Р Е Ш Е Н И Е
№113
гр. Кюстендил, 03.09.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети
юли през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Г. К. и прокурора Костадин Босачки, като разгледа
докладваното от съдия Баталски ВНОХД № 229 по описа на съда за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда
№4 от 16.01.2018 г., постановена по НОХД №564/2017 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил подсъдимият
А.В.К., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, с ЕГН:********** е бил признат за виновен в
това, че на 13.07.2016г. по телефон (от личен телефонен номер ****) се е
заканил с убийство на длъжностно лице – **** Р. Г. С. – *** – гр.К. с
престъпление спрямо неговата личност с думите „Ще те запалим, ще те убием”,
като заканата е възбудила основателен страх за осъществяването му, поради което
на основание чл.144, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 НК на подсъдимия К. е
наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 3
(три) години, считано от влизане на присъдата в сила. С посочената присъда
подсъдимият А.В.К. е осъден да заплати на гражданския ищец Р.Г. С., с ЕГН:**********
сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от
престъплението неимуществени вреди, а именно преживян стрес, заплаха и
притеснение за живота и здравето, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на извършване на деянието – 13.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до пълния претендиран размер от пет хиляди лева искът е отхвърлен
като неоснователен. С присъдата е осъден подсъдимият А.В.К. да заплати на Р. Г. С. сумата от 600
лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение. С
посочената присъда подсъдимият А.В.К. е осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР сумата от 200,00 /двеста/ лева, представляваща сторени разноски за
експертиза, както и по сметка на РС-Кюстендил сумата от 50,00 /петдесет/ лева,
представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
Срещу присъдата в законоустановения
срок е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимия А.К. - адвокат Л.В.,
както и допълнение към жалбата, в които се излагат доводи, че присъдата е
незаконосъобразна и неправилна. Сочи се, че подсъдимият не е извършил деянието,
предмет на обвинение с обвинителния акт. Развиват се доводи, че всички събрани
по делото доказателства не водят до категоричния извод, че К. е извършил
престъплението закана с убийство, така, както му е вменено. Твърди се, че
липсват и двата елемента от състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК,
като престъплението не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна.
Искането е обжалваната присъда да бъде отменена, като се постанови нова, с
която да бъде признат К. за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
В законовия срок не са постъпили
възражения от Районна прокуратура гр. Кюстендил.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция защитникът на подсъдимия А. К. – адвокат Л.В. поддържа въззивната жалба, като моли същата да
бъде уважена, като се постанови нов съдебен акт, с който да бъде признат
подсъдимия за невиновен и да бъде изцяло оправдан по предявеното му обвинение,
както и да бъде отхвърлен предявеният граждански иск.
Представителят на КОП оспорва
въззивната жалба, както и допълнението към нея, като изразява становище
обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец – адвокат И. е
изразил становище за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Подсъдимият К. поддържа изявлението на
своя защитник, като в последната си дума моли да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след
преценка на доказателствата по делото намира, че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.339, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Кюстендилският окръжен съд, след като
обсъди доводите във въззивната жалба, както и тезите, изложени от страните в
съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че присъдата следва да се
потвърди поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена
при правилно описана фактическа обстановка, която е следната:
Подсъдимият А.В.К. е роден на *** ***,
с постоянен адрес ***. Същият е българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно образование, с ЕГН:**********. Към инкриминирания период
е работел в ****“ към ***“ като ****. Пострадалият Р. С. е *** към *** - К.,
сектор “***“. На 08.07.2016 г. пострадалият Р. С. и неговият колега –
свидетелят В.С. изпълнявали служебните си задължения като *** в сектор „***“
при *** - К.. Патрулът им е намирал в с. Ж., обл. Кюстендил /на ПП I-6/. В хода на дежурството, около
15:20 ч., пострадалият Р.С. спрял за проверка лек автомобил м.“БМВ“, модел
„Х5“, с рег.№ ****, управляван от подсъдимия А.К.. Автомобилът се движел в
посока от гр. К. към с.В.. В хода на извършената проверка свидетелите Р.С. и
В.С. установили, че управляваното от подсъдимия К. МПС не е представено на
задължителен годишен технически преглед в определения срок, както и че водачът
не може да представи контролен талон, който е неразделна част от СУМПС. За тези
нарушения свидетелят Р.С. съставил на А.К. акт за установяване на
административнонарушение /АУАН/ с бланков № 189234/08.07.2016 г. Недоволен от
съставения му АУАН подсъдимият А.К. успял да открие мобилния телефонен номер на
свидетерля Р.С. и няколко дни по-късно – на 13.07.2016 г. решил да му звънне по телефона.
На същата дата – 13.07.2016 г.
пострадалият Р.С.отново с колегата си - свидетелят В. С., изпълнявали
служебните си задължения като АП. Около 21.20 ч. на същата дата служителите на
сектор пътна полиция патрулирали и се намирали на територията на с. Р.. Докато
се намирали в патрулния автомобил иззвънял личният мобилен телефон на
пострадалия Р.С.. Обаждането било от абонат със скрит номер. Р. С. приел
повикването. Отсреща той чул мъжки глас, който го назовал по име :"***?".
Това бил подсъдимият А.К.. След като Р.С. отговорил утвърдително с ,,Да",
подсъдимият започнал да крещи, да го обижда и да го заплашва с думите : "***********************************************..",
след което разговорът прекъснал. Още при първите думи, заради повишения и
заплашителен тон, пострадалият Р.С. включил телефона си на високоговорител
така, че разговорът бил чут и от свидетеля В. С..
Към момента на обаждането нито
пострадалият Р.С., нито свидетелят В.С. знаели кое е лицето, което изрича тези
думи. Цинизмът и арогантността им обаче притеснили сериозно Р.С., като страхът
му бил както за него самия, така и за семейството му. Силно притеснен, Р. С.
уведомил веднага прекия си началник -
свидетелят С. К., а след приключване на дежурството написал докладна записка.
Във връзка със случая и подадената
докладна записка била назначена полицейска проверка, от която се установило, че
телефонът, от който е обаждането и лицето, което се е обадило е подсъдимият А.В.К.
*** - *** в *** гр.Б., който ползвал мобилен телефон с номер *** със сключен
договор с „Теленор". От приложена по досъдебното производство разпечатка
на проведените с мобилния телефон на подсъдимия К. разговори е установено също
така, че на 13.07.2016 год.в 21,20 ч. има проведен разговор от телефона на
подсъдимия К. към личния мобилен телефон на свидетеля Р.С., а именно - тел.****.
След установяване на автора на обаждането пострадалият си спомнил,
че няколко дни преди 13.07.2016 г. е съставил на А.К. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ за нарушения по ЗДвП. Както от съдържанието на
самите думи на К., така и поради факта, че няколко дни преди процесната дата
свидетелят С. му е съставил АУАН, станало ясно, че заканите са отправени именно
в тази връзка, т.е. към него в качеството му на длъжностно лице по повод
изпълнение на службата му. Това обяснявало думите: „тука сме се събрали
групичка, които си ни наказвал."
След случилото се на 13.07.2016 г.
пострадалият продължил да изпълнява служебните си задължения, но бил
изключително тревожен, предпазлив и неспокоен.
Страхувал се за живота си, както за своя собствен, така и за този на
неговите близки.
В хода на досъдебното производство е
изготвена и в хода на съдебното следствие е изслушана съдебно - психиатрична
експертиза, според която след инцидента през м.юли 2016 г. у освидетелствания
Р.С. са възникнали симптоми на страх и на чувство за застрашеност с последваща
очакваща тревожност и опасения, свързани с обекта на закана, които са
нормалнопсихологични. Експертът е приел, че те са предизвикани от
непредсказуемото поведение на подсъдимия и чувството за невъзможност за
ограничаване на рисковото му поведение. Според психиатъра въпреки, че заканите
били отправени по телефона, те са възбудили основателен страх за
осъществяването им предвид агресивния тон, неизвестността на автора им и
познанията, които подсъдимият К. е демонстрирал във връзка с личния живот, със
семейството и длъжността на заплашения С.. Експертът е приел, че доколкото
полицейската професия е една от най-рисковите професии, предвид контактите с
хора от криминалния контингент, заканата е предизвикала напълно основателен
страх за осъществяването й заради което веднага са били уведомени колегите на
полицая и неговия пряк ръководител.
Изводите на първоинстанционния съд, че
така изложената фактическа обстановка се установява от доказателствената
съвкупност по делото са правилни и законосъобразни.
Правилно първоинстанционният съд е
кредитирал показанията на свидетелите Р.С. и В.С., тъй като те са
последователни, непротиворечиви и логични, а и кореспондират с по-голямата част
от останалите събрани по делото доказателства, а именно - показанията на
свидетелите С. К., Г. П., З.З., С. В. и
В. З., както и разпечатката от мобилен оператор „Теленор“, удостоверяваща, че
именно на инкриминираната дата в посочения в обвинителния акт час подсъдимият е
звънял на пострадалия. Правилна е преценката на първия съд, че по делото е
безспорно установено, че по време на извършването на деянието пострадалият Р.С.
е изпълнявал служебните си задължения като дежурен автопатрул в състав заедно
със свидетеля В.С..
Единствените доказателства, които не
подкрепят обвинителната теза са обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетеля П. П.. Правилни са изводите на първия съд относно несъстоятелността
на тезата на подсъдимия за наличието на грешка в лицето, спрямо когото е
отправил заканата. Първостепенният съд е приел, че от съдържанието на
отправените думи от подсъдимия става ясно, че заплахите и обидите са били с
адресат именно Р.С. и то в качеството му на полицай, който извод напълно се
споделя и от настоящия състав на въззивния съд. В този смисъл, правилно първият
съд е приел обясненията на подсъдимия като негова защитна позиция, неподкрепена
с убедителни доказателствени средства. Единствено свидетелят П. П. твърди в
показанията си, че е бил с К., когато той се е обадил на лице с име „***“,
защото знаел, че има уговорка с него за закупуване на мотоциклет. Правилен е
изводът на първия съд, че всъщност свидетелят П. не е уточнил кога точно е
проведен този разговор, като единственото, което той твърди е, че е чул думите
„ще те смачкам“, както и последвали извинения от страна на подсъдимия. Следва
да се допълни, че от показанията на свидетеля Р. П., началник на група „****“ в
*** гр. Б., се установява, че подсъдимият е споделил пред него, че служител на
КАТ му е написал акт и подсъдимият му е звънял за да се разберат. Т.е. пред
свидетеля Р.П. подсъдимият е признал, че обаждането му към пострадалия е било
именно във връзка със съставения му от последния АУАН и опровергава тезата за
допусната грешка при набирането на телефонния номер и за желание от подсъдимия
да се обади на друго лице, а не на свидетеля Р.С. във връзка със съставения му
акт за административно нарушение. Не се потвърждава и тезата на подсъдимия за
предоставянето на подсъдимия на телефонния номер на Р.С. от неговата сестра.
Съдът намира тази позиция също за защитна теза, тъй като от показанията на
свидетелката В.З. се установява, че тя не е давала телефонния номер на брат си
– свидетеля Р.С., на подсъдимия. Нещо повече, от показанията й е видно, че
поради естеството на работа на брат й и рискът на който той е изложен във
връзка с работатат си, тя не би си позволила да даде личния му телефонен номер
на когото и да било, още повече, че по този начин би могла да застраши и детето
си, което преди случая от 13.07.2016 г. често пребивавало в жилището, обитавано
от Р.С. и неговата майка.
При така установената фактическа
обстановка, правилно първият съд е намерил, че подсъдимият А.К. от обективна и
от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3,
във вр. с ал.2, във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на на 13.07.2016 г. по телефон (от личен телефонен
номер *****) се е заканил с убийство на длъжностно лице – **** Р. Г. С. –
служител в **** – гр.К. с престъпление спрямо неговата личност с думите „Ще те
запалим, ще те убием”, като заканата е възбудила основателен страх за
осъществяването му у Р. С..
От обективна страна, посоченото
престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК представлява особена форма на престъпно
въздействие върху свободното протичане на психичните процеси в резултат на
които се формира волята на пострадалия, като е приел, че изпълнителното деяние
се изразява в обективиране на намерението на дееца към пострадалия, че ще
извърши престъпление срещу него и по-конкретно, че ще го лиши от живот. Налице
са в случая и условията така отправената закана да създава възможност за
възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението,
т.е. у пострадалия да се създаде впечатлението, че съществува реална възможност
деецът да осъществи намерението си, като същевременно личи оформено решение за
това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на
такова решение. Наличието на тези условия правилно са обосновани от първия съд
с установените по делото обстановка, начин, по който е отправена заканата,
психическото състояние на дееца. В случая пострадалият е възприел обективно
заканата на подсъдимия с лишаване от живот, тъй като обективираното намерение
на подсъдимия е достигнало до съзнанието на пострадалия. Безспорно са
установени репликите на подсъдимия към пострадалия Р.С., както и фактът, че
същият ги е възприел лично, както и обстоятелствата около отправяне на заканата
от А.К. към Р.С..
Фактът, че след възприемането на
заканата свидетелят Р.С. е бил неспособен да извършва проверките /установено от
показанията на свидетеля В.С./ обосновават извода на съда, че същата е била
напълно в състояние да възбуди основателен страх от осъществяването й у
пострадалия. Това е така с оглед агресивния тон на подсъдимия, употребените
циничните изрази, демонстрацията на желание да разбере къде се намира
пострадалият, както и подчертаване на обстоятелството, че още цяла група хора,
които са наказвани от Р.С., имат същите желания и намерения. За да бъде
осъществено деянието по чл.144, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК не е
задължително пострадалият да е променил навиците си, да е направил постъпки за
промяна на графика на дежурствата и т.н. Настоящият състав на въззивния съд не
възприема доводите на защитата, че Р.С. не е докладвал в ОДЧ, което
свидетелствало, че у него не е възникнал основателен страх за живота. Напротив,
от събраните по делото доказателства се установява, че Р.С. е докладвал на
прекия си началник /свидетеля С. К./ и е написал докладна по случая с което е
изпълнил задълженията си да съобщи на ръководството за инцидента.
Обстоятелството, че пострадалият Р.С. в отговор на въпроса на подсъдимия му е
казал къде се намира и го е приканил да заповяда на мястото, не изключва
наличието на уплаха, стрес и страх у свидетеля. При отправена такава агресивна
закана по телефона от непознато лице отговорът на полицейския служител е съвсем
адекватен, но породените трайни отрицателни емоции у същия, включително страх,
стрес и психическа травма са налице и са установени по несъмнен начин по
делото, включително и със заключението на съдебно-психиатричната експертиза.
От субективна страна престъплението е
било извършено от подсъдимия К. при пряк умисъл като форма на вината, като
същият е предвиждал общественоопасните последици от деянието си и е искал
настъпването на тези последици. А.К. е съзнавал също, че възприетата от
пострадалия закана с убийство е в състояние да възбуди у последния основателен
страх от осъществяването й. Не е задължително отправената закана да е възбудила
основателен страх от осъществяването й /каквото в случая правилно първият съд е
приел, че тя е възбудила/, достатъчно е тя само да е била в състояние да
възбуди основателен страх от нейното осъществяване.
Поради изложеното, настоящият състав
на въззивния съд намира, че не са налице основания за промяна на изводите на
първоинстанционния съд относно обстоятелствата налице ли е извършено
престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, извършено
ли е то виновно от подсъдимия, както и останалите обстоятелства, описани от
първия съд при изложение на фактическата обстановка по делото. Съдът намери за
обоснован крайният извод на районния съд, че от събраните по делото
доказателства се достига до единствения и несъмнен извод, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
По отношение на наказанието:
Настоящият състав на въззивния съд
намира за правилни изводите на първоинстанционният съд, че за постигане на
целите на индивидуалната и на генералната превенция и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия следва да му бъде наложено наказание ,,лишаване
от свобода” при условията на чл. 54 от НК, тъй като именно с това наказание
биха се постигнали посочените цели, визирани в Наказателния кодекс. При определяне
на вида и размера на наказанието, първият съд е взел предвид смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, като е приел, че наказание лишаване
от свобода за срок от 4 месеца, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3
години, считано от влизане на присъдата в сила, би отговорило най-пълно на
целите на личната и на генералната превенция.
Окръжният съд провери
законосъобразността на присъдата и в гражданско - осъдителната й част, при което
констатира, че липсва нарушение на
процесуалните правила при приемането за съвместно разглеждане на предявения от пострадалия Р.С.
срещу подсъдимия А.К. граждански иск
за сумата от 5000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъплението.
Безспорно се доказа, че вследствие на деянието на пострадалия са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в настъпил стрес, страх, безсъние и
психическа травма. Правилно районният съд е отхвърлил приетия за разглеждане
граждански иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от престъплението в останалата му част над 800,00 лева до 5000,00 лева, поради
което присъдата в гражданската й част следва да бъде потвърдена.
Въз основа на изложените съображения,
съдът намира, че на основание чл. 338 от НПК следва да потвърди обжалваната
присъда.
Мотивиран от изложените съображения,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
Потвърждава присъда №4 от 16.01.2018
г., постановена по НОХД №564/2017 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.