по делото е преписката на банката по искането на ищците от
01.09.2016г. за отпускане на кредит /л. 83 – л. 139 от делото на СРС/. Относно собствеността
върху имота в преписката се съдържат нотариалният акт от 1999г. и писмо от
15.10.1959г. от СГНС – “Жилищно строителство“ до Служба „Държавни имоти“,
съгласно което ИК на СГНС с решение по протокол № 15, ст. 7 от май 1959г. е
отстъпил право на строеж по УНПКИЖС на Н.Г. Димитров върху държавно място в м.
„Бузема“, кв. 16, парцел V, 1/2 ид.
част от 354 кв. м. Поискано е предаване с протокол мястото на гражданина, и да
се заличи мястото от актовите книги, като се нареди на „Софжилфонд“ да го
заличи от основните си средства от датата на протокола за предаване. Според
изготвената за банката пазарна оценка от лицензиран експерт-оценител,
стойността на имота, който кредитоискателите искат да закупят и да служи за
обезпечение на кредита, при условията на бърза продажба възлиза на 130 030 лв.
Съгласно приетите писма от „Р.Б.“ ЕАД /л. 82 и л. 167/, искането за кредит
от ищците от 01.09.2016г. за закупуване на недвижим имот не е било
удовлетворено, тъй като предложеният имот за обезпечение – имотът, предмет на
предварителния договор, не е приемливо обезпечение съгласно вътрешните правила
и политики за кредитиране на банката.
С нотариален акт № 25, том VII, рег. № 12190, дело № 919/2016г. на нотариус
с рег. № 362 на НК, процесният недвижим имот е продаден от ответниците на
22.12.2016г. на трети лица за сумата от 63 000 евро, като част от цената е
заплатена от купувачите със собствени средства, а друга - с отпуснати от банка
по договор за ипотечен кредит, като за обезпечаване на кредита служи имотът - предмет
на продажбата.
С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира
предявените искове за основателни. При доказателствена тежест за ответниците
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, и въпреки дадените им с доклада по
делото указания, същите не са доказали да са изпълнили точно задължението си по
чл. 10 вр. чл. 16 от предварителния договор за представяне на документите,
необходими за нотариалното изповядване на сделката и изисканите от
банката-кредитор за доказване правото им на собственост върху продавания имот,
който е следвало да служи и като обезпечение на кредита. По делото не се
установи това да е направено в уговорения с договора срок - до 21.11.2016г. /не
се спори, че в предварителния договор е допусната техническа грешка относно
годината/, нито на 30.11.2016г., когато страните се явили пред нотариус А.. Представеното
пред банката писмо от 1959г. относно учредено право на строеж върху парцела, в
който е изградена сградата, установява право на строеж само върху 1/2 ид. част
от мястото, като не са били представени документи, от които да се установи
обема на учреденото право на строеж, нито относно собствеността върху мястото,
вкл. за липса на претенции на общината и за липса на реституционни претенции – удостоверения,
с които лесно са могли да се снабдят от общинската администрация. Противно на
поддържаното в отговора на исковата молба, за установяване от ответниците –
продавачи, че са еднолични собственици на продавания първи етаж от изградената
в мястото сграда, същите е следвало да представят и тези документи, независимо
че предмет на предварителния договор не е било дворното място, за да се
установи, че трети лица не са станали съсобственици по приращение на продавания
етаж. След уговорения срок и след отказа на банката на 28.11.2016г. да отпусне
на ищците искания кредит, пред нотариуса ответниците са представили договор за
отстъпване право на строеж върху държавна земя от 12.05.1959г. и нотариален акт
за придобиване на имот по давност от 1982г., но тези документи не са
представени по делото, съответно не може да се направи извод дали със същите се
установява по безспорен начин правото на собственост на ответниците върху
продавания недвижим имот. Следователно в уговорения срок ответниците не са
представили всички документи, необходими за установяване на правото им на
собственост, поради което е налице виновно неизпълнение на задължението им по
чл. 10 вр. чл. 16 от предварителния договор, а за ищците-купувачи е възникнало
потестативното право да развалят предварителния договор, което са направили
пред нотариуса на 30.11.2016г., и доколкото изявлението, отправено от купувачите
до продавачите е отразено в съставения констативен протокол, следва да се
приеме, че е спазена изискваната от чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД писмена форма за
действителност на изявлението за разваляне.
За неоснователни съдът намира доводите на въззивниците във връзка с факта,
че изявлението за разваляне е направено, без да се даде подходящ срок за
изпълнение. По делото се установи от отговорите на банката, която е следвало да
кредитира сделката, че искането за отпускане на кредит не е уважено, тъй като
предложеният като обезпечение имот не е приемливо обезпечение съгласно
вътрешните правила и политики за кредитиране на банката. Очевидно е, че отказът
за отпускане на кредита е заявен именно с оглед недоказване на обстоятелството,
че продавачите са еднолични собственици на имота, върху който е следвало да
бъде учредена ипотека за обезпечение на кредита, а не както неправилно
районният съд е приел, че отказът бил необоснован, след като пазарната цена при
бърза продажба възлизала на 130 030 лв. При такава оценка банката би отпуснала
кредит в искания размер от 94 000 лв., стига да беше доказано правото на
собственост на продавачите на имота, което в случая не е сторено. Същевременно
при срещата на страните на 30.11.2016г. продавачите са поддържали, че са
изпълнили точно задължението си по чл. 10 от договора и са представили всички необходими
доказателства за доказване на правото си на собственост, респ. не са длъжни да
представят други.
Съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД, кредиторът може да развали договора без
предупреждение /без да дава срок за изпълнение/, когато длъжникът е изпаднал в
забава, а късното изпълнение е безполезно за кредитора. В случая, предвид
заявения още на 28.11.2016г. отказ на банката да отпусне кредита на ищците, с
който съгласно предварителния договор е следвало да платят част от цената на
имота, както и с оглед категорично заявеното от продавачите на 30.11.2016г., че
са представили всички документи, съответно други няма да представят, следва да
се приеме, че е налице посочената хипотеза – късното изпълнение е било
безполезно за кредитора, поради което ищците не са били длъжни да дават срок за
изпълнение на ответниците. От друга страна, при изричното изявление на
продавачите, че са представили всички документи, респ. няма да представят нови,
не може да се приеме, че добросъвестността е изисквала ищците да подават нови
искания за отпускане на кредит от друга банка, за да получат евентуално нов
отказ, нито са били длъжни да закупят имот, за който ответниците не са доказали
да е тяхна еднолична собственост. Обстоятелството, че на 22.12.2016г.
ответниците са продали имота на трети лица на по-висока цена, платима и със
средства от отпуснат ипотечен кредит от друга банка, с обезпечение ипотека
върху продаваемия имот, не може да обуслови друг извод, тъй като от една страна
не доказва изпълнение от ответниците на задължението им по чл. 10 вр. чл. 16 от
процесния договор, а от друга страна по делото няма доказателства, че втората
сделка е била изповядана и кредит е бил отпуснат след представяне на
банката-кредитор на същите документи.
По изложените съображения въззивният съд намира, че сключеният между
страните предварителен договор е бил развален на 30.11.2016г. поради виновното
неизпълнение от продавачите на задължението им по чл. 10 вр. чл. 16 от договора
да представят необходимите документи за установяване правото им на собственост
върху имота. Поради това за продавачите не е възникнало правото по чл. 93, ал.
2, изр. 1 ЗЗД да задържат получения задатък в размер на 11 6672 лв. Като
получена на отпаднало основание, ответниците дължат връщане на сумата на ищците.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Това обосновава и извод за
присъждане на разноски в посочения от СРС размер, определен съобразно чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Въззивният съд констатира, че в първоинстанционното
решение са допуснати очевидни фактически грешки относно ЕГН на ищеца Н.Ч.Я. –
навсякъде в диспозитива е посочен единен граждански номер *********вместо
правилния **********. Поради това решението ще следва да бъде потвърдено при
посочване на тези грешки в диспозитива на въззивното решение, а след връщане на делото на СРС същите следва
да бъдат отстранени по реда на чл. 247 ГПК.
По разноските за въззивното производство: При този изход,
разноски за настоящата инстанция се следват на въззииваемите. Доказано
направените са в размер на 880 лв. – адвокатско възнаграждение, което е
заплатено в брой съгласно удостовереното в представения договор за правна
защита и съдействие. Съобразно обжалваемия интерес от 11 662 лв.,
минималното възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /дори при
несъобразяване на чл. 2, ал. 5 от Наредбата/, възлиза на 913.10 лв. Заплатеното
от въззиваемите възнаграждение е под този размер, поради което възражението на
въззивниците за прекомерност по смисъла на 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 391611 от 23.04.2018г., постановено по гр.д. № 736/2017г. на
Софийски районен съд, 90 състав, с което Р.Б.Х., ЕГН **********, е осъден да
заплати на Н.Ч.Я., ЕГН ********** /при допусната очевидна фактическа грешка
- посочено ЕГН ********** вместо правилното
**********/, сумата 2 915.50
лв., представляваща получен на отпаднало основание задатък, даден въз основа на
сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 02.11.2016г., поради развалянето му, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 06.01.2017г. до окончателното плащане, както и Р.Б.Х., ЕГН **********,
е осъден да заплати на Г.Л.Н., ЕГН **********, сумата 2 915.50 лв.,
представляваща получен на отпаднало основание задатък, даден въз основа на
сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 02.11.2016г., поради развалянето му, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 06.01.2017г. до окончателното плащане, както и П.Б.Х., ЕГН **********,
е осъден да заплати на Н.Ч.Я., ЕГН ********** /при допусната очевидна
фактическа грешка - посочено ЕГН ********** вместо правилното **********/, сумата 2 915.50 лв., представляваща получен на отпаднало
основание задатък, даден въз основа на сключения между тях предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.11.2016г., поради
развалянето му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
06.01.2017г. до окончателното плащане, както и П.Б.Х., ЕГН **********, е осъден
да заплати на Г.Л.Н., ЕГН **********, сумата 2 915.50 лв., представляваща
получен на отпаднало основание задатък, даден въз основа на сключения между тях
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.11.2016г.,
поради развалянето му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
06.01.2017г. до окончателното плащане, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА Р.Б.Х., ЕГН **********, и П.Б.Х., ЕГН **********, да заплатят на Н.Ч.Я., ЕГН **********, и Г.Л.Н., ЕГН **********, на
основание чл. 78 ГПК сумата 880.00 лв.
/осемстотин и осемдесет лева/, представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.