№ 41
гр. Разград, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Теодора М. Нейчева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора С. Люб. М.
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Частно наказателно дело №
20253300200086 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 32 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) - по искане за признаване на решение
за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на
Германия против на Я. Н. Я..
Постъпило е удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, с искане за признаване за плащане на финансова
санкция в размер 100 евро, наложена на Я. Н. Я. за поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата.
Я. Н. Я., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Прокурорът счита, че са налице основания за постановяване на решение,
с което се признае за изпълнение решението за налагане на финансова
санкция.
Съдът се запозна с представените по делото доказателства и установи:
С влязло в сила на 29.08.2024 г. решение № 09.5028340.8 от 25.07.2024 г.,
1
постановено от несъдебен орган на Германия – Полицейски президиум
Райнпфалц (Polizeiprasidium Rheinpfalz, Zеntrale Bubgeldstelle) е наложена
санкция в размер но 100 евро и разноски в размер на 28, 50 евро, за
нарушение, извършено на 05.06.2024 г. в 19,58 часа – затова, че превишил
допустимата максимална скорост, от 120 км/ч., с 23 км/ч., с лек автомобил с
рег. *** - административно нарушение, съгласно чл. 41 ал. 1 в съвкупност с
Приложение 2, § 49 StVO (Правилника за движението по пътищата); чл. 24
StVG (Закон за движението по пътищата); 11.3.4 В Κat (Федералния каталог за
финансови санкции).
Решението е в обхвата на актовете по чл. 1 от закона, тъй като
представлява постановен и влязъл в сила несъдебен акт на държава-членка на
ЕС за налагане на задължение за плащане на парична санкция, във връзка с
нарушение на правилата за движение, което съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 пр.
последно от ЗПИИРКОРНФС е решение за налагане на финансова санкция,
което се признава и изпълнява по реда и при условията на закона.
Постъпилото удостоверение съдържа реквизитите, предвидени по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г. и в
ЗПИИРКОРНФС.
От направената справка в НБД „Население“ се установяват данните на
засегнатото лице Я. Н. Я. – български гражданин, роден на *** г. в гр.
Исперих, с постоянен адрес в с. Ножарово и настоящ адрес в с. Германия.
Засегнатото лице Я. Н. Я. е български гражданин и с оглед
регистрирания постоянен адрес в България, следва да се приеме, че
местоживеенето му е на територията на съдебния район на ОС Разград и
съгласно чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС делото следва да се разгледа от ОС
Разград.
Приложено е удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции с превод на български.
Приложено е копие от акта, с който е наложена финансовата санкция.
Според отразеното в удостоверението по чл. 4 решението и срока и реда
за обжалване са съобщени на засегнатото лице. Поради това съдът следва да
приеме, че засегнатото лице е уведомено за постановеното решение.
Съответно не е налице основание за отказ по чл. 35. Според чл. 35, т. 9 от
закона съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение,
ако съгласно удостоверението и в съответствие със законодателството на
издаващата държава засегнатото лице не е било уведомено лично. В
удостоверението е отразено, че лицето е уведомено лично.
Поради това съдът намира, че твърдението на засегнатото лице, че не е
получило съобщение за нарушението и за постановеното решение не е
достатъчно да обоснове отказ да бъде признато решението. Решаващата
държава е удостоверила, че Я. Н. Я. е уведомен за наложената санкция и това
е достатъчно, за да се приеме, че е налице редовна процедура по установяване
2
на нарушение и налагане на наказание.
Няма твърдения и доказателства, че срещу наказаното лице за същото
деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и
от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции.
Изпълнението на решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд.
Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство,
които правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението, с което Я. Н. Я. е осъден да заплати финансова санкция се
отнася за деяния, извършени на територията на Германия.
Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското
законодателство, носи отговорност и подлежи на преследване за деянията,
които обосновават решението.
Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и
изпълнение по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл. 16, ал. 8 във вр. с чл. 32 от ЗПИИРКОРНФС следва да се
определи равностойността на 128, 50 евро в български левове по курса на
Българската народна банка, която е 251, 32 лв.
Налице са условията представеното решение да бъде признато и
изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Поради това съдът
РЕШИ:
Признава решение за налагане на финансова санкция № 09.5028340.8 от
25.07.2024 г., постановено от несъдебен орган на Германия – Полицейски
президиум Райнпфалц (Polizeiprasidium Rheinpfalz, Zеntrale Bubgeldstelle),
влязло в сила на 29.08.2024 г., с което на Я. Н. Я., роден на *** г., ЕГН
**********, с посочен адрес в с. Ножарово, с регистриран постоянен адрес в
с. Ножарово и настоящ адрес в Германия е наложена санкция в размер но 100
евро и разноски в размер на 28, 50 евро, за нарушение, извършено на
05.06.2024 г. в 19,58 часа – затова, че превишил допустимата максимална
скорост, от 120 км/ч., с 23 км/ч., с лек автомобил с рег. *** - административно
нарушение, съгласно чл. 41 ал. 1 в съвкупност с Приложение 2, § 49 StVO
(Правилника за движението по пътищата); чл. 24 StVG (Закон за движението
по пътищата); 11.3.4 В Κat (Федералния каталог за финансови санкции).
Изпраща решението, постановено от несъдебен орган на Германия,
ведно с препис от настоящото решение, на органите на Националната агенция
по приходите за изпълнение.
Препис от решението на съда да се връчи на засегнатото лице.
3
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава.
Копие от уведомлението, на основание чл. 38 да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Р България.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в 7-
дневен срок от узнаване за постановяването. Обжалването, съгласно чл. 20, ал.
1 във вр. с чл. 34 ЗПИИРКОРНФС, не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4