М О
Т И В И
Към присъдата по НОХД № 887/2019 г. на АРС.
Районна Прокуратура – Асеновград е повдигнала обвинение
против подсъдимия С.Г.И., за това, че: На 07.03.2019 г. в с. Козаново, обл.Пловдивска, е предал по телефон с абонатен номер
********** на единен европейски номер за спешни повиквания 112 неверно повикване за злополука – че в с. Мостово, обл. Пловдивска, махала „Кабата“,
в къща за гости „Стари времена–2“ Д. С. /Д. С./ на 58 години, е бил убит със
седем куршума в главата- престъпление по чл.326, ал.1 от НК
Съдебното производство протече по реда на гл. 28 от
НПК.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и
предлага подсъдимия И. да бъде освободен от наказателна отговорност
,като му се наложи административно наказание-глоба ориентирано към минимума от
1000 лева.
Подсъдимият И., редовно призован не се явява, без да сочи
уважителна причина за неявяването си, поради което съдът допусна разглеждането
на делото в негово отсъствие. В досъдебното производство обаче същият дава
обяснения, в които признава вината си в извършването на престъплението.
Защитникът адвокат Т. счита, че
обвинението е доказано и пледира подсъдимият да се освободи от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в минималния
размер от 1000 лв.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.Г.И. е роден на *** ***, обл. ***, българин, български гражданин, с основно
образование, не е женен, пенсионер по болест,
не е осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият С.Г.И. ***. Преди няколко години той е имал делови взаимоотношения със свид. Д. Ф. С.. След приключването на тези отношения обв. С.И. останал с впечатлението, че посоченият свидетел
се е отнесъл с него непочтено. Поради тази причина подсъдимият намразил свид. Д. С.. На 07.03.2019 г. през деня подсъдимият консумирал алкохол в дома си. В един момент, под влияние на консумирания
алкохол- голямо количество бира, той решил да подаде неверен сигнал до органите
на полицията, а именно, че свид. Д. С. е убит със
седем куршума в главата. Обв. С.И. предположил, че по
този начин по някакъв начин ще навреди на свид. Д. С..
Именно с това си намерение на посочената дата в 19,54 ч., от с. Козаново, обл. Пловдивска, където се намирал, той се свързал с единен
европейски номер за спешни повиквания 112. Този номер той набрал от мобилен
телефон с абонатен номер **********. При проведения
разговор между дежурния служител и обв. С.И.,
последният се представил с имената П. Г.. Разговорът продължил малко над шест
минути, като в него деецът съобщил, че в къщи за гости „Стари времена – 2“ в
махала „Кабата“ в с. Мостово, обл.
Пловдивска, лицето Д. С. /като е имал предвид свид. Д.
С./ е убит със седем куршума в главата му, /л.40,41/. В хода на разговора
дежурният служител е попитал обв. С.И. дали е
достоверна информацията за описаното деяние /убийство на човек/. Обв. И. потвърдил, че е истина. Посочил и възрастта на
„убития“ – че е на 58 години. След това дежурния служител свързал подсъдимия с дежурния офицер в РУ „Полиция“ – Асеновград – свид.
Д. Т., като и пред него подсъдимият потвърдил това, което
споменал по-рано относно „убийството“ на свид. Д. С..
След приключването на разговора свид. Т. се свързал с
телефонния номер, посочен за такъв за контакти с къщата за гости „Стари времена
– 2“ в махала „Кабата“. Чрез този номер той провел
разговор със свид. Д. С., в хода на който последният
уверил полицейския служител, че е не имало никакви инциденти с него и се намира
в добро здраве /л.27, 29/. Въпреки това след приключването на разговора свид. Д. Т. изпратил полицейски патрул в състав свидетелите
П. Д. и А. М., да извършат проверка на място. Посочените полицаи отишли в
къщата за гости. Там вече се намира и екип на „Спешна медицинска помощ“.
Полицаите се срещнали със свид. Д. С. и лично се
уверили, че той е добре. След това се върнали в гр. Асеновград, обл. Пловдивска. По случая е образувана полицейска
проверка. В хода на същата полицейския служител П. Ч. се свързал с телефонния
номер, който е бил използван на инкриминираната дата от обв.
С.И.. Самият той приел обаждането на посочения полицай. При последвалия
разговор подсъдимият разкрил истинската си
самоличност и направил самопризнания, че той е подал неверния сигнал за
злополука на 07.03.2019 г.
От заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза се установява,
че подсъдимият С.И. не се води на диспансерен учет в
„ЦПЗ. Пловдив“ ЕООД гр. Пловдив, но е получавал амбулаторна и хоспитална помощ неколкократно.
При него е налице лека умствена изостаналост. През инкриминирания период от
време е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, но е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Посочено е,
че подсъдимият може да участва пълноценно в наказателния процес и дава
достоверни обяснения, като се има предвид неговата манипулативност
и примитивизъм, поради което е необходимо участие на защитник. Не се налага
същият да се лекува.
Изложената фактическа обстановка се
установява категорично и несъмнено от всички гласни и писмени доказателства по
делото, а именно от обясненията на подсъдимия И., както и от показанията на свидетелите
П. Д., Д. Т., А. М. и Д. С.. Всички гласни доказателства са еднопосочни и от
анализа им по несъмнен начин се установява факта, че подсъдимият И. е извършил
престъплението, в което е обвинен. Свидетелските
показания са в синхрон и се потвърждават и от приложените по делото писмени
доказателства. При установяване на фактическата обстановка, Съдът ползва и
заключението на изготвената СПЕ-за,
както и данните съдържащи се в приложеното по делото веществено
доказателство – компактдиск съдържащ запис на обаждането подсъдимия по ЕЕН за
спешни повиквания 112.
При тези факти съдът намира, че подсъдимият С.Г.И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.326
ал.1 от НК, при формата на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал
обществено-опасният характер на деянието и неговите обществено-опасни последици
и е искал настъпването им.
Съдът намира, че
по отношение на подсъдимия са налице всички предпоставки, заложени в
разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност, а именно за престъплението по чл.326 ал.1 от НК, което е умишлено
се предвижда наказание лишаване от свобода до две години. Подсъдимият И. не е осъждан, не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Ето защо, Съдът освободи подсъдимият
С.И. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание – глоба.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете, сравнително ниската
степен на обществена опасност на извършеното деяние. Взе в предвид като
смекчаващи вината обстоятелства признанието на вината, както и подбудите за
неговото извършване, поради което зае становище, че размерът на глобата следва
да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния размер на предвидения в закона
диапазон, а именно 1000 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия
С.Г.И., да заплати в полза на държавата, по бюджета на МВР, бюджетна сметка на
ОД на МВР гр. Пловдив, сумата от 218,40 лева, представляваща направени разноски
по делото.
По отношение на веществено доказателство: 1 бр. СД – диск,
предоставен от Дирекция НС 112 съдът постанови
да остане приложен по делото.
Причините за извършване на
престъплението са липса на чувство за отговорност от страна на подсъдимия по
отношение на собствените му действия и постъпки и склонност към незачитане на
установения и утвърден от закона ред и в частност на нормите охраняващи обществения
реда и общественото спокойствие.
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: