Р Е Ш Е Н И Е 770/31.10.2019г.
№ 31.10.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 29.10 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 1659 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по исковата молба на “ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД против М. А.М., с която се иска
от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е била издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на
ЯРС, а именно: сумата от 114, 68 лв. главница,
ведно с лихва за забава за периода от 11.02.2017-24.03.2019 г. в общ размер
на 12,88 лв., както и
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
25.03.2019 г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство.
Ищецът твърди, че като краен снабдител съгласно чл. 98а от ЗЕ,
продава електрическа енергия при
публично известни ОУ – надлежно одобрени и публикувани. По силата на чл. 7,ал.1
от ОУ ищеца поел задължението да снабдява с ел.енергия обект на потребление на
ответника, находящ се в гр.С., ул.***, за което бил
открит и съответния клиентски номер.Ищецът бил изправна стана, като за периода
25.12.2016-24.03.2017 год. доставил на обекта на ответника ел.енергия на обща
стойност 114,68 лв., което задължение до този момент не било заплатено.Поради
забава в плащането била начислена лихва в размер на общо 12,88 лв. Претендира се уважаване на иска, както и
присъждане на разноски.
В депозирания в законния срок отговор се
посочва,иска е неоснователен, т.к. имотът бил продаден на 05.11.2013 год., като
консумираната за процесния период ел.енергия и лихви
били задължение на новия собственик. Иска се отхвърляне на претенцията.
В
съдебно ищецът не изпраща представител.
В писмено становище моли за уважаване на претенцията.
Ответникът,
чрез упълномощен адвокат оспорва иска.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца исковите суми. Предвид постъпило възражение по чл. 414 ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за
това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е препис – извлечение от
сметка за клиентски номер ***, за обект
на потребление находящ
се в гр. С., ул. *** за периода 25.12.2016 – 24.03.2017 год. Представени са и 3
бр. копия от фактури за исковия период, издадена от ищеца с получател ответника
и касаещи обект на потребление с административен адрес – гр. С., ул. „*** като
в същите е отчетено потребено
количество енергия.
Видно от приложената справка от
Служба по вписванията гр.Я. на 03.05.2001 год. ответникът е придобил имот-
дворно място от 930 кв.м., парцел 10-177, в кв. 14 в гр. С. с жилищна сграда и
навес с оградни
стени.
В подкрепа на твърденията си
ответникът е представил копие от НА от 05.11.2013 год., по силата на който
се е разпоредил в полза на трето лице
със свой собствен имот, находящ се в гр. С., ул. ***,
с номер по предходен план ***, кв. ***, парцел ***.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 79 ЗЗД и
иск по чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта
на посочените суми, за които са били издадени и надлежно
осчетоводени фактури, представена от ищцовото
дружество. Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването по реда
на чл. 415 ГПК. Ищецът претендира свое
материално право и върху него лежи задължението при условията на пълно и пряко
доказване да докаже съществуването му.
Още с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че няма никакви
взаимоотношения с ищцовото дружество по отношение на процесния имот.
В случая се
касае за облигационни отношения, произтичащи от приложимите Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД , които са в сила за потребителите на електрическа
енергия, както и нормативната уредба в тази насока ЗЕ и ПИКЕЕ.
В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа
легално определение на понятието битов клиент. Според посочената правна
норма това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на
ел. енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, където
е посочено, че под „клиент” следва да се разбира „потребител на
електрическа енергия”, който пък от своя страна е физическо лице, собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
на “ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на Закона
за енергетиката /ЗЕ/ е краен клиент, който купува енергия или природен газ от
доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес.
В настоящото производство, ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не представи доказателства
установяващи факта, че ответникът е собственик или ползвател на имота, до който
твърди да е доставял ел.енергия, находящ се в гр. С., ул.***. От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства се установява, че всички представени писмени
доказателства за собственост на имот, всъщност касаят имот, находящ
се в гр. С. ул.***.Не са представени каквито и да е доказателства ответникът да
е бил собственик на имот, находящ се на ул.***, респ.
да е подал заявление за започване продажба на ел. енергия в качеството си на
ползвател на имот, находящ се на посочения
административен адрес. С оглед на това съдът намира, направените от ответника
възражения за основателни, като приема, че ответникът за процесния
период и за процесния обект не е имал качеството на
потребител на енергия за битови нужди. Ето защо съдът приема ,
че между ищеца и ответника не е бил сключен договор за продажба на
електрическа енергия при публично известни общи условия, поради което и не
следва да отговаря за задължения към дружеството по процесните 3
бр. фактури.
С оглед
неоснователността на главното вземане , неоснователно се явява
и искането за установяване на акцесорно вземане,
представляващо мораторна лихва
за забава, считаното от датата на падежиране на
всяка една от фактурите до датата на подаване на заявлението в
съда. Поради това предявеният положителен установителен
иск следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен.
С оглед изхода на делото направените от
ищеца разноски в исковото и заповедното производство следва да останат за
негова сметка.
В полза на ответника следва да бъдат
присъдени сторените в исковото производство разноски. Своевременно ищцовата страна е направила възражение за прекомерност на
същите, което ЯРС намира за основателно. Уговорения адвокатски хонорар в размер
на 500 лв. почти двукратно надвишава минимума предвиден в разпоредбата на чл.
2,ал.2, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. Същият следва да бъде редуциран до 300
лв., предвид ниската фактическа и правна сложност на делото , малкият обем
доказателства и факта, че по същото е проведено едно о.с.з.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с
ЕИК *** против М.А.М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, да
бъде прието за установено, че същият дължи сумите за които е издадена заповед
по чл. 410 от ГПК по гр.дело № *** год. на ЯРС, а
именно – 114, 68 лв. – главница и 12, 88 лв. – лихва за забава за периода
11.02.2017 -24.03.2019 год.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. П. да заплати на М.А.М., ЕГН **********
сумата от 300 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: