№ 91
гр. Сливен , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20212230200432 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба от „ТЕРЕЗА ТРАНС”
ЕООД, представлявано от управителя В.Т.В., със седалище и адрес на
управление на дейността гр. Сливен, против НП № 22-0000175 от 17.03.2021
г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация” – гр. Бургас, с
което на дружеството е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5000 лева, за нарушение на чл.
38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ. Моли НП да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, редовно призована, не се явява и не се
представлява.
В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован не
изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:
Във връзка с извършването на комплексна проверка на „ТЕРЕЗА
ТРАНС” ЕООД, до управителя била изпратена покана да се яви и да
представи документи, касаещи дружеството, автомобилите и водачите към
1
това дружество. В указания срок управителят предоставил изисканите
документи, с изключение на дигиталните записи от картата на водачите,
която се съхранява в паметта на картата на водача за периода от 01.01.2021 г.
до 28.02.2021 г. Проверката била извършена на 11.03.2021 г. в гр. Сливен в
сградата на областен отдел „Автомобилна администрация” – Сливен, като
било констатирано, че „ТЕРЕЗА ТРАНС” притежава лиценз № 4892 за
извършване на международен превоз на товари. Предприятието обаче не е
изпълнило задълженията си по Наредба № Н-3 на МТ, като не е осигурило
записване на картата на водача най-малко един път на 28 дни.
За констатираното, в присъствието на управителя, е бил съставен
АУАН, за нарушение на чл. 38, ал.1, т.2 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на
МТ. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 22-
0000175/17.01.2021 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице
имащо право на обжалване, а разгледана по същество се явява основателна.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което
опорочава цялата административно наказателна процедура и е абсолютно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Поради
констатираното нарушение, съдът няма да се спира на фактическата
обстановка, както и на това дали е доказано извършването на вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е
описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и
точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние
следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав
на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57,
ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са
били нарушени. В конкретния случай на жалбоподателя е съставен АУАН за
нарушение на чл. 38, ал.1, т.2 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ.
2
Всъщност този текст е посочен в самото описание на нарушението, а на
следващия ред …с което виновно е нарушил разпоредбите на…… е посочен
текста на чл.12, ал.5, вр.ал.4 от Наредба Н-14 на МТИТС. Т.е. още със
съставяне на акта за жалбоподателя не става ясно какво нарушение се приема,
че е допуснал – по чл.38 от Наредба Н-3, за това че не е извлечена и
съхранена информация от паметта на картата на водача или по чл.12, ал.5,
вр.ал.4 от Наредба Н-14, за това че не е представил документите, които са му
били изискани в седемдневен срок от получаване на уведомлението за
проверката в съответната териториална структура на ИА „АА“. Ако се съди
от текстовата част на акта, където е описано нарушението, то следва да бъде
подведено по Наредба Н-14, доколкото е посочено, че предприятието не
предоставя за изискания период…..При анализ на всички доказателства
обаче, следва по-скоро изводът, че жалбоподателят е допуснал нарушение на
Наредба Н-3, доколкото изобщо не съхранява тези записи, а не на Наредба Н-
14, тъй като на практика той е изпълнил задължението си да представи
изисканите документи в срок и не е представил записите, не защото
умишлено е целял да не ги представи, скрие и т.нат., а защото не е разполагал
с тях.
На следващо място – в НП нарушението вече е подведено под трета
норма – тази на чл.12, ал.5 от Наредба Н-14, на основание правомощията на
АНО съобразно чл.52, ал.4 от ЗАНН. Само че там където е посочено, че
нарушението се преквалифицира отново е налице разминаване, тъй като е
отбелязано, че се преквалифицира от чл.12, ал.5, вр.ал.4 от Наредба Н-14 на
чл.12, ал.5 от Наредба Н-3, а на реда …с което виновно е нарушил…. е
посочен текста на чл.12, ал.5 от Наредба Н-14. Т.е. и от НП за дружеството не
става ясно за допускането на какво нарушение се санкционира. Отделно от
това според е въпросът дали АНО може да преквалифицира нарушението,
доколкото съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато
е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, а това
разследване може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото
ведомство. В тази разпоредба не е посочено правомощие да преквалифицира
нарушението, както е сторено в настоящия случай.
3
Посочените разминавания във фактическата обстановка и правната
квалификация, отразена в АУАН и в НП и между АУАН и НП, водят до
нарушаване правото на жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността да
разбере за какво нарушение му се търси административно – наказателна
отговорност.
Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлечения към административно – наказателна
отговорност, в чието съдържание се включва е правото му да знае точно
какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да
организира защитата си в пълен обем. Административно – наказващият орган
следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително е чл.
57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да
бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда
спорът по същество.
Изложените съображения мотивират съда да отмени атакуваното НП
като незаконосъобразно, поради което съдът няма да се спира на
констатациите по акта и на това дали нарушенията са доказани от събраните
по делото доказателства или не.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0000175/17.01.2021 г., издадено от Директор на
РД „Автомобилна администрация” – гр. Бургас, с което на „ТЕРЕЗА
ТРАНС” ЕООД , представлявано от управителя В.Т.В. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 5 000 лева, за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от
07.04.2009 г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5