Р Е Ш Е Н И Е
08.03.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
04.03. 2021
на Година
Маргарита Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 298 2020
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
А.Б.Ц., ЕГН ********** с адрес: *** обжалва Наказателно постановление № 30-0000064/17.02.2020 г., издадено от Началник Областен отдел ,,Автомобилна администрация“ гр. София, с което на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо изразява становище за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна:
На 29.01.2020 г. С.К. на длъжност ,,инспектор“ при ОО ,,АА“ гр. Кюстендил в присъствието на свидетеля Б.И., съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 271205 срещу А.Б.Ц. за това, че на същата дата около 07:00 ч. в района на гр. Дупница на ул. ,,Саморанска“ при № 37 с посока към Автогара гр. Дупница управлява автобус ,,Рено 40АЦЕ744“ от кат. М3 с рег. № КН9908ВН, собственост на Тодор Николов Гювийски, като извършва ,,специализиран превоз на пътници“ по маршрут от с. Сапарево за гр. Дупница, възложен с маршрутно разписание от 25.11.2017 г. и договор към него от същата дата, между описаната по-горе фирма превозвач и ,,Май Пикус“ ЕООД на 29 бр. пътници с пътен лист № 534855/29.01.2020 г. със заверено копие към лиценз на Общността № **********/02.08.2017 г. В хода на проверката е установено, че водачът извършва гореописания превоз без пътниците да притежават ,,карта за специализиран превоз на пътници по образец съгласно чл. 62, ал. 1 от Наредба № 33 на МТИТС, приложение № 10 от същата. Представят ,,автобусна карта“, която не отговаря на изискванията на чл. 62, ал. 1 приложение № 10 от същата Наредба.
В съставения АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 62, ал. 1 от Наредба № 33 на МТИТС. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр на жалбоподателя е наложена ,,глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Описаната фактическа обстановка изцяло се потвърждава от представените по делото гласни и писмени доказателства. От показанията на свидетелите К. и И. се установи, че извършили проверка на картите на пътниците, при която установили, че тези карти не са издадени по образец съгласно чл. 62, ал. 1 приложение № 10 от Наредба № 33/1999 г. Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, тъй като са обективни, последователни и логични и пряко относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт, съдът констатира допуснато съществено процесуално нарушение при административното наказване, засягащо нарушението описано в обжалвания административен акт, опорочаващо законосъобразността му и обосноваващо отмяната му.
Процесуално-правната незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление произтича от неправилното приложение на санкционната норма, довело до налагане на наказание, което не се следва за вмененото във вина административно нарушение.
На жалбоподателя е вменено нарушение на предписанието в чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, която разпоредба регламентира, че при специализираните превози всеки пътник трябва да има карта /приложение № 10/, удостоверяваща правото му да пътува. Безспорно, А.Ц. в качеството си на водач извършващ специализиран превоз на пътници, е адресат на възведеното в цитирания нормативен текст задължение, тъй като именно той е следвало да осъществява контрола за качването на пътници в автобуса и за наличието на карти по образец. За това нарушение обаче, приложимата административнонаказателна разпоредба е тази на чл. 94, ал. 2 от ЗАвПр /ред. ДВ, бр.17 от 2011 г./, установяваща отговорност за този, който допусне или разпореди извършване на обществен превоз на пътници без платена превозна цена. В случаите на специализиран превоз именно наличието на карта за такъв вид превоз замества документа за платена превозна цена. В този смисъл, отсъствието на такава е равнозначно на незаплащане на превозна цена, което обуславя приложимост на санкционната норма по-горе. Същата е специална, поради което и изключва приложението на общата норма на чл. 105 от ЗАвПр /което следва и от изричния й текст/, противно на приетото от административнонаказващия орган при реализиране отговорността на жалбоподателя.
Неправилната квалификация на деянието съществено опорочава законосъобразността на издаденото наказателно постановление и обосновава отмяната му.
Неоснователни биха били евентуални доводи, че с прилагането на общата санкционна норма по чл. 105 ЗАвПр правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, доколкото с това, същият е поставен в по-благоприятно положение, в предвид смекчената отговорност по този състав. Последното обстоятелство е ирелевантно, тъй като деянието е квалифицирано неправилно, в нарушение на закона, довело до нарушаване на основен принцип в административното наказване - наложеното наказание да е съответно на извършеното административно нарушение.
По изложените съображения съдът приема, че админстративнонаказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана незаконсъобразно, в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящото производство чрез преквалифициране на нарушението, доколкото е приложим закон за по-тежко наказуемо нарушение. Затова и единственият начин за отстраняване на констатирания порок при административното наказване е отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено в нарушение на закона.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
30-0000064/17.02.2020 г., издадено от Началник Областен отдел ,,Автомобилна
администрация“ гр. София, с което на
основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр, на А.Б.Ц., ЕГН ********** с адрес: *** е
наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1,
изр. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, пред Административен съд-Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: