М О
Т И В И
Към
присъда по НОХД № 600/2009 год.на КРС-ІV н.с .
Районна прокуратура–К. е повдигнала обвинение
против подсъдимия А.С.Г. за това,че:
І.На
26.04.2009г. в град К., обл.Пловдивска, чрез използване на техническо средство
- ръчна количка е отнел чужди движими вещи, а
именно : 1 брой ръчна количка, 1 брой чугунена мивка стара, 1 бр. брадва със счупен сап, 1 брой поставка за плажен чадър метална 1 брой брадва с нормален сап - всичко на обща стойност 94.00 лв. /деветдесет
и четири лева/ от владението на Й.М.М.
***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
престъплението представлява опасен рецидив,
тъй като деецът е извършил престъплението
, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК и е извършил престъплението, след
като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК - Престъпление по чл.196, ал.1 т.2 във вр. с
чл.195, ал.1, т.4 , предл.ІІ-ро във вр. с чл.194 ал.1 във вр.
с чл.29, ал.1 буква „А" и буква „Б" от НК.
ІІ. На
26.04.2009г. в град К., обл.Пловдивска, е направил
опит да отнеме чужди движими вещи, както следва : 1 брой ел. пералня стара с мотор, 1 брой ламаринен казан
с височина 1 метър и диаметър 60 см.,
1 брой антидекубитален дюшек в комплект с компресор за надуване, всичко на обща стойност 127.00 лева /сто двадесет и седем лева/, от владението на Й.М.М. ***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е останало недовършено, поради независещи от
дееца причини и престъплението представлява опасен
рецидив, тъй като деецът е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК - Престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с
чл.18 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 буква „А" и буква „Б" от НК.
Съдебното производство производство
протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа така повдигнатите
обвинения спрямо подсъдимия и предлага да
бъде извършена преквалификация на обвинението ,като бъде приложен от съда чл.
26 ал.1 от НК и двете деяния бъдат включени в един общ диспозитив на
продължавано престъпление с цифрова квалификация по чл. 196 ал.1 т.2 , във вр.
с чл. 195 ал.1 т.4 , във вр. с чл. 194 ал.1 , във вр. с чл. 29 ал.1 б. “А” и б. “Б,” във вр. с чл. 26 ал.1 от НК. За
извършеното престъпление прокурорът пледира на подсъдимия Г. да бъде наложено
наказание Лишаване от свобода за срок от две години ,което да бъде изтърпяно
ефективно при първоночален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
В съдебното производство не бе
предявен граждански иск от пострадалата Й. М. М. и не бе депозирано искане за
конституирането и като частен обвинител.
Подсъдимият А.С.Г. се признава за
виновен , съжалява за извършеното и прави самопризнания ,като при условията на
чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и лично и чрез служебния си защитник – адв. С.Т. моли за справедливо
и по-леко наказание от предложеното от прокурора .
Съдът на базата и след анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият А.С.Г. е роден на *** ***, жител и живущ ***,
българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН-**********.
Подсъдмият А.С.Г. е
многократно осъждан, както следва :
1. С Присъда № 72/16.10.2002 г. по НОХД
№308/2001г. на Районен съд К., влязла в законна сила на 18.11.2002 г. на „Лишаване от свобода" за срок от 6 месеца,
като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от три години,за престъпление по чл. 195 ,ал. 1,т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
2. С присъда № 23/03 г. по НОХД
71/2003г. по описа на Районен съд - гр. К., влязла в законна сила на
04.04.2003г., за престъпление по чл.196,ал.1,т.2,във вр.с чл.195, ал.1,т.4, пр.2-ро, във вр. с чл.194, ал.1, във вр.с чл. 29, ал. 1, б. „А" и б. „Б", във вр. с чл. 18, ал.1 от НК , е осъден
на "Лишаване от свобода"
за срок от 3 години.
3. С присъда № 281/99г. по НОХД № 100/99г. по описа на Районен съд- гр.К., влязла в законна сила на 22.10.1999 г. е осъден на „Лишаване от свобода " за срок от 3 години, при “Строг“
режим за
престъпление по чл.196, ал.1 т.2, във вр.с чл.195 ал.1 т.3, предл.1 , във вр. с чл. 194 ал.1 ,във вр. с чл. 29 ал.1 б. “А” от НК.
4. С присъда по НОХД № 78/97
г. по описа на КРС , влязла в законна сила на 31.07.1997 г. подсъдимият Г. е
осъден на 1 година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи ефективно
при първоначален “Общ” режим .
5. С
присъда по НОХД № 155/1996г.,
влязла в законна сила на 27.11.1996г., на основание чл.197 т. 3 от НК е осъден на глоба в размер на 3000лв.
На
26.04.2009г. подсъдимия Г. изпил значително
количество алкохол - мастика.
След това тръгнал да се разхожда в квартала, където живеел. Когато наближил
къщата на своята
съседка пострадала Й.М.М.,***, той решил да влезе в двора й, за да провери
дали има нещо ценно, което да
открадне и по късно да продаде. Влезнал в двора през незаключената пътна врата.
На място под навес, намерил ръчна количка и в нея сложил някои вещи, които харесал, а именно 1 брой стара
чугунена мивка, 1 бр. брадва със счупен сап, 1 брой брадва с нормален сап, 1
брой поставка за плажен чадър
метална, като приготвил и други вещи, които по-късно да вземе, а именно : 1 брой ел. пералня с мотор, 1
брой ламаринен казан с височина 1
метър и диаметър 60 см., 1 брой антидекубитален дюшек в комплект с
компресор за надуване. След това взел количката, подкарал я и се отдалечил от
местопроизшествието. По време на тези събития в блока, който се намирал южно от двора, където Г. извършвал
инкриминираните действия се намирал
свидетелят - очевидец Б.Х.Б., който наблюдавал действията на подсъдимия. След като А.Г. си тръгнал, Б. отишъл и пресрещнал пострадалата М.,
която се прибирала от магазин и я осведомил за събитията на които е станал
свидетел. Те двамата потърсили и намерили подсъдимия Г. пред къща, близо до тази на пострадалата,
където той бил седнал на тротоара
и пиел ракия, а количката с откраднатите
вещи била до него. След като тя му казала, че ще уведоми полицията, Г. подкарал количката и тръгнал да я
връща. На място в двора на къщата М.
установила, че е приготвена купчина от вещи, описани по-горе, които Г.
подготвил за вземане. След това той избягал, а малко по-късно на място отишъл патрул от полицията.
От
заключението на назначената по делото съдебно
- психиатрична експертиза се установява , че А.С.Г. не се води на диспансерен учет в ОДПЗС
- Пловдив и не е регистриран с
амбулаторен лист или епикриза. При
него няма данни за умствена недоразвитост. Боледува от психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на употреба на алкохол, синдром на зависимост. По време на извършване на инкриминираното деяние
на 26.04.2009г. А.Г. е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване - средна
степен, при което са били значително намалени самоконтролът и
критичността на преценката, имало е нарушения в координацията, но не е била
изключена психичната годност да разбира и да ръководи постъпките си. По време
на деянието той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. А.Г. е психично годен да възприема правилно фактите, които са от значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. След извършването на деянието А.Г. не е изпадал в състояние на краткотрайно или продължително разстройство
на съзнанието, което да изключва
способността му да разбира и ръководи постъпките си. Той може да участва в
наказателно производство и да организира защитата си.
От заключението на изготвената и приета по делото
съдебно-стокова експертиза се установява
,че общата стойност
на инкриминираните вещи предмет на противозаконното
отнемане е 94 лв. , а на опита за противозаконно отнемане е 127 лв.
Горната фактическа обстановка, Съдът
приема за безспорно установена на базата
на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК , което беше
прието от съда по реда посочен
в чл. 372 ал.4 от НПК , както и на
доказателствата събрани в досъдебната фаза , които ги
подкрепят и които на основание чл. 373
ал.3 от НПК съдът ползва, а това са именно
показанията на свидетелите Й.М. и Б. Б. , а също и от
приложените по делото писмени
доказателства и от заключенията
на изготвените експертизи . Съдът
кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични, съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал и кореспондиращи със
самопризнанията на подсъдимия.
Описаната фактическа обстановка се установява и от обясненията на подсъдимия
дадени в досъдебното производство, в които той признава авторството и вината си
в извършването на престъплението . Съдът ги ползва на горепосоченото правно
основание ,тъй като те кореспондират изцяло с показанията на другите
свидетелите и се потвърждават и от факта на намирането на част от
инкриминираните вещи у подсъдимия , а друга част ,които са били предмет на
отнемане в двора на пострадалата ,но изместени от обичайните им места ,събрани
и приготвяне за изнасяне.
При така
установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа
обстановка Съдът намира
,
че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1 т.2,във вр. с чл.195, ал.1, т.4, предл.2 -ро,
във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 буква
„А" и буква
„Б" , във вр. с чл.26 ал.1 от НК. ,поради което и включи двете
присвоителни деяния в общ диспозитив на продължавано престъпление , като
приложи чл. 26 ал.1 от НК. От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия умишлено –при
форма на вината пряк умисъл , с целени и настъпили общественоопасни последици, а второто деяние е останало недовършено ,във фазата на опита
поради независещи от волята на дееца причини , а именно намесата на пострадалата.
При индивидуализиране на наказанието Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от подсъдимия пълни самопризнания, които в значителна
степен спомогнаха за изясняване на
обективната истина по делото и изразеното съжаление за извършеното. При определяне вида и размера на наказанието и индивидуализирането му съобразно предвиденото в особената част на НК съдът отчете сравнително
високата степен на обществена опасност на деянието с оглед негативните
обществени настроения против този вид престъпления в региона поради значителният им интензитет и степента, в която
те засягат този вид правно защитени обществени отношения.От друга страна
прецени, че подсъдимият А.Г. е личност
със сравнително висока степен на обществена опасност ,с оглед многобройните
му предишни осъждания отново за
престъпления против собствеността.Въпреки неколкократните си осъждания същият
не се е превъзпитал и отново е извършил престъпление от което следва изводът
,че приложената до момента наказателна репресия не е оказала своят поправителен
и превъзпитателен ефект. От факта на неколкократните му осъждания отново за
престъплнения против собствеността
следва ,че при него е налице
траен престъпен умисъл и упоритост при извършването на престъпленията. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства в аспекта на тежестта
на конкретното престъпление и сравнително не високата стойност на вещите
предмет на посегателството , съдът се
съобрази с императивния характер на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съгласно
която, при направено признание на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт от страна на подсъдимия, което е прието по надлежния ред от съда, при постановяване
на осъдителна присъда наказанието следва да се определи при условията на чл. 55
от НК и без да са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , какъвто е
конкретният случай. Съобразявайки се с тази постановка на закона и с оглед
обема и тежестта на извършеното престъпление съдът наложи на подсъдимия А.С.Г. наказание
при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, като определи наказанието под предвидения специален минимум в нормата
от особената част, който е три години
лишаване от свобода,като оразмери наказанието на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Тъй като подсъдимият
Г. е осъждан на лишаване от свобода и престъплението е извършено от него при
условията на опасен рецидив , то институтът на условното осъждане по принцип е
неприложим в случая ,а и съдът намира ,че за постигане на целите на казанието
същото следва да бъде изтърпяно ефективно ,поради което на осн. чл. 61 т.2 от ЗИНЗС определи първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното
на подсъдимия А. С.Г. наказание
Лишаване от свобода за срок от една година
и шест месеца ,като на основание
чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС определя същото да бъде изтърпяно в затворническо заведение - затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип.
Според преценката на Съда именно така
наложеното наказание като вид и размер
се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и най –добре би изпълнило целите на наказанието посочени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване
на престъплението са незачитане от страна на подсъдимия на установения и
утвърден в страната правов ред и в частност незачитане на установените
правила и норми охраняващи правото на собственост, ниска правна култура ,
както и желание за лично
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
С оглед изхода на делото
съдът
възложи на подсъдимия и направените по делото разноски в размер на на 78
лв.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Т.