№ 159
гр. Ихтиман, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Г.ев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Г.ев Административно
наказателно дело № 20211840200447 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0274-001374/31.12.2020 г.,
издадено от началника на РУ- Ихтиман, с което на В. Н. Р., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че нарушението не е извършено и АУАН не е предявен.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат,
който поддържа жалбата и развива допълнителни съображения относно
незаконосъобразност на НП.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 09.10.2020 г., около 02,00ч., служители на РУ- Ихтиман- свидетелите В. и Ц.,
възприели л.а. А А4 с рег. №...., който минал покрай тях. Служителите на РУ- Ихтиман
решили да спрат автомобила за извършване на проверка, поради което се качили в
патрулния автомобил и го последвали. Бил подаден светлинен и звуков сигнал, но
водачът не се съобразил- увеличил скоростта и продължил движението си.
1
Полицейските служители продължили да го следват със служебния автомобил, но след
известно време го изгубили. Установено било, че водач на МПС е жалбоподателят, тъй
като св. В. го е възприел и разпознал в момента, в който жалбоподателят е минал с
автомобила си покрай полицейските служители.
В АУАН поведението на водача е квалифицирано като нарушение по чл. 103
ЗДвП. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение по чл. 103 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
В хода на съдебното производство, като свидетели са разпитани свидетелите М.,
В., Ц., А. и А.а. Събрани са и писмени доказателствени средства- АУАН и заповеди за
компетентност.
От показанията на свидетеля В., който е очевидец на случая, се установява, че
същият е възприел именно жалбоподателят да е управлява автомобила, че заедно със
св. Ц. са го последвали с патрулния автомобил, пуснат е бил светлинен и звуков
сигнал, но жалбоподателят увеличил скоростта и служителите на РУ- Ихтиман го
изгубили.
Действително другият служител на РУ- Ихтиман- св. Ц., няма конкретен спомен
за случая, но независимо от това показанията на св. В. са достатъчни за изясняване на
фактическата обстановка.
В подкрепа на показанията на св. В. са и тези на св. М., който посочва, че при
съставяне на АУАН е съобразил и докладна записка по случая, касаеща това, че
жалбоподателят не е спрял на подаден сигнал.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите А. и А.а в частта, в която
заявяват, че изобщо не е имало опит за извършване на полицейска проверка и патрулен
автомобил в близост, тъй като противоречат на показанията на служителя на РУ-
Ихтиман- св. В.. Няма данни полицейските служители да са заинтересовани по някакъв
начин от това да възпроизвеждат факти от обективната действителност, които не са се
осъществили. На следващо място свидетелите А. и А. са в близки отношения с
жалбоподателя, поради което съдът приема, че показанията им обслужват защитната
му теза. На последно място при връчване на АУАН жалбоподателят не е направил
никакви възражения, което е допълнителна индиция, че се касае именно за изградена
впоследствие защитна теза.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна, по следните съображения:
При съставяне на акта за констатиране на нарушението и при издаване на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила
посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е
издадено съобразно изискванията на ЗАНН и въз основа на акт за установяване на
административно нарушение, съдържащ изискуемите от закона реквизити.
2
Съгласно чл. 103 ЗДвП „При подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания.“.
Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
Действително в случая сигналът за спиране не е бил подаден със „стоп-палка"
образец на МВР, а посредством звук и светлинни сигнали от управляван от
униформени полицейски служители служебен автомобил с ясни обозначителни знаци,
но това е допустимо съгласно чл. 170, ал. 3, изр. посл. от ЗДвП, според което „Сигнал
за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет" (в този смисъл Решение № 4759 от 01.09.2020 г. по адм.д. № 1961/2020 г.
на Административен съд – София).
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че
жалбоподателят е възприел подадените му светлинен и звуков сигнал, като
съображенията за това са следните. На първо място водачът след подаване на
сигналите е увеличил скоростта на движение. В този смисъл поведението на водача
след подаване на сигнала категорично сочи на възприемането на същия. На второ
място нарушението е извършено в 02,00ч. през нощта, когато е по- лесно
възприемането на подадения от патрулния автомобил светлинен и звуков сигнал.
След като е възприел сигнала за спиране, подаден от контролните органи,
водачът на ППС е бил е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Това дължимо поведение обаче не е предприето от
водача, а същият е увеличил скоростта и полицейските служителите са го изгубили от
поглед. Поради това е налице нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението в жалбата, че АУАН не е предявен на
жалбоподателя. Видно от самия АУАН същият е връчен лично на жалбоподателя на
20.10.2020г., като на същата дата жалбоподателят е получил и препис от него.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
По отношение на размера на наложеното наказание съдът намира, че
наказващият орган необосновано го е определил в максималния, предвиден от закона
размер. В случая по делото не са ангажирани доказателства, обуславящи така
индивидуализираната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя,
което е изцяло в тежест на наказващия орган. Съдът намира, че адекватно на
обществената опасност на извършеното нарушение в конкретния случай е налагане на
двете кумулативни наказания в минималния им предвиден в закона размер, а именно
глоба в размер 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Това
налага обжалваното НП да бъде изменено чрез намаляване на наложените на
жалбоподателя наказания за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП до посочените
размери.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0274-001374/31.12.2020 г., издадено
от началника на РУ- Ихтиман, с което на В. Н. Р., ЕГН **********, за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание глоба на 50 лева и срока на лишаване
от право да управлява МПС на един месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4