Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 03.12.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретар А. Луканова като
разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 4126 по описа за 2018г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 30.11.2017г., гр.д.36656/16г., СРС, 124
с-в прогласява за нищожно по иска
предявен от М.М.А. срещу А.М.Г., М.М.К. и Ж.М.Т., поради липса на съгласие,
пълномощно с нот. рег. № 2696/08.08.2013г. и рег. № 2697/08.08.2013г. на нотариус
рег. № 576 НК, според което М.М.К.е упълномощил А.М.Г. да дари на Ж.М.Т. собствените
му 4/6 идеални части от апартамент № 52 в гр.София, ж.к. „*********, състоящ се
от една стая, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 71,02 кв.м.,
заедно със зимнично помещение, без посочен номер, с площ 3,50 кв.м. и 1,75 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, прогласява за нищожен по иск, предявен
между същите страни, поради липса на съгласие, договор за дарение на 4/6
идеални части от същия недвижим имот, сключен между А.М.Г. в качеството й на
пълномощник на дарителя М.М.К., въз основа на прогласеното за нищожно
пълномощно и Ж.М.Т. в качеството й на дарен, обективиран в нотариален акт №
157, т. 1, рег.5477, дело № 138/2013г. на нотариус рег. № 500 НК, като осъжда
ответниците да заплатят на ищците сумата 1 266 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответниците по исковете А.М.Г., М.М.К. и Ж.М.Т.. Считат, че неправилно е
допуснато устно изменение на иска в открито съдебно заседание, без вписване на
исковата молба по чл.214, ал.1 ГПК, при липса на съдебен доклад по изменението
и без дадена възможност на ответника за отговор на изменението. Неправилно
упълномощителната сделка е приета за нищожна, въпреки че според съдебните
мотиви, упълномощителят е страдал от обездвижване и пълна парализа, наложили
полагане на пръстов отпечатък. В пълномощното е отбелязана причината за
полагането му – заболяване и старост. Удостоверено е, че подписът е положен от
упълномощителя. Поради това неправилен е и изводът за нищожност на договора за
дарение. Не са обсъдени задълбочено доказателствата по делото. Иска се отмяна
на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемата – ищцата М.М.А. - оспорва
жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.44 ЗЗД вр. чл.36,
ал.1, предл.2 вр. чл.37 вр. чл.26, ал.2, предл.2 и предл.3 ЗЗД вр. чл.576 ГПК и
чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД.
Неоснователни са
оплакванията по жалбата за недопустимост на решението.
С исковата молба се претендира прогласяване нищожност
на пълномощно, с което М.М.К.овластява ответницата А.М.Г. да дари неговите 4/6
ид.ч. от имот, поради липса на валидно съгласие, защото пълномощното не е подписано
от упълномощителя, нито на посочените ден и място, както и са нарушени изисквания
за място при оформяне нотариалната заверка, както и прогласяване нищожност на
сключения чрез пълномощното договор за дарение, поради липса на съгласие. В
първото о.с.з. 11.05.2017г., след представяне и запознаване с пълномощното,
процесуалният представител на ищцата – адв. Т., навежда ново основание за
нищожност на пълномощното, поради нарушени изисквания за нотариално
удостоверяване на положен отпечатък от ляв палец, вместо на десен палец или на подпис,
без посочване на съответните причини и неспазена нотариална форма за заверка по
чл.37 ЗЗД. Искането за изменение на иска е допуснато в същото съдебно заседание
в присъствие на процесуалния представител на ответниците – адв. С..
В нормата на чл.214, ал.1 ГПК отсъства регламентацията
на чл.116, ал.2 ГПК/отм./ изменението на иска, когато се прави без присъствие
на ответника, да стане с нарочна молба, от която се връчва препис. В случая е
приложим действащия чл.100 ГПК, според който страните извършват процесуалните
действия устно в съдебно заседание, а процесуалните действия извън съдебно
заседание се извършват в писмена форма. Затова предприетото в първото открито
съдебно заседание и в присъствие на представител на ответниците, които са били
редовно призовани, изменение в основанието на иска е валидно извършено в устна
форма, след като е обективирано в съдебния протокол. В този смисъл е
определение № 115/ 30.01.2015г., гр.д.5312/14г., ВКС, ІІІ г.о. Независимо от
изложеното, посочените фактически твърдения на ищцата, обосновали изменението
на иска, са подробно обосновани в нейна писмена молба от 10.05.2017г, с препис
на ответниците, представена в първото открито заседание. Тогава съдът изрично допуска
изменението на иска и дава възможност на ответниците за становище, каквото е
представено на 18.05.2017г.
Липсата на разпределена доказателствена тежест с допълнителен
съдебен доклад по допуснатото изменение на исковете не води до нищожност или недопустимост на
решението, предвид разясненията на т.2 от ТР № 1/09.12.2013г., ОСГТК на ВКС. Не
е нарушено правото на защита на ответниците, защото както е посочено и в
съдебния доклад от 24.03.2017г., изцяло в тежест на ищцата е доказването на
правнорелевантните факти за допускане на твърдените нарушения при извършване на
нотариалното удостоверяване.
Исковата молба е вписана още на 20.09.2016г., от
когато е проявено действието на вписването. Петитумът за прогласяване на
нищожност не е изменен впоследствие, поради което не се налага повторно
вписване. Отделно, съобразно постановките на т.2 от ТР № 3/19.07.2010г., ОСГК
на ВКС, вписването на искова молба по чл.114 ЗС има оповестително-защитно
действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде пречка за
възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на
валиден съдебен акт, с който се дава защита на вещното право, предмет на
търсената защита, като се обвързват страните по делото със силата на пресъдено
нещо.
Евентуалното несъбиране на дължимата държавна такса
също не опорочава процеса, след като на ищцата не са давани указания в тази
насока, които да са останали неизпълнени.
Неоснователни са
оплакванията по жалбата за неправилност на решението.
С договор за дарение от
12.08.2013г., обективирън в нот. акт № 157, т.I, д.138/13г., н-с рег. №
500 НК, М.М.К., чрез пълномощник -
ответницата А.М.Г., заедно със същата ответница, действаща и в лично качество,
даряват на ответницата Ж.М.Т. собствените си съответно 4/6 ид.ч. и 1/6 ид.ч. от
апартамент № 52 в гр.София, ул. „*********, етаж 11, идентичен с апартамент №
52 в гр.София, ж.к. „*********, състоящ се от една стая, хол, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ 71,02 кв.м., заедно със зимнично помещение, без
посочен номер, с площ 3,50 кв.м. и 1,75 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото.
При сключване на договора по нотариален ред, ответницата А.М.Г. се легитимира като представител на
дарителя М.М.К.чрез издадено от него пълномощно с нот. рег. № 2696/08.08.2013г.
и рег. № 2697/08.08.2013г. на нотариус А.Ц., рег.
№ 576 НК, район на действие РС – Брезник, с
което я овластява да го представлява пред компетентния нотариус като дари от
негово име на ответницата Ж.М.Т. собствените му 4/6 ид.ч. от апартамента. В пълномощното вместо подпис на упълномощител е поставен
пръстов отпечатък. Вписано е удостоверяване от нотариуса, че „На основание
чл.579, ал.2 от ГПК във връзка с чл.189 от ГПК М.М.К.поради заболяване и
старост вместо подпис положи отпечатък от палец на лява ръка.“. На гърба на пълномощното има удостоверяване за нотариална
заверка на подпис с рег. № 2696/08.08.2013г. със забележка, че
„Удостоверяването е извършено извън кантората“ и удостоверяване на съдържанието
на документа с рег. № 2697/08.08.2013г.
Съгласно чл.
579, ал.2 ГПК, когато някое от участващите лица в нотариалното действие не може
да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл.189, като актът не
се приподписва от свидетели. Разпоредбата на чл.189, ал.1 ГПК предвижда, че
частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък
на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на
десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи
причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.
В случая, въпреки нотариалните удостоверявания за
„заболяване и старост“ и положен „отпечатък от палец на лява ръка“ на
упълномощителя, липсва изискуемото от чл.189, ал.1, изр.2 ГПК вписвание за
причината, поради която вместо отпечатък от десен палец е сложен такъв от друг
пръст. Липсата на този
задължителен реквизит, който следва да е налице към момента на официалното
удостоверяване и част от същото, не може да бъде саниран, включително с новопредставени
доказателства за тогавашното състояние на лицето. В хипотезата на чл.576 вр. чл.580, т.6 вр. чл.579, ал.2,
предл.2 вр. чл.180, ал.1, изр.2 ГПК, нотариалното удостоверяване на пръстовия
отпечатък, заместващ подписа върху процесното пълномощно е нищожно.
Последният извод
се налага и на още едно основание. Съгласно чл.590, ал.1, изр.2 ГПК при
удостоверяване на подпис върху частен документ се прилага на чл.580
ГПК за издаване на нотариален акт, чието съдържание според чл.580, т.1 ГПК следва да включва годината, месеца, деня, а когато
е необходимо - и часа и мястото на издаването. Има се предвид както съответното населено място, така и точния адрес, където е извършено действието.
Тази потребност е необходима, не при удостоверяване, извършвано след лично
явяване на лицето в нотариалната кантора по общото правило на чл.578, ал.4 ГПК,
а при неговото изключение, визирано в чл.573, ал.3 ГПК, когато уважителни
причини препятстват явяването на лицето или налагат
незабавното извършване на нотариалното действие. Това се изисква с оглед проверка доколко нотариалното
действие е извършено в съдебния район на нотариуса - чл.573, ал.1 ГПК и доколко
нотариусът е имал право да извършва действието - чл.576 ГПК, като неспазването
му влече нищожност на съответното действие.
Настоящото нотариално удостоверяване на пръстовия
отпечатък на упълномощителя е осъществено извън нотариалната кантора, но без посочване
на населеното място и точен адрес, където е осъществено. Затова и на основание чл.576 вр. чл. 580, т.1 вр. чл.573,
ал.1 ГПК, нотариалното удостоверяване на пръстовия отпечатък върху пълномощното
е нищожно.
При липса на валидно
нотариално удостоверяване на подпис или пръстов отпечатък на процесното
пълномощно, същото е нищожно на поради неспазена форма за валидност по чл.37,
предл.2 ЗЗД, а именно писмено упълномощаване с едновременно нотариално удостоверяване
на подпис и съдържание, щом като е необходимо за сключване на договор във
формата на нотариален акт.
Пълномощното
като едностранна сделка е нищожно и предвид липсата на волеизявление и съгласие
за упълномощаване при условията на чл.44 вр, чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД.
Договорът за
дарение в частта за прехвърлените 4/6 ид.ч. на М.М.К.е
сключен без
представителна власт като особена хипотеза на липса на съгласие, и без потвърждаване по реда на чл.42, ал.2 ЗЗД.
Потвърждаване е невъзможно, предвид прекратяване по реда на чл.41, предл.3 ЗЗД
на пълномощието, каквото даже и не е съществувало, със смъртта на лицето,
посочено за упълномощител, настъпила в деня на нотариалното изповядване на
дарствената сделка – 12.08.2013г. Затова искът за нейното прогласяване за нищожна до размер на 4/6
ид.ч. поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД е основателен.
Крайните изводи на
двете съдебни инстанции съвпадат, но поради различни мотиви. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция
въззиваемата не установява реализирани разноски, поради което такива не се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-а с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 30.11.2017г., гр.д.36656/16г., СРС, 124 с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2