Решение по дело №533/2020 на Районен съд - Кърджали

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

17.07.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

30.06.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

533

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-000475/24.03.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по т.3.- „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 б. „в“ от ЗДвП, на Р.М. ***, с ЕГН **********.

Жалбоподателят Р.М.Р. твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Не бил извършил посоченото в него нарушение при описаната фактическа обстановка. При съставянето на АУАН и наказателното постановление било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Моли съдът да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

Жалбоподателят в съдебно заседание се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Моли съдът да отмени атакуваното постановление и да му присъди разноските по делото. Представя писмени бележки, в които излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Сочи, че не била спазена разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Актосъставителят и свидетеля не били очевидци на нарушението и затова следвало да се осигури присъствието на други двама свидетели, което обстоятелство изрично да се отбележи в акта. Изтъква, че описаните в акта и наказателното постановление деяния не били съставомерни, допуснати били и процесуални нарушения от страна на наказващия орган при издаване на атакувания акт.     

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

На 13.03.2020 г. свидетелите Б.М. и Р.П. – мл. автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, били на работа съгласно утвърден график. Около 09.00 часа на същата дата служител от ОДЧ ги уведомил за настъпило ПТП в с.Пряпорец, общ.Черноочене. Свидетелите М. и П. посетили мястото на произшествието, където установили настъпило ПТП с единствен участник лек автомобил „Форд Фокус“ рег.№ К 1215 ВС, който би управляван от жалбоподателя Р.М.Р.. Контролните органи изяснили механизма на настъпилото ПТП, тъй като превозното средство все още било на място, макар и водача му да не се намирал там. Констатирали, че на 13.03.2020 г. около 05.45 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Форд Фокус“ рег.№ К 1215 ВС по пътя в с.Пряпорец. До табелата за край на населеното място, в посока към с.Драганово, при движение с несъобразена скорост на десен завой и без да контролира достатъчно превозното средство, водачът излязъл в ляво, извън пътя. Той се блъснал в еластична ограда (мантинела), след което се преобърнал извън пътя. Вследствие на това настъпило ПТП с материални щети по автомобила и еластичната ограда. По-късно същият ден жалбоподателят Р.М.Р. бил установен и се явил в сектор ПП-Кърджали. Там свидетелят Б.М. му съставил и връчил акт за установяване на административно нарушение по чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.123, ал.1, т.3 б. „в“ от ЗДвП, който той подписал отбелязвайки, че няма възражение. На 24.03.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което наложил на Р.М.Р. административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по т.3.- „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 б. „в“ от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на гласните доказателства - показания на свидетелите Б.М., Р.П. и М.И., както и от писмените доказателства, приети по делото - Акт за установяване на административно нарушение от 13.03.2020 г.; Докладна записка от 18.03.2020 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка за регистрация и собственост на МПС; Протокол за ПТП № 1575924 от 13.03.2020 г.; Заповед Рег.№ 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН.

По т.1 от наказателното постановление: Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Контролът върху управлението се изразява в постоянното внимание на водача за техническо овладяване на автомобила отвътре, т.е. да владее работата върху техническите елементи и системи за неговото управление. Безспорно се установи по делото, че с поведението си на 13.03.2020 г. на пътя в с.Пряпорец, жалбоподателят Р.М.Р. е нарушил посочената норма, тъй като не е осъществил непрекъснат контрол над управляваното от него МПС „Форд Фокус“ рег.№ К 1215 ВС. Затова правилно е прието, че е налице самостоятелно деяние по чл.20, ал.1 от ЗДвП, което е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. При дадената правилна квалификация на извършеното административно нарушение законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП, според която за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба от 20 лв. В такъв размер е и наложеното на жалбоподателя административно наказание, което настоящия съд с оглед обстоятелствата по делото счита за справедливо. При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и наказателното постановление в частта относно нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Няма никакво съмнение, че Р.Р. е наказан за това, че не е контролирал управлявания от него автомобил, каквото задължение му е вменено с разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Неоснователен е и довода за неспазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от мл. автоконтроильор Б.М., в присъствието на свидетеля Р.П., като и двамата са присъствали при установяване на нарушението. Това е видно от показанията на разпитаните свидетели, а също и от отбелязването в самия акт. На следващо място, действително в текста на чл.40 от ЗАНН е посочено, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Употребата в закона на множествено число за свидетели не налага обаче задължителното посочване на поне двама, а предполага възможност такива да бъдат посочвани, което е с оглед доказване на фактическите констатации, описани в акта при евентуално оспорване на наказателното постановление. Това следва и от анализа на разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, според която АУАН може да бъде подписан и от един свидетел. Видно от материалите по делото това изискване е било спазено, поради което и  подписването на АУАН само от един свидетел не води до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Именно последното обстоятелство е задължително условие, за да бъде преценено нарушението като съществено, а в случая такова не е налице. Ето защо в тази част наложеното наказание за административното нарушение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По т.2 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Санкционната норма на чл.179, ал.2 от ЗДвП гласи, че този който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. За да е съставомерно деянието по този текст е необходимо от обективна страна да е допуснато конкретно нарушение на правилата за движение от тези визирани в чл.179, ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а също така, това нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В случая поведение на жалбоподателя, което да кореспондира с тази правна квалификация на нарушението не се твърди и не е описано. В акта и наказателното постановление е посочено, че водача Р.Р. се е движил с несъобразена скорост и без да контролира достатъчно автомобила, вследствие на което настъпило ПТП с материални щети. Няма данни обаче и не се споменава изобщо в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление какви са били атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост, по отношение на които жалбоподателят не е съобразил скоростта на движение. Текстът на чл.20, ал.2 от ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя поначало е в рамките на максимално допустимата, но се явява несъобразена с неблагоприятните за безопасността на движението фактори от конкретната пътна обстановка. Съобразяването с пътната обстановка е отчитане на известни, видими и съществуващи отпреди фактори, които представляват опасност за движението. Данни за подобни неблагоприятни фактори не са описани от актосъставителя и наказващия орган, респ. не са установени, поради което съдът намира, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин да е извършено процесното нарушение. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички признаци от обективната и субективна страна на нарушението, да даде пълно и ясно фактическо описание на деянието по чл.20, ал.2 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС със скорост, несъобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и/или конкретните условия на видимост, а това в случая не е сторено. И тъй като административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения, то неправилно жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Ето защо, административното наказание за това нарушение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По т.3 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл.123, ал.1, т.3 б.”в” от ЗДвП, който въвежда задължение за участниците в ПТП с причинени имуществени вреди, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието и да изпълняват дадените им указания. Безспорно се доказа, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Форд Фокус“ рег.№ К 1215 ВС, като не е контролирал превозното средство и така е причинил ПТП. По делото обаче не се установи другият необходим елемент на нарушението – между участниците в пътнотранспортното произшествие да е имало разногласия. Единственият участник в произшествието е бил жалбоподателят, като макар и действително да е напуснал мястото след настъпване на ПТП, неговото поведение не е съставомерно по чл.123, ал.1, т.3 б.”в” от ЗДвП. Затова неправилно е ангажирана отговорността му за административно нарушение по този текст от ЗДвП. Ето защо, административното наказание за това нарушение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.  

Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочената насока.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1300-000475/24.03.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по т.3.- „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 б. „в“ от ЗДвП, на Р.М. ***, с ЕГН **********, както следва: ПОТВЪРЖДАВА наложеното административно наказание по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, и ОТМЕНЯ наложените административни наказания по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по т.3.- „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 б. „в“ от ЗДвП.

ОСЪЖДА Р.М. ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

 

 

                                                  Районен съдия: