Решение по дело №537/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 312
Дата: 16 октомври 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Мария Димова Шолекова
Дело: 20194310200537
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                          

                                   град Ловеч, 16.10.2019 година

 

                                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА     

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ШОЛЕКОВА

 

при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 537  по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

          С наказателно постановление № 66/10.05.2019 год. на П.П.П., Директор на Регионална дирекция по горите-Ловеч, е наложена на основание чл.53,ал.1 и 2 от ЗАНН, чл. 275,ал.1,т.2  и чл.266, ал.2, във връзка с ал.1,пр.7 от Закона за горите имуществена санкция в размер на 450. 00 /четиристотин и петдесет/ лева и имуществена санкция в размер на 450.00/четиристотин и петдесет/ лева на „Е - **” ЕООД, за това, че на 12.03.2018 г. в с.Л., общ.Угърчин, ул.”Н.” №17, като обект по чл.206 от ЗГ съхранява 3,96 пл.мз едра строителна дървесина от бял и черен бор и 3,88 пл.мз средна строителна дървесина от бял и черен бор, без контролна горска марка и без превозен билет. По трупите на едрата строителна дървесина липсват поставени контролни пластини, което е нарушение на чл.213, ал.1, пр.6, т.1 и т.2 от ЗГ.

          Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят  «Е - **» ЕООД, представлявано от М.Л., който го обжалва чрез адв.И. в срок, като незаконосъобразно, като излага че не става ясно с какъв акт е образувано административнонаказателното производство, нито кога и как е констатирано деяние, за да се носи отговорност. Счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на чл.33, ал.2 и чл.34, ал.3 от ЗАНН, като излага подробни съображения. Изтъква, че жалбоподателят по никакъв начин не е уведомен за вмененото му деяние с НП. Сочи, че в НП са описани три отделни нарушения на ЗГ, а са наложени две наказания, както и че при издаване на НП не е взето предвид постановление от 08.11.2018 г. на РП-Ловеч, с което е прекратено воденото досъдебно производство на основание чл.24, ал.1,т.1 от НПК. Излага, че при определяне на санкциите в размер по-голям от минималния не е съобразена разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Сочи, че в нарушение на чл.57, т.3 от ЗАНН в НП липсва ясно описание на нарушението и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Нарушена е и разпоредбата на чл.57,т.6 от ЗАНН при посочване на правната квалифиация. Поради изложеното счита, че допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са ограничили правото на защита на жалбоподателя и моли съда да отмени обжалваното НП, като необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован се явява адв.И., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли НП да бъде отменено, като незаконосъобразно. Излага, че са нарушени разпоредбите на чл.34 от ЗАНН, че собственика на фирмата не е бил уведомен за започване на производството, че показанията на разпитаните свидетели противоречат на показанията им депозирани в хода на досъдебното производство, както и че дори да се приеме, че жалбоподателят е съхранявал дървесина, то тя не е била в обект по чл.206 от ЗГ, а извън него и впоследствие е била върната от РДГ.

          За ответника - Регионална дирекция по горите - Ловеч, редовно призован, се явява юриск.Т., която счита, че НП е законосъобразно и правилно и моли да бъде потвърдено. Представена е писмена защита.

          От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите, както и от становищата на процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

          На 12.03.2018 год. бил съставен КП № 135758/12.03.2018 г., в който е отразено, че в търговски склад за дървесина на «Е **» ЕООД, с.Л., ул.»Н.» №17 са налични 3,96 пл.мз едра строителна дървесина от бял и черен бор и 3,88 пл.мз средна строителна дървесина от бял и черен бор, които не са маркирани с КГМ, а по едрата строителна дървесина няма поставени контролни пластини. Въз основа на цитирания КП не е съставен АУАН, но КП, заедно с други КП, РОП и 2 бр.АУАН с писмо № І-2-3090/28.03.2018 г. са изпратени на РП-Ловеч за преценка за наличие на престъпление. Образувано е дос.производство №86/2018 г. по описа на РУ на МВР-Угърчин, което е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 08.11.2018 г., влязло в сила на 19.11.2018 г. Въз основа на актова преписка 66 от 18.01.2019 г. и цитираното постановление на РП-Ловеч е издадено обжалваното НП и е връчено по пощата с обратна разписка на 17.05.2019 г. на С.И.. С НП е прието, че дружеството-жалбоподател  е извършило нарушения на чл.213, пр.6, т.1 и т.2 от ЗГ, като на 12.03.2018 г. в с.Л., общ.Угърчин, ул.”Н.” №17, като обект по чл.206 от ЗГ съхранява 3,96 пл.мз едра строителна дървесина от бял и черен бор и 3,88 пл.мз средна строителна дървесина от бял и черен бор, без контролна горска марка и без превозен билет.

          Лицата, извършили проверката и съставили КП от 12.03.2018 г., както и други лица, взели участие в проверката са разпитани като свидетели в хода на съдебното производство, като същите дават подробни показания относно начина на извършване на проверката, местонахождението на процесната дървесина и констатираните нарушения.

          Съдът споделя по-голяма част от възраженията, изтъкнати в жалбата и приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано по следните съображения: В хода на административнонаказателното производство са допуснати редица процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Конкретният случай представлява изключение от правилото по чл.36, ал.1 от ЗАНН, тъй като административнонаказателното производство е започнало не със съставяне на АУАН, а въз основа на постановление от 08.11.2018 г. на РП-Ловеч за прекратяване на наказателното производство, което е допустимо съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН. Следва да се има предвид обаче, че всякога когато се образува административнонаказателно производство, лицето срещу което то е насочено следва да бъде уведомено за започването му, което в случая не е налице. Недопустимо е санкционираното лице да узнае какво нарушение му е вменено едва с НП. Няма данни по делото с какъв акт е образувана актова преписка 66 от 18.01.2019 г./цитирана в НП/ и дали за образуването на производството е уведомено дружеството – жалбоподател. Липсва яснота дали въз основа на цитираната актова преписка или въз основа на постановлението на РП-Ловеч е образувано производството пред наказващия орган, още повече, че постановлението на РП-Ловеч е входирано в РДГ на 22.11.2018 г./л.19/, а това обстоятелство е от съществено значение за преценката на съда относно спазване на съответните срокове за образуване, водене и приключване на административнонаказателното производство, посочени в чл.34 от ЗАНН. В тази връзка съдът не споделя възраженията изложени в жалбата относно неспазване разпоредбите на чл.33, ал.2 и чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като развитите съображения касаят случай, в който административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН, налице са данни за извършено престъпление, което налага прекратяване на производството по съставения АУАН и изпращане на материалите за произнасяне на прокурора. В случая няма съставен АУАН и постановлението на РП-Ловеч за прекратяване на наказателното производство замества АУАН и този шестмесечен срок започва да тече от датата на получаването му от наказващия орган. Цитираното постановление е получено от РДГ-Ловеч на 22.11.2018 г., а НП е издадено на 10.05.2019 г., т.е. в указания в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок. Допуснато е друго нарушение от наказващия орган, а именно такова на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, която гласи: ” Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението…” И тази разпоредба е изрична и спазването й не е обусловено от факта как е образувано административнонаказателното производство, дали с АУАН или с въз основа на прекратено от съда или прокурора производство. След като наказващият орган твърди в НП, че нарушението е извършено на 12.03.2018 г., то е следвало да издаде НП най-късно до 12.03.2019 г. и като не е сторил това е допуснал нарушение на указания в закона срок, който е давностен и погасява правото му да реализира отговорността на нарушителя за извършено нарушение. Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Целта на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН и при трите й алинеи, е именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия. Тук следва да се акцентира и на друг много съществен момент, а именно разграничаване на отделните хипотези, касаещи образуване, съответно прекратяване на административнонаказателното производство, а от там и съблюдаване  на разпоредбите на чл.33 и чл.34 от ЗАНН. Ако наказващият орган въз основа на съставения КП и събраните по преписката доказателства е преценил, че дружеството-жалбоподател е извършило административно нарушение, то е следвало да бъде съставен АУАН за това нарушение и да се издаде наказателното постановление в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. В конкретния случай образуваното наказателно производство не е било пречка за това, тъй като извършител на нарушението е ЮЛ - „Е **” ЕООД, като лице стопанисващо обект по чл.206, ал.1 от ЗГ, а юридическите лица не носят наказателна отговорност, т.е. не може да става въпрос за нарушаване на правилото ne bis in idem. Несъобразяването на изложените обстоятелства е довело до порочно започнало и порочно завършило административнонаказателно производство, като посочените по-горе пороци на НП не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство. Неспазването на указаните в закона срокове за иницииране на производство по налагане на административно наказание и налагането на същото, е винаги съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност на НП.

          Настоящата инстанция намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, касаещо мястото на извършване на нарушението. В НП е отразено, че това е с.Л., ул.”Н.” №17, където е регистиран обекта по чл.206 от ЗГ, но от показанията на всички разпитани свидетели се установява, че процесната дървесина не е съхранявана в посочения обект, а в непосредствена близост до него. Посоченото несъответствие е нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН. Не се споделят възраженията за броя на нарушенията и наложените санкции, тъй като в чл.213, ал.1 от ЗГ са посочени три хипотези и всяка от тях осъществява отделно състав на административно нарушение, съответно предполага налагането на отделна санкция. Следва да се отчете факта, че при посочване на правната квалификация на нарушенията, наказващият орган не е посочил разпоредбата на чл.266 от ЗГ, която фактически съдържа състав на административно нарушение, а е посочил същата само като основание за налагане на санкциите.

          Предвид на изложените съображения, съдът намира, че посочените процесуални нарушения са съществени, водят до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и са абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, същото  е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено, без да се обсъждат  изложените в постановлението обстоятелства по същество, както и възраженията и доводите на страните в този смисъл.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

         

                                  Р   Е   Ш   И :

 

          ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ  66/10.05.2019 год. на П.П.П., Директор на Регионална дирекция по горите-Ловеч, с което е наложена на основание чл.53,ал.1 и 2 от ЗАНН,  чл. 275,ал.1,т.2 и чл.266, ал.2, във връзка с ал.1,пр.7 от Закона за горите имуществена санкция в размер на 450. 00 /четиристотин и петдесет/ лева и имуществена санкция в размер на 450.00/четиристотин и петдесет/ лева на „Е - **” ЕООД, за нарушения на чл.213, ал.1, пр.6, т.1 и т.2 от ЗГ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

 

                                     

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :