№ 15193
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110123358 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ ***** от 29 декември 2022 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на тринадесети декември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря ВЕНКА КАЛЪПЧИЕВА,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 23358 от 2022 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 87983/03.05.2022г. на
СРС, подадена от М. М. К. срещу "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. С
Определение от 25.10.2022г. производството по делото е частично прекратено
по отношение на предявения иск за недължимост на законна лихва за забава
за периода 01.09.2015г.-02.05.2022г. върху главницата.
Ищецът М. М. К. чрез адв. С. M. - АК-София, е предявил срещу
ответника "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД искове с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 1329,12 за главница по договор за паричен
заем, сумата от 243,32 лева представляваща договорна лихва за периода
14.08.2009г.-15.09.2010г., сумата от 766,28 лева, представляваща лихва за
периода 15.08.2009г.-30.07.2015г., както и 358,63 лева за съдебни разноски, за
които на 24.11.2015г. по ч.гр.д. № 52371/2015г. на СРС е издаден
изпълнителен лист и за събирането на които е образувано изп.д. № *** на
ЧСИ № 851 - Мариан Петков. Ищецът твърди, че задълженията за плащане на
процесните суми са погасени по давност, както и че изпълнителното
производство е прекратено поради перемпция. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ищецът не се явява, като се представлява от адв.
M., която поддържа предявените искове, включително в хода на устните
състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "Фронтекс Интернешънъл"
ЕАД чрез юрк. *** е подал Отговор на исковата молба, вх. №
172298/17.08.2022г. на СРС, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че за вземанията не е изтекла погасителната давност,
тъй като същата е прекъсната с предприети в изпълнителното производство
действия. Дори и да е настъпила перемпция, съдебният изпълнител не можел
да откаже извършването на изпълнително действия, като следвало да образува
ново изпълнително дело, тъй като старото било прекратено по право. За
насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща
представител. Становище се изразява в писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове, депозирания от ответника отговор и
възраженията в същия, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице
предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение и решение при
признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за
2
ответника (кредитор и взискател по изпълнителното дело). Същият следва
при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него
суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата,
въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на
вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
В случаите, когато вземането произтича от влязла в сила заповед за
изпълнение и издаден въз основа на същата изпълнителен лист, без да е
проведено състезателно съдебно производство по чл. 422 ГПК, последиците
им не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес.
Заповедното производство е уредено като част от изпълнителното
производство и представлява факултативна възможност на кредитора да се
сдобие с изпълнително основание без да води исков процес. Смисълът на
заповедта за изпълнение е да се провери дали твърдяното субективно право е
спорно и, ако се установи, че то е безспорно вследствие бездействието на
длъжника, който не е подал възражение по чл. 414 ГПК, то заповедта за
изпълнение влиза в сила, придобива качеството на изпълнително основание и
има за последица преклудиране на възраженията на ответника, свързани със
съществуване вземането на кредитора. В този смисъл, освен изпълнителна
сила, заповедта за изпълнение се ползва и със стабилитет и спор между
същите страни за същото основание е недопустим. Влязлата в сила заповед за
изпълнение все пак не притежава правозасилващото действие на силата на
пресъдено нещо, която е материалноправна последица, характерна само за
влязлото в сила решение, постановено в спорно исково производство и е
изрично предвидена в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Затова срокът на
новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване
на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал.
2 ЗЗД не намира приложение (по арг. от: р.42/26.02.2016г.-гр.д.1812/2015г.-
ІVг.о., р.94/27.07.2010г.-т.д.943/2009г.-Іт.о., р.45/30.03.2017г.-
гр.д.61273/2016г-ІVг.о., р.2782/21.11.2018г-в.гр.д.3210/2018г.-САС,
р.1771/01.07.2018г.-в.гр.д.2108/2018г.-САС и др.). Така процесните вземания
за главница, за договорни лихви и за разноски ще се погасят с изтичането на
общата петгодишна погасителна давност, доколкото по делото липсват
доказателства, даващи основание да се приеме за приложим друг срок.
Вземането за лихви следва да се погаси с изтичането на тригодишен
давностен срок (чл. 111, б. "в" ЗЗД).
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
3
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3-1980г. приема,
че през времетраенето на изпълнителния процес давност за вземанията,
предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10, се възприема, че
при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на кредитора със
съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът
може да избере дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с
тълкувателното решение от 2015г., че ПП 3-1980г. е загубило сила.
По силата на Заповед за изпълнение на парично задължение от
11.09.2015г., издадена по ч.гр.д. № 52371/2015г. на СРС, и издаден въз основа
на същата изпълнителен лист от 24.11.2015г., М. М. К. е осъден да заплати на
"Фронтекс Интернешънъл" ЕАД 1329,12 лева за главница по договор за
паричен заем, ведно със законната лихва от 01.09.2015г. до окончателното
изплащане, 243,32 лева за договорна лихва за периода 14.08.2009г.-
15.09.2010г., лихва за забава в размер на 766,28 лева за периода 15.08.2009г.-
30.07.2015г., както и 358,63 лева за разноски по делото.
За събиране на вземанията по изпълнителния лист по молба на
дружеството от 20.10.2016г. е образувано изпълнително дело № *** на ЧСИ
№ 851 - Мариян Петков. Доколкото изпълнителното производство е
образувано след 26.06.2015г., когато е обявено ТР 2/2013-2015-ОСГТК, то
този факт не прекъсва погасителната давност за вземанията. Такъв ефект има
налагането на запори върху банковите сметки на длъжника в "Банка ДСК"
ЕАД и "Централна Кооперативна Банка" АД (03.11.2016г. и 07.11.2016г.).
Наличието на наложен запор по банкова сметка, независимо от това, че може
да се отнася към несеквестируеми суми или по вземания с недостатъчен
авоар, не влияят върху преценката за наличие на наложен запор, съответно
факта на реализирано действие по изпълнението, доколкото
несеквестируемостта на дохода, по аргумент на чл. 446 ГПК, урежда само
размера на допустимите удръжки. В случай, че длъжникът получи плащане
и/или приход, по-висок от предвидените в чл. 446 ГПК несеквестируеми
такива, върху този доход в повече ще бъде реализирано принудително
изпълнение, съответно същото е ако по банковата му сметка постъпи
секвестируема сума (арг. р.4/16.06.2017г.-т.д.3129/2015г.-ІІт.о.). Затова,
доколкото е налице запор върху банкова сметка, сам по себе си той
съставляват пречка да изтече давността за вземанията, за събирането на които
е наложен. Запорите са в сила до 07.03.2017г., съответно до 29.11.2017г.,
когато банковите сметки, върху които са наложени запорите, са закрити. От
4
тези дати е започнала да тече нова давност за вземанията, като през 2020г. е
изтекла тригодишната давност за вземането за лихви за забава и същото е
погасено. Със съобщение от 12.08.2022г. съдебният изпълнител е наложил
запор върху дружествения дял на длъжника в "***" ЕООД. С указание от
17.08.2022г. длъжностното лице по вписванията към Агенцията по
вписванията е дало указания за представяне на запорно съобщение с
посочване на верен ЕИК на дружеството. По делото не са ангажирани
доказателства тези указания да са изпълнени и запорът да е вписан. Затова,
доколкото според чл. 517, ал. 1 ГПК запорът върху дял в търговско дружество
има действие от вписването му в Търговския регистър, то процесният такъв
не е годен да прекъсне давността за вземанията. Към датата на прикючване на
съдебното дирене /25.10.2022г./, който момент е възможно най-късният,
съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, който може да бъде съобразяван от съда,
петгодишният давностен срок обаче за вземанията, броен от 29.11.2017г. (л.
90 от изп.дело), не е бил изтекъл. Поради това исковете за главница,
договорна лихва и разноски са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК настъпва по силата на закона. Само по себе си то няма отношение към
дължимостта на вземанията по изпълнителния лист, а към
законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, която подлежи
на проверка по различен процесуален ред – чл. 435 и следващи от ГПК.
Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното валидно
изпълнително действие (ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, р.48/14.07.2016г.-
т.д.404/2015г.-ІІт.о.). В настоящия случай, като се има предвид своевременно
заявяваните от взискателя искания за извършване на изпълнителни действия
по делото, съдът намира, че срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е изтекъл,
поради което изпълнителното производство не е прекратено по силата на
закона.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора
право на разноски имат и двете страни, които своевременно са заявили
претенции в тази насока. Ищецът е доказал сторени разноски за държавни
такси /203,16 лева/ и за фотокопия /0,60 лева/. От тях съобразно изхода от
спора в негова полза следва да се присъдят общо 57,89 лева. Те следва да се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение. Представен е договор за
правна защита и съдействие от 04.02.2022г. Видно от него, страните са
уговорили адвокатски хонорар от 1200,00 лева на инстанция, както и по
100,00 лева хонорар за трето и следващи съдебни заседания. Посочено е, че
при липса на доходи и при материално затруднение на клиента, адвокатът се
ангажира да води иска при условията на чл. 38 ЗАдв. При това положение
няма яснота обаче какво точно са се уговорили страните относно
възнаграждението на адвоката - липсва постигнато съгласие, че клиентът е в
затруднено материално положение, че да се приложи чл. 38 ЗАдв, както и
липсват доказателства, че уговореният хонорар от 1200,00 лева реално е
заплатен в брой или по банков път.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 71,59 лева, изчислени пропорционално
5
от такова в минимален размер от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че М. М. К., ЕГН **********, от
град София, не дължи на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в град София, сумата от 766,28 лева,
представляваща лихва за периода 15.08.2009г.-30.07.2015г., за която на
24.11.2015г. по ч.гр.д. № 52371/2015г. на СРС е издаден изпълнителен лист и
за събирането на които е образувано изп.д. № *** на ЧСИ № 851 - Мариан
Петков.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. М. К., ЕГН **********, от град
София, срещу "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в град София, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 1329,12 за главница по договор за паричен заем, сумата от 243,32
лева представляваща договорна лихва за периода 14.08.2009г.-15.09.2010г.,
както и 358,63 лева за съдебни разноски, за които на 24.11.2015г. по ч.гр.д. №
52371/2015г. на СРС е издаден изпълнителен лист и за събирането на които е
образувано изп.д. № *** на ЧСИ № 851 - Мариан Петков.
ОСЪЖДА "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в град София, да заплати на М. М. К., ЕГН **********, от
град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 57,89 лева,
представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 23358/2022г.
на СРС).
ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН **********, от град София, да заплати на
"ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********, със на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 71,59 лева, представляваща разноски
по делото на първа инстанция (гр.д. № 23358/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6