Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 05.08.2019
Град К.В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На двадесет и шести юли две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Цветана ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 552 по описа за 2019 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание член 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Ищцата – Н.К.С. твърди, че работела по трудов
договор № РД-07-18/17.09.2015г., сключен с ответното училище на длъжност –
„младши възпитател“, на основание чл.68, ал. 1, т.1 от Кодекса на труда КТ)
във връзка с чл.70 от КТ (шест месеца), в полза на работодателя. В т.7 от
договора било отбелязано, че същият се сключвал за извършване на определена
работа, но не било посочено - каква е определената работа, въпреки че т. 1
касаела определен срок, който също не бил посочен. По тези съображения
трудовият й договор следвало да се счита сключен за неопределено време. По
силата на приетия Закон за училищно и предучилищно възпитание (ЗУПВ),
длъжността възпитател се наричала учител. С допълнително споразумение №
РД-11-2/17.09.2018г. към трудов договор № РД-07-18/17.09.2015г., при което била
поставена в положение да подпише, трудовият й договор се променил и преминавал
на основание чл.68, ал.1, т.3 във връзка с чл. 70 от КТ. Записано било за
определено време до завръщане на титуляра, както и друга промяна от учител в
прогимназиален етап в учител в гимназиален етап. Посочен бил чл. 70 от КТ, но
не бил определен края на изпитателния срок.
Твърди, че със Заповед № РД-11-400/25.02.2019г., на
основание чл.71, ал. 1 от КТ се прекратявало трудовото й правоотношение,
считано от 25.02.2019г. Счита тази заповед за неправилна и незаконосъобразна,
поради което я обжалва пред съда, в предвидения от закона срок. Сочи, че както
при първоначалното й назначаване, така и от посоченото допълнително
споразумение № РД-11-2/17.09.2018г. били допуснати значителни нарушения на
трудовото законодателство. В това споразумение било посочено, че е по
заместване до завръщане на титуляра. Не се посочвало обаче кой бил титуляра,
нито по име, нито по друг начин, който може да идентифицира титуляра на
длъжността. Поради тези съображения трудовият й договор следвало да се счита
сключен за неопределено време. В допълнително споразумение бил добавен и чл.70
от КТ, което счита за незаконосъобразно. На първо място, не бил посочен какъв е
срокът на клаузата за изпитване, за да може да се прецени дали уволнението е в
рамките на този срок. Най-голямото нарушение обаче било, че в трудовият й
договор се включвала клауза за изпитване със същия работодател и за същата
длъжност за втори път, което било недопустимо.
Сочи, че с допълнителното споразумение от 17.09.2018г.
преминавала от учител в прогимназиален етап, в учител в гимназиален етап.
Твърди, че тези длъжности били еднакви или в голяма степен сходни и между тях
нямало съществени различия. Още повече, че докато била в първоначалния
изпитателен срок при сключване на трудовия договор, преподавала през половината
учебна година на ученици от гимназиален етап в 11-ти клас.
Сочи, че не били й връчвани длъжностни характеристики за
длъжностите, на които била назначавана. По нейно искане й били предоставени
длъжностни характеристики за длъжността учител, общообразователен учебен
предмет в прогимназиален етап и за учител, общообразователн учебен предмет в гимназиален
етап, които не са й били връчвани. Разгледани по тяхното съдържание било видно,
че няма почти никаква разлика във функциите, изискванията, основната цел и т.н.
Трайната съдебна практика приемала, че при сравняване на еднакви или сходни
длъжности не се изхождало от наименованието на длъжностите, нито от сходствата
във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо било
дали различията са съществени. Ограниченията по чл.70, ал.5 от КТ, че може да
се сключва трудов договор със срок за изпитване само веднъж, обхващал случаите,
когато се касае за изпълнение на същата по естеството си трудова функция, тъй
като годността на работника или служителя да изпълнява работата вече била
проверена. При преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение не е
от значение наименованието им, а естеството на възложената работа, същностните
й определящи трудови функции и ако между тях има съвпадение, тогава и между
старата и новата длъжност по щата няма същностна разлика. Изложеното било видно
от двете длъжностни характеристики. Важно било да се има предвид и
обстоятелството, че още от първоначалното сключване на трудовия й договор,
преподавала както в прогимназиален етап, така и в гимназиален етап. Включената
за втори път клауза за изпитване била недействителна, защото противоречала на
закона чл.70, ал.5 от КТ, така и на чл.8 от КТ. Работодателят злоупотребил с
правата си, защото допълнителното споразумение от 17.09.2018г. имало
единствената цел - да бъде освободена от работа по най-лесния за работодателя
начин, пренебрегвайки всички законови положения, които изложила и които правели
клаузата за изпитателния срок в споразумението недействителна.
МОЛИ съда да обяви за недействителна клаузата за
изпитателен срок в допълнителното споразумение от 17.09.2018г. по изложените
съображения.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да отмените
уволнението със заповед № РД-11-400/25.02.2019г. като незаконосъобразно; да
бъде възстановена на предишната си работа, като съдът й присъди обезщетение за
времето, през което е останала без работа, в резултат на незаконното й
уволнение за период от шест месеца, а именно - от 25.02.2019г. до 25.08.2019г.,
в размер на 5892лева, на база последно получено брутно трудово възнаграждение в
размер на 982 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът - СУ „Х.П.“ град К. оспорва така предявените искове, като счита същите за
неоснователни и недоказани и прави следните възражения: оспорва изцяло
твърденията в обстоятелствената част на исковата молба на ищцата, че заповедта
била издадена в противоречие с материално-правните разпоредби, а така също и
при съществено нарушение на процедурните правила. Твърди, че видно от
процесната заповед, ищцата била уволнена от длъжността - учител в гимназиален
етап. Тази длъжност ищцата заемала до момента на прекратяване на ТПО.
Неоснователно било твърдяното в исковата молба обстоятелство, че съгласно ЗПУО,
длъжността „възпитател“ се нарича „учител“. Съгласно чл.9 и чл.10 от Наредба №
12 от 01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти, длъжността „възпитател“ има
легално определение и точно и ясно обособени трудови функции и задължения. Това
единствено и само доказва, че ищцата не познавала нормативната уредба, както и
задълженията си по длъжностна характеристика. След като било регистрирано
трудовото правоотношение в НАП, незабавно било предоставено на ищцата Уведомлението
за сключен договор и длъжностна характеристика. При внимателен прочит на
длъжностната характеристика може да се установи, че има съществена разлика
между трудовата функция на „учител в гимназиален етап“ и „учител в
прогимназиален етап“. Различен бил НКПД за двете длъжности. Ето защо определено
счита, че правилно и законосъобразно било прекратено трудовото правоотношение с
ищцата, т.е. в изпитателния срок. Твърдението на същата, че в ДС не е посочен
края на изпитателния срок, нямало отношение към процесното уволнение, защото
след като не е посочен по-кратък срок, следа да се приеме, че същият е
максималния такъв от 6 месеца. МОЛИ съда, да се произнесе с решение, с което да
отхвърлите изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани с произтичащите
от това законови последици. Претендира за направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения трудов договор №
РД-07-18/17.09.2015г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, касаещ срочен
трудов договор за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години,
във връзка с чл. 70 от КТ, за шест месеца в полза на работодателя, между
страните - СУ „Х.П.“ град К.и Н.К.С. е сключен трудов договор, по силата на
който, ищцата, считано от 17.09.2015г. е назначена на длъжността: „Младши
възпитател“. В обстоятелствената част на заповедтта е посочена и разпоредбата
на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, касеща срочен трудов договор до завършване на
определена работа.
Видно от представеното лично трудово досие, след
сключване на трудовия договор, между страните са сключени допълнителни трудови
правоотношения, касаещи изпълняваната длъжност и увеличение на трудовото
възнаграждение. От гледна точка на настоящия процес, следва да се коментират
само тези, които касаят промяна на длъжността и основанието за това, а същите
са както следва:
С допълнително споразумение № РД-11-700/01.08.2016г. към
трудов договор № РД-07-18/17.09.2015г., подписано между страните, същите са се
договори, считано от 01.08.2016г., ищцата да премине от длъжността: „Младши
възпитател“ на длъжността - „Учител общообразователен учебен предмет в
прогимназиален етап“.
С допълнително споразумение № РД-11-448/20.02.2017г. към
трудов договор № РД-07-18/17.09.2015г., подписано между страните, същите са се
договори, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, касаещ сключване на трудов
договор за неопределено време, считано от 01.01.2017г., ищцата да изпълнява
длъжността: „Учител в прогимназиален етап“ и е увеличено трудовото
възнаграждение.
С допълнително споразумение № РД-11-2/17.09.2018г. към
трудов договор № РД-07-18/17.09.2015г., подписано между страните, същите са се
договори, на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, касаещ сключване на срочен
трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъства от
работа, във връзка с чл. 70 от КТ, считано от 17.09.2018г., ищцата да премине
от длъжността: „ Учител в прогимназиален етап“ нае длъжността: „Учител в
гимназиален етап“.
Представени са длъжностни характеристика за длъжността -
Учител, общообразователен предмет в гимназиален етап, както и за длъжността -
Учител, общообразователен предмет в прогимназиален етап.
Със Заповед № РД-11-400/25.02.2019г. на директора на СУ „Х.П.“
град К.е прекратено, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, поради изтичане на срока
за изпитване, трудовото правоотношение с Н.К.С. по трудов договор №
РД-07-18/17.09.2015г. и допълнително споразумение № РД-11-2/17.09.2018г., на
длъжността: „Учител в гимназиален етап“, по заместване с изпитателен срок от
шест месеца, считано от 25.02.2019г., на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на
труда поради изтичане на срока за изпитване.
Със заповед № РД-10-839/03.09.2018г. е изготвено нова щатно
разписание на СУ „Х.П.“ град К., в сила от 17.09.2018г., което касае следните
промени: закрива се щат на длъжността „ЗДАСД“; закрива се щат на длъжността
„Учител в прогимназиален етап - ЦДОУД“; открива щат – Учител по икономически
дисциплини; открива се половин щат за Учител по История на цивилизация.
Приложено е поименно щатно разписание на педагогическите специалности в СУ „Х.П.“
град К.за учебната 2018/2019г., като в п. 10 е посочена ищцата - Н.К.С.,
заемаща длъжността - Учител, общообразователен предмет в гимназиален етап.
Във връзка с предявения иск,
съдът е изслушал заключение на вещо лице Р.М. по назначена
съдебно счетоводна експертиза, което не бе оспорено от страните и съдът го
възприема, като обективно, компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението
обезщетението по член 225, ал. 1 от КТ за шест месеца възлиза в размер на
5301.29 лева, за един месец възлиза в размер на 883.55 лева и за един ден
възлиза в размер на 40.16 лева – чиста сума за получаване.
Съгласно заключението на вещото лице, със Заповед №
РД-10-500/02.03.2017г. е разпоредено заметване на отсъстващи учители, като Н.К.С.
е замествала в периода от 01.03.2017г. до 24.03.2017г., на 30.03.2017г. и на
31.03.2017г. – общо 39 чеса отсъстващия учител по БЕЛ в класовете 7а, 7б, 11а,
11г. Съгласно чл. 73, ал. 3, т. 2 от Закона за предучилищното и училищното
образование, XI клас се явява вгори гимназиален етап за придобиване на средно
образование.
Други доказателства от значение по делото не са
представени.
Въз основа на така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от
правна страна:
За да бъде уважен главният иск с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ, следва да се констатира незаконосъобразност на уволнението,
съобразно критериите за посоченото прекратително основание. В настоящия случай
са наведени от ищеца доводи за незаконосъобразност на издаденото допълнително
споразумение № РД-11-2/17.09.2018г. към трудов договор № РД-07-18/17.09.2015г.,
поради недействителност на клаузата в трудовия договор, сключен на
17.09.2015г., предвиждаща срок за изпитване. Иска се обявяване на клаузата за
недействителна на основание чл. 74, ал.4 във връзка с чл. 357 от КТ. Договорът
със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 от КТ се сключва с цел да се
провери годността на работника да изпълнява възложената му работа (срок за
изпитване в полза на работодателя), както е в настоящия случай. В срока на
изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да
изпълнява възложената му работа, като до изтичане на срока за изпитване
разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията
на чл. 71, ал. 1 от КТ, във всеки момент от изпълнението му. Съгласно
разпоредбата на чл.70, ал. 5 от КТ, за една и съща работа с един и същ работник
или служител в едно и също предприятие, трудов договор със срок за изпитване
може да се сключва само веднъж. В настоящия случай между страните по
делото е сключен един срочен трудов договор и поредица от допълнителни
споразумение, но с Допълнително споразумение № РД-11-2/17.09.2018г. към трудов
договор № РД-07-18/17.09.2015г., се включва отново клауза за изпитване, в полза
на работодателя. Законодателят дава право на страните за една и съща
работа да сключат само един трудов договор със срок за изпитване. В тежест на
работодателя е да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати
трудовото правоотношение, съответно да докаже, че съществено е променена
трудовата функция на работника, което в разглеждания случай не е установено по
безспорен начин.
Сключеният трудови договора е за длъжност „младши
възпитател”. Малко след възникване на трудовото правоотношение, а именно - 11
месеца по-късно, страните сключват Допълнително споразумение №
РД-11-700/01.08.2016г., като същите се договарят ищцата да премине от
длъжността: „Младши възпитател“ на длъжността - „Учител общообразователен
учебен предмет в прогимназиален етап“. Съгласно длъжностната характеристика
на „Учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“, като
основна цел на длъжността се включва: учителят да планира, организира и
провежда обучението, възпитанието, социализацията и подкрепата на учениците н
прогимназиален етап на основното образование в училището, като институция в
системата на училищно образование.
С допълнително споразумение № РД-11-2/17.09.2018г. към
трудов договор № РД-07-18/17.09.2015г., сключен със срок за изпитване от шест
месеца, ищцата е приела да изпълнява длъжността – „Учител общообразователен
учебен предмет в гимназиален етап“. Съгласно длъжностната характеристика на
„Учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“, като основна
цел на длъжността се включва: учителят да планира, организира и провежда
обучението, възпитанието, социализацията и подкрепата на учениците н
прогимназиален етап на основното образование в училището, като институция в
системата на предучилищното и училищно образование.
По делото не са представени различни длъжностни
характеристики, от които би могло да се направи същностно разграничение
между последните два вида длъжности. Видно от представеното от ответната страна
лично трудово досие на ищцата, длъжностната характеристика, приложима и към
договора и допълнителните споразумения към него е за длъжността учител
общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап и в гимназиален етап. Не
се установява разлика, обусловена от педагогическата квалификация на служителя
за двете длъжности, нито са ангажирани доказателства, за опровергаване на този
извод. Видно от трудовата характеристика и за двете длъжности изискванията са
лицето, заемащо длъжността да е придобило висше образование, в професионална
квалификация „Учител“.
От изложеното следва, че към момента на сключване на
допълнително споразумение № РД-11-2/17.09.2018г. към трудов договор №
РД-07-18/17.09.2015г., вече годността на ищцата да изпълнява работа на „учител
в гимназиален етап“ е изпитана, поради което клаузата,
предвиждаща срок за изпитване в допълнителното споразумение към
трудовия договор, следва да се приеме за недействителна. Недействително е всяко
следващо споразумение между страните по трудовото правоотношение за изпълнение
на работа, за която работникът вече е изпитан, в който смисъл Върховният касационен
съд се е произнесъл в Решение № 366 от 28.04.2010г. по гр.д. № 1023/2009г.
От така установената недействителност на клаузата по чл.
70, ал. 1 от КТ следва, че договора от 17.09.2015г. е незаконосъобразно
прекратен, на основание чл. 71, ал.1 от КТ. По изложените съображения,
предявеният на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ иск се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
При този изход от спора по главния иск подлежи на
разглеждане и претенцията на ищеца, заявена по реда на чл.344, ал.1, т.2 от КТ
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Процесният трудов
договор е сключен като срочен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ. Твърди се от
ищцата, че в случая е приложима разпоредбата на чл.68, ал.5 от КТ, поради което
договорът следва да се счита сключен за неопределено време. При този
характер на договора следва да се обсъди спазването на чл. 68, ал. 4 от КТ, тъй
като работата няма характера по ал. 3 при сключването му. В настоящия договор
не е посочено изключението по §1, т. 8 от ДР на КТ, обуславящо срочността му,
нито обективните причини за него по см. на § 1, т. 8 от ДР на КТ,
които задължително следва да са налице към сключването и да се посочат в
договора по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, когато е сключен за работи, които нямат временен,
сезонен или краткотраен характер. Съгласно задължителната практика на ВКС (в
този смисъл - Решение № 176 от 15.03.2010г. на ВКС по гр.д. № 3022/2008г., III
г.о.) работата в учебни заведения е постоянна, обособяването й в учебни години
сочи на цикличност в непрекъснатия педагогичен процес, но не и на завършване на
определена работа, тъй като продължава и извън определения за учебна година
период и преминава в следващата учебна година. Въз основа на изложеното следва
да се приеме, че на основание чл. 68, ал. 5 от КТ, договорът се смята сключен
за неопределено време, поради което основателна се явява и претенцията на
ищеца, заявена по реда на чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „Учител общообразователен учебен предмет в
гимназиален етап“ в СУ „Х.П.“ град К..
По осъдителния акцесорен иск, с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 от Кт, за присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал.1 от КТ,
освен наличието на успешно проведен главен иск, в тежест на ищеца е да докаже
оставането си без работа поради уволнението и размера на претърпените от това
вреди през процесния период, в частност размера на брутното трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение.
В процесния случай от представения заверен препис на трудовата книжка,
констатацията от съда при представяне на оригинала на същата в проведено
открито съдебно заседание, неоспорен от ответната страна, и трудов договор се
установява, че ищцата е останала без работа поради уволнението от датата на
влизане в сила на заповедта, с която е извършено. От заключението на вещото
лице по ССчЕ се установява размера на брутно трудово възнаграждение за
последния пълен месец, през който е била на работа в размер на 883.55 лева, а
за един ден възлиза в размер на 40.16 лева. Доколкото към датата на
постановяване на съдебния акт не са изтекли
законовите 6 месеца, то съдът следва да го съобрази до датата на
произнасяне с решение, а именно до 05.08.2019г. Следователно за периода от
25.02.2019г. до 05.08.2019г. (5 месеца и 11 дни) ищцата е претърпяла вреди от
незаконосъобразното уволнение, изразяващи се в неполученото трудово
възнаграждение, възлизащо на сумата от общо 4 859.51 лева.
По изложените съображения, предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, следва да бъде
уважен за сумата от 4 859.51 лева и отхвърлен за разликата до претендирания
размер от 5 892.00 лева. С оглед акцесорния й характер следва да бъде уважена е
претенцията за заплащане на законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба – 11.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
При този изход от спора в тежест на ответника следва да
бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 от ГПК сторените от ищеца в
производството под формата на платено адвокатско възнаграждение в размер на 907.24
лева, съразмерно с уважената част от исковете. Ответникът пренетдира разноски,
но по делото не са представени доказателства за реализирани такива.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да
заплати, с оглед уважените исковете
държавна такса по бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС в размер на 60.00 лева по
двата неоценяемите искове и 194.38 лева по оценяемия иск, както и направените
по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 50.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за недействителна клаузата, предвиждаща срок за изпитване на
основание чл.70 от КТ, в допълнително споразумение № РД-11-2/17.09.2018г. към
трудов договор № РД-07-18/17.09.2015г., сключен между СУ „Х.П.“ с адрес: град К., улица „Г.С.“ № 8,
представлявано от Директора - М.Х.М. и Н.К.С. *** с ЕГН **********, на основание чл.74, ал.4 във
връзка с чл. 357 от КТ.
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението на Н.К.С. *** с ЕГН ********** за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ Заповед № РД-11-400/25.02.2019г. на директора
на СУ „Х.П.“ град К., улица „Г.С.“
№ 8 - М.Х.М., с която е прекратено трудовото правоотношение с Н.К.С. с ЕГН ********** на
длъжност – „Учител в гимназиален етап“, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ,
считано от 25.02.2019г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, Н.К.С. *** с ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението длъжност - „Учител в гимназиален етап“ в СУ „Х.П.“ град К., улица „Г.С.“ № 8.
ОСЪЖДА, СУ „Х.П.“
с адрес: град К., улица „Г.С.“ № 8, представлявано от Директора - М.Х.М. да заплати на Н.К.С. *** с ЕГН ********** обезщетение за времето, през което е останала без работа
в размер на 4 859.51 (четири хиляди осемстотин
петдесет и девет лева и петдесет и една стотинки) лева, за периода от
25.02.2019г. до 05.08.2019г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 11.04.2019г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска в останалата част над 4 859.51 лева до пълно предявените 5892.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от КТ, СУ „Х.П.“ с адрес: град К., улица „Г.С.“ № 8,
представлявано от Директора - М.Х.М. ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.С. *** с ЕГН ********** сумата от 907.24 лева, представляваща направени в производството разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, СУ „Х.П.“ с адрес: град К., улица „Г.С.“ № 8, представлявано
от Директора - М.Х.М. да заплати по бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС
държавна такса в размер на 254.38 лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, СУ „Х.П.“ с адрес: град К., улица „Г.С.“ № 8, представлявано
от Директора - М.Х.М. да заплати по бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС
разноски в размер на 50.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Пловдив, в двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание, проведено на
26.07.2019г. дата за обявяването му, а именно - в двуседмичен срок, считано от
09.08.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.